В странен вид криза съм
преди: 2 години, 5 месеца, прочетена 1104 пъти
Здравейте! В депресия съм и не знам защо. Животът ми е перфектен и аз съм благодарна за всичко, но всеки ден постоянно ходя с отчаяно лице. Просто чувствам че нищо няма смисъл. Аз съм много млада, не искам да си казвам възрастта, около 20 годишна съм. Семейството ми е прекрасно, всички те ме обичат и винаги ми помагат. Родителите ми са заможни и винаги са ме глезили. Баща ми почина преди години, защото беше болен от смъртоносна болест. Нямам проблеми с никой от роднините си. Имам съпруг, той е перфектен, много е грижовен, държи се с мен като с принцеса, обича ме истински и аз го обичам. В социалните мрежи имам много последователи и винаги има с кой да си комуникирам, не ми е самотно. Имам истински приятели, с които се познаваме от преди 10 години и всеки ден сме били заедно и винаги когато ми трябва помощ, те са до мен. Живеем луксозно, мъжът ми е богат и ми купува дизайнерски дрехи за хиляди, ходим сравнително често (доколкото позволяват мерките) на екскурзии в други страни, води ме в хубави ресторанти, имаме хубав дом и коли. Аз изкарвам пари онлайн, качвам обяви и чакам някой просто да поръча нещо, не е голяма занимавка, имам и страница в инстаграм, в която продавам неща и имам доста клиенти. Изкарвам си пари, които за толкова младо момиче без висше все пак са добри. Обичам да готвя, да върша домакинска работа, да ходя на фитнес, да играя видео игри, да гледам филми, да чета книги, имам си занимания. Не уча, но искам и смятам другата година да запиша висше за маркетинг. На външен вид изглеждам много добре и много хора ме харесват и ми правят комплименти. Няма хора, които да ме тормозят по един или друг начин. Здрава съм, единствено имам проблеми със зъбите, но аз ги оправям. И в живота ми няма проблеми, а съм унила. Не разбирам проблема. Имам всичко, оценявам го, но чувствам как нищо няма смисъл. По-вероятно имам екзистенциална криза. Във всяко нещо търся смисъл. Хората работят, пътуват, имат семейства, купуват си неща, ядат, спят и всичко се изчерпва. Аз седя и повечето време вътре, защото мразя студеното време и просто не ми се излиза, излизаме всеки ден за малко, разхождаме се малко или пазаруваме и се прибираме, просто ми е скучно. И удома също ми е скучно, но поне мога да си почивам. Не знам защо съм като парцал и постоянно гледам с отчаян поглед. Ако имах лош живот, нормално да съм депресирана или отчаяна, но в моят живот няма проблеми и липси. Не знам дали се нарича депресия или екзистенциална криза, по-скоро второто може би. Някой чувствал ли се е така и какво бихте ме посъветвали, за да се измъкна от това състояние?

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 2 години, 4 месеца hash: 7e1011764c

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

1.   Винаги е интересно като прочетеш когато нормито получи всичко което е искало от живота и осъзнае, че нещо му липсва... И всичкото което има, се оказва едно нищо... Знаеш ли колко хора те гледат и ти завиждат/депресират се, защото си представят, че ти водиш "перфектния живот". Ти затова естествено се опитваш да си колко може по-анонимна. За да не убиеш "магията" на тоя "успех" към който толкова други се стремят, но не могат да получат. ИНе всички можем да се родим в богато семейство. Някои дори семейство нямат. Не всички можем да сме красиви и харесвани... Затова те следват, като икона, а ти си въртиш бизнеса и печелиш на базата на илюзията която им продаваш. Не, и тях не ги защитавам, защото живеем в крайно меркантилно общество. Кризата ти не е "странна", тя е пределно ясна... Аз бих казал - радвай и се, защото поне стоиш по-отгоре, и имаш шансът да изпиташ това към което повечето се стремят. На някакво ниво осъзнаваш, че това е загуба на време, докато на "последователите" ти, ще им отнеме много, много време.

 

...

преди: 2 години, 4 месеца hash: fa585dd4e5

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

2.   Депресията не пита. Всеки от другата страна би ти се чудил, но истината е, че емоционалността и психиката са по-сложно нещо от всичко материално. Никой не е застрахован. Човешкото същество има нужда от нещо повече от материалния комфорт... И ти си доказателство за това. :) Кризата ти според мен е от това, че нямаш някаква по-голяма цел. Да, имаш интереси и занимания, но това е удоволствие, а то не ни дава истински смисъл, удовлетворение и щастие, няма нищо общо с целите. Нямаш нещо, което да те вдигне и истински да те извади от комфортната ти зона, лекичко да те разтърси. Водиш страхотен начин на живот, но се чувстваш сякаш не си го постигнала ти, а просто ти е даденост.. Кризата и депресията ти идват от това, че не си изразила себе си достатъчно в личен или в професионален план. Всеки човек иска да се почувства оценен. Ти вътре в себе си, макар може би и неосъзнато, усещаш, че имаш някакъв потенциал, който не е разгърнат. А точно това е, което ти липсва може би. Някаква промяна, нещо, което ще те вдигне, нещо, което ще си е твоето нещо. Каквото и да е то няма значение за другите, може да не е да направиш най-печелившия бизнес, може да е да изкачиш някоя трудна за изкачване планина, например. Няма никакво значение каква е тази цел, защото тя си е твоята. Хубаво е човек да има висок стандарт и начин на живот. Но прекалената задоволеност също не е на хубаво. Затова са казали хората истината е в баланса. И тъй като имаш повечето неща, които повечето хора (тук в БГ) нямат, презадоволена си и няма за какво реално да се бориш, чувстваш "криза", стагнация, депресия, някакво безсмислие, прекалено спокойствие и подсигуреност. Не ти е останало нещо, за което истински да те развълнува и разтревожи, така да го кажа. Може би някой ден ако имаш дете това нещо ще се промени. Животът е това, което сам си направиш. И нищо няма смисъл в този живот, освен този, който ние сами му придадем. А! Още нещо важно. Помисли дали просто не ти липсва и някаква човешка връзка. Имам предвид... просто human connection. Може да си имаш мъж, семейство и приятели, но човеците имаме нужда от нещо дълбоко по принцип, от разговори и емоционалност, които да ни оставят развълнувани и в размисъл, това са важни неща (е, поне за мен). Connection, който ще те трогва. И не, не говоря за романтика и любовни връзки тук... Съвсем не! А просто за човешки неща и малко духовност. Аз например имам една приятелка, с която говоря на наистина емоционални и дълбоки теми. Тя е човек, който изразява своята емоционалност по начин, по който никога не съм срещала преди. И адски ме докосва! И ме кара да ме е грижа. За нея и за човечеството като цяло. Трудно е да го опиша. Но тя ме научи, че понякога са ти липсвали неща, които не си осъзнавал преди. Показа ми по-дълбоката страна на нещата и на хората. Напомни ми как повечето хора сме прикрити и не обичаме да сваляме гард, да сме уязвими. Нормално е в днешно време това. Но е много интересно когато някой превъзмогне тази суета и ти покаже каква вселена се крие в него и в ума му. Просто е толкова красиво, когато някой е уязвим с теб, с доверие - душа към душа. Няма как да го подминеш и да не го оцениш. Виж, тези неща ти дават много различна гледна точка и ти може да не осъзнаваш, но може и да ти липсва именно една такава истинска дълбока страна на нещата. Сетих се за едно момиче, което прави YouTube видеа на непознати хора, които среща по улицата. Кара ги да споделят много съкровени лични неща. Много е готино, вкарва те в размисъл. Понякога непознат е склонен да бъде уязвим повече, отколкото човекът пред теб, когото познаваш от 10 години. Защото никой няма никакви очаквания и намерения. Thoraya Maronesy е каналът на момичето, ако ти е интересно такова нещо. :) И така де, материалното си е материално и е чудесно. Но виж, това, което е вътре в теб и това, което е вътре в отсрещния... е нещо, което истински ще те развълнува, ще те трогне, ще те усмихне, ще те натъжи, ще промени призмата ти, с която гледаш, която отдавна неосъзнато или пък да си имала нужда да пречупиш. Всичко добро и успехи в следването. :)

 

...

преди: 2 години, 4 месеца hash: e39f7a2292

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

3.   Роди едно дете поне...

 

...

горе^

преди: 2 години, 4 месеца hash: 41a091ceb1

гласове: 1 2 3 4 5   (3 гласа)

4.   Просто си презадоволена. Не ти се налага да се бориш и трудиш за нищо в живота, затова не намираш смисъл в него. Проблемът ти е, че нямаш истински проблеми, получаваш всичко на тепсия, а това също не е добре. Постави си някакви цели, примерно да помагаш на хора (стари хора в дом, деца без родители, инвалиди... ), да участваш в доброволчески акции, да учиш, да се развиваш, да спортуваш, да пееш, да катериш планини или там каквото решиш. От стоене само вкъщи се затъпява и затъва, както вече си забелязала.

 

...

преди: 2 години, 4 месеца hash: ae6488482a

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

5.   Аз съм авторката. Благодаря ви за коментарите! Прави сте. Сега за 2022 си поставих цели и план и всеки ден работя върху тях и се чувствам по-добре от преди. От доста време стоя през повечето време вкъщи, аз зимата принципно така правя, мразя студеното време, но дори сега като е по-топло пак не излизам, защото няма какво да правя като изляза и някак ме мързи да се оправям. Но и това ще променя, не ми харесва да седя по цял ден удома като аутсайдер. Аз искам дете, но не сега, защото чувствам, че още не съм готова, искам ако имам дете то да е напълно щастливо и да съм добра майка, сега още не съм достатъчно зряла. Благодаря ви отново за коментарите! Приятен ден!

 

...