 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Други |
Шофиране
преди: 2 години, 6 месеца, прочетена 978 пъти
Здравейте, ще започна с това, че живея в Пловдив имам книжка от близо 2 месеца и кола от 1, Когато карах курсовете всичко беше наред, взех си всички изпити от първия път, но когато купих колата и вече имам, в мен се появи някакъв страх, притеснение и т. н реших да изляза една вечер сама късно да покарам, и както бях на светофара и чаках като светна жълто се приготвих за тръгване, и колата ми изгасна зад мен имаше други коли, които започнаха разбира се да свирят мнооого дълго, и от тогава мисля, че нещо ми се случи и се притеснявам, заради това нещо не ходя на работа с колата, другото което е всяка сутрин когато излизам вече има адски много тапи пред нас и ужасно задръстване, знам че трябва да свиквам и със задръстването, но все ми изниква в главата ( ами ако ти изгасне колата в задръстването ) когато има човек до мен съм по спокойна, но не мога винаги да разчитам, че ще има човек до мен, ако имате някакви идеи как да преодолея това нещо ще съм благодарна,
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 2 години, 6 месеца hash: e137872994 |
|
1. Здравей! И аз като теб след изпита си взех кола и ми се отключи един страх да карам на градско из кръстовищата и трафика. Засили се след като една псевдошофьорка ме натресе отзад на пешеходна. Как се отърсих от това? Ами с каране. Въпреки паник атаките, които получавах и се разтрепервах цялата преди да седна зад волана все пак го правех. Започнах да изкарвам колата лека по лека в по-ненатоварените часове и да се уча да карам извън града. Отчупих се, владеех колата перфектно но градското ... много ме беше страх от него. Докато една нова година през деня се наложи да закарам баба ми и дядо ми на лекар в най-големият трафик. Тогава нещо ми стана и паник атаките ми понамаляха, след това постепенно изчезнаха. Сега една година по късно карам всеки ден из най-голямото движение сутрин и вечер, не ми е проблем и дори сега като се замисля не си спомням от кога не съм изпитвала паник атака и безпокойство преди да седна зад волана. Не знам дали това ще ти помогне, но на мен лично много ми помогнаха видеа в ютуб обучаващи за шофиране при най различни условия. На английски са. В едно от тях инструктура говореше точно за този страх и каза че единственият начин да се преодолее е с шофиране. Постарай да станеш максимално добра и да владееш колата, да се чустваш сигурна и комфортно зад волана. Придобий увереност и си казвай всеки път когато сядаш зад волана По-добре аз да карам отколкото някой друг, защото вярвам в себе си и способностите си зад волана. На мен това ми помогна много. Днес нямам нито един инцидент с колата, дано и така да си остане. Надявам се да съм ти помогнала. А и забравих да спомена - Да ни ти пука за псевдошофьорите дето надуват клаксон на светофар. На всеки дори и на много опитни шофьори им се случва да огасят колата, просто манталитета ни български е ужасен. Пред мен веднъж едно момче беше закъсало с колата, съединителя му отказал та се скъсаха зад мен да свирят и псуват. Хич не се и сещат че така създават още по голямо напрежение у човек и тръгването хептен се забавя. Изолирай ги и да не ти пука.
|
| преди: 2 години, 6 месеца hash: ed09178119 |
|
2. Здравей, пиша ти като човек, който едва не загина в катастрофа, но никога не съм изпитвал страх да шофирам. Не и заради здравето си. Аз имам книжка от 8 години, но активно шофирам едва от година. Купих си кола, даже доста хубава и в началото много ме беше страх да не я одраскам, да не одраскам нечия друга и т. н. Най, най, най-ценният съвет, който мога да ти дам е да караш! Колкото и да си мислип, че не можеш, всичко става с повече внимание, по-ниска скорост и така се добива увереност. Аз взех книжка в малък град, а сега съм в София. В началото в София и аз като теб излизах само през най-слабите часове и предварително си гледах маршрутите, че даже и гледах къде как са разположени знаците в google maps, но да ти кажа честно това беше първите два месеца, след това малко става като с карането на колело, свикваш, решенията ти започват да стават все по-бързи, все повече се отпускаш да караш и по-бързо, защото усещаш, че имаш контрол над нещата. Затова карай. Вярно аз си взех автоматик и това силно улесни нещата, но няма нищо по-добро от това да се качиш и да караш. Това е едно временно неразположение. Да ти кажа честно в София свирят за щяло и нещяло, толкова съм свикнал, че не ми пука, не бива да ти пука и на теб! Знам какво е усещането, паникьосваш се почваш да го мислиш, но една греша винаги води до втора, ако не се осъзнаеш. Моят съвет е наистина с много внимание, бавно, но постоянно да караш и ще видиш, че ако всеки ден или през ден-два се качваш да караш дори по елементарни маршрути, нещата в един момент ще започнат да се случват.
|
| преди: 2 години, 6 месеца hash: 44001f0655 |
|
3. Отиди на полигон или подобно широко и свободно място. Покарай няколко пъти, ще свикнеш с потегляне, плавно спиране и движение на полусъединител - това е, което се иска за градско кормуване. Иди два три пъти на работа рано- преди задръстванията и се върни по-късно за да видиш особености на маршрута и забрави за подобни проблеми. Като се движищ с рейс или чужда кола сядай отпред и гледай знаците, и как водачът се съобразява с тях. Гледай повече и в задното огледало, за да не те изнанадва нищо на пътя.
|
| преди: 2 години, 6 месеца hash: 44001f0655 |
|
4. Писах вече коментар, но важно е да си анализираш грешките и да се стремиш да не ги повтаряш. Не само тези, за които ти свиркат. Карам активно от 1985. Това е важно за целия ми престой зад волана. Ако ще да е десетилетия. Стилът на шофиране от другите се мени и се налага. Освен това се стреми да караш с предвиждане на ситуациите - бързо, но плавно. Не затруднявай другите, шофирането е удоволствие. Успех.
|
| преди: 2 години, 6 месеца hash: 7c205477e6 |
|
5. Спококойно, трябва ти просто малко повече практика и ще станеш по-уверена в себе си. Започвай с малки стъпки първо вечер без трафик и след това с умерен трафик. След месец практика няма да ти прави впечатление такива неща като задръстване и трафик.
|
...
| преди: 2 години, 6 месеца hash: 5f8ddb9593 |
|
6. Първоначално глвдай да има човек с теб. Докато свикнеш. Колкото до гасенето, ако знаеш колко много пъти съм го правила, нормално е. А и си сложи лепенки "млад шофьор", така хората ще знаят и ще са малко по-толерантни.
Никой не се е родил научен! Дори и опитни шофьофи правят грешки, пък какво остава за някой взел си книжката преди 2 месеца.
Само не се отказвай и с времето ще станеш добра.
|
| преди: 2 години, 6 месеца hash: b564d8da76 |
|
7. Аз се научих да карам по принуда. Иначе и аз бях много зле в началото и изпитвах голяма паника. Първия път, в който се престраших да хвана ключовете за колата беше един следобед, излезе буря, нямаше таксита, а мен ме беше толкова страх от шофирането, че тръгнах пеша, но след 50м се върнах вир вода и си казах, че пеша няма да стане. Тръгнах с колата в бурята и успешно се закарах до работа, макар че напрежението беше огромно. После започнах да ходя от време на време с колата на работа по един и същи път и свикнах. Работя като гримьор освен основната ми работа и покрай баловете ходя по адресите, на ден са ми се събирали по 6-7 адреса, и тогава няма как със 10кг куфар да ходя с такси примерно. Или някой цял ден да ми е шофьор. И пак трябваше аз да карам. После започнах работа на две места, като едната работа беше в единия край на града а другата- в другия и за да стигна навреме от едното до другото имах към 10мин. Така по принуда се научих да правя и френско паркиране, когато закъсняваш за смяната и задържаш колега, не може да се лигавиш, че не можеш да паркираш на малко място. Припомних си говоренето, изравних се с колата пред мен, после почнах да влизам в паркомястото, следейки огледалата и се получи! После се записах в университет и ми се наложи да пътувам 40км. До Пловдив, да карам сама из града, а после смених и работата, сега работя в Пловдив, шофирам и вечер и изобщо... когато ножът опре до кокала човек се стяга и когато знаеш, че ТРЯБВА и няма място за страх, се научаваш. Аз така се справих.
|
| преди: 2 години, 5 месеца hash: 7e5f20013c |
|
8. Здравей, аз също имам проблем с шофирането. Имам книжка, но прекалено много ме е страх да шофирам. Опитвам се да го избягвам по всякакъв възможен начин. Преди да седна зад волана чувствам напрежение, дори започва да ми се гади и да ме боли корема. Представям си най-различни сценарии - ще направя катастрофа, ще блъсна пешеходец и какво ли още не. А всъщност винаги, когато карам, никога не се стига до това. Но все още не мога да се преборя със страха, а шофирането е необходимост, просто трябва да го преодолея. Обаче не знам как. Следя с интерес за някакви съвети тук.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
