 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Други |
Защо съдбата ме мрази толкова?
преди: 1 месец, 6 дни, прочетена 523 пъти
В момента съм в много труден период от живота си, може би най-трудния досега, но като се замисля, целия ми живот е бил гаден, изпълнен с токсичност и със самота.
Мисля си, че токсичната семейна среда още от ранна детска възраст предопределя в живота ни като зрели хора да се случват основно лоши неща. Или пък е съдба и няма общо с това как сме израснали, не знам. Не знам и защо се раждат клетници като мен, които цял живот да страдат и да са самотни. За мен животът е живот, когато има смисъл и е споделен с любими хора, иначе е агония, продължаваща десетки години.
Целия ми живот е белязан от самота. Не успях да изградя здрава връзка с родителите си - у кого беше вината не знам, но така се случи. Когато бях малка, баща ми се разболя тежко, оперираха го от тумор, операцията беше успешна, но впоследствие отключи много придружаващи заболявания. Вниманието на майка ми се насочи изцяло върху него - да се трепери по него да е добре и да не му стане нещо. Похвално за тяхната връзка и любов, но аз пострадах от това. От мен се изискваше единствено да не излизам никъде, да си играя, за да не се притесняват и за мен (живяла съм изключително затворено) и дотам. Не ми е обръщано внимание за нищо. Никога не са ме питали как е минал денят ми, как се справям в училище, не сме си споделяли, не съм чувствала подкрепа за нищо. В тийнейджърските си години, когато имах най-голяма нужда от подкрепа, често бях обиждана, овиквана и виновна за всичко. Много често са ме излагали жестоко пред връстниците ми. С две думи на всички хубави поводи в живота на младия човек аз съм ревала вместо да се радвам. Абитуриентски бал, вземане на шофьорска книжка, записване в университет - на всичките плаках и не беше от щастие.
Баща ми от своя страна започна да се прави и на по-болен отколкото е в действителност, в един момент става много удобно да се трепери над теб постоянно, навсякъде да те карат и взимат и т. н. Въпреки заболяванията си човекът вижда, чува, има си два крака и две ръце, може да се обслужва сам. То аз се чувствам вече по-инвалидизирана от него.
Е, пораснах, отделих се от семейството, като че ли и позабравих негативните емоции, които съпътваха детството и юношеството ми. Започнах работа, която ме удовлетворява, намерих си приятел, изградихме връзка, която продължава и до днес (вече 6 г. ), започнахме да планираме дете, дом, семейство. Забременях. Изглеждаше, че съдбата ми дава най-после желаното щастие и спокойствие, което съм нямала дълги години. Да, но не. Почти в третия месец изгубих бебето. И отново влязох в ада.
Първо болката по изгубения живот или поне надеждата за нов живот. После страха - парализиращия страх, с който се гледаме очи в очи всеки божи ден, 24/7. В допълнение към него гневът. Гневна съм на всичко и всички - гняв към всички, които имат живи и здрави деца, въпреки че дори не са ги искали; гняв към всички в обкръжението ми, родители, роднини, партньор; гняв към Господ, съдбата, Вселената или там каквото е ( висшата сила, която работи на същия принцип като тока - когато те удари, не можеш да й отвърнеш). Преминах през всички фази на болката и отчаянието и продължавам да преминавам. С всеки ден става все по-зле.
Защо съм жива, защо? Вече нямам сили да дишам, а проклетото ми сърце не спира, като че напук бие. Самотата изсушава душата, душевно съм мъртва, само тялото ми е живо, за да продължавам да усещам болката.
Нямам брат или сестра, нямам близки приятели, не съм близка с родителите си и не мога да стана вече (опитах и отново си припомних защо НЕ съм близка с тях), нямам други роднини, с които сме си близки (баба и леля, които обичах най-много като дете, починаха отдавна). Приятелят ми ме обича, но по негов си начин. Той също често ме разстройва и пренебрегва. Е, вече не се знае дали ще имам и деца.
Открих си и здравословни проблеми.
Защо още не съм сложила край на мъките си ли - защото инстинкта ми за самосъхранение не ми позволи. Прекарах половин ден на бесилото и не се осмелих да увисна на него, нямам топките да го направя. Не защото някой ще страда за мен, никой няма да страда повече отколкото страдам аз - просто не посмях. Колко извратено, а - пред 2-3 минутна болка, избираш да агонизираш всеки ден в продължение на още десетки години. Какво нещо са инстинктите ни.
Моля се този живот да свърши по-бързо, и да го изтърпя някак. Много ми тежи, мечтая за душевен мир. Не искам живот след смъртта, с живота не се харесахме, искам вечен покой на душата ми.
Жена съм на 25 г.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 1 месец, 6 дни hash: 7d2fc0f1f1 |
|
1. Чета тези редове и ми се ще да те прегърна. Искам само да знаеш, че не си сама, разбирам болката ти във всяка една неина частица. Аз също идвам от този тип семейство, винаги изискващи пълно послушание и подчинение, за да им е спокйно на тях /забрана за излизане, приятели, развитие/, отказване на всякаква любов и съпричастност, постояна критика за всичко, кариера, съпруг, дом, външен вид. Майка ми до ден днешен ми забранява да кихам. Никога не е имала добра дума за мен, въпреки, че завърших бакалавър и магистър, имала съм общо 2 връзки през живота ми/втората е съпругът ми/, изнесох се на 24 и имам стабилна работа, нищо не съм искала никога от тях, даже напротив аз им помагам. Никога не ми е казвано, че съм хубава, умна или че застават зад мен, винаги съм грозна, глупава и аз съм виновна за всичко. Знам точно от къде идва травмата ти и моята идва от същот място.
Толкова винаги съм искала да имам мое семейство, но уви със съпругът ми опитваме от 2019 г. за дете и нищо, най-накрая тази година забременях, но уви загубих бременноста в 8 г. с. Страданието и мъката ми са огромни, плачи всеки ден за този неосъществен живот, за бебето ми, представям си го постояно и не мога да разбера защо ми се случва това. Цял живот подавам ръка на хората с никой, никога не съм се държала зле, а това бебе щеше да е толкова обичано, защо реши да ме напусне, когато какви ли не хора, които не искат децата си забременяват успешно. Страшно много ме боли и аз вече не виждам смисъл в нищо, ходя като зомби на работа и гледам само денят да мине. Нито ми се яде, нито ми се спи, срещите с други хора са мъка. Искам да изкопая една дупка в земята и да пропълзя в нея и никога повече да не видя дневна светлина. Разбирам те напълно защо желаеш да те няма, не знам какво да кажа за да те утеша, искам само да знаеш, че не си сама и други жени страдат така силно по неродените си деца и мразят живота си.
|
| преди: 1 месец, 6 дни hash: aa7536d726 |
|
2. В едно нещо може да си сигурна - още си много много млада и със сигурност тепърва ще ти се случват много и хубави и не толкова хубави неща в живота!
Няма смисъл и е грях сама да си посягаш на живота, който ти е даден от Бога. На 25 си. Това е около 1/3 от средната продължителност на живота.
Това са само 33%. Откъде си сигурна, че не те чакат много хубави неща по-напред в живота?
За проблемното семейство те разбирам, в България особено с нашия ганьовски манталитет може би по-голямата част от семействата са с проблеми!
Относно детето не трябва да се отчайваш. Имаме два такива примера в нашия род - за изгубени деца преди раждане и колкото и да е трудно, едно бъдеще дете ще ти помогне да си щастлива.
В нашия случай и двете жени, които са губили дете(леля ми и сестрата на баба ми), след това са раждали по две други, напълно здрави деца!
Не се отчайвай
Т. Т.
|
| преди: 1 месец, 6 дни hash: 5ff34f52fd |
|
4. Не си само ти с тежко детство. Само на 25 си един спортен аборт не е нищо, не преекспонирай нещата. Аз също съм с ужасно детство, много проблеми, неуспешно инвитро. В много държави до 3 ия месец дори не го брои бременност, природата е решила, че този плод не е трябвало да оцелее, явно има причина. Ще забременее отново, но с тази злоба и най-вече завист се самоотравяш.. Малко помисли, милиони безплодни двойки не на 25, а на по 40, милиони инвалиди, родители изнемогващи с деца, за които нещо не може да се направи и трябва да ги гледат. Спри се, осъзнай се, продължи живота си. Гледай си собствения живот и недей да мислиш, че другите летят щастливи на розов облак.
|
| преди: 1 месец, 6 дни hash: f5241362b9 |
|
5. Не се предавай. Толкова си млада! И деца ще имаш, и семейство, и радости те чакат. Просто не се предавай, момиче. Имаш целия живот пред себе си!
|
| преди: 1 месец, 6 дни hash: 5c79d29c19 |
|
6. Не знам какво ти кажа за да се почувстваш макар и малко по -добре.... Аз също, като теб нямам брат или сестра и имам само една приятелка, с която се виждам от дъжд на вятър и макар моя проблем да е свързан с друго разбирам те напълно какво означава всеки ден да си давам въпроса: Защо живея? ... отчаянието, това че на никого не съм нужна... Единственото нещо, което бих те посъветвала ако приятелят ти не е до теб по начинът, по който би трябвало, а само те пренебрегва и разстройва, значи този човек не е за теб.
|
...
| преди: 1 месец, 6 дни hash: 53594a10e9 |
|
8. Здравей! Напълно те разбирам. Въпреки че моите проблеми са по различни, но и аз се чувствам по същия начин като теб. Намразих Господ, след това му се молих да ме вземе при него. Правих опит да се самоубия, но за жалост не стана. Предстои ми да бъда студентка и само това ме мотивира занапред. Искам да се откъсна от всичко дори. Не знам как да помогна на себе си или на теб, но поне искам да знаеш че не си единствена.
|
| преди: 1 месец, 5 дни hash: 411f631e65 |
|
| преди: 1 месец, 5 дни hash: 70c6eab0eb |
|
10. Ти поне се имала гадже, аз съм нямал досега, само спорадинчни срещи. След първата се приключваше хаха. Проблеми със зъбите, куп дипломи, а съм оценен на 1500 лева чисто и то в София.
|
| преди: 1 месец, 5 дни hash: 34a341d7cb |
|
11. Авторке, тези мисли са от лукавия(дявола) и трябва веднага да ги прогонваш и да се помолваш на Бога да ги премахне!
И НЕ Е ВЯРНО - Бог те обича и го е грижа за теб и за всеки един човек!
А иначе, човек никога не трябва да се отчайва и да разсъждава така! В смисъл - да иска да се самоубива!
Трудности, скърби, болки и проблеми всеки човек неминуемо има в живота си.
Само, че човек трябва да си направи и изводите от такива събития!
При мен именно поредица от подобни събития ме накара да осъзная суетата на земния живот и да се обърна към Бога!
Аз също, преди да достигна до Бога съм се чувствал така - като тези хора.
Изходът от това състояние е един: Да се обърнеш към Бога, от цялата си душа и сърце и постепенно да се въцърковиш(в православната църква).
Всичко в живота се движи от нашия създател Бога и от Божия промисъл, но човек е създаден със свободна воля и винаги има избор! Винаги има надежда!
Животът е прекрасен и не свършва със смъртта, защото човекът е създаден от Бога с безсмъртна душа и за вечен живот.
Животът има смисъл, който се заключава в това да се изживее Богоугодно, за да може човек да отиде след смъртта в рая, при Бога. Земният живот е подготовка за вечния.
Затова човек никога не трябва да се отчайва и да губи мотивация за живот!
Напротив! - човек трябва да се радва, за това че е получил от Бога този прекрасен дар - живота и да се постарае да го изживее Богоугодно!
Знаеш ли, има хора в много тежко положение, инвалиди без крака, ръце, безпомощни телом, но въпреки всичко това неизпаднали в отчаяние, борещи се за живот и силни духом.
Има един прекрасен и потресаващ документален православен филм, казва се Форпост, за отец Михаил от Украйна, който е създал приют за бездомни и болни деца(подобно на нашия отец Иван от Нови хан). В момента в този приют има повече от 400 деца.
Няма да давам връзка (защото сайтът ги трие) - просто напиши в Youtube Форпост православен филм, каналът е Православна вяра.
Знай, че живота е борба и човек не трябва да пада духом, а трябва да се бори и да продължава напред! Каквото и да се е случило и да се случи - винаги има изход и надежда!
Знай също, че Бог много ни обича и заради нас хората е създал този прекрасен свят, да му се радваме и да живем в мир и любов.
Бог е Вседържител и Той със Своя Божий промисъл управлява и промисля за целия свят, за всеки един човек. И косъм от главата ни не пада без Божията воля или Божието допущение.
Бог върши всичко за нас с една цел: да познаем Бога, да се обърнем към Него, да заживеем Богоугодно и да спасим душите си! Защото този живот е временен и е само подготовка за вечния живот. И ние сме създадени за вечен живот, който не свършва със смъртта. Но е много важно как човек е изживял земния си живот, защото на Страшния съд всеки човек ще бъде съден и ще се определи дали да отиде в ада или в рая(с Бога в Небесното царство)...
Затова тук на земята ни се изпрашат скърби, болести, трудности и изпитания. Всичко това ни се изпраща(или допуска) от Бога на нас хората, за да осъзнаем суетата на земния живот, да се обърнем към Бога и да се подготвим за вечния живот като заживеем Богоугодно и се въцърковим...
А знаеш ли кое действително е пагубно за човека на този свят? Аз ще ти кажа - да стане противник на Бога, и да повреди и съответно погуби душата си. (и до края на земния си живот да остане в такова състояние)
(А също пагубно и гибелно за човека е да се самоубие, защото самоубийството е грях, който не се прощава, и самоубийците директно отиват в ада! ) И говорим не за нещо временно, а за вечността. И да бъде човек в ада е страшно...
Конкретните ми съвети към теб и към такива хора са следните:
Прочети Новия Завет(втората част от Библията) и особено обърни внимание на глави 5, 6 и 7 на Евангелието от Матея. Там са цитиран думите на Божия Син - Господ Иисус Христос, това са Божествени истински слова!
Обърни се към Бога. Ако не си кръстена - направи го в някой близък православен храм. Поговори за твоята ситуация и със свещеника в храма, той ще ти помогне и ще ти обясни всичко.
|
| преди: 1 месец, 5 дни hash: 9aef02639d |
|
12. Много си злобна!!! Там ти е проблемът!
Пушиш ли, употребяваш ли алкохол, пазиш ли диета, с полуфабрикати ли се храниш, всичко това може да е причина за спонтанен аборт.
Дори и да има медицинска причина, има инвитро за този проблем и дори инвитро щастливките раждат найчесто близнаци, че и тризнаци, а могат и пола на детето да определят.
Какво злобееш срещу хората?
Какво са ти виновни те?
Засрами се, много е грозно, не си живяла техния живот, за да знаеш през какво са преминали те и дали наистина са щастливи
Вече никоя жена йе бърза да ражда преди 30-годишна възраст
|
...
| преди: 1 месец, 3 дни hash: 39d653566d |
|
13. Не се чустваш само ти така и аз имам чуството, че съдбата ме мрази. И едно нещо не разбирам защо добрите страдат. Преживял съм гадости от тормоз от съоченици, родители колеги. Сега и имам здравословен проблем. Това мачкане от други хора ме беше травмирало, беше много трудно да се излекувам. Не разбирам защо живота продължава да ми изпраща гадости. Все едно някаква зла сила се опитва да ме саботира. И аз понякога се чудя Бог нарочно ли ни мъчи. Защо някои деца се раждат болни? Извън религията аз си го обяснявам че можеби си плащам от предишен живот. Прекалено много гадости ми се струпаха и имам чуството, че вселената е една гадна кучка. Светът е несправедлив. Едни добри се бъхтят да постигнат нещо с 300 зора съдбата само ги фрустрира, други лоши им върви в живота и постигат лесно нещата. Намират си приятели, кариера, партниор, пари. Разбирам, че трябва да науча някакъв урок в тоя живот ама толкова гадости вече е прекалено. Някои неща просто трябва да приемем, че не можем да контролираме не сме богове.
|
| преди: 26 дни, 16 часа hash: 9584ba3560 |
|
14. До авторката и до номер Едно-
Докато мразите живота си, той ще бъде лош!!!
Запомнете го двете добре това!
Образовайте се малко, прочетете за Закона на привличането, който накратко гласи :Каквото мислиш и казваш, това привличаш!
Това идва в живота ти.
Вашите постове тук са пълни с жалване, упреци, отчаяние и негативизъм.
На всеки се случва да преживява трудни моменти, но... трябва да ги пускаме и да не мислим за тях! Кой имал деца без да иска, кой нямал, не е ваша работа. Появата на живот е Божие дело.
Другите не са виновни.
Вие мислите негативно, вие хленчите.
Усмихнете се, идете на почивка, благословете тези, които имат деца и помолете Бог да даде същото на вас!
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
