Депресия и мисли за самоубийство - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (121258)
 Любов и изневяра (29727)
 Секс и интимност (14366)
 Тинейджърски (21900)
 Семейство (6474)
 Здраве (9601)
 Спорт и красота (4702)
 На работното място (3183)
 Образование (7305)
 В чужбина (1653)
 Наркотици и алкохол (1115)
 Измислени истории (797)
 Проза, литература (1737)
 Други (18542)
 Избор на редактора (156)
 
Полезно

Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

 

  

Споделена история от Други

Депресия и мисли за самоубийство
преди: 2 години, 5 месеца, прочетена 1290 пъти
Здравейте, имам нужда да пиша тук, защото ми е трудно да говоря и с най-близките ми хора.
На 37 години съм, преди около година започнах да изпадам в депресия, която при мене се повтаря през 4-5 години в по-силни фази, макар че аз почти през целия си живот изпитвам една празнота и тревожност в себе си постоянно. Та, пак наближаваха коледните празници, работех в супермаркет и започнаха всеки ден да се пускат коледни песни. Изведнъж постоянно в главата ми изникваха щастливи хора, които имаха семейства, деца, които се събират да празнуват, а аз до този момент не съм създал и 1% от всичко това. Чувствах една огромна мъка и самота, както и сега. Гледах снимки на част от приятелите ми в социалните мрежи с техните жени и деца и се чувствах жалък неудачник, какъво съм. Живея при родителите си и естествено им помагам, но мисълта, че никога няма да създам свое семейство ме тормози. Знам, че съм един огромен провал за родителите си, които не го показват пред мене, но го знаят, а направиха всичко възможно за образованието ми и почти нищо да не ми липсва.
След няколко месеца напуснах работа, защото всеки ден отивах с огромна тревожност и депресия, която се задълбочи и ми пречеше да си върша работата, която преди вършех с такова голямо желание. След това смених 2 работни места, но нищо не се промени, дори стана по-зле. Вече се появиха и мислите за самоубийство, които са всекидневни и са най-интензивни сутринта и намаляват вечерта, когато пия по някое питие. Постоянно си представям, че скачам от мост и всичко свършва. Всеки ден бягах в парка, правих упражнения, разходки, пътувания. Нищо не помогна или поне имаше краткотраен ефект. Реално не искам да го причиня на близките си, просто искам да ме няма или да потъна някъде. Има ли други хора тук, които се чувстват по подобен начин?

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 2 години, 5 месеца
hash: fd875cb713
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

2.   Подозирам, че доста хора се чувстват по подобен начин, просто рядко споделят, по ред причини.

За съжаление не мога да кажа нищо съществено от което ще се почувстваш по добре и ще ти олекне. Едва ли искаш да чуеш за пореден път "То ще дойде когато най малко очакваш" или "Настрой се позитивно и нещата ще се случат". По принцип подобни клишета звучат много хубаво , само дето рядко се случват в реалността.

Късмет ти желая все пак.

 
  ...
преди: 2 години, 4 месеца
hash: 312938c274
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

3.   И аз съм така, само че съм на 24 години. С депресията сме неразделни от 10 години, като последните 3 стана доста по-зле. Все казвам, че хобитата и работата помагат, обаче съдя и по себе си, че нямам абсолютно никакво желание за каквото и да е, тотално си занемарих хобитата и всичко, което ми носеше някаква радост. Да, работата отвлича съзнанието за известно време, но мислите пак се връщат и всичко се повтаря. Според мен трябва да отидеш на психолог, ако не си посещавал досега, депресията не е шега работа, още повече щом казваш, че мислиш и за самоубийство.

 
  ...
преди: 2 години, 4 месеца
hash: b8e44ee826
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

4.   Тр да идеш на лекар. Депресията е болест и се лекува.

 
  ... горе^
преди: 2 години, 4 месеца
hash: f069d56c39
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

5.   Догмите на обществото съсипват хората. Много хора създават семейства с мисълта, че трябва да се размножат и да имат деца, защото вече им било време. Това е изключително погрешен начин на мислене. Впоследствие повечето такива семейства стигат до развод. Първо трябва да намериш човек, с когото да си подхождате, а децата ще дойдат от самосебе си.
Тези привидно щастливи семейни хора, които виждаш, са бъкани с толкова много проблеми, че ако можеше за малко да бъдеш на тяхно място, щеше да побегнеш без да се обръщаш назад.
Първо, още си млад и много жени на твоята възраст раждат първото си дете, а с мъже на твоите години, които дори нямат връзка, е пълно.
Всеки си има съдба и различни събития се случват в определени моменти, затова няма правилник кой-кога да има връзка или да създаде семейство.
Може би ти трябва някоя животинка, куче или котка, които да те разсейват временно от самотата, но за да си намериш приятелка, трябва да отидеш на място, където има жени.
Например можеш да се запишеш на езиков курс или да посещаваш клуб по рисуване на чаша вино, може и курс по готварство, ако те влече. Може и някакъв компютърен курс по анимация, вече много жени посещават такива.
Запиши се на фитнес или групов спорт.
Щом имаш професия и си завършил висше образование трябва да намериш начин да се върнеш обратно, а не да работиш като продавач, което не отговаря на квалификацията ти.
Не обвинявай себе си за нищо и не слушай хора около теб, които ти мърморят, че ти е време за семейство. Животът не е норматив, който да изпълним.
Някога сестра ми постоянно ми мърмореше, откакто стабах на 17, хвани си гадже, на 20 години още не си имала гадже и ме вкарваше в ужасна депресия. Е, тя се омъжи на 22 г и на 32 с две деца се разведе.
Мисля, че е добре да си купиш поливитамини за мъже. Понякога липсата на витамини води до депресия. Имах периоди в живота с много тежки депресии. На всеки две години. Последният път ми изписаха ми и лекарства, но чувствах, че става по-зле и ги спрях. Не мислех за себе си, бях се отписала, мислех за близък човек, заради когоъо трябваше да си стъпя на краката. Държах се, ни ми беше много трудно. Година по-късно установиха, че имам две много силни хранителни непоносимости. Спрях тези храни и животът ми започна да се променя и въпреки че в него има ужасен стрес, депресии вече няма. 6 години няма и следа от тях и от мрачни мисли. Не се самовглъбявам, не се обвинявам, не живея с мисълта какво не съм постигнала, а мисля какво искам и евентуално какво трябва да постигна. Поставям си скромни краткосрочни и по-леснодостижими цели. В крайна сметка от блатото, в което живеем, не може да се очаква много.
Не мечтаеш ли да отидеш до някой град, колкото и празни да ти изглеждат подобни мечти. Понякога едно пътуване и смяна на обстановката измъкват от мрачните мисли.
От разсъжденията ти личи, че си отговорен човек и мислиш за другите. Липсва ти егоизъм, затова трябва да си поставяш някакви дребни цели и да искаш. Не съди себе си, не се критикувай, защото си сам. Сам не означава, че си човек с по-ниска стойност. На мен ми изглеждаш стойностен мъж и има много жени, които биха те оценили.
Стегни се, върни се към професията си и започни да заделяш малко пари за нещо по-малко, за което отдавна мечтаеш. Не мисли какво имат другите, защото то е само представа в главата ти. Много от хората със семейства не са щастливи, а разиграват театър за околните.
Хората сме така устроени, че ако животът ни за други да е недостижима мечта, когато той стане даденост за нас и се превърне в стабилна сигурност, нашите очи започват да гледат в друга посока, а умът ни да мисли, че можело и по-добре, че другите са по-щастливи и така сами отнемаме щастието си и започваме да се чувстваме нещастни.
Колкото и хубав да ти изглежда чуждият семеен живот, уверявам те, че няма омъжена жена или семеен мъж, които да не искат поне за седмица да избягат от семейството си и от досадните си рутинни задължения.
Каква е професията ти, ако не е тайна, разбира се?

 
  ...
преди: 2 години, 4 месеца
hash: 87870b7fea
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

6.   Автора:
Благодаря Ви, че отделихте време да ми пишете и за подкрепата!
Към номер 5 от коментарите:
Точно с идеята за пътуване до други градове се опитах да се разсея в началото, но като пътувах с влака сам до Варна или Търново, да речем за един ден и навръщане се чувствах още по-смазан, макар че виждах много нови неща. Харесваше ми да се разхождам по улиците без някакъв предварителен план или някой друг да ти налага места, които да посещаваш., просто се разхождаш и наблюдаваш. Но все пак по-добре ми е да пътувам в компанията на познати хора, колкото и да съм необщителен. Най-добре се чувствах на тепетата в Пловдив, никога не бях ходил там, а за един следобед се качихме на три от тях, но не бях сам и беше супер.
Завърших Екология, работих по специалността си за около две години и половина, но това бе преди около 15 години, работата беше предимно административна. Как съм организирвал общински или областни комисии за огледи не знам, имал съм доста по-голяма мотивация, макар че и тогава не бях добре. Идеята за рисуване и вино ми хареса, макар че не се славя дори и с добър краснопис, общуването с други хора е безценно.

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker