Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

7.   Здравей! Коментара от №1 направо ме шокира. До сега съм виждала полезни коментари от него, но този определено НЕ е от тях. Как може да се каже на едно 19 годишно момче да се забърка с мафията и да стане още по - голям ?

Защо не започнеш някакъв спорт или ходи само на фитнес и изразходвай енергията си там? Ако нямаш възможности бягай на стадиона или където ти е удобно също помага. Но защо трябва да продължаваш да си съсипваш живота ?

Разбирам, че си огорчен от последните години, но си помисли искаш ли и останалите години за напред да са такива? Ако си настроен отрицателно към всичко което те заобикаля няма как да ти се случи и нещо хубаво.

Усмихни се, радвай се на живота потърси нови контакти с нови хора, които не познаваш и сега депърва ще се опознавате. Знам, че е много лесно да го напиша на 2 реда ей тука и толкова знам, че каквото и да ти напиша аз или някой друг ти може би няма да се промениш. Но поне опитай нищо не губиш нали ? Успех .. :)

8.   Почни да тренираш всеки ден било то в фитнес или у дома отиди в някоя аптека и си вземи бирена мая брат ми така прави с стана мащина. Съветвам те и ти да го направиш след това почни да четеш също и всеки ден решавай задачи математиката е много полезна за развиването на мозака. Ако имаш възможност примести се в голям град като София Варна или Бургас /лично аз те съветвам в Варна/ там си намери работа също отиди в някое общежитие там ще се запознаеш с нови хора също така и в работата ще създадеш нови контакти всепак още си млад животът е пред теб!

В твой плюс е да учиш английски тови език ще ти е много необходим, предполагам че и още си девствен по големите градове курви много и даже и не взимат скъпо ходи прей си кефа и най важно като се запознаеш с нови хора не се притеснявай бъди готин за тяхне се притеснявяй и бъди себе си не позволявай на миналото да провали бъдещето ти лично аз съм в едно положение като твоето нито приятели нито излизания мн гадно и те разбирам аз съм момиче на 14 и вече започнах здраво да тренирам вече не се оставям да ме тъпчат подговарям се връщам си и трябва да призная че има ефект и тези неща които те посъвтвах преди малко лично аз ги правя и ако исскаш си остави скайп или имейл да си пишем :)

9.   Не беше ли писал в една друга тема, че си наркоман !? Би ли споделил с нас защо са те били ?

10.   Здравей! Аз съм момиче на 13 и имам проблем, подобен на твоя. Всичко започна, когато бях 5 клас /сега съм 8/. Имаше едно много глупаво и лошо момиче в моя клас. Всички останали й се водеха по акъла... освен аз. Тя накрая се ядоса, че не съм й слуга и наговори целият клас срещу мен и те япослушаха. В продължение намесец и половина, те всеки ден ме обиждахас ужасни неща, ритаха ме, биеха ме, хвърляха ми раницата от последния етаж на училището и ми ритаха новото яке.

Накрая не издържах и казах на майка ми и баща ми. Те като чуха се ужасиха и написаха жалба до директора в училището. Директора дойде и се скара на целия клас, но те се озлобиха, както и учителите. От там започна целия ад. Отново ме тормозеха, биеха, но и успеха ми спадна от 5 и 6 на 3. Това не се издържаше. Майка ми искаше да се преместя, но баща ми каза, че и в другите училища е същото и аз не посмях, а и си мислех, че в 6 клас ще спрат. Всяко междучасие плачех в тоалетните.

Дойде 6 клас. Малко поспряха в началото, но в средата на 6 клас всичко се започна. Успехът ми спадаше още. Имаше една учителка, която ме мразеше повече от останалите учители. Постоянно ме унижаваше пред класа, пишеше ми по-ниски оценки и ме обвиняваше несправедливо. Майка ми искаше да говори с нея, но аз не й дадох, защото мислех, че ще се озлоби.

Дойде 7 клас, един от най-важните класове. Тормозът стана още по-страшен. Всеки ден, почти всяко междучасие 1-2 момчета ми удряха шамари и ме ритаха в коридора. Учителите виждаха всичко, но нищо не правеха. Казвах хиляди пъти и на класната, и на директора, но нищо не правеха. Имам чувството, че се радваха. Аз не издържах и е имало случаи, в които ставам през час и започвам да се бия с някой, защото той започва да ме обижда или дори бие, а учителите нищо не правят. След това изкърват мен виновна. И това почти всеки ден се случваше. Успехът ми стана само на 2 и 3. Страх ме беше, че няма да вляза в хубава гимназия, страх ме беше, че на изпитите ще се проваля.

Отгоре на всичкото харесвах едно момче от съседния клас /още го харесвам/, което е и от моя квартал също, но то не ми обръщаше внимание. Представи си какво ми е било - допреди са бе пребивали, а после гледам как момчето, което харесвам се закача с други момичета, а мен се прави, че ме няма. Познаваме се с него от 6- 7 години и отначало той ме харесваше /когато бяхме 3-4 клас/, но аз него не го харесвах тогава.

Е, дойдоха изпитите. По български - г/д добре, но по математика като бях стигнала до 10 задача, погледнах часовника в стаята и видях, че остават 15 минути. Паникьосах се. Оставаха ми още 15 трудни задачи да реша. Е, написах някакви отговори, изтече времето и започна 2 модул. Дори се прекръстих, когато го раздаваха и не знам дали това ми помогна, но там имаше една много лесна задача, която успях да реша, въпреки че имах само 2 и 3 по математика. От 2 модул реших само 2 задачи /бяха общо 5/. Странното е, че дори и отличниците не бяха успяли да решат лесната задача /тя беше за 6 клас/.

След това си подадох документите и много се зарадвах като видях на 24 юни, че са ме приели точно там, където искам!! Лошото е, че след всички тези години тормоз, аз се бях озлобила. Беше ми останало нещо като психична травма.
Сега в 8 клас, класа ми е по-добър, цяло лято излизах и се забавлявах с приятели и ми беше добре. Малко бях позабравила, но все пак нещо беше останало в мен... усещах някаква тежина в сърцето ми.. и все още я усещам. Но наистина - опитай се да намериш нови приятели, на мен така ми олекна поне малко или отиди на психолог. Успех!

Darkstar

11.   Ж29: Не съжаляваш, а трябва. Смяташ ли, че си единствения, претърпял подобни тормози, отхвърляне и неразбиране? - НЕ. Хората като теб са много. В това число и аз. Да, знам какво си преживял, но само за инфо - аз съм преживяла и повече гадости. И аз се озлобих, но злобата ми подейства положително:
- пресях приятелите си;
- дефинирах си морални принципи, които НИКОГА не престъпвам ;
- изготвих план - поставих си постижими цели и измислих как да ги постигна. С гордост мога да се похваля, полагайки неимуверни усилия, преживявайки куп огорчения и унижения, постигнах ВСИЧКИ свои професионални и лични цели и продължавам да мечтая...
Изпих горчивата чаша на Живота, взех си поука и продължавам - по-опитна, по-мъдра, по-оправна, по-самоуверена, а вече и много по-обичана и възхвалявана...
А завистниците останаха в сянката ми, в миналото ми. Те продължават да злорадстват. Въпреки това се опитват да се домогнат до мен, за да ми навредят, но не успяват... :))

Съветвам те и ти така да успееш да трансформираш злобата си. Обичай семейството си, но не забравяй, че хора има всякакви - и такива, които тайно те харесват, и такива, които тайно те критикуват и завиждат. Не забравяй, че истинската любов съществува (не само в романите). Вярвай и я търси. Ще се убедиш, че си я намерил след куп изпитания, но тогава по-щастлив от теб няма да има...

И не забравяй, приятели няма. Има само взаимни интереси - материални, физиологически, психологически!

Бъди добър и стойностен член на обществото! - Имай винаги собствено мнение.
Бъди себе си!

12.   Извинявам се на автора, но първо ще коментирам историята на номер 10:
Darkstar, много съжалявам, че ти се е случило такова нещо... Пълен кошмар. Децата могат да са много жестоки и това, което казваш за учителите си е съвсем вярно! И аз съм била свидетел, колко много им харесва да има интриги и някой да бъде унижен! Дребни душици са те, да! Аз в училище проблеми не съм имала със съучениците, никой не се е държал зле с мен, но пък виждах как унижаваха други и се чувствах ужасно, защото не може да се направи нищо. Но мога да ти кажа, че има решение. Трябва да се държиш много твърдо като характер! Те са като хищниците-веднага усещат, че те е страх и ти се нахвърлят!

Към автора:
Пожелавам ти въпреки всичко да намериш сили да започнеш нов живот. И аз като теб смятам, че такъв тип емоции не те правят по-силен човек, а те осакатавят. Но все още си човек! При това по начинът, по който пишеш, ми се струваш свястно и добро момче! Единственият начин да имаш и ти нормален живот обаче не е като се озлобиш. Или поне не го прави към всички! Не и към хората, на които държиш или ще държиш. Защото съм сигурна, че ще срещнеш и такива и ще бъдеш щастлив и ти!

Успех!

Ginger

13.   От Автора: номер 9 през живота си един път на сила ме накараха да пуша от цигара и не я изпуших цялата, камоли наркотици, а са ме били защото не съм като другите да пия, да пуша и да се друсам, просто бях някак си много страхлив.

14.   Не си единствения, когото са тормозили в училище.
Мен например доста ми се подиграваха като бях малка, в годините преди гимназията - и не за друго, а защото бях примерно момиче, учещо си уроците. Децата са жестоки, хората са жестоки - факт. Все пак съм момиче и до физически тормоз никога не се е стигало (а и от сегашната ми гледна точка, след като съм имала щастието да срещна много свестни хора по пътя си и да създам силни приятелства, историите с обидите ми се виждат като нещо толкова детинско и незаслужаващо помнене и внимание). Но познавам няколко момчета, които яко са го отнасяли като деца - някои си остават и вече на по 19-20 озлобени и непрощаващи, злопаметни - като теб. Други, напротив - простили са, концентрирали са вниманието си върху други, по-важни неща и са се превърнали в страхотни хора, свестни мъже, с амбиции, с приятели, с любими. Това е правилният подход. (пък онези, които някога са ни тормозили, в момента живеят доста скапано... )

Едва на 19 си. Имаш цял живот пред себе си и от теб зависи какъв ще го направиш. Предполагам вече си студент - имаш шансът да срещнеш нови хора, да се развиваш. Почни да се интересуваш от изкуство, книги, кино, излизах, свързвай се с хора с подобни на твоите интереси. България, каквото и да е настоящето й положение, не е само отрепки и гадории. Готини, заслужаващи си личности има немалко - ще ги откриеш.

Само не оставяй омразата да отрови съществуването ти...

15.   Недей така! Ти си само на 19! Живота е пред теб не се отчайвай и озлобявай. Не знам какви неща ти се е налагало да преживяваш, но се бори! Бъди силен! Ако ти се иска да поговориш и споделиш всичко, което ти тежи с някого аз съм насреща :)

16.   Не може да се даде рецепта или съвет. Много зависи от това какъв всъщност си ти, до колко е голяма вътрешната ти сила. При едни и същи условия някои могат да станат и продължат напред, други се сриват а пък трети постъпват като в коментар 1) и стават най-безмилостните гадове, които намират оправдание за постъпките си в това което са преживели.

Не си мисли че те упреквам напротив аз за себе си не знам как бих реагирал и дали бих могъл да понеса това. Това което искам да кажа е че ТИ решаваш. И все пак си на 19 влез в университет ако може в друг град и почни на чисто никой не те познава, никой не познаваш. Намери сили дори да се преструваш започни едно ново начало с усмивка без страх.

18.   Защо не копираш примера на Брайвик? И без това 99% от българското население е абсолютно безполезно, дори не е полезно само на себе си. Недей да имаш угризения на съвестта, така ще избавиш Вселената от някоя и друга измет.

19.   "Знаеш ли какво е да те пребият и да те накарат да ядеш от земята като животно, знаеш ли какво е 4 години системен тормоз, подигравки и брутални гаври? Знаеш ли какво е да гледаш от страни как връстниците ти имат гаджета, приятели и личен живот, а ти да нямаш нищо, ти да си нищо, да си забравен от всички, никой да не те разбира нито родители нито никой? "

Знам... Нямаш представа колко добре го знам...