Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   И аз съм така. На работа са ми подмятали, че не съм приказлива и т. н., но го обръщах на майтап и самоирония, пусках някой бъзик. Като видят, че не се впечатляваш и ти е последна грижа дали те мислят за "смотана", спират да се занимават с теб. Но все пак бях около интелигентни хора, които знаят, че не всички обичат да бърборят 24/7 и да празнословят. За други индивиди това е супер странно, даже неприемливо. В такъв случай бих ги игнорирала напълно - поздравявай ги, говори с тях само по работа и през останалото време се прави, че не съществуват, гледай си задачите. С подобни примитиви трудно ще се разбереш... все ще си странна, все нещо няма да ти е в ред. Едва в последните години започнаха да се приемат по-мълчаливите и затворени хора. У нас, разбира се, ще си почакаме още доста, но след като дъъълго време е налагано, че всеки трябва да приказлив, социален, отворен и изобщо, ако не си, си някакъв ненормалник и как така нямаш нужда да бълваш глупости нон-стоп или да искаш да си приятел с абсолютно всеки? ! Напълно нормална си. Много по-градивно и хигиенично е да подбираш с кого общуваш, отколкото да си някаква жалка социална курва, зажадняла за клюки, интрижки и други мухлясали себеподобни. Сега работя с животни и почти не общувам с хора - няма клиенти, няма досадни двуноги. Преродих се направо. Ще перифразирам един цитат, който не помня къде видях: "Хората са направени от лайна и роса, само дето росата е малко". Та така...

7.   Не съвсем, но съм подобен случай, само донякъде обаче. Винаги когато съм с много хора на маса или някъде другаде, обикновено мълча по дадена тема. Поради други причини обаче. Не обичам да се включвам прибързано за да не би да остана без някакви доводи или стабилно изградена теза.. и съответно да бъда оборен. Затова мълча, изчаквам всички да си кажат това което знаят и мислят, изграждам си моята теза и контрааргументи срещу всеки един, и тогава се включвам ударно на финала и ги оставям без никакви аргументи, защото всичко са си казали вече. /а ако са и хора с които не съм общувал преди, обичайно се стъписват и шокират, защото не са очаквали да се включа. Вече са си изградили мнение за мен, че съм мълчаливко и некомпетентен като мълча и не очакват да дойда ударно с танка хехе / Тотално печеля във всяка дискусия и накрая всички се съгласяват, че аз съм най-правия. Това си е моя тактика от години, приятелите ми ме познават добре и внимават, държат си козове, но непознатите са тотално ШАХ и МАТ.

8.   Много си си наред. Единственото негативно у теб, което виждам, е, че „си мълчиш и търпиш“. Такава безхарактерност не е хубава.

Иначе. Звучи като да имаш крещяща нужда от по-качествени хора в живота си. Трябват ти хигиенни норми - не се разправяй с хора, които лъжат, които интригантстват и т. н. А, бъди спокойна, има такива - не си единствена света вода ненапита ;)

Но това пак не означава, че ще ти харесват събития с много хора едновременно. Аз имам щастието да имам около десетима прекрасни, ама прекрасни, приятели в София, много интелигентни, морални и достойни хора. Но като ида до София (понеже от известно време не живея там) се виждам с всички тях поотделно. Просто в голяма група интелигентни разговори и интимни споделяния не виреят, а аз това ценя в общуването. Хората стават други като са в голяма група. Аз мисля, че в колкото по-голяма група са, толкова по единственото, което ги интересува, е да бъдат одобрени, да се изкарват готини, да си обслужват социалния имидж.

Цветлин

9.   Преди си мислех, че ако си много добър с хората, те ще ти се отблагодарят. Но започнах да осъзнавам, че трябва да си лош и нагъл с тях, за да могат да имат респект от теб, понеже от добротата всеки се възползва. Ако си по-хубав от тях и умееш повече, то те ще мразят. Ако имаш повече , ще гледат да ти го вземат. Такива са хората в днешно време, нагли, злобни и пълни със завист.

10.   Аз и в тълпа се чувствах супер и не млъквах, ако съм придружена от близки, които ме харесват и това ме наведе на мисълта, че космосът не е крив, ами аз нещо. Беше нужда от одобрение, искаше ми се всички хора да ме харесват и да са мили с мен, после пораснах и разбрах, че това не е възможно. И спрях да търся одобрение на всяка цена от всичко живо. Беше супер уморително да се правя на майка Тереза и да седя и да гледам как ме пререждат, как някой ми се подиграва, а аз не се защитавам, защото съм над нещата и много възпитана... Глупости беше ме страх, че няма да мога да се аргументирам, или още по-лошо може да се разплача, докато говоря. Всъщност копнеех да мога да се защитя и се възхищавах на тези, които имат смелост и дар слово да го направят. Добре де, не им се възхищавах, дразнех им се, чудех се от къде на къде се мислят за толкова важни, че така да се отстояват, завиждах им, защото знаех, че и аз съм ценен човек, ама май не вярвах, че си заслужавам така да се отстоявам. Завиждах им, че нямат проблем да говорят свободно, не се чудят дали говорят глупости, дали се смеят шумно, уместно ли е и т. н. Защото аз самата изпитвах ужас, че може да кажа нещо глупаво, да не бъда разбрана или да стана за смях. Абе, ще кажеш, че някой върви зад мен и изсича думите ми в скала, ако ще говоря трябваше да съм сигурна, че ще е умно, правилно и на място, а ситуациите, в които имам такава увереност бяха толкова малко, че... Като цяло мълчанието на агнетата.
Най ми беше тъпо, че всъщност знаех, че като се отпусна и спра да го мисля, съм супер готина, забавна, остроумна. А, когато съм напрегната гълтам бастуна за елементарни неща и изглеждам глупава. А, имах и чувстото, че ако се отпусна мъничко да не съм такова дърво, ще стана посредствена простачка за нула време. Обаче, както казах този филм ми дойде много уморителен и предпочетох да рискувам и започнах да говоря по-свободно. Реших, че като цяло ми е все тая дали ще ме мислят за глупава заради мълчанието ми, или заради това, което казвам. Оказа се, че имам някаква вродена емоционална интелигентност и не изпадам в крайност посредствена простачка, дори когато се отпусна да си казвам нещата, каквито са. Помня, че няколко дни след това осъзнаване някаква жена в НАП пререди няколко човека с думите "нямам време", а аз се осмелих да кажа "ок, в мига щом ме убедите, че вашето време е по-ценно от моето ще ви отстъпят реда си " и тя нищо не каза. Сърцето ми щеше да изскочи, че съм казала нещо такова. Чувствах се като супермен. Не било страшно, не станах по-лош човек, даже обратното. И себе си харесвам повече и другите.

11.   Хората са просто още един биологичен вид, най- вредният.
Каквото и да сътворят, винаги унищожава нещо...
Не е лесно да си емпат, не е лесно да си от различна генетика, а в планетата на маймуните... има разни трикчета за подобряване на "приемника" пък даже и за връщане на кофти емоции на собствениците им.
Тях не можеш да промениш, своите възприятия можеш да контролираш така че, да си неутрален наблюдател ;)

12.   Наборке здравей, все едно е моята история. Никой не може да ни разбере да знаеш. Аз също съм била обект на подигравки и то не малко. Реално те мислят за бавноразвиващ се или деградирало животно. Аз имам проблем с общуването с някои хора. Например когато се намираш дълго време с един човек поради различни причини и ситуации и виждаш някакви черти от неговият характер които не ти харесват (нахалство, интриганство, лицемерие, наглост, пошлост) не искаш да общуваш с този човек. За какво? Не обичам такива хора и толкова и никой не може да ме задължи да си говоря с него. Или веднъж помня чрез познати бяхме се събрали на маса, седнали и едни млади момчета, ама пият и се наливат и си говорят простотии, кой колко изпил в коя кръчма бил, кой кого с кого видял вчера, кого щял да бие, каква кола имал тоя, ония що не се женил, оная ква била и ей такива селски разговори еее аз като жена какво да си кажа с тея? Интелигентен човек ще има други теми на разговор а не празни приказки. Или със жени които само дискотечки, клюки и мъже са им в главата... Или хора които си мисля че знаят всичко и са над всеки и ти за тях си кръгла 0, за какво ми е да общувам с такива? Понякога си мисля дали и аз не съм добре нещо.
Не си длъжна да ходиш там където има много хора, не си длъжна да говориш с хора които не искаш
Не си длъжна да се виждаш с хора които не искаш
Лошите хора са като хлебарки и вероятноста да ги срещнеш там където са се събрали по много е голяма
Важното е на теб да ти е добре там където си ;)
По написаното от теб разбирам че си добра и интелигентна и въобще да не ти пука от никой, ако някой ти се подиграва го прати на м*йната му и не го оставяй да продължи
За приятелките - остави ги. Нвма смисъл. То се разбира много лесно коя е истинска и коя к*чка
Спокойно не си сама и други като теб и мен има и някакси трябва да се справим, виж ако се познавахме сигурно ще имаме мнооого да си говорим хихи
момиче/жена 24

13.   Мда, същия проблем имам и аз. Да си призная насилвах се в началото да се впиша в колектива, обаче така ме уморяваше и напрягаше това нещо, че в един момент ми писна и спрях да си давам зор. Ей така съм стояла и съм слушала глупости, глупости, глупости... Брътвежи, интриги, клюки и всевъзможни... Уточних какво. Останах си "мълчалива". С времето някак успях да си създам един вид защита, хора, които не са ми близки, не ми е важно и мнението им за мен. Всъщност защо да ме касае, при положение, че са ми чужди и нищо в живота ми не зависи от тях. Интересуват ме близките ми хора и толкова. Кой за каква ме мисли не е моя грижа. Като теб съм, с близките ми приятели мога с удоволствие да говоря на всякакви теми. С хора, които са ми неприятни, не се насилвам. Просто е. И аз съм се чудела какво ми има, спрях да се чудя. Не мисля, че ще се променя някога. Но пък съм в мир със себе си :)

14.   Първо си ги представях като пингвини, пингвините са сладки и глупави същества, не можеш да се сърдиш на пингвин за поведението му, можеш да го съжалиш, да му се усмихнеш, да му покажеш посоката на движение или да го бутнеш, пингвин. После започнаха да са ми интересни - поведение, мимики, изказ, интонация на гласа, маниери, повтарящи се словосъчетания, взаимодействия... наблюдавам ги както номер 11 е написал - страничен наблюдател, понякога си ги представям и като различни животни.
Номер 11, би ли споделил, ако имаш желание, малко повече относно "разни трикчета за подобряване на "приемника" пък даже и за връщане на кофти емоции на собствениците им"...