Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Да искам нещо като на другите, е едно, да се пръскам от злоба и завист, друго. Това, което другите имат, не е свързано почти по никакъв начин с мен. Нито са го взели от мен, нито ако го изгубят, ще дойде при мен.

7.   Не бих казала, че завиждам. Може би малко на по-свободните хора без деца, че могат да обикалят по света. Макар, че сега не е за обикаляне.

8.   Не защото не ги изпитвам, просто не реагирай на ситуацията, така я оставяш без сила

9.   Аз не завиждам. Радвам се на успелите хора. Опитвам се да се сприятелявам с успели хора. Човек е такъв каквито са приятелите му. За жалост българина масово е злобно настеоен, което го дърпа назад.

10.   Аз по-скоро се изумява от алчнотията на някои хора. Завиждала съм, няма какво да се правя. Завиждала съм за красотата на други жена, които смятам, че са наистина природно надарени, а аз съм ощетена. За нищо друго не завиждам, имам предвид че ние се раждаме с определени гени и външността ни не зависи от нас много много, като изключим поддържане на тяло, но примерно ако си 150 нямам как да станеш 170. Другите неща, зависят повече от нас, ако се борим за постигане на целите си без да сме лакоми бихме могли да сме щастливи. Аз честно казано за материалните неща може би никога не съм ревнувала, просто понякога си мисля че живота е не справедлив. Дава пари и богатство на хора, които не са ги заслужили. Има толкова бедност и трагедия по света, а като влезеш в социалните мрежи всички са в рай, тънат в пари и щастие. Отдавна не гледам в паниката на другия, и много се дразня когато гледат в мойта. Реално погледнато на мен винаги са ми за виждали, особено когато бях по малка и аз не знам защо. Просто хората ссме си такива

11.   Давам пълна свобода и воля на завистта и злобата си-текат от мен като Ниагарския водопад. И не, не се срамувам от този факт, а се гордея с него. Защото съм истински българин!!!

12.   Най-важното е да приемем тези емоции в нас и да не ги съдим. След като са там значи има защо и да ги игнорираме или крием те няма да изчезнат.
След това трябва да намериш начин да се освободиш от тях по някакъв начин и това е индивидуално. Аз лично се освобождавам от тях като си помисля как вселената и космоса са безкрайни, а пък аз съм седнал да се ядосвам за разни глупости. И ми става смешно. Разходките сред природа също ми помагат.

13.   Не изпитвам злоба и завист. Когато видя, че някой е успешен в нещо, има два варианта:
1. Вдъхновявам се и се мотивирам и аз да следвам стъпките му, за да постигна същото.
2. Просто си преценявам, че е над моите възможности, нямам същата смелост или желание да полагам такива усилия, възхищавам му се, че той ги има, и продължавам напред с живота си.
Злобата и завистта не помагат на никого, но хората им се поддават, защото смятат, че нещо им се полага по рождение или другият е просто късметлия, а те са неоправдани, което е в пъти по-лесно от това да се стегнеш и да се мотивираш да постигнеш същото. Пример - колежка ми завижда на взаимоотношенията с гаджето. Същата колежка смята, че й се полага да получава по рождение, без да дава нищо в замяна, изневерява, манипулира. Е няма как да стане!

14.   Бях много завистлива и злобна. Сега притъпих тези качевства. Разбрах, че не ми носят нищо позитивно. Ама нищо. Просто спрях да се сравнявам с другите. Спри и ти.

15.   Нормално човешко чувство, но само до момента, в който започнеш да правиш мръсотии на този, на когото завиждаш. Това не е нормално. Такива "хора" не искат да имат това, което и ти, а искат ти да нямаш. Защото знаят, че никога няма да са като теб или да постигнат това, което и ти. Колкото и малко и незначително да е то. Завиждали са ми и са се заяждали за диван. Не, че те нямат или моят е нещо особено, ама ей така... Що аз да имам.

16.   Аз не съм се улавяла да завиждам за нещо. Често си казвам "Ей, супер. Иска ми се и аз да мога или да имам еди какво си, но не го усещам като завист. По-скоро се радвам за човека. Единствено ме е жегвало, когато близък си купи къща, защото и аз винаги съм искала собствено жилище. Но чак да умирам от завист и да се чудя как да се заям или да правя мръсно - не.
Как се справям... Ами ако искам да мога нещо, което друг може, пробвам. Ако мога-супер! Ако не, не. Това е. Според мен има благородна и истинска завист. Благородната те кара да искаш да се развиваш и са опитваш нови неща, докато черната те изяжда отвътре и вреди не само на завиждащия а и на жертвата. Има хора, които биха съсипали немий живот заради това. Това са жалки същества, достойни за съжаление. А, и много често завистливият проектира собствената си завист върху другите и му се струва, ме на него му завиждат.

17.   Не знам защо обаче повечето са сложили знак на равенство между злобата и завистта? Това са две съвсем различни чувства.

Аз се хващам, че злобея, но не и да завиждам..

Примерно: дразня се когато някой ми битка като селянин с клаксон от колата, дразня се на емигрантите, които уж живеели супер, но не спират да храчат и плюят по България, дразня се на корупцията, малодушието и селско-просташкия манталитет

Само че това не е завист. Завистта е нещо коренно различно, един вид комплекс за малоценност да се сравняваш с някой друг и да те гризе защо той има нещо си, а ти не.

Това със завистта съм го превъзмогнал почти напълно, просто защото съм видял от опит, че има колкото хора толкова и съдби и житейски ситуации и без да си влезнал в на някой обувките да се ядеш отвътре защо той/тя е един какъв си, а ти не е 100% безсмислено.

Т. Т.

18.   Такива чувства нямам и не допускам да имам!

Това са лоши чувства и човек не трябва да ги допуска, и трябва да се бори с това!

Единствено, докато бях ерген, леко съм завиждал на щастливо женени семейства и съм искал и аз да имам добра жена.

Но слава Богу, това вече го имам и сега не завиждам за нищо на никого!

19.   Когато съм добра, съм много добра в това, когато съм лоша или злобна, съм още по- добра. Завист обаче не помня да съм изпитвала, не знам дали като дете, но нямам такъв спомен.
Злоба изпитвам най- вече когато има несправедливост към невинни същества, още повече ако е съзнателна и насочена. Тогава наистина съм толкова злобна, че горко му на който е провокирал... и не, не се опитвам да прикривм злобата си. Имало е малки изключения, когато съм прикривала бесовете си, но е било за да събера повече "материал" за да поставя човека там, където му е мястото и да няма повече възможност да съсипва ничия живот.
По различен начин разбираме злобата. При мен е контролирана и насочвана с цел. Но предполагам, че ако е злоба от завист е друга емоция и хората, които изпитват завист нямат контрол върху това.

20.   Здравей авторе,

Аз съм притъпил злобата и завистта отдавна.

Изпитвам изкрена злоба само и единствено към България, но не изпитвам завист към нито един българин, живеещ в България.

Сещам се за един мой познат, дето е преподавал в Сорбоната, работил е в Лос Аламос (там където е създадена атомната бомба) и дошъл тук в България да развие бизнес и да спечели европроект. Спечелил го някакъв братовчед на Баце. А нашия го попитали:

"Ти като си толкова успял, какво търсиш в България!? "

И аз това се питам - успях да събера доста пари, имам и имоти, но до няколко години ще разпродам всичко и ще отида на Терминал 2.

Искрено завиждам само на един приятел - замина за Швеция, ожени се за много хубава шведка, стана много голям шеф в Yettel. Но му завиждам и се радвам за него - писали сме си скоро, обменяли сме информация и разни материали.

Но на него единствено му завиждам искрено.

На нито един българин, който е останал в България и няма къде да избяга не му завиждам. И ще ти кажа защо.

След 20-30 години в България, ще има:

- Сериозна пенсионна криза (мутрите и аверите им ще са ограбили пенсиите).

- Сериозна здравна криза (некадърниците, които в момента се учат в жалките ни университети ще ни лекуват).

- Сериозни етнически размирици - някои области в България и сега не са български. А предвид, че над 55% от новородените са роми, отношението към българското малцинство няма да е приятно от страна на ромите.

- Сериозна битова и макро престъпност - цигански банди в селата и малките градове, и мутри в големия град - София.

Изобщо - завиждам на европейци, но не и на българи сглупили да останат в България, че недай си Боже - да създадат семейство в туй подобие на държава.

Поздрави!

21.   19 - моля те, недей да прикриваш липсата си на контрол, личен живот и наличието на травми и завист зад това фалшиво усещане за справедливост. Коя точно си ти, за да казваш кое е правилно и кое не е?

Имаше преди време една такава психопатка като теб около мен - злобна и завистлива кучка, която само си вреше носа в личния живот на хората, в това число и в моя такъв, и постоянно се бъркаше с "раздаване на справедливост" без въобще някой да ѝ е искал "помощта". Нито знае каква е ситуацията на 100%, нито е запозната с двете страни на монетата, но си е твърдо убедена, че тя знае превеликата истина и е права в това да "наказва" хората и да им прави мръсно.

Нали знаеш, че повечето серийни убийци мислят и действат като теб, просто в по-голяма крайност? Имаш проблеми с егото и психиката си, като цяло... не си нормална. Едно е да се разгневиш моментно и да се опиташ да оправиш ситуацията за конкретен човек и да му помогнеш, съвсем друго е да си злобна и да се бъркаш в чуждите животи със злобата си, вместо да си гледаш своите проблеми. Луда работа...


Колкото по темата - не съм злобна, нито завиждам. Но пък за сметка на това такива хора около мен има бол и ги разпознавам много добре вече.
И е така - според тях проблем няма да са злобни или да завиждат, да създават проблеми, дори сякаш ги зарежда с енергия. Но ако трябва да съм честна - това тяхното не е живот.

В живота си съм била тъжна, че нямам нещо - например, било ми е гадничко, когато децата около мен са ходили на кино, пък нашите не са имали парички да ме изпратят и мен, но не може да става въобще дума за завист, по-скоро ми беше тъжно. Бедността, смятам, добре възпитава децата и порастват възрастни, които са борбени и сбъдват мечти, а не злобеят и не гледат другите толкова.

22.   До номер 21. Много точно описа това с фалшивото чувство за справедливост. Имах работа с точно такова животно от роднинския кръг. Нещастницата се прикриваше с години за да събира информация, която е преиначавала зад гърбът ми както и хрумне. Когато разбра, че знам, спря да ми звъни и започна да ме плюе още по-настървено пред всички. Настройва хората с подходящия тон като имитира загриженост и ги убеждава в неща, които никога не съм казвал или правил. Това е чиста завист и злоба и със сигурност няма общо със справедливост. Не просто иска да има каквото имам аз, а иска аз за нямам нищо. Наказанието и е, че знае какво е направила, ако изобщо има някаква съвест, разбира се. Сега беснее, че не и се получиха всички сметки, преди да разкрия що за мекотело е. Психично болно и неудовлетворено от живота човече, което го бива само да лъже и манипулира. Това изглежда е силата на слабите. Много хора все още са слепи за истинската и същност.

23.   Не изпитвам злоба и завист, но на мен винаги много са ми завиждали.

24.   Опитвам се, това са много лоши и вредни чувства. По принцип не се имам за завистлив, не че не ми се е случвало. Слава Богу обаче, Господ винаги ми е давал много повече отколкото заслужавам и много повече от това, за което съм мечтал. Не мога от нищо да се оплача. Относно злобата много се старая да я прогонвам още в зародиш. Наскоро осъзнах и нещо доста интересно. Случи се така, че последните няколко години двама човека, които смятах за много добри приятели, демонстративно ми обърнаха гръб щом видяха, че повече нямат полза от мен. Съответно, на мен изобщо не ми стана приятно, а и ме оставиха почти напълно сам. Доста време мислех и премислях случилото се. Не знам дали може да се нарече точно злоба, но тези хора ми станаха крайно неприятни. Така, докато в един момент не осъзнах, че дори и само малко по-продължително като се сетя тях и започна за пореден път да прехвърлям случилото се в главата си, неусетно се изнервям и това много често ми е скапвало остатъка от деня, а той си е започнал перфектно. Затова, съветвам всички да прощават и колкото се може по-бързо да забравят за всичко. И преди съм имал подобни ситуации, в които също веднага щом съм махвал с ръка и съм си казвал "Каквото било - било. Важното е да сме живи и здрави. ", веднага ми е олеквало изключително много. Затова гледайте живота от хубавата му страна и не отделяйте много време на негативното. По този начин човек влияе лошо най-много на себе си.

25.   По-скоро се кефя хора, за коиото знам, че са постигна ли всичко с къртовски труд. Бил съм покрай такива хора и знам каква цена са платили за това. За тия, които са получили нещата с кражби или на готово не ми пука. И да завиждам какво ще променя? Ще разяждам себе си, а те ще си живучкат.