Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   " Никой не се замисля за същността на живота"

Ами то и ти толкоз се замисляш... Това което виждаш, това е то... Няма "истински призвания", "истинска страст", "истинска любов", "искрено приятелство". Животът е РАБОТА. Работа да оцелееш, работа да докажеш че ти пука наистина за хората около теб. Всеки ден. "Желанието", страстта лесно идва под въздействието на хормони и емоции, също толкова лесно и си отива. Трудно идва обаче от теб самия, консистентно...

Ти го нямаш, както и повечето жени в днешно време. Затова аз лично препоръчвам на морето от "самотни мъже" в днешно време, които не влизат в "стандартните" на днешните жени, добре да се замислят за какво наистина оплакват... и дали не са всъщност от по-добрата страна на оградата. Ти много добре описваш средно статистическата жена днес. Или ще върви след поредния мъж който и създава нови емоции, нов адреналин, или ще е в сериозна връзка която ненавижда.

Реалността е, че ако човек САМ не може да си намери занимания и удовлетворение в живота от ПРАВЕНЕНЕТО на нещо, то със сигурност няма да го намери и с някой друг. Защото макар, че "другия" провокира хормоните, те са до време, после остава само работата, и ако не си способен да се чувстваш удовлетворен от тази работа, а търсиш "щастие" в приповдигнатото настроение и силните емоции... цялото нещо накрая само ще ти тежи. Също ще ти тежи ако ти даваш всичко от себе си, а другия не му пука и тайно си мечтае за друг по-лесен живот.

Особено това изречение е много трагично:

"Най-добрите и най-близките до сърцето ми хора са далеч"

Да скъпи мъже, най-близките до сърцето и хора, не са мъжа и децата и. Те са някой Дон Жуан, или други подобни които са минали за кратко, оставили са силна емоция и са си тръгнали. Останал е споменът за хормоните, с който вие никога няма да може да се сравнявате, пък дори да работите 50 години за тая връзка. Логическият мозък на жената ще казва - да, виждам че той полага усилията, ама не е "истинско", защото не ми се завърта главата. Ето това е истинската трагедия в живота на един мъж - да направи всичко за семейството си, и да има подобна жена. Не това да остане сам... Самотата е идеален тест за това можеш ли да си организираш живота така че да го чувстваш пълноценен. Ако не можеш, проблемът не е че някой друг ви липсва, проблемът е във вас самите. Другият няма да ви го набави, няма да ви попълни дупките, другият е само още РАБОТА. Типичен пример са децата. Хората искат деца, защото биологичният им инстинкт така ги кара, не можели да са пълноценни без деца, трагедия ако няма деца... После ги правят, и осъзнават, че 20 години целият си живот трябва да въртят около тях ако искат да са добри родители... Ами... хайде мислете малко, затова имате тая голяма глава. Освен да ви тежи на раменето, ползвайте я за нещо...

7.   Мисля че си изпаднала в лека форма на депресия, която след себе си довежда и до апатични настроения. Именно тези апатични настроения са те накарали да напуснеш работа. В постта ти два пъти спомена това, сякаш се обвиняваш вътрешно, защото без работа се чувстваш непълноценна. Не става въпрос за доходите. Но ти дори не искаш да имаш други занимания - хобита например, освен книгите. Дори си започнала да избягваш приятелите ти, което не казвам, че е лошо, но прочетох как се обвиняваш вътрешното.
Моят съвет е, за да излезеш от това състояние, в което се намираш, занимавай се с нещо, дори и да не е кариера, нещо, което ти носи удоволствие, което те кара да се чувстваш щастлива, срещай се с хора, дори и да не завързваш приятелства, да се чувстваш по някакъв начин изпълнена със смисъл. Когато изгубиш смисълът, е най-лошо.
Успех ти желая :)

8.   Авторке, това, което изпитваш (да си апатична, да не виждаш смисъл в живота) се получава, когато човек се е отдалечил от Бога. Защото душата на човека е Божие дихание и тя има нужда да бъде със своя Създател.

Аз също, преди да достигна до Бога съм се чувствал така - като теб.

Изходът от това състояние е един: Да се обърнеш към Бога, от цялата си душа и сърце и постепенно да се въцърковиш(в православанта църква).

Аз достигнах до Бога не отведнъж. (Преди това само бях кръстен, но дотам... ) Минах през много тежки трудности, скърби и големи проблеми в живота си, които ме смириха, защото имах голяма гордост. Ако ти е интересно - питай, ще ти разкажа по-подробно!

Не знам, как се отнасяш към вярата в Бога, но ще ти напиша някои неща за смисъла на живота:

Бог е Вседържител и Той със Своя Божий промисъл управлява и промисля за целия свят, за всеки един човек. И косъм от главата ни не пада без Божията воля или Божието допущение.

Бог върши всичко за нас с една цел: да познаем Бога, да се обърнем към Него, да заживеем Богоугодно и да спасим душите си! Защото този живот е временен и е само подготовка за вечния живот. И ние сме създадени за вечен живот, който не свършва със смъртта. Но е много важно как човек е изживял земния си живот, защото на Страшния съд всеки човек ще бъде съден и ще се определи дали да отиде в ада или в рая(с Бога в Небесното царство)...

Затова тук на земята ни се изпрашат скърби, болести, трудности и изпитания. Всичко това ни се изпраща(или допуска) от Бога на нас хората, за да осъзнаем суетата на земния живот, да се обърнем към Бога и да се подготвим за вечния живот като заживеем Богоугодно и се въцърковим...

Засега е това!

Ако имаш въпроси, питай - ще следя темата!


Странник

9.   Авторке, повярвай ми, ти имаш най-хубавото в живота - семейството. Някои не можем да си намерим истинска половинка цял живот (не броим жени, които са си създали потомствата и са сами или обвързаните). Цени това което имаш и обърни лошата и сива енергия в положителна.
Какво да кажа аз, който винаги попадам на жени като теб с деца или просто обвързани и им остава или само да се пресилят да си хванат някоя, колкото да се отбележат за някакво време или да си живеят сами в къщи, та дай да орева света в тоя ред на мисли.. А не съм такъв, който си седи на задника в къщи цял ден, точно обратното, посещаващ места с много хора.
Повярвай ми, ти си във възможно най-добрата позиция, особено ако мъжът ти е "ЧОВЕК" и е с теб в радост и тъга.
Сигурен съм, че ще намериш нещо, което ще те прави щастлива като занимание, въпрос на време е.

Приятна вечер.

10.   Стигнала си до осъзнатост в каква матрица живеят повечето хора. Аз се чувствам по същия начин. Съвремието ограничава нашата личност и масово хората не могат да развият своя потенциал, а са принудени да работят за оцеляването си.
Препоръчвам ти книги на Петър Дънов и Норбеков.
Успех!

11.   Това, което отчитам като проводник на състоянието ти е липсата на професия. Неудовлетворена си в тази сфера. На 40 години не е съвсем късно да се запишеш, да учиш нещо и да работиш по специалността си до пенсия... това са едни 25 години, не е малко.
Иначе, няма смисъл, да. Според мен, животът не е, за са сме щастливи или нещастни. Животът е... илюзия, според мен, зад цялата тази реалност има нещо друго, но не мога да кажа какво.

12.   До н. 6 от Авторката :

Явно изобщо не си разбрал за какво точно говоря... Но иначе плюеш!

"Най-добрите и най-близките до сърцето ми хора са далеч" - тук говорех за ПРИЯТЕЛИТЕ / ПРИЯТЕЛКИТЕ ми, с които сме близки от много години, но не се виждаме често, защото живеят в чужбина!
А иначе - разбира се, че най-близките ми и любими същества са мъжът и децата ми, родителите, семейството! Дори го написах, че само времето, прекарано с тях все още ме радва!
Обичам семейството си и правя всичко за тях, гледам нищо да не им липсва. Но предполагам, че е нормално понякога да съм изморена и да не ми се чисти, както и това, че имам нужда да остана сама понякога, на тишина - без детски крясъци около мен. Можеби е нормално, но аз вътрешно се обвинявам затова.

Това, за което имах в предвид, че не виждам смисъл е РАБОТАТА / КАРИЕРАТА. Да, можеби, защото съм свикнала цял живот да работя и откакто останах без работа се чувствам не съвсем пълноценна. Но ми тежеше, че заради работа, която всъщност не харесвах, не ми оставаше достатъчно време за децата и мъжа ми - затова и напуснах. И реших, че междувременно ще търся "призванието" си (ако има такова) - защото години наред учих и работих неща, които не бяха "моите" и адски ме натоварваха. Мислех, че не е късно да започна отначало. И се опитах да намеря неща, които да ми харесват, да ме зареждат. Записах се на курсове, започнах да действам в тази насока (дори и в момента карам един 3-месечен курс). Отначалото бях много щастлива и ентусиазирана, но като се сетя през какво съм преминала дотук в живота и се питам дали има смисъл да си го причинявам отново.... (Работила съм доста различни неща през годините, учех, правех, опитвах да се развивам. Но това ми костваше много време, много усилия и нерви. Нямах време да живея - докато другите излизаха да се забавляват, аз учех или работех. Нямах време за себе си, а по-късно и за семейството си (с мъжа ми постоянно се карахме заради това). Животът ми мина, без да го усетя, без да мога да се порадвам на нещо! Само на педал, само бързане и работа! Бях станала кълбо от нерви - вечно изморена, вечно настинала и болна! ).... И се питам защо? За какво ми е тази "кариера", "призвание", "развитие", "повече пари"?
Вече не съм първа младост, а отнема много време - тепърва да се преориентирам, да запиша да уча с години и да се състезавам отново за работни места (всеки работодател би предпочел младия човек, ако имаме еднакъв опит с него).
Просто съм изморена от тази постоянна борба!
Сега можеби донякъде разбирам защо ми се лежи и нямам сила за нищо. Просто явно и организма ми си иска своето - да си почина, ДА СЕ НАСПЯ, да се съвзема. Човек не може постоянно да тича нанякъде - понякога трябва просто да спре, да се поогледа, да послуша сърцето си, тялото си. Можеби имах нужда от това. Напоследък се чувствам по-добре, здрава съм, спокойна съм, радвам се на семейството си, не бързам за никъде, но някак в мен има едно неудовлетворение - можеби, защото съм си мислела, че ще постигна нещо повече от това да съм домакиня и майка. Да, знам, че това е най-важното и ценното в живота, но обществото ни така е устроено, че все да се стремим към повече - че жената трябва да работи и да се развива наравно с мъжа, а и аз не съм свикнала да разчитам на някой друг (било то и мъжа ми) и сега се чувствам някак виновна, че съм слаба и уязвима.
Искам да намеря сили да се изправя и да продължа да се боря, да намеря нова цел, която има смисъл. Но за момента не намирам такава.

13.   Авторке, не мога да не се съглася със теб - рано или късно всеки опитал от живота си изважда най-добрите изводи за себе си , околната среда и хората около него. Мъките и радостите си ги има и при кой е по-тегаво, при кой по- обнадеждаващо. Всички водим своята борба под една или друга форма. Идеално щастие няма или ако има е рядкост. И на най- големия оптимист се случва да дойде по-мрачен и по- тегав ден. Няма човек който да е винаги щастлив и винаги във настроение - колкото и хубав да е живота ти.
Ти като човек със понатрупан опит е напълно нормално да си разочарована от определени неща със които си се сблъсквала и продължаваш да се сблъскваш - от предателствата, от несправедливостта, от начина по който ти се е стекъл живота, и така нататък. Продължителната монотонност (особено щом става въпрос за години)си оказва своите ефекти и е убийствена за самоличността. Според мен усещаш че си заседнала във кръг от който изхода ти се струва невъзможен. Чувстваш се изморена и прегряла от работа и грижи покрай децата и домакинството - колкото и енергичен и активен да си всеки има нужда от почивка. Ако съпруга ти не е много натоварен го моли да ти помага със някои задължения вкъщи. Ако децата ти са по-големи ги учи да бъдат по-самостоятелни защото рано или късно трябва да си хванат пътя. Този живот е даден не просто да се работи но и да се живее и да му се наслаждаваш доколкото ти е възможно. Иначе живееш за да работиш. И ти си човешко създание, и ти се изморяваш, никой не е безграничен или безгрешен - все ще съжаляваш за нещо което си или не си направила.
Живота сам по себе си няма смисъл - той е за да се живее. Как - зависи от късмета ти, обстоятелствата ти както и от усилията ти. За всеки смисъла е различен но и ти като другите имаш право на собствени виждания и мнение
Започни да мислиш за себе си - направи се сама щастлива. Не казвам да не обичаш съпруга си, децата си, семейството ти и приятелите си. Но се обичай и се цени повече - със сигурност има защо
Направи нещо за себе си - завърши курса на който си се записала, свържи се със хората със които си изгубила контакт, запиши се на нов спорт или на хоби, стартирай свой бизнес, иди на почивка със мъжа си например, което ще да е ако теб ще те направи щастлива.
За професионалното развитие - На 40 не вярвам да си толкова престаряла че да не направиш промяна във своята кариера. Колко хора има по света пробиващи във живота на зряла възраст че и повече, сменящи работа, страна, място за живеене. Това че не са под 40 не е им попречило - вярно, може и да е им било по-трудно но са се трудили и са успявали. На едни им провървява още във младостта, на други във тяхната зрялост, при всеки е различно. Някои така и не успяват. Не е хубаво да пилееш време мразейки което правиш. Имаш още години пред себе си - още си здрава, а и имаш опит. Не всеки работодател ще избере млад кандидат, зависи от техните стандарти, позицията която си избрала и как ти ще се представиш. Но зависи и дали ти ще направиш нещо по въпроса.

14.   Аватарке здравей,
Аз съм женен на 54год. имам син на 17год.
Напълно те разбирам. По телевизията само негативни новини. Цените само нагоре вървят. Човек има нужда да отиде някаде без телефон без телевизия да се изолира поне за две седмици. Трябва да се стегнете. Пожелавам ти да си жива и здрава. К. Д.