 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Други |
Нямам желание да общувам
преди: 2 години, 4 месеца, прочетена 1058 пъти
Чудя се дали има и други като мен които избягват да общуват освен ако не е наложително? Не съм в депресия и всичко си ми е наред просто всеки път се сблъсквам с неприязън, токсичност и песимизъм. От една страна това ми тежи, от друга страна се чувствам много добре.
Много пъти ми се случва да се запозная с привидно приятни и позитивни хора и след известно време те започват да си показват истинските лица и ме отблъскват. Чудя се дали хората си дават сметката за своята токсичността? Вече няма човек който да не се изкарва жертва било то в личен или професионален план. Постоянно ставам свидетел на клюки по нечий адрес и това ме кара да губя доверие у хората.
Не се имам за безгрешна нито за съдник просто ми е мъчно как хората все повече и повече се отчуждаване от своята истинска природа, зациклили в капана на токсичността.
Да си нормален човек и да не участваш в дискусиите по адрес на някого или да имаш собствено мнение автоматично те прави надут
Не може ли да се събираме и да се радваме на живота без да вгорчаваме този на другарчето с излишни драми от личния живот? Защо се бърка приятелство с разговор с психолог? Защо хората избягват да поемат отговорност за действията си? Не е нужно да се плюе гаджето, родителите на мъжа ти, роднините ти и пр. Българина толкова ли няма други теми на разговор? Да не говорим, че 90% от хората не ги е грижа какъв си а какво имаш и може да им дадеш... Защо трябва хубавата жена или мъж да бъдат засипани с жлъчни коментари? Не може ли всеки да гледа в неговата чиния.... Потресена съм....
Знам, че това не е от вчера, но все повече и повече ми се набиват тези неща не очи. Мога да дам пример от последните няколко дни. Наложи ми се да ползвам тоалетната в един от големите хипермаркети и търпеливо застанах на опашката да изчакам реда си. Интересното беше че пред мен ми имаше бременна жена и то видимо в голям месец и ме потресе как нито една не я пусна да мине? !? Оглеждаха я от главата до петите обаче нито една не отстъпи реда си. Момичето не е било нито надуто, нито е провокирала това поведение по някакъв начин. Най-безцеремонно две от " дамите" и обсъждаха палтото в нейно присъствие:)
Или аз нещо не съм в час, или света върви към пълна деградация...
Мога още примери да посоча обаче ще се въздържа. Как да се отпусне човек да общува с кеф като всеки ти гледа дрехите, просеката, колата и всичко му минава през едното ухо в другото и пр. Как да споделиш нещо положително като всеки трети е а трън в задника и във всяко решение намира проблем. Все някой трябва да има виновен...
Масовото потребление направи хората безчувствени роботи които мислят само за себе си. Да не подхващам темата как веднага всеки бърза да дава съвети без дори да са им поискани и да си вре носа където не трябва. Нямам фейсбук от година и заваляха един куп съобщения дали всичко е наред
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 2 години, 4 месеца hash: 2de9f91317 |
|
1. Напълно те разбирам.Хората са толкова зли.Чувствам се изцедена след разговор пълен с лицемерие и злоба.
|
| преди: 2 години, 4 месеца hash: 469b7b2889 |
|
2. И аз съм същия като теб. Лошото е, че отстрани изглеждаме надменни, а това не е така (поне в моя случай). Много пъти съм чувал как злословят за мен и ме наричат надут, просто защото не искам да комуникирам с хора, с които няма какво да си кажа.
|
| преди: 2 години, 4 месеца hash: c32226df2d |
|
3. Здравей,
Ами какво да ти кажа…на въпроса - да, има и други, които осъзнаваме това и сме изпаднали в състоянието, описано от теб. Аз също съм хем ултра самотен, хем избягвам общуванвто с много хора и го правя по задължение. Именно заради това…та моята история
Както и много хиляди други българи, аз също се прибрах в България с тази пандемия. Наех си хубава квартира, в окей квартал (не съм в столицата). Първоначално ходих пеш 2 месеца докато се ориентирам кое как, и докато избера какво превозно средство ми се кара. В този момент във входа на кооперацията, поздравявам и се усмихнам на всички, а един човек на всеки 5 да ми отвърне, мусят се. Гледат странно.
Какво става, тъй като работя за чуждестранна фирма и ми плащат хубава заплата в евро, си купих чисто нов, луксозен автомобил от хубава марка. В този момент, като се засичаме в подземния паркинг или пред блока с живущите - воала, висчки започват да поздравяват. Защо ли?
Минава не минава още месец, лека полека ту този ме спира да говорим, ту онзи. И на втория разговор вече, се започва…ама тая кола на лизинг ли е или кеш? А за къде работиш, а колко пари взимаш? Това са мъже на по 40 години, с които съм си говорил 1 път. Голям интерес вече какви пари правя…забога…и аз ги лъжа, или нищо не казвам. Много важно всички да разберат, как така съм на 27 и карам хубава кола и съм финансово стабилен. И дали “мама и тати” дават. Тва е темата в блока.
Това го питат и познати, приятели, абе всички. Къв тоя интвес подяволите от заплатата ми? Не сме се чували 3-4 години с някакви хора и това е първото, което ме питат, когато се видим по улиците на малкия ни град. Отделно завистта и това, което споменаваш…. ”абе брат що си взе такава кола, аз за тия пари кво щях да си взема алк знаеш, това твоето не е баш най-доброто”. А той взима 1200 лева заплата. И ми дават акъли какво щял да си вземе той бе ще да се усмихне и да каже честито. Пълна скръб и деградация в българското общество (поне в по-малките градове). Мисля да отида към Пловдив да видя как е живота там…
С връзките и любовния живот съм пълен провал, не знам къде да срещна момиче, което не е с консуматорско мислене, или като цяло да иска да излизаме само, защото има някаква искра и да поговорим качествено.
Така, че авторке, не знам какво повече да ти кажа. Консуматорско мислене, завист, токсичност без провокация от твоя страна…изглежда това е обществото ни. Дето има една приказка “абе я може да не съм добре, ама в важно и на Вуте да му е по-зле”. И все пак не може да сложим всички под общ знаменател…има и различни хора - ама а де, поне аз трудно ги намирам. Имам точно 1 истински приятел.
Успехи, авторке.
Вик, 27
|
| преди: 2 години, 4 месеца hash: c6637e8720 |
|
4. Разбирам те на сто процента. Намери си просто подходяща среда за общуване. Има и готини хора, не всичко е кал и помия.
Чингис Хан
|
| преди: 2 години, 4 месеца hash: 81add4ad2e |
|
5. От авторката: Толкова искрено се радвам, че все още има хора като вас и мен! Моля ви, никога не се променяйте!
Номер 1: Абсолютно същото беше и при мен и после без да искам го пренасях в къщи... Повечето са първи за всякакви разговори, нооо попиташ ли ти нещо и веднага се започва едно сопкане, пуфтене, въздишки, увъртане. Дадох си сметка, че между човешките отношения са много сложна материя и се искат виртуозни умения да оцелееш.
Преди няколко дни получих във Вайбър съобщение от колежка, която не съм виждала от 6 г. иначе я имах във фейсбук, никога не ми пишеше, харесваше нещо. Та гледам аз съобщението и... нашата с цялата си наглост ме засипала с въпроси да не ми се е случило нещо, бременна ли съм, какво работя и т. н По нейната логика трябва да си се супер изпаднал щом нямаш фейсбук! Тя по цял ден явно кисне в чуждите профили и следи и много други освен мен. Дадох си сметка колко скучен и еднообразен живот трябва да имаш за да ти хрумне да се ровиш в този на другите! За нея това е нормално и е тема на разговор. Вместо да ме дебне можеше през тези години да се обади и да поддържа някакъв контакт, нали? Шест години я няма и хоп аз да и разказвам житието и битието си? !?
Номер 2: И аз съм на същия принцип! За мен времето е изключително ценен ресурс и трябва да се използва разумно. В крайна сметка всички разполагаме с 24 ч. и на практика човек сам си е виновен за своето щастие или нещастие. Радвам се, че с времето спрях да се връзвам на подобни умозаключения особено от хора които дори не са разговаряли с мен. Това си е излишно пилеене на време и енергия. Аз ги " лекувам" с добро отношение и стабилно поставени граници. Ако искаме да оцелеем трябва да си изготвим работеща стратегия.
Номер 3: За съжаление навсякъде е такова положението... Жалко е колко празни души бродят из молове, кафета, барове и пр. В жилищните блокове е трагедия! Битовизмите и отказа да се носи отговорност за собственото щастие подтикват човека да запълва празнините с вещи. Българина все реве как няма пари пък иди го виж каква кола кара, какъв телефон има, какви " деликатеси" консумира и пр. Нямат пари за качествена храна, но имат за дискотека! Нямат пари за зъболекар или профилактичен преглед, но имат за Айфон! Грижата за себе си липсва и от там човек става безчувствен! Как ще може човек да проведе смислен разговор и да усети човека отсреща като съзнанието му е ангажирано с всевъзможни глупости
Всеки проектира върху другите собствените си дефицити.
Номер 4: В близко бъдеще се надявам да намеря средата си. За мен е важно да продължа развитието си. Много пъти се налага да премълчавам много неща само и само мир да има. Давам си сметка, че е трудно да си себе си в нашето общество. Изобщо хората имат много изкривени схващания. Възпитания и уравновесен човек се смята за страхлив и неуверен, а празноглавеца вдигнал високо глава и раздаващ акъл на килограм е смятан за ОПРАВЕН!
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
