 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Други |
Какво мислите за личностното развитие?
преди: 2 години, 6 месеца, прочетена 1177 пъти
Здравейте
В тази култура на върл материализъм, колко от вас се замислят за психическите ни потребности? Смятате ли, че това, което работите, способства за личностното ви развитие? Според мен, повечето хора не харесват работата си, вършат я с нежелание и мъка, само заради парите, просто за да оцелеят. Големият проблем е че повечето хора не могат да работят това, което искат, което е свързано с потенциала и заложбите им, което би провокирало вътрешно развитие. Това става или поради липса на възможности или поради недостиг на пари. До колко голям проблем е това според вас. Според мен, проблема е много съществен. Преди повечето хора са ходили на църква, защото са имали нужда от по голям смисъл на битието си, както и за да се стремят към нещо повече от оцеляването. Сега масовият стремеж е към пари, потребление и притежание. Дали заради това, хората не стават все по зле психически?
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 2 години, 6 месеца hash: bb92d8984f |
|
1. Всеки нормален човек изпитва потребност да се развива като личност с изградена ценностна система и има свои вярвания за живота и нещата в него. Осъзнатите хора наблягат и над целесъобразния начин на живот и се опитват да странят от обичайните пороци, които пречат на мнозина други да живеят здравословно. Малцина са тези, които имат късмета да работят нещо смислено и ползотворно, което да ги кара да се чувстват удовлетворени. Бих могъл да кажа, че донякъде съм успял с последното, защото се занимавам със своето хоби, което с течение на годините превърнах в поминък. Понякога, да вършиш това, което те изпълва с желание и усмивка, е по-важно от големите пари. Ако човек е наясно какъв е и какво желае да постигне, и ако има условията това да се случи, тогава единствено пред него стои задачата да следва неотлъчно своите стремежи и да не позволява на незначителни хора и обстоятелства да губят времето и вниманието му. Но условията до голяма степен си ги създаваме сами и не трябва да стоим със скръстени ръце или да се обезсърчаваме, чакайки непременно друг да ни ги осигурява. Ако опиташ и се провалиш, поне ще знаеш, че си вложил усилия за това и може на втори-трети опит действително да постигнеш целта си. Но ако изобщо не опиташ, тогава със сигурност ще имаш нулева успеваемост.
- Кифлоприземител
|
| преди: 2 години, 6 месеца hash: 44c7327a8d |
|
2. При положение, че бг заплатите са по-скоро социална помощ, нма никаква причина човек да не работи по хоби и за себе си.
Но го има и навика да има друг виновен. Ами защо продължават да работят за подобни "работодатели"?! Като няма кой да им върже, щат-не щат ще трябва да направят нужното.
|
| преди: 2 години, 6 месеца hash: 4f005176a8 |
|
3. много смислена тема! ще я следя с интерес. подкрепям мисленето ти като цяло. ще се радвам да се свържа с теб, защото виждам че мислиш доста адекватно.
|
| преди: 2 години, 6 месеца hash: 660d91186b |
|
4. Църквата е фактор донякъде, но не единствен. По-скоро си мисля, че живеем във време с прекалено голям "шум". Аз го наричам века на допамина. Какво е допамина? Един хормон, който се освобождава, когато гледаш сериали, когато играеш видео игри, когато взимаш наркотици, когато гледаш порно и мастурбираш, когато си на дискотека.. когато, когато, когато. Истината е, че са много "когато", а преди не са били много. Преди удоволствие на хората им е доставяло да си ремонтират къщата примерно, да се съберат скромно с приятели, да танцуват, да пеят, да се веселят, да се замимават с някакъв занаят. Алкохола разбира се е порок още от древността, но истината е, че нещата, които доставят бърз допамин са били много по-малко, от колкото са сега. Ако си представим един Лас Вегас или българският вариант Сл. бряг. Да.. много електричество, забавления и т. н. Американските филми ни втълпиха един нов начин на мислене, стремежи и т. н. И не са само те, целият свят се промени в тази насока. Всичко това е просто един шум, който пречи на обикновения човек да чуе вътрешния си глас, да усети собственото си същество. Да осъзнае, опознае и усети цялото си същество. И все пак по-интелигентните го правят, дори в такива условия, но масата не успява, защото просто по-глупавичките биват погълнати от цялата тази простития. Само човек, който познава себе си може да разбере какво иска да работи и може да превърне работата си в "личностно развитие"
|
| преди: 2 години, 6 месеца hash: 1cdcf63c76 |
|
5. За мен е изключително вярна пирамидата на Маслоу, ако си чувал за нея. Тя подрежда човешките нужди и потребности в хронологичен ред за съществуването на човека. И се казва, че без да изпълниш най-ниското й ниво, ти не можеш да преминеш нагоре и е много вярно. В нейната най-ниска точка стоят физиологичите човешки нужди. Можеш да я потърсиш. След това е сигурността. А това, за което ти говориш е едно от най-горните нива. Ниво, до което малцина хора достигат. Зашото в днешния така устроен свят дори борбата за прехрана и тн, е трудна и времеемка. Пък какво ти остава за вътрешния свят. Повечето хора се прибират скапани от работа, следва обръщане на внимание на децата (което дори не винаги се случва) и други битовизми. Нямат енергията и силата за духовно и личностно израстване. А масово хора не работят това, което искат, поради житейски обстоятелства, и също даже. и за стаж ти изискват стаж. Само тези които полагат някакви допълнителни усилия успяват да работят това, което искат, но дори и тези хора не са на високите нива от пирамидата. А по-скоро пак стигат ниво на живот ден за ден, месец за месец.
|
...
| преди: 2 години, 6 месеца hash: 1e51341e43 |
|
6. В хуманистичната психология, която се занимава с личностния растеж, това да достигаш пълния си потенциал, развивайки всичките си дарби и способности се нарича самоактуализация и е най-високото ниво в Йерархията на потребностите на Маслоу. Характерно за самоактуализиращи се личности, е че дейността им е в "поток". В Поток си, когато това, което правиш те поглъща изцяло и могат да минат часове, без да се усетиш, по скоро тази дейност вместо да те уморява, те ентусиазира и зарежда. Затова имаш "сили" да проявиш постоянство и да станеш "най-автентичния Аз".
Потребностите от пирамидата не са в хронологичен ред. Те само възникват в такъв, когато се родим ние най-вече искаме да се нахраним, след това да ни е безопасно, след това и да сме приобщени - да се чувстваме приети от родителите, в градината, след това искаме и да ни уважават и се стремим самите ние да се харесваме и ако всичко това е на лице е възможно да се самоактуализираме, когато порастнем.
При възрастните хора, мисля че е ясно, че нещата не са хронологични, а според стимула. Един човек може да е на върха на пирамидата, но ако се случи например пандемия и той не се чувства в безопасност, той по скоро ще мисли и действа в посока сигурност, той ще остави настрана за момента най-висшата си потребност да бъде най-добрата си версия, докато не се справи с по-приоритетната нужда. Но, тъй като тези личности имат и характеристиката "непознатото не ги плаши, то ги привлича. Двусмислието, загадките не ги притесняват, те ги вълнуват. ", можем да предложим, че такава личност бързо ще се адаптира и отново ще се самоактуализира. Маслоу обвързва пирамидата с принципа на хомеостазата, нещо като термостат може да си представим. Когато една потребност е в дефицит, я усещаме, когато я удолетворим тя спира да ни мотивира за момента.
Така че, по-интерересното е не коя потребност е по-силна, или възниква първа, а КОЛКО ни е достатъчно, за да минем на следващото стъпало. За някой монах купичка ориз и покрив са достатъчно, принадлежността към храма е достатъчно, уважението и самоуважението сред монасите е достатъчно и човекът лесно може да се самоактуализира. Но за нашето общество...
Аз съм на мнение, че медийното съдържание, в което се къпем отдавна може да се обобщи с "Нямаш достатъчно и не си в безопасност. ", което ни закотвя на кота нула и... ходи се самоактуализирай. Буквално звучи невъзможно.
Освен външните условия, "Колко е достатъчно " зависи и от вътрешния ни свят. Тук теорията на Маслоу малко напомня теорията за неврозите на Фройд. Например ако едно бебе е било недохранвано, хранено с некачествена бедна на елементи храна, или внезапно е отбито от кърмене (майката внезапно е отсъствала) то като възрастен остава фиксирано на физически нужди, по Фройд то е орално фиксиран. Той ще чувства, че все няма достатъчно материални ресурси и ще изпитва удоволствие основно чрез устата -ще яде, ще пуши, ще пие, ще си гризе ноктите, ще лапа химикалите и тн. Освен това, заради възрастта на травмата, такива хора често са убедени, че трябва да получат, а не да спечелят, сякаш че съдбата им е длъжна и е възможно вместо да трупат материално, да не правят нищо, а да чакат от някъде, проклинайки нещо, някой, че не им се дава шанс. Ако е фиксиран на безопасност (може да е преживял нещо опасно, като война, катастрофа, загуба на близки в много ранна възраст (дори в утробата и преди това) и като възрастен да е все тревожен и стресиран, независимо от условията в реалността.
В такива случаи детските травми трябва да се открият и изцелят, ако искаме да минем на следващо стъпало. Иначе си оставаме, така да се каже с дневните сънища за това какво можем да бъдем, но без никаква енергия да го постигаме. Тази всичката енергия за постигане е фиксирана някъде на ниско ниво и имаме сила, колкото да оцелеем. Все едно да имаме градина с най-хубавите семена, но маркучът ни да е запушен някъде и да не можем да я поливаме за да отгледаме плодовете.
И все пак за да завърша позитивно ще спомена, че голяма част от изследваните то Маслоу лица са имали тежко детство, били са емигранти, преживяли са Холокоста и тн. Много от тях са обработили травмите си чрез самоосъзнаване, чрез криза и катарзис и пр., тогава (1920 някъде е роден Маслоу) не е имало толкова терапевти, но пак е имало самоактуализиращи се личности. Така, че излиза, че каквито и да са условията отвън, или вътрешни ние винаги имаме ресурс да се справим и да израстваме.
Виктор Франкъл е пример за самоактуализиращ се човек. Той е имал прекрасен живот, но попада в концлагер с цялото си семейство. Там губи майка си, брат си и преживява може би една от най-тежките загуби, които човек може да си представи, когато убиват и младата му бременна съпруга. В книгата си "Човекът в търсене на смисъл ", или "Воля за смисъл ", той пише (по спомен цитирам) "Когато нямаш никакви човешки права, не зависи от теб дали ще се нахраниш, дали ще имаш риза на гърба си, дали ще преживееш днешния ден, когато ти е отнета свободата, ти пак имаш избор, който никой не може да ти вземе -изборът как ще решиш да възприемеш това, през което преминаваш. " Според него най-голямата сила е човек да има смисъл на живота си и да е способен "да приема неизбежно страдание". Неизбежно страдание има дори в това да седнеш да напишеш една книга, или са се подготвиш за състезание, но ако смяташ, че има смисъл и ако приемеш, че е ок да е трудно няма какво да те бутне.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
