|
|
|
Полезно |
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Други |
Паник атаки не ми позволяват да работя
преди: 3 години, 2 месеца, прочетена 1806 пъти
Здравейте. Моята трагедия започна преди около 4г. Тогава се случиха наистина неочаквани и трагични неща в живота ми, които преобърнаха всичко. Но това е много лично и няма да изпадам в подробности.
Изпаднах в депресия. Опитах се да се справя сам в първите няколко месеца, но ставаше по-зле, с кратки моменти на подобрение. После дойдоха и паник атаките - страх от всичко, страх да излизам навън, стрясках се от най-малкия шум или сянка...и тогава потърсих психиатър. Изписа ми антидепресант + ксанакс, които започнах да пия. Първият месец беше ад, но после започнах да се подобрявам малко, но за съжаление скоро след това почти се върнах в начално положение. Ходих пак на психиатри, смених доста лекарства, от които нямаше голям ефект. Към депресията се адаптирах някак, но паник атаките ме убиват. Ходих и на психотерапевт , но сладките му приказки и терапии за наивници не ми помогнаха особено.
Ужасно е, защото не се знае в кой момент ще ги получа и колко ще ме държи. Сърцето ми затуптява лудо, изчервявам се целия, започвам да се потя ужасно и имам чувството че не ми стига въздух, дори не мога да говоря нормално. Затворих се вкъщи, освен това и напуснах работата си още в началото...защото нямаше как да се справя. Рядко излизам, само до близкия магазин и бързам да се прибера за да не получа паник атака. Излизам късно вечер понякога когато няма хора, разхождам кучето, което ми остана единствения приятел, но честно казано все със страх и бързане да се прибера.
Почти 3г. съм без работа, взимах добра заплата и имам спестявания, но и те вече привършват. Пръснах много пари по лечение и по скъпи неща, с които да се опитам да се залъжа, но за съжаление нищо...пълен провал съм. Искам да се върна към стария си начин на живот, да се справя с тези атаки и да живея нормално, но не виждам как ще се случи.
Просто исках да излея мъката си тук, знам че помощ няма да дойде отникъде, опитах всичко, опитах да се променя и не стана...често си мисля че е по-добре да умра и да ме няма.
На 30 съм.
|
|
|
|
|
|
|
|
Коментари |
|
Вземи последните коментари по RSS |
|
|
преди: 3 години, 2 месеца hash: 69506a5922 |
|
1. Относно работата - опитай да си намериш дистанционна и да работиш от вкъщи. Нещата, особено сега около вируса, много се променят и дистанционната работа става все по-популярна и ценена.
Ако има някаква конкретна причина за паник атаките, опитай да я елиминираш. Отиди някъде сред природата и се отърси от стреса и всички негативни мисли. Спортувай, намери си хоби и като цяло си запълни ежедневието с нещо позитивно, за да нямаш време за депресия и паник атаки.
Може също така да си пуснеш изследвания, за да видиш какви витамини и минерали ти липсват и да си покриеш дефицитите. Понякога тялото ни сигнализира, че има нужда от нещо, точно чрез депресия или умора. Няма нужа да се тровиш със силни медикаменти. Може да се пристрастиш и да стане още по-зле.
Мисля, че ти липсват положителни емоции - да излизаш с приятели, да си намериш половинка. Постави си цели и се съсредоточи върху изпълнението им. Ако нещо може да бъде направено, значи можеш да го направиш. Като цяло трябва да излезеш от застоя, в който си попаднал, и да преоткриеш живота. И ако сам не си помогнеш, никой психиатър няма да ти помогне.
|
преди: 3 години, 2 месеца hash: 04b9027fbb |
|
2. Чеато ми се случва да говоря с хора, които изведнъж почват да треперят неконтролируемо. Ако им подам нещо или просто обсъждаме нешо виждам как ръцете им треперят. Не се бях замислял, но всъшност май съм срещал хора с паник атаки. Започват да трвперят и да говорят много трудно, привидно те слушат, но се опитват максимално да са спокойни. Това, че си до тях ги кара още повече да се притесняват. Понякога се чудя дали аз не съм причината да се чувстват така.
Наистина е много гадно отстрани и ви съчувствам. Не знам и какъв съвет да ти дам, освен може би да спреш тея боклуци, като ксанакс и други подобни. Спри да си даваш парите и за терапевти. В you tube сигурно има къде по полезни материали. Свържи се с други хора с твоя случай. Имаше доста интервюта с българи с подобен проблем.
|
преди: 3 години, 2 месеца hash: 6b0e1644c0 |
|
3. При мен антидепресанта започна осезаемо да действа след няколко месеца прием. Приемам Золофт и реално ми трябваха около 9 месеца за да има стабилен ефект. Антидепресантите изискват време. Тези неща не стават за един месец. Аз това не го научих от психиатъра ми, а от информацията във форумите посещавани от хора приемащи тези лекарства. Трябва си време. Хората искат бързи резултати и почват да пресират лекарите си. Те от своя страна почват да сменят лекарствата, което не е правилно. През тези 9 месеца имах периоди на подобрения и на влошавания, но знаех че това е нормално и не се отказвах. Моят съвет е да пробваш пак и да не се отказваш.
|
преди: 3 години, 2 месеца hash: be8299a34b |
|
5. опитай с йога и медитация. Ккто и с кикбокс. Не казваш какви тагедии са се случили, но в тях е разковинчето. Другото, което може да помогне е религията - да повярваш в Бог или в друг.
|
преди: 3 години, 2 месеца hash: 8cdcdb0dcd |
|
6. Истината е, че ксанаксът и антидепресантът съвсем са съсипали мозъка ти. Много време трябва да мине, че да се премахне ефекта от тези отрови.
|
...
преди: 3 години, 2 месеца hash: 58a8f5ba5e |
|
7. Аз съм така откакто се помня та ти съчувствам напълно, а аз и работа не мога да започна от страхове.
|
преди: 3 години, 2 месеца hash: 4b3b5e8d64 |
|
8. Мисля, че един от малкото варианти, които са ти останали е да потърсиш отново този път много добър психолог/психотерапевт. Опитай се да мислиш по-положително и да гледаш по-ведро на нещата. Вярвай, че нещата ще се оправят в бъдеще и не се предавай. В момента и аз съм запазил час при третия психолог, който се надявам най-после да ми помогне с тревожността и ОКР-то, които ме мъчат с години, но все пак имам вярата, че нещата ще се подобрят и оправят напълно. И на теб и себе си пожелавам успех! М 22
|
преди: 3 години, 2 месеца hash: 3c77e9ebaf |
|
преди: 3 години, 2 месеца hash: 4717b8c6fd |
|
10. Човече, аз съм преминал през това. Знай, че е просто период. Имай надежда, че нещата няма как да са вечно в едно положение, живота не е статичен и винаги се балансира!
Намери нещо което да те прави щастлив. Пусни се малко по течението, но направи първата стъпка да смениш местоживеенето си и да си намериш работа, която да е съвместима с паник атаките ти и да те разсейва от скапаните неща които си мислиш постоянно. Страха ще изчезне в момента в който му се предадеш, приемеш го и го наблюдаваш. Анализирай го от перспективата на страничен наблюдател, не се опитвай да го подтискаш.
Аз лично бях депресиран, получавах паник атаки, параноята ме гонеше непрекъснато. Имах сънни парализи. Бях изключително нервен и неспокоен. Всичко това, защото се бях заел със тежката задача да се оптивам да контролирам и направлявам всяка част от живота си. Колкото повече го правех, толкова затъвах и нещастен бях.
Има светлина в тунела, вярвай ми!
|
преди: 3 години, 2 месеца hash: 9a70fbe926 |
|
11. Млад човек си, опитай да намериш хубавото в живота. Дори нещо, което ти се е случило, да ти изглежда края на света и това да е причината да получаваш тези паник атаки, това не е така. Докато все още си жив, дишаш, Чуваш, говориш и се движиш, всичко е в ръцете ти. Отиди сам на някое хубаво място далеч, където няма хора, наслади се на природата, това което ти харесва, отиди с кучето си някъде отпусни се и изкажи на глас всичко, което те тревожи, не оставяй някакви странични неща да ти променят пътя в живота. Ти си млад човек можеш да постигнеш много, повярвай в себе си. Ти можеш. Бъди над всичко останало, повярвай в себе си, препоръчвам ти да потърсиш някоя подходяща книга за повдигане на самочувствието и за справяне с такива състояния. Надявам се всичко да е наред с теб, наистина. Жена на 24 съм и съм изпадала в подобни състояния. Все още опитвам да се справям. Успех ти желая и дай всичко от себе си, докажи си, че можеш.
|
...
преди: 3 години, 2 месеца hash: a8862af000 |
|
12. Препоръчвам ти сайта страх. бг.
Търси начини да се справиш. Ако трябва сменяй хапчетата с други, смени лекаря, смени работата.
|
преди: 3 години, 2 месеца hash: b21987f567 |
|
13. Ще споделя моята история и се надявам да ти е от полза. Аз бях изпаднал в депресия, поради някой обстоятелства, като главното беше безсъние. От там не можех да се концетрирам, да мисля, да работя. Не съм имал паник атаки, но стигнах до доста силна депресия, която ме държа около месец. Накрая отидох при двама различни психиатри, като втория ми реши лесно проблема с безсънието с лек антидепресант преди лягане и деанксит сутрин и на обяд. След около седмица, можех вече да спя сравнително нормално. След половин година спрях деанксита, но останах на минимална доза от другия, за да спя добре. Ако нямаш пробелм със съня, а само паник атаки е добре, защото организма ти се възстановява, чрез съня. Ако имаш проблеми обаче, трябва да се погрижиш първо за това. На нормалния сън пречи, късното лягане, телевизията, компютъра, телефона, ярката светлина в стаята преди лягане, неправилно или непълноценно хранене. Може да четеш книга на нощна лапма с топла светлина, да слушаш музика, приятни разговори. Късния душ ме актвивизира и също ми пречи да заспя бързо след това. За предпочитане е да не взимаш силни антидепресанти а мякакви по-леки, но за продължително време. Предполагам трябва също да пиеш нещо при паник атака. Антидепресантите ще ти помогнат да си по-спокоен доакто си намериш работа и при стреса в началото. Съгласен съм с коментар 1. Трябва да се ангажираш с нещо полезно или разтоварващо всеки ден, но без да се насилваш прекалено. Започни с нещо малко, което да ти е по силите. Някакъв спорт за по час на ден без да ти ангажира мисълта, просто да активираш тялото си. Не се притеснявай, ако не се справяш. Започни да правиш по-продължителни разходки с кучето и пробвай и сутрин. Музиката - през целия ден слушай музика която ти изпълва душата! Ползвай ръцете си да майсториш нещо. Мъжи си, а работата с ръце е най-доброто лекарство. Наистина облагородява и помага много при депресии. Може да рисуваш, да изрбаотваш нещо, да оправиш нещо у вас, но не се захващай с големи неща за начало, нещо дребно, после друго... постепено. Друго изключитено важно, за да излезнеш от депресия е да изключиш нещата от живота ти, навиците, действията, които я причиняват. Мисля, че много хора не излизат с години, точно защото не променят нищо в себе си и не приемат грешките, не приемат себе си такива каквито са, а трябва. Трябва да обърнеш внимание на това, но не бързай, няма да видиш всичко изведнъж. Живота е пред теб и е голямо приключение. Млад си, не се отчавай.
|
преди: 3 години, 2 месеца hash: 6b2c39fbe7 |
|
14. Хммм... Здравей!
Жена съм на 32 години!
Не винаги споделям или коментирам подобни състояния, не защото не ги разбирам, а защото при всеки е индивидуално паническото разстройство или иначе казано Страхова невроза.
Зная, че вече дори не вярваш и че не ти се слуша, но все пак искам и аз да коментирам по темата.
От началото на 20 те си години страдам от депресия, която ми диагностицираха като такава за първи път на 23 години. Тогава не знаех към кого да се обърна и как да си помогна. Неглижирах състоянието си дотолкова, че започнаха паник атаки. В началото бяха рядкост, а след това зачестиха. Имала съм периоди, при които всеки ден съм ги получавала, в други по-малко. Лекувах се в началото с Деанксит и Лексотан. После преминах на психотерапия, която даде краткосрочен ефект, защото моя проблем се коренеше в стреса, напрежението и лабилна психика, които имах. Както и да е!
Спирах и почвах с тези лекарства но вече на своя глава, защото знаех какво правя. Така дойде момента, в който паник атаките ме правеха парцал и негодна за работа и сциален живот. Симптомите, които изпитваш съм ги имала и аз. До болка познати са ми!
Та, от неправомерното използване на Лексотана се пристрастих към него и последва една абстиненция защото не го спирах правилно, но и това мина де. след това дълго и мъчително 7 годишно съществуване си казах, че ми е нужен психиатър. Предписа ми Парикс и Бриека. Те подействаха от раз! Изобщо бях като нова. Тук е редно да добавя, че тези глупости като занимавай се с нещо, спортувай, медитирай, чети, приятели и всичко описано от останалите или не ми действаха в дълъг план или изобщо не ми действаха. Никога не съм се оставяла! Опитвала съм се с всички усилия да преодолея тази болест, но не успявам към днешна дата. Съвета ми е да слушаш себе си. Усети своята потребност и нужда. При мен, въпреки огромния страх да работя, само работата ме спасяваше, нищо, че правих мини паник атаки. Разбрах, че противоположността на страха е гнева и мощно го използвам. Опитвам се да се поддавам на гнева дори като съм раздразнена. Четох някъде, което съм изпробвала, разбира се, че щом те хванат атаките да използваш гнева срещу страха. Взимах една възглавница и удрях и удрях в нея, сякаш пред мен е самият Страх! Излизах навън да тичам. Не знам дали знаеш, но импулса да бягаме щом ни хванат паник атаките ни е заложен по еволюционен път. Защото когато човек се чувства застрашен той иска да оцелее и бяга. Затова щом се чувствам напрегната, тревожна и усещам, че правя паник атака излизам навън и вървя бързо или тичам.
Знам трудно е! Била съм на седмица с осемчасов сън ОБЩО! Нямаш енергия! Но опита ми показва, че когато организма е изтощен в даден момент заспива, а съня успокоява психиката.
РАзбира се всичко това е в миналото, защото сега страдам от смесено тревожно-депресивно генерализирано разтройства. Генерализирана тревожност, която преди 2 години експулсира в мен! Така, че си по-добре от мен!
Представи си какво значи да имаш 24/7 паник атаки! ПОСТОЯННА ТРЕВОЖНОСТ! НЕСЕКВАЩА! НЕСТИХВАЩА! АТАКА СЛЕД АТАКА! Беше ад за мен! Мислех да се самоубия в онзи си период защото не издържах вече на тази лудост и болка! Ходих до спешния кабинет в психодиспансера в града ми, където ми биха успокоително и то НЕ ПОДЕЙСТВА! Лудост ти казах! Бях парцал от лекарства, а не ми действаха. У дома имаше винаги човек защото се притесняваха за мен и най-вече, че се самоубия! Но и това мина благодарение на лекарствата, които все още приемам вече година и половина. Сега по свое желание започнах да ги спирам по схема от лекарката ми. Тя иска да ме впише като хронично болна, но аз твърдо отказвам заради скрупулите в българското общество и защото никой никъде не би взел такъв човек! Психиатърката ми иска да взимам нещо след спирането на текущите ми лекарства за постоянно, но отказвам. Защо ли? Това се опитвам да ти обясня! Сама усещам себе си най-правилно! Зная, че засега съм добре. Напуснах старата си рабоа и работя нова защото старата допринасяше допълнително за резонирането на болестта ми.
При мен действат няколко неща. Работа, работа и работа. Аз постоянно искам да занимавам ума си с нещо. Работя като държавен служител и се налага да ползвам много ума си. Затова работя това. То ми помага! Другото е движението. Усетя ли, че нещо става с мен, почвам да прибирам, да чистя, ако съм у дома примерно. Последното е, че избягвам излишни драми по телевизии, кино, в хората. Не искам да ги слушам. Не е егоистично вярвай ми. Така опазвам себе си, защото ако за един нормален и здрав психически човек, може да понесе един стрес, то аз, такива като мен, за нас е фатално!
Извинявай за дългия пост!
Не мисля, че ще ти бъда от полза, но все пак може да се поучиш от мен и да видиш, че не си сам и че не си толкова зле!
Успех!
Jane Austine
|
преди: 3 години, 2 месеца hash: 32f35f1ff0 |
|
15. Само ще попитам -считате ли състоянието си във функция на храната, която приемате?
Преминал съм през подобно състояние, дори съм използвал психиатър и зелена рецепта, но само, като изключик захарите и млечните продукти от рациона си, оправяйки червата си, оправих психиката.
Ако опишете храните и напитките, може да ви дам повече съвети.
Решенията и последиците са само ваши!
|
преди: 3 години, 2 месеца hash: 50fc884add |
|
16. Напълно те разбирам, паник атаките са ужасни. На мен ми съсипаха живота, отказах се от всичко, с което се занимавах, просто защото ми беше зле и не можех да излизам сама. Почти от 2 години съм така, смених няколко АД и нищо... На психолог ходя от май месец 2019, поне за един час се чувствам добре и после пак същото. Опитвам се да се изправям срещу страха и все не става. Предпочитам да излизам вечер, че има по-малко хора и няма кой да ме гледа, а през деня само се паникьосвам да не ми проличи, че получавам ПА. Депресията не ми пречи толкова, колкото атаките. Има доста хора като нас, покрай пандемията се и увеличиха. Потърси работа онлайн или пробвай на по-малко часове. Все някога и ние дето имаме ПА трябва да работим. Няма да е лошо да потърсиш друг психолог или просто чети вдъхновяващи книги. Няма цял живот да сме така.
Ж 23
|
...
преди: 3 години, 2 месеца hash: 94bf08d443 |
|
17. Не е трябвало да напускаш работа. Няма гаранция, че точно на работа ще ти се случи, даже е малко вероятно според мен. Пък и да се случи- какво от това? Ще ти мине. Затова съветът ми е да тръгнеш на работа. Изправи се срещу страховете си и ще видиш, че не е толкова страшно.
Спирай всякакви антидепресанти, само потискат симптомите и те тровят, и разболяват допълнително. Търси промяна. Излизай. Чети. Спортувай. Работи! А ти си се предал. Спасението е в твоите ръце. Успех!
|
|
|
Коментари очaкващи одобрение: няма |
... |
|
|
|