Мечтая си да се изолирам от всички странични хора и да общувам само с близките си
преди: 2 месеца, 11 дни, прочетена 282 пъти
Не съм съм социофоб, просто няма с кого да се общува човешки. Няма какво да се лъжем, в България хората са страшни изроди, дотолкова са ми дотегнали с простотията си, че не мога да кажа нищо по-добро за сънародниците. Колкото и да искаш да избягаш от тях, колкото и да се стараеш да си далеч, все на тях се натъкваш. На работа особено е най-зле. По цял ден с едни и същи говеда, постоянно те разпитват най-нагло за личния ти живот, за миналото, за бъдещето, за настоящето, коментират, дават акъли, клюкарят, а после ти си лошият, когато направиш забележка. Като мълчиш пак е зле. И така е било на всяка работа, на която съм била. Къде се изгуби уважението към личните граници и към човека като цяло? Толкова ли е трудно да се държиш нормално??? Много ми тежи, че съм принудена да съм обкръжена от такива. И въпросът не е само в работата и средата. До магазина да отидеш, пак може да станеш нечие кошче за душевни отпадъци. Общо-взето българите са си кофти материал, само тук-таме има изключения, които не се знае и те кога ще изперкат. Нарочно казвам българите СА, защото никога не съм се чувствала българка. Не са ми присъщи байганьовските черти и простотията, никога не са били.

Във всеки един момент може да те направят на нищо за това че нямаш точно пари за градския транспорт, може също да те овикат за това, че някой колега е направил грешка и ти си първият оказал се пред очите на началството, може тийнове по улицата да плюят при вятър и да хвърлят люспи от семки. Миналото лято ме гониха двама 10-12 годишни по пътя, посред бял ден, опитвайки се да ме замерят. Причината беше, че им направих най-любезна забележка, че хвърлят люспите назад, без даже да се обръщат. А, може също лекарите да пушат в поликлиниките, да се държат грубо и надменно сякаш си им в къщата да крадеш, а не в кабинета им по работа, за да им дадеш парите си. Може съседите да викат, думкат и пускат музика, въпреки стотиците забележки. Може да ти дават заплатата на 30 число за предходния месец и дори аванс да нямаш. Може правилата на работа да са различни за всеки. Примерите са безброй, това е само капка в океана. Нямам идея как се живее в чужбина, но съм ходила няколко пъти, впечатленията ми са положителни. Не говоря за ес и сащ. Мечтая си да се махна оттук завинаги и най-накрая да имам нормално обкръжение с адекватни и възпитани хора, повече не ми трябва. Разбира се, няма гаранция, че ще го намеря, но поне ще опитам. Тук няма да се оправи скоро, ако изобщо се случи. Забелязвам също, че главоломно расте броят на циганите. И нашите, и чуждите, не стават.

Интересно, къде са потомците на великите българи, запомнени от историята? Имаме славна история и позорно настояще. Къде нещо се е объркало? Въпросът ми е сериозен, не го казвам с ирония. Наистина не разбирам как да оцелея психически в България.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 2 месеца, 9 дни hash: 3e47fef5d0

гласове: 1 2 3 4 5   (3 гласа)

1.   "къде са потомците на великите българи" А защо си мислиш, че имат потомци изобщо? Голяма част са били избити преди изобщо да имат потомци, или са направили по едно дете което се е изгубило в историята. А чорбаджиите, и тези които са ги наследили... те са имали доста добър и успешен живот. Както животните оцеляват чрез развитието на различни житейски стратегии, така и народите са оцелели защото са развили дадена народо-психология. Българинът днес е това което е оцеляло след 500 години управление на Османската империя. И после провален опит за самоуправление, фашизъм, комунизъм... Трудно е да се критикува, като в крайна сметка е било въпрос на оцеляване. Всеки от тия режим е вървял и колил всеки който не прекланял главата. Примерно това разпитване и месене в чуждия живот, клюките... През комунизмът е било доносничество, но и по-отдавна го е имало, селски тип мислене. Българинът все още не знае как да си живее своя живот и да се бърка на останалите. И тук е пълно с теми - абе не че мие е работа, ама защо еди кой си се държи еди как си... Но в днешно време какво поколение се създава... То ще е най-големият "генетичен експеримент" в историята ни. И не само нашата естествено, пак сме част от огромен политически блок, и попиваме невероятната му "култура"... Днес не е въпрос на оцеляване, а на прищявка. Жените не се опитват да си намеря образован мъж с работа, да държи на тях да се държи цивилизовано... а общо взето - точно обратното. Е, какво поколение очакваш? Каква култура? Каква интелигенция? Както казва социологът Иво Христов - българката търси липсващото звено между човека и австралопитека... Но с оплакване не стават нещата, който има възможности да се евакуира от тая държава, да го прави... Но пак казвам, ние сме част от блок, и където и да отидеш, част от проблемите ще са същите. Като жена, силно подозирам, че доста от тях не те интересуват... поне докато животът не те постави в ситуация да те заинтересуват... Бягането на запад беше решение миналия век, днес не знам вече къде да бягаш.

 

...

преди: 2 месеца, 9 дни hash: 77603ea743

гласове: 1 2 3 4 5   (3 гласа)

2.   Авторке бях пуснал тема - Българите нисша раса ли са? Ако се разровиш из нея ще разбереш къде са потомците на великите българи, запомнени от историята. И защо имаме славна история и позорно настояще. И защо страната сега е такава безнадеждна клоака. Колкото по-бързо приключи Запада с тия уроди населяващи България сега, толкова по-добре. Не е редно да имат държава такива.

 

...

преди: 2 месеца, 9 дни hash: 1a584a6e66

гласове: 1 2 3 4 5   (3 гласа)

3.   Ето затова искам да мога да имам личен контакт с някой участници във форума и аз съм на с щото мнение. Българите нямат граница, питат, разпитват.... искам просто са сеъвидя с някой, да си поговорим и до там. Постоянно някой иска нещо, сърди се, държи се все едноэкиэму длъжен.

 

...

горе^

преди: 2 месеца, 6 дни hash: a4a8a5e467

гласове: 1 2 3 4 5   (4 гласа)

4.   Събрах си пари и си взех къшща в едно забутано село. С никой не общувам извън близките и приятелите си, a ако общувам, то ти е драго и леко с такива хора от село. Живях в столицата 20 години, стига толкова. Нека там живеят кариеристите.

 

...

преди: 2 месеца, 6 дни hash: 850237a452

гласове: 1 2 3 4 5   (3 гласа)

5.   Препоръчвам на авторката да отиде, да поработи в Германия. Има доста агенции и не е вече никак трудно. И да пише след половин година. Бас държа, че гадориите в България, ще и се сторят цвете. Може и във Франция. Най-добре - направо в Париж ;) Ходих няколко пъти за по два-три месеца, с надеждата, че не съм попаднал на правилното място предния път. Е, няма такова. Поне за мен. Конкретно любопитните можеш сравнително лесно да ги игнорираш. Все пак, дали сама не си словоохотлива?

 

...