 |
|
|
|
|
|
Споделена история от Други
Моята самота
преди: 2 месеца, 4 дни, прочетена 425 пъти
Здравейте, доста се чудех преди да напиша моята история. Но все пак реших да я споделя с вас и се надявам да ме разберете. На 21 години съм и от доста време се чувствам страшно самотен, нямам си приятели нито хора с които да се забавлявам, никои не ме харесва поради факта че съм много добър човек, не искам хората около мен да се чувстват тъжни и правя всичко възможно това да не се случва когато видя че някои е самотен или е тъжен се чувствам ужасно. Обичам да помагам на всеки които има нужда от помощ, но никои не го оценява. Понякога се чувствам толкова депресиран от факта че си нямам никакви приятели и човек с когото да споделям и да ме разбира.
Понякога се чудя защо трябва да съм мил с всички защото не всеки се отнася добре с мен, но не мога да се променя, толкова пъти се опитвам да променя някои неща в живота си но не се получава има още доста какво да напиша но мисля да спра до тук.
Моля за съвет какво да правя.
|
| |
|
|
|
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
1. Незнам дали мога да ти дам съвет, но ще ти кажа, че нашата разлика е само в годините, аз се чувствам по аблолютно същият начин. Много обичам да помагам на хора нуждаещи се от помощ, но когато стъпят на краката си, се държат така сякаш не те познават. Знам какво изпитваш и бих искала да ти помогна, но до известна степен е невъзможно...ще ти кажа само нещичко!
Помагай на хората, макар и те да не го оценяват ти продължавай да вършиш тези добри дела...!
Ако имаш нужда от човек, на когото да се опреш аз съм на среща... Имейла ми е mire_@abv.bg
Успех:)))
2. От №1
Много се извинявам, но от бързане съм объркала имейла...
mire_11@abv.bg ето това е верният. Още веднъж ти се извинявам.
3. №1 благодаря, обичам да помагам на другите дори и да не го оценяват и ще продължавам да го правя.
4. От № 1. Ето това се иска, да не губиш надежда продължавай напред с гордо вдигната глава... Пък рано или късно ще намериш сродни души!
Вярвай в себе си... това е.
5. Странно е да си готин човек и да нямаш никакви приятели, потърси грешката в тебе, нещото, което ти куца, промени го и ще спечелиш! Колкото и да се оплакваш и споделяш без промяна в самия теб само със споделяне нищо няма да направиш.
6. до №5 - от известно време се опитвам да променя някаи неща в себе си и се надявам да е за добро.
7. Аз съм момче на 23, не съм много по голям от теб.
Това е силна форма на емпатия, не бива да се прекалява с добротата към хората защото тогава те го считат за снизхождение и започват да се държат агресивно.
Пример:
(нямам нужда от помощ, мога и сам/а, достатъчно силен/а съм)
(наранява се егото и гордостта)
Започни да се държиш по-директно и по твърдо с хората, прави им добро само в краен случай, ако го правиш нека не разбират, останалото време се дръж поне привидно че не те интересува. Приятели ще получиш тогава когато си достатъчно твърд с тях, да им дадеш да разберат че не си някой лигльо.
Поздрави.
Иво
8. До №7 благодаря за съвета и за коментара, наистина понякога съм си меслел да се държа "твърдо" и да бъда по директен с хората и наистина може би трябва да го направя.
9. Харесва ми позицията на №7. Не трябва да натрапваме добротата си и не трябва да очакваме благодарност от другите.
Това е по-скоро една вътрешна потребност да бъдеш полезен и съпричастен. Но винаги има опасност от това на доброто да ти се отговори със зло. Една позната ми е давала съвет "Не прави непоискано добро" Понякога ми е много трудно да се въздържа и аз се опитвам да се правя, че не ме интересува. Мисля че вече ми е много по-лесно да проявявам безразличие. Понякога трябва да умеем да бъдем лоши- явно живота го изисква.
10. Бъди какъвто си, не се опитвай да се променяш, това едва ли ще ти помогне. Аз не бях добър, може и да съм помагал, но от неясни съображения. Преди 4 години, реших че мога да съм друг, и сега не знам кой съм, не съм по-добър от преди, но вече не знам кой съм, какъв съм .... Едва ли и на теб ще ти стане по добре ако станеш по лош, ако спреш да помагаш. Има хор като теб които се опитват да помогнат на всеки, винаги, има и такива като мен, които не им пука за другите, и мисля че всеки е най-щастлив такъв какъвто е.
Всъщност ... аз в началото не бях и лош, също като теб нямах приятели, бях млад, доста млад, реших че ако стана лош, ако не ми пука за никого ще ми е по лесно, и това не е вярно, след това поисках онтово да бъда като преди .... човек не е от пластелин, не може да се моделира всеки ден, просто не става.
Сега имам детенце, но може би никога няма да го видя, единственото което искам в момента е самота, иска ми се да съм някъде далеч от всичко и всички. не знам с какво може да ти помогне това, просто бъди какъвто си, не се променяй, така поне ще знаеш кой си, не се поддавай на изкушението че има лесен път, че ако не си такъв ще ти е по-лесно, това е заблуда.
|
|
|
|
|
|
|
