Хранителни разстойства
преди: 8 месеца, 16 дни, прочетена 456 пъти
Привет!
Изтощена съм, не знам какво да правя..
Срам ме е да споделя, че съм слаба психически с някой близък човек. Историята ми е адресирана до хора със същия проблем, също така и към хора, които имат идея какво да сторя..
Първо да споделя, че в момента съм на 19 години.
При мен, както при всеки, всичко започна нормално преди може би две години (бях на около 16-17 г. )
Бях доста пълна и като казвам доста.. 75-6 кг.
Никога не ми е правило проблем, не съм се засягала от коментарите на хората край мен. Искала съм да го променя, но клишираният израз, , нямам воля” важеше с пълна сила.
Докато не дойде нова година и типично за този период, и аз си казах, че през следващата година ще променя нещо в себе си.
Точно по това време започна едно 100-дневно предизвикателство на една дама в инстаграм, което беше свързано с тренировки в домашни условия.
Не си давах повече и от седмица, понеже се познавах. Но пък постепенно започна да ми харесва да се предизвиквам.
Започнах и да се храня по-чисто. Още не се бях обсебила от храна! Хапвах си всичко, просто, , вредната” храна не беше сред честите ми избори. Както е модерно да се казва - имах cheat day. Чувствах се супер, хората забелязваха резултати, всичко беше твърде хубаво, за да е истина. Чак не вярвах, че е възможно аз да отслабвам, мислех, че ме лъжат.
Неволно обаче май месец изместих капачката си на лявото коляно. Бях известно време в болница, след това един месец с нещо, наподобяващо гипс, което не позволява кракът ти да се свива. Както и да е..
Ето това беше, според мен, момента, в който всичко се преобърна..
Още докато бях там ме беше страх какво ще хапна, понеже очевидно не мога да мръдна!
Имах много свободно време, в което бях изчела един куп глупости, поради което си мислех как ще продължа да отслабвам, без да тренирам (за да не се повтори отново)
Вървенето остана единствената ми опция, след като що годе се възстанових. Все още беше положението долу-горе добре.
Изключвах все повече групи храни, все по-малко да се храня..
Тренирах само горната част на тялото си.. открих си лека форма на сколиоза, поради което приключих и с това.
Цикълът ми постепенно ми показа, че тялото ми е уплашено. Междувременно продължавах да си отслабвам.
Дойде пролетта на 2022 г., при което умирах от кеф, че съм 55 килограма. Майка ми ми каза, че така съм добре. Нямам нужда от повече. Естествено, исках още малко.
Лятото достигнах своето дъно.
Бях решила, че на всяка цена ще отслабна. Аз още се виждах дебела, въпреки че кокалите ми започваха да се показват, оттук-оттам. Аз се чувах щастлива от този факт..
Междувременно ходех по един куп лекари, изпих какви ли не хормонални боклуци, но цикълът ми така и не идваше. Майка ми чак смяташе, че не ги пия, за да не напълнея, и искаше лично да ми ги дава.
Започнах да излизам рано сутрин около 6-7 ч. Вървя сутринта няколко часа, до около 10. После излизам към обяд за час два. Вече към 18 излизам да вървя до към 22-23.. Всеки ден..
А сме в малко градче, знам всеки ъгъл вече, хаха
Междувременно, ако ядях нещо, то беше главно ябълки. Ако бях много гладна или нямаше как да излъжа, хапвах малко.
Хвърлях храната, лъжейки, че съм се хранила..
Лятото ми премина в това. Всичко друго ми е мъгла. Гледах постоянно да се движа. Имаше моменти, в които ми скимваше, че с дни няма да се храня. Ей так, да видя колко ще издържа.
Все повече хора се притесняваха за мен, вкъщи често се карахме.
Отказах да приема, че нещо с мен не е наред!
Успях да сваля до 43 кг.
Дойде септември. Дойде ред на учителите да се опитват да говорят с мен. Без резултат. Звъняха на майка ми.
Тя вече беше отчаяна, молеше ме да се взема в ръце...
До такава степен ми беше станало фикс идея, че, за да продължа да се движа много, не ми оставаше време за учене.
Закъснявах за час (заради разходки), започна да си проличава в представянето ми.
Понякога дори не влизах в часове. Поставях се предизвикателства за крачки на ден и нямаше как. Трябва да вървя! Изкривеният ми мозък не можеше да го позволи.
По принцип, това, с което се занимавам е музика. Един ден вокалната ми педагожка, , ме хвана натясно”
Все едно ми удари шамар в лицето. С думите си ме разтърси.
За мен музиката е всичко, не мога да си представя живота без нея.
При, което тя ми каза, , Ти нямаш сила да пееш.. ”, , Няма да можеш да пееш”..
И не само ми го каза, а ми го и доказа!
Не мога да Ви опиша как се почувствах в този момент..
За капак точно в същия ден, докато бях с моя приятелка, моя роднина също се опитва да ми налее акъл в главата.
Но тогава моята приятелка не се опита да ме защити в тезата ми, че съм добре и няма нужда от помощ. Честно казано ме заболя от това, но знаех, че го прави не, за да ми е гадно, а защото ме обича.
Тя беше тази, която ми даде сили и ми помогна да направя първата крачка!
Най-трудното бе да призная пред самата себе си, че имам проблем!
С нейна помощ започнах да опитвам храни, от които ме е страх много! Предразполагаше ме към това да говоря с нея за това как се чувствам!
Нахъсвала ме е..
Започвайки да покачвам тегло, отново се уплаших и имах фаза, в която съм опитвала да се отърва от храната по друг начин, но в моменти на проблясъци ми идва акъла.
Разбира се, от едната крайност влязох в другата. Тялото ми искаше храна...
Започнах бинджове, после отново глад и така... този така познат кръг.
Покачих доста тегло, което искам да сваля, но не мога да се справя, а и ме е страх какво ще се случи. Изтощена съм да се боря със самата себе си. Нямам желание за каквото и да било...

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 8 месеца, 15 дни hash: a8562a07db

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

1.   Вкарала си се яко в блатото, но вината не е само в теб, а в цялата система и безполезен обществен строй. Какво ти пречи да ядеш И да се разхождаш след това? Храни се нормално и тренирай след това докато пооформиш тяло. В един момент ще заковеш едно здравословно тегло и няма да мръднеш, гарантирам ти го. Ако ти се дояде торта или друго, хапни си и се напъни малко повече от стандартното на следващата тренировка. Няма друг здравословен начин. Диетите са само за хора с хранителни непоносимости, при това всички предлагани от лекарчета и "диетолози" са вредни и целят само да събират такси на гърба на страдащите пациенти. Склоняване на здрав човек към подобна простотия трябва да се наказва с отнемане на лиценз и затвор, но за съжаление живеем във време на неграмотни "инфлуенсъри" и дебилни "експерти", кой от кой по-продажен.

 

...

преди: 8 месеца, 15 дни hash: e1d1a0cf6e

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

2.   Здравей-прочетох поста ти внимателно, първо да кажа-според мен любовта ти към Музиката ти е помогнала да се осъзнаеш, преди да си си докарала някоя Анорексия или Булимия-предполагам си наясно колко зловещи са тези болести? Освен това-искам да попитам-ти всъщност колко точно си висока? При всички положения е добре да си поне 55 кг., още повече-че реално са ти нужни сили да пееш... Какъв жанр музика слушаш и пееш? Напиши, ако искаш поне някои имена на тези хормонални лекарства, които пиеш. Още отсега ти казвам-това хормоналните лекарства са МНОГО страшно нещо, защото точно те могат да прецакат нормалните биологични и химични процеси в тялото. Затова и доста жени са против да приемат хапчета против забременяване дори, защото те са си на хормонална основа. Ябълки казваш- си яла доста... ябълките по принцип възбуждат апетита... Ще ти дам някои съвети за храната, но напиши поне-какъв е хранителният ти режим в момента-какво ядеш през деня... примерно в рамките на 1 седмица-какво точно е менюто ти? Важно е да кажеш какво ядеш и също-напиши какво НЕ ядеш, от кои храни се боиш... за да ти дам по-качествен съвет за балансирано тегло.

 

...

преди: 8 месеца, 14 дни hash: dc160ca38f

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

3.   Преминах през подобно нещо, а и смятам, че все още съм в период на преодоляване, но единственото нещо, което мога да ти кажа е дай си време, прави малки неща, без големи и резки промени в начина ти на живот. В моментите, когато ти се яде, но си яла, излизай, а ако просто искаш да опиташ нещо, спирай преди да ти се е усладило твърде много и така. Късмет и ти си смела, вярвам, че ще успееш!

 

...

горе^

преди: 8 месеца, 14 дни hash: c6abab7224

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

4.   Добър ден! Този коментар е от авторката на историята. Първо искам да ви благодаря изключително много, наистина! Към първия коментар - Започнах и се опитвам да се разхождам, внимавайки да не се, , бъгна" в другата граница отново, както обичам да се шегувам.. Започнах да се опитвам да се ангажирам, да не мисля толкова, защото това изтощава човек още повече. Към втори коментар - Определено любовта ми към музиката ме спаси да не се случат по-сериозни неща, от които и да искам няма да мога да се върна. Чак сега осъзнавам въобще какво съм си причинявала, какво съм правила и колко нередно спрямо тялото ми е било. Винаги съм смятала, че щом сама съм се вкарала, , в блатото" (както го описа №1), сама трябва да се измъкна, но е малко по-сложна задача. Просто обичам да съм винаги усмихната, да не показвам, че съм уязвима по някакъв начин.. затова избягвам да споделям с близки хора.. Аз съм висока 158 см. Пея поп и джаз, естрада.. при което си се изисква сила. Затова и с това, , ме атакуваха" да осъзная проблема. Относно хормоналните лекарства.. нямам спомен за всички, понеже не е един вид. Пробвахме много варианти, да видим как ще реагира тялото ми, но едно от тях е дуфастон. Но главно не смятам, че то ми помогна, а факта, че колкото и да ми беше трудно се опитах да приема, че трябва да покача тегло. И най-важното, че тялото ми започна да ми вярва. Някои хора с години се борят с аменорея.. Аз се бях стресирала, понежеее чух, че хормонално лечение е много вероятно да ме накара да покача тегло ии.. не се почувствах много добре от това. За ябълките - да, така е, но има един много модерен израз save храни. Цаката е наливаш се с вода като луд. Имах си и схема даже. В главата ми беше, , Ако направиш това и това можеш да изядеш еди си колко ябълки, но не преди еди си кой час" Целта беше да мога да ям, ако предварително съм изгорила калориите от тях. А ии то като ти се е свил корема е по-лесно. В момента, понеже целя отново да сваля уж по правилен начин килограми консумирам доста кисело мляко 2%, извара, много плодове, овесени ядки ( въпреки, нали... ) (и с тях имам история... известно време карах с по сто грама овесени ядки на ден, цяло чудо е как не ги мразя, хаха), протеинови всякакви неща, зеленчуци, ориз също (но ми е стресиращ все още), бобови култури.. Избягвам по-мазни неща, защото отново ме стресират, сладки неща, тестяни неща, пържени.. Знам, че докато разделям храната под някакви етикети, организма ми ще получава други сигнали и щом имам достъп до нея, ще се получават бинджове, но съм си казала, че ще направя всичко възможно.. Защото ме е страх, че ако се предам на това, ще си върна старото тегло, но ао пък изгубя връзка с реалността - ще се върна в началото. Благодаря ти изключително много! На всички! Предвид факта, че не знаете дори кой се крие зад тези редове.. А към номер три - Благодаря ти! Успех и на теб! Надявам се, че всичко ще бъде наред! Аз имам една, , философия" от за неприятните емоции, които ни заливат в този период, а и не само нас, а всички хора, които поради една или друга причина имат период в живота си, в който се чувстват слаби и тя е, че ако днес си позволим да си поплачем, утрешният ден ще бъде много по-слънчев! Още веднъж благодаря от цялото си сърце!

 

...