 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Други |
Според вас, виновна ли съм за смъртта на татко? Много моля, отделете 5 минути да прочетете, за мен е важно.
преди: 3 години, 21 дни, прочетена 1052 пъти
Писала съм много теми за него и семейството тук, историята ни е наистина много дълга и ако тръгна да пиша всичко, сигурно ще приключа поне към 15:00 ч, сега е 06:46... Та ето историята с най-важното, което пак няма да е малко, но ми е изключително важно да прочета мнения.
Баща ми почти никога не се е държал с мен като към дъщеря. Още от съвсем малка ме биеше, пребиваше, обиждаше, заплашваше, комплексираше, веднъж даже ми сцепи главата с дъска за хляб, бях 7 клас тогава. И зверското му отношение беше абсолютно незаслужено и несправедливо. От буквално измислени от него проблеми, ми тровеше живота. Всички обиди, за които се сетите ми ги е казвал. Като поотраснах, започна да ходи гол вкъщи и да ме опипва както поиска, където поиска, когато поиска. Също и мастурбираше пред мен. Бе и алкохолик, но трезвен бе по-лош. Заплашвал ме е с убийства даже и наистина се страхувах, че може да го направи. Освен това не ми даваше да излизам, нямах приятели. В училище също бе страшно. Освен, че не бях добре облечена и с хубав телефон, бях и много свита, та там беше втория ми ад. Едните ме обиждаха и тормозиха в училище, а баща ми вкъщи... Ноо и ми е помагал. Тук таме с малко пари и подслон и наистина понякога беше моят спасител. Уви, ако е сторил 10 добрини за мен, 1010 бяха злините. (Бях си едно нормално дете, което той размаза и превърна в комплексирана неудачница.) За наше огромно съжаление, докато беше жив, помнех само лошото, добрите му дела бледнееха пред лошите. Не исках да го виждам, нито да го чувам , просто не можех да понасям дори присъствието му, бъркаше ми в здравето. Както казах по-горе, пиеше много и работеше като таксиметров шофьор. Още преди да се прибере, по път започваше да пие и си идваше, карайки пиян. Много, много пъти е аварирал, но са му помагали и прикривали, ама той така и не си взе поука... Преди няколко години дори дойде мен да вземе от работа пиян през нощта. Стана лека катастрофа и счупи бронята, спука се и гума. Наложи ми се да сменям гума за първи път и то под контрола на толкова пил човек, че едва говореше и не му разбирах. Освен това трябваше да бързам, защото в района имаше бензиностанция, също и полицията минаваше често и ако ни бяха хванали, не ми се мисли... Все пак се справихме и се прибрахме живи и здрави. В началото на септември 2019 аварирал отново. Този път го срещнали непознати и се обадили в полицията. Дрегерът отчел 3,75 промила. Взеха му книжката за 2 години. Тогава започна началото на края. Той друго не можеше да работи, защото го боляха краката. Правил е някакви опити, ходил на 4 места да пита за работа, но и на 4 му отказали, защото е подсъдим. Опита да си продаде таксито, но го измамиха и не му дадоха парите. Аз и мама вече бяхме отделно от него (в града, той на село) и започна да звъни на мама да му праща храна, понякога и малки суми (пари не смееше да му дава, за да не ги изпие). Тя му пращаше в продължение на около половин година, но накрая спря, защото искаха да я съдят за един кредит, който тя тегли за него, за да си лекува очите. 2-3 пъти и аз съм му купувала. За съжаление работех за 700-780 лв, с които трябваше да плащам наем, ток, телефон, вода, опитвах да събера пари и за образование. Нямах пари да му пращам (които сигурно щеше да изпие), нито имаше кой да му занесе, ако пазарувам, защото нямаме кола, а той си беше на село. После той спря да звъни на нея, започна на мен, един път му пазарувах и го прати мама, един път го докараха да му дам пари. След това ми звъня пак, но аз не му вдигнах, не ме и търсил повече. Не защото съм гаднярка, а защото не можех да понасям присъствието му, макар и в такъв момент... Просто не можех. Вече бях далеч от него и исках да се отърся от миналото, исках да събера пари да уча и да забравя всичкия ужас от миналото. Бях егоистка. Доколкото знаех от мама, той щеше да взема някакви помощи от държавата и го оставих да се оправя. Едни от последните ми новини бяха, че ходил на магазина за хляб, което ме наведе на мисълта, че има някакви пари, имаше и какво да продаде, между другото. Не ни и търсеше вече, което отново ми подсказваше, че сигурно се оправя и без нас... В края на януари се обадили на мама и и казали, че скоро не са виждали тати, последния път ходил отново на контейнера и бил много зле. На 2 февруари полицията и кметицата влизали в къщата и го намерили починал... Не сме ходили на погребение, нито сме го виждали като покойник
В събота за пръв път от толкова време с мама ходихме на гроба му и до къщата. Никога няма да забравя видяното. Някога си е чупил много стари орехи да яде, това беше едната картинка, която ме прободе. Другата е подкова, закачена на отвореното чекмедже на нощното шкафче. Слага се за късмет... По цялата стая беше пълно с боклуци, не можеше да се стъпи. Също и още бутилки от алкохол, преди също бяха събрани много. Имаше доста неща, които не се връзват с обстановката - 2 бои за коса, няколко крема, тигани, неизвестна машинка и дори не знам за какво. Двете перални бяха разглобени, вероятно в търсене на ценни метали за продан. Фрезата поне беше продадена, за което наистина се радвам. От леглото се носеше миризма на урина. Приживе нямаше нито ток, нито отопление. Сигурно е седял мокър. Навярно е починал от глад, студ, а може би някоя бактерия, или пък заради краката... Сърцето ме заболя. Въпреки всичко, което ми е причинил, не съм му желала зло и откакто с мама се изнесохме, не е имало и ден, в който да не ми е било жал, въпреки че не ми личеше. Нищо не ме оправдава, че не го потърсих аз нито веднъж. Знаех, че е зле, но наистина не знаех, че си отива. Преди поне имах чиста съвест, а сега и това нямам. Угризенията и страха не ми дават мира. Винаги съм мечтала просто да живея нормално и спокойно, нищо повече, цял живот това е било моят блян. И вместо нещата да се оправят, стават по-зле.
Държа да уточня, че ако не дай си Боже, някой ден мама закъса, или се разболее, няма да има и ден, в който да я оставя без грижи. Просто не успях да простя на татко навреме и не осъзнах, че може би аз съм му надеждата. Той не би ме оставил в това положение, въпреки всичко...
През 2015-2016 г боледувах тежко, умирах, исках да умра, но за съжаление ме спасиха. Мама му казала за мен. След време чух от него: "Н@ебаха те в г'за, заради това ли? Съжалявам, че оцелях. Последните дни преди да се изнеса отново ми крещеше, че ще ме убие. Но ето, че си отиде преди мен и много ме боли. Боли ме, че се е мъчил толкова време, не се знае и от какво е починал, как и тн... Според вас, виновна ли съм?
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 3 години, 20 дни hash: 2da5811163 |
|
1. Здравей, мила. Историята ти е наистина тежка. Нямаше как да остана безучастна, защото моята е подобна. Баща ми беше алкохолик, не работеше, тормозеше мама, на мен също постоянно ми крещеше, удряше.Почина, когато бях на 6(рак на черният дроб,вероятно от алкохол) и имам няколко бледи спомени, които се броят на пръстите на едната ми ръка. Мама ми каза, че един път, когато пак ми се е развикал и е излязъл от стаята съм й казала '' Мамо, ти не искаш ли тате да умре?''. От тогава се чувствам страшно виновна за смъртта му. Сега никога не бих казала такова нещо. Чувствам голяма вина, да не би да съм предизвикала нещо?..Така че те разбирам!
Искам да ти кажа, че ти НЕ СИ ВИНОВНА. Личи си, че си добър човек. Баща ти сам си е пропилял живота, може би подтикнат от други фактори и е намерил утеха в пиенето. Но ти казваш, че когато е бил трезвен е бил още по-груб. Явно просто не е бил щастлив. Отишъл е на село. Живял е бедно, но ти казваш, че все пак си му помагала, майка ти също. Това с орехите наистина изглежда тъжно, но тогава какво е обяснението за бутилките с алкохол? Явно все пак от някъде е намирал пари,за да пие. Или някой му е давал, но тогава би получавал и храна най-вероятно? А за тигана и другите неща нямам обяснение.. Но каквото и да се е случило - съжалявам. Просто знай на 100 процента, че нито ти, нито майка ти сте виновни. Живот. Така е трябвало да стане. Поздравявам те за това, че въпреки всичко, което ти е причинил, ти продължаваш да го обичаш и да мислиш за него. Имаш голямо сърце. :)
|
| преди: 3 години, 20 дни hash: 72175e50f1 |
|
2. Здравей. Със сигурност не виждам нещата от твоята перспектива, тъй като баща ми е все още жив. Също като теб съм бит много, но като цяло чак толкова лошо положение не помня да е имало. От както се помня бащата пие, два пъти катастрофира, отърва се на косъм, но не му идва акъла в главата. Като изключим пиянските историй, винаги е правил за нас всичко. Доста време след като се изнесох му се дразних, самонастройвах се против него, но в крайна сметка знам, че съм това което съм, благодарение на него.
Относно твоя случай, мнението ми е, че не си виновна. Да, вероятно те боли и ще продължи да те боли още дълго време. Аз лично, не бих помогнал на никого, който ме е ранявал и унижавал така, освен ако сърдечно не ме помоли за помощ и видя, че наистина има нужда от помощ. Реално погледато, баща ти не е искал промяна, или поне не е правил дори леки стъпки към нея.
Сама казваш, че не те е търсил. Или не е искал, или е нямал очи да го направи, след всичко което ти е сторил. И в двата случая, не смятам, че си допуснала грешка. Грешка щеше да бъде, ако те е молил, а ти си го оставила да се мъчи, само напук на миналото.
|
| преди: 3 години, 20 дни hash: 6b8cd3f577 |
|
3. Не!!! Не си виновна! Той сам е избрал съдбата си, начина си на живот, а съответно и последствията!
И... Не го жали! Прости за себе си, да освободиш душата си и да живееш в мир със себе си!
Той мир не е заслужавал докато е бил жив, не заслужава и сега! Даже леко се е разминал... Не знам защо майка ти е позволила всичко което той ти е причинява! Ще го кажа- нейните бездействия са съучастие! Ще излекуваш душата и психиката си и ще го разбереш!
Бъди щастлива!
|
| преди: 3 години, 20 дни hash: 7d769d3bb1 |
|
4. Потърси професионална помощ , иди и на психиатър и на психолог. На психиатър може да вземеш направление от личния лекар , но за психолог , ще трябва да платиш .
Пожелавам ти щастие !
|
| преди: 3 години, 20 дни hash: 13cc628fa0 |
|
5. С извинение, ама баща ти е бил баш junky.. Ти нямаш вина за това. Забрави го, let it go и се фоусирай върху себе си. Живей по-егоистично, време ти е. Още като прочетох че ти бил сцепил главата отговорът на въпроса ти в заглавието беше - НЕ. Според мен ако хванеш по пътя на духовно и личностно развитие можеш да стигнеш до всичко, което някога си искала от живота! А миналото.. вече го няма. И никога няма да го има. За"би го.
|
...
| преди: 3 години, 20 дни hash: 2a2d147a4d |
|
6. Чел съм твоята история в сайта. Не те познавам лично, но от написаното изглеждаш много добър човек.Баща ти миличка, е бил човек със сериозни психични отклонения.Той е трябвало да се лекува на време и е можело още да бъде жив.Може би щеше да бъде затворен в психиатрично заведение, но щеше да бъде жив.Ти не си виновна за нищо.Трябвало е да го зачеркнеш тотално, когато е започнал да те опипва.Знаеш ли всъщност кой е виновен? Майка ти е виновна.Тя е избрала да зачене от този мъж.Тя е избрала с него да отгледа рожбата си.Ако баща ти те беше изнасилил и убил, пак тя щеше да е виновна.Вие може сега да сте в добри отношения с нея, но това не значи , че тя не е виновна.Запомни! За всичките нещастия на децата са виновни майките, не бащите! Защото именно майките правят избора!
Чингис Хан
|
| преди: 3 години, 20 дни hash: e37246ad29 |
|
7. Не,не си виновна.Не си вменявай вина.Баща ти е починал от своята си глава,алкохол и т. н.Бъди смели вземи живота си в ръце.Нашия татко почина от корона вируса преди 6 м.Той беше прекрасенсъпруг и баща,и дядо на тримата ни внука.Ние сме на по 60 г. И все още бяхме влюбени,аз все още съм и може би до края на живота си няма да погледна друг мъж.Та да не сме виновни ние,че той дойде болен от път и след 4 дни почина????Не,за всичко има причина в тоя живот.Поеми живота си в твои ръце ,учи,живей и т. н.Желая ти успех.
|
| преди: 3 години, 20 дни hash: cbad6fe0fc |
|
8. Здравей! Моите съболезнования за това което ти се е случило, както и съжалявам за това което си преживяла като дете според мен може би просто така е било писано да се случи с баща ти а и все пак ти просто по онова време си била много наранена от всичко със това което ти се е случило и мисля, че това ще е нормална реакция на всеки здравомислещ човек.
Надявам се да съм ти помогнал малко или много.
|
| преди: 3 години, 19 дни hash: 211190ba0c |
|
9. Ти си на първо място, твоя живот, твоите желания.
Живота на баща ти е негов избор. Единствено и само негов!!!
Всеки отговаря за себе си и собствения си живот и избори.
Какво щеше да направиш, да му изчистиш, напазаруваш и след няколко часа щеше да е същото, той пак щеше да пие, псува и да няма пари.
Същото важи и за майка ти.
Не се тръшкай, самосъжаление, не се изживяват на жертва, вина и т.н. това е живота.
Всеки да си поеме по пътя, да се бори, включително и ти.
Просто забрави миналото и стари знрово на краката си ако не започнеш да четеш и да се развиваш, да разбереш логиката на вселенските закони, утре ще повториш семейния сценарий.
Не е нужно дори да четеш, слушай видеа в ютюб, отношения с родители, лични граници.
|
| преди: 3 години, 18 дни hash: ab1930cf58 |
|
10. Наречи ме изрод, но след всичко, което разказа, просто не мога да се насиля да те обвиня! Нито теб, нито който и да е друг в подобна ситуация. Според мен си е получил заслуженото и съответно няма как да те обвинявам, че си избягала от ужаса. Още ме втриса, докато се сещам за началото на темата и какво ти е причинявал. Що за... чудовище е било това?
|
...
| преди: 3 години, 18 дни hash: cf8165388e |
|
11. Родителите не заслужават уважение и обич по презумпция, трябва да си ги спечелят. Всеки може да бъде биологичен баща, но не всеки заслужава титлата "татко". Твоят за съжаление не е бил от заслужилите. Дори е имал късмет, че не е изгнил в затвора заради всичките му престъпления, особено към теб. Изобщо не се обвинявай. Той сам си е посял това, което е пожънал. Много по-добре е да помогнеш на непознат болен човек, отколкото на такъв баща. Аз мисля, че вие с майка ти сте направили възможно най-доброто за него. Затова не се обвинявай. Той сам си е избрал съдбата. Запази някакъв хубав спомен за него и продължи напред.
|
| преди: 3 години, 17 дни hash: 4daa21747f |
|
12. Здравейте, мили хора! Авторката съм. Благодаря на всички ви, че сте отделили от времето си да прочетете всичко и да оставите коментари. За мен наистина беше важно да прочета странични мнения. Поуспокоихте ме, за което още веднъж благодаря!
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
