Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Забавленията се заплащат

7.   Ако има някой съгласен да те издържа, не е задължително, но е желателно. Защото трудови навици и стаж се трупат на 20, не на 50.

8.   Хаха ти как мислиш?
Ако има кой да ти плаща, давай смело по забавленията. После даже не е нужно да учиш, няма смисъл. Най-добре да си намериш някой спонсор, по-лесно е.

9.   Грехота е да работиш при живи родители... ;)

10.   Стига да има кой да те издържа е хубаво да учиш. Ако не, можеш да си поживееш два, три месеца, aко има кой да ти дава пари.

11.   Ами аз лично мисля, че човек трябва след като завърши гимназия да се изнесе да живее самостоятелно и да почне работа, която да е добре платена. Сега дали ще учи или не всеки сам решава за себе си, но трябва да е нещо смислено и търсено (учител, лекар, юрист, архитект и др. ), а не някакви от рода на маркетинг, икономика и прочие, и прочие. Животът е такъв, какъвто си го направиш!

12.   Как може да се забавляваш без пари?

13.   Не, не е задължително.

Въпросът е откъде ще взимаш пари докато учиш - това са 4-5 години, храна, дрехи, сметки, семестриални такси.

Мисли за тези неща. Парите не идват от нищото. т

Т. Т.

14.   Не е задължително, но е препоръчително. Защото надали родителите са ти с големи възможности, за да си задаваш такива въпроси. Ако работиш ще имаш един вид свобода и независимост от родителите си, а от друга ще ги облекчиш поне малко финансово. Ако ще учиш в друг град ще трябва да плащаш наем/общежитие, битови сметки и сметки за храна. Да не говорим, че ще ти трябват пари и за учебници, дрехи, козметика, транспорт и т. н. Ако има кой да ти плаща всичко това, плюс да ти дава пари, за да се забавляваш няма лошо....

15.   Първо ще те посъветвам ако не знаеш какво искаш да учиш, въобще да не записваш уни, само ще загубиш пари и време. Започни да работиш нещо, събери пари изкарай някви курсове, ит, заварчик, плочкаджия, вик, еладжия, категория за бус, като навършиш години може и за тир, учи нови езици. Винаги ще са ти от полза и никога няма да останеш без хляб на масата, 100 пъти по-добре от това да запишеш икономика например и после да си бършеш задника с дипломата.

16.   За всяко нещо има време. Сега е моментът да инвестираш в себе си. Най- добрата инвестиция е образованието. Ако не инвестираш в себе си- цената ти пада. Не си губи времето, особено ценно на младини, с простотии.

17.   Според мен е задължително. Казала съм още от сега на децата си, моето задължение към тях е до 18 г. Аз учих и работих навремето. Против съм 5 годишния студентски живот, дето мама и тате пращат пари а чедото ходи по купони и си живурка. Повечето специалности предлагат задочно обучение. Единственият компромис за мен е медицината. Мога да помагам, но според мен ще направя на децата си мечешка услуга ако ги дондуркам след 18 г възраст.

18.   Целия проблем се корени в онзи момент, в който се търсят евентуални перспективи. Какви перспективи виждат повече от хората, без значение млади или възрастни?
Единият е отдаден на учене, развитие, период изпълнен с доста лишения в името на нещо масивно в бъдеще, което обаче е все пак неизвестно, я се случи, я не. Пък ти жертваш здраве, време, енергия и мисли за нещо, което евентуално ще се случи след години, не звучи много приятно нали?
Другият е ясния, примери от инстаграм, Фейсбук, подкасти. Там някак хора виждаш че живеят охолно, ходят често по молове, ходят често по почивки, виждаш ги постоянно усмихнати, излизат по барове и заведения, карат хубави коли, говорят наперено, някак изглеждат величествени. И си казваш, ок, щом те са го постигнали или поне изглежда че са го постигнали, защо аз да не съм в това положение, защо да блъскам като откачен, като изобщо не е ясно как ще седят нещата след 20 години, дали дадени професии ще съществуват, вместо да намеря вариант, с който аз да съм почти безотговорен като тези хора, да правя каквото искам, да имам всичко и това да е без онова нужно усилие?
И сега тук вече няма как да бъде казано защо чисто философски, не защото аз ти мисля лошото, а защото мозъка на човек не работи така, не че аз съм го казал, казали са го доста по-умни от мен хора. Светът не работи така, човекът не работи така.
Дългосрочно колко от хората които са живели безотговорно предимно гледайки само кефа си са успели? Не става дума за една снимка, за една или десет почивки, говорим пак дългосрочно, примерно период от 10
Години.
Примери много такива с близки, приятели, познати, стига да искаш да търсиш контекста, да търсиш това което трябва. Общото е че искат по хубав живот с възможно по-малко усилия, съответно повече свободно време за кеф, за сметка на останалото. И как работи това?
При всички положения трябват средства, това не се поставя под съмнение. Ок как се намират тези средства? Кредити, да се направиш на маймуна и да станеш медийна звезда дори и това да значи че ти се присмиват, да намериш богат партньор, да удариш джакпота в казиното. Рогати роднини, ама колко богати.
Второто условие какво е? Психика. Какво общо има психиката? Ми за да постигнеш този начин на живот ти трябва да жертваш едни други неща, за да си някъде, то значи че ще занемариш нещо друго, някакви отношения, ще зарежеш някакви хора които разчитат на теб, ще замениш някакви приоритети с други. Как работи психиката?
Излишно е да казвам, че животът по-принцип не е нещо кой знае колко хубаво. Изпълнен е с несигурност, сътресения, болка, предимно болка, умират близки, по някое време и ние самите. Та няма значение къде си, ти си добре когато си спокоен, когато имаш усещането за цялост и свършена работа, че нещо си постигнал с живота си, често че си полезен, че си откровен пред себе си, че не лъжеш околните, че можеш да си позволиш свободата да изкажеш мнение и още повече че ще можеш да понесеш последствията за казаното от там и за действията си. Да осъзнаваш че живота е шит, което значи да имаш нагласата за този не до там лесен живот, което автоматично ще задейства в теб друг тип поведение и мироглед.
И нещата нямат нищо общо с това на кой искаш да подражаваш, това което виждаш, защото рядко нещата на това което виждаш са точно така, всъщност никога не са така, особено в свят изпълнен с илюзията на лъжата, с цел облагодетелстване на чужд гръб.

И тъй като стана много дълго мога да ти кажа как работи човешката психика, как работи света, как се случват нещата с някакви супер кратки примери и ще ги разбереш ако искаш.
Едните живеят с идеята че скоро ще отиват някъде, на някое друго място, на почивка, вероятно ще срещнат нови хора и ще се заредят с позитивно настроение, ще си купят нещо, ще придобият нещо, само защото ежедневието им е не до там добро, самите те го определят като не добро, от там отъждествяват и виждат хубавото някъде, но не там където са в момента. И после се окаже че и почивката не е точно достатъчна и трябва да покажем на целия свят това, за да се зарадват и да ни направят комплименти къде сме, за да се почувстваме добре. И ако не в своите очи, то поне в чуждите да изглеждаме значими.
Пък то за да си някъде, значи там където си ще лишим хората които ни заобикалят от присъствието ни или ако сме там, пак няма да сме полезни, защото вместо да мислим за това която ни заобикаля, ние гледаме в бъдещата почивка, в бъдещия шопинг, в бъдещото хубаво, за сметката на настоящето кофти състояние.
Така че можеш ли да не работиш, да не правиш фактически нищо със себе си след завършването? Можеш, много пробваха, отстрани изглежда привлекателно, не не познавам случай завършил добре в дългосрочен план, не защото такъв е бил късмета на човека, а защото нагласата е такава, да се случи нещо без кой знае какво твое дейно участие и това нещо да е предимно хубаво. Светът не работи така и ние също не работим така.

19.   Номер 7, и на 50 години можеш да натрупаш трудови навици. Една позната от другия вход в блока ми стана на 48 години тази година и до този момент нямаше нито 1 ден трудов стаж. Майка й й плаща сметките, но си живее на село, а нашата кукувица по цял ден пуши цигарки и ходи да действа с някой старец да изкара за цигари и един кренвирш. Тази година замина да работи като миячка на морето, понеже не можела да живее с 500 лева на месец и така. Я виж че винаги има пръв път за всичко! Изненадан съм че някой й е давал толкова пари до този момент всеки месец, но това е друг въпрос де.

20.   Не е задължително да работиш след като завършиш. Ако родителите ти, както и двете ти баби и двамата ти дядовци са живи, изобщо няма смисъл да се втурваш да работиш веднага. Поживей си 2 - 3 години, излизай по дискотеки и барове, возете се с приятели насам-натам до близките градове и села, и така! Казано накратко, живей си живота докато си млад и зелен! Само няма да харчиш пари за цигари, райски газ, хазарт и подобни! Изпълниш ли това, ще ти стигат достатъчно, за да живееш. Като навършиш 24 - 25 години, вече можеш да обърнеш внимание на трудовия пазар и да видиш какво ти се работи и в кое си добър. Работа има цял живот, няма да избягаме от нея. Първо поживей!

22.   Голям процент от родителите са планирали така, че детето им да не трябва да започва работа една седмица след абитуриентския бал. Нормалното е - ваканция, кандидатстване, университет, оттам след втори курс стажове, ниски позиции и после нагоре, но вече със специалност.

За мен е загуба на време в някои случаи да се работи неквалифицирана работа, особено ако детето е тръгнало по пътечка да е специалист.

Би трябвало да има пари за поне едно лято, особено ако няма изхвърляне за бала, а после - да си изработи парите с кофти труд.

23.   Като завършиш 12 клас и ако решиш да се издържаш сам попринцип вариантите са 2: работа и университет. Ако не искаш да учиш в университет... Остава ти работата. В смисъл то няма много опции. ВЕЧЕ, ако имаш кой да те издържа както казват отгоре и си добре с парите финансово тогава може да си починеш година две. В смисъл много хора пропускат първата година и дори втората и след това записват. Запитай се просто какво искаш да правиш след 12клас. Да учиш или да работиш. Някои хора го правят и двете. Други само едното...

24.   Точно този разговор водих със синът си наскоро. Той е на 17 години. Казах му, че много го обичам и винаги ще му помагам, но ако смята, че ще завърши училище и аз и жена ми ще го издържаме до 60, не е познал. Или отива да учи, или отива да работи.

Аз и жена ми получаваме добри заплати, но ако трябва да плащам сметки, данъци, застраховки и отделно давам пари за храна и да му плащам забавленията - няма да стане.

25.   До 17 и 24 : Никой не ви задължава да мислите другояче по този въпрос, обаче искам да ви подсетя нещо. Някой ден като остареете, да не се учудите ако децата ви ви кажат, че не сте познали ако си мислите, че ще се грижат постоянно за вас! Не твърдя, че сте длъжни да ги дондуркате докато станат на 60 години, но се замислете, че както вие сега ги пришпорвате да блъскат като откачени в университет или на работа, вместо да си поживеят година, две айляк, така някога и те могат да ви пришпорят да не ги занимавате с нищо и че нямат време за вас. Особено както номер 24 изтъкна, че със съпругата му взимат добри заплати, значи едва ли му е проблем да остави детето си да поживее 1 година. Не забравяйте, че всичко се връща в този живот, та така общо взето!

26.   То и в университета пак може де, ако си се писал задочно, ама не всеки е склонен на това, нали... Конкретно моя поток, докато ние следвахме в Шумен допреди 10 години, там 2011-2012г, почти никой не работеше, всичките бяхме на редовно обучение, а ония, които все пак почнаха работа още втори курс да речем, не се и върнаха после, най-малкото са се отказали да следват... И половината бяха или от Варна, или от друго населено място, извън Шумен. Което значи, че включително и на мене, техните са им пращали пари, с които да се издържат там, и така до лятото на 2013г, когато станахме завършили бакалаври... Та на въпроса на автора конкретно-ами мен, ти сигурно знаеш, че образованието след навършени 16 години не е задължително за никого, иначе избора си е твой, дали да работиш или не, да се оставиш по течението, както се казва-твое право, човек. Ако си там от някакво богаташко семейство, където за всяко пожелано нещо ти дават пари, ми естествено- за какво ти е да търсиш работа, освен ако естествено не планираш да създаваш семейство де, дете и такива работи, но пак не е за всеки това... Е виж ме мене, авторе-завърших в 2013г, а за пръв път започнах работа на трудов договор по една програма за младежка безработица, чак юни 2017г, допреди туй, до края на 2014г само ходих всеки месец у бюрото по труда да се разписвам и дотам(верно, че ме уреди наша позната за това де), ама то нали знаеш, малко е и въпрос на късмет, да имаш връзки, инак не става... Иначе ти остава само евентуално там някаква сезонна работа по морето или в хотел, друго за непълнолетен, незавършил 12. клас май че няма, не знам, може и да бъркам! ... Но всеки за себе си, някои от писалите тука май не са в час с нещата, или просто отказват да го приемат, че близо 1млн българи, докъм 40-те някъде нито учат, нито работят нещо(не че не са го чували де, предполагам), ама то държавата ни е такава, причините за това са няколко. А, и не е срамно още да живеят при майките си, дори аз съм от тях, поне тука в България това си е прието, разбира се и има ги и такива, които след като завърши училище, и буквално го гонят от къщи детето и го оставят да се оправя нататък-слава богу, моите не са такива де, но... в България живеем все пак хора, а не в богатите страни с уредени социални системи и пр. Спирам дотук.

27.   17 аз не мисля така, бих издържала децата да учат висше. Работа и учене е много трудно, по- добре да насочат усилия и да учат, отколкото да не знаят на кой свят са. След това до пенсия ще си работят дълго.

28.   По принцип максималната възраст да стоиш без работа е 21 г. След това се чувстваш кофти, че не се реализираш. Това не важи за търтеите, разбира се.

29.   Аз съм студент по счетоводство. Във втори курс нашите започнаха да изнемогват финансово, понеже баща ми изгуби работата си и реших да започна да работя. Хванах се на работа като кредитен консултант, за да мога да помагам до някаква степен финансово. Не ми е особено трудно да съчетавам учене и работа едновременно, но се иска труд, да. Сега лятото намерих стаж в Счетоводна кантора и ще работя и по специалността. Но все пак за какво следваме висше образование, за да можем след завършване да работим по специалността си, един вид квалифициран и по-лек труд. Това е смисълът на висшето образование.

30.   От 24 до 25

Да, принципно си прав/а. Идва, обаче, един момент, в който птичето трябва да се научи да лети само и да си търси храната само.

Не, нямам намерение да плащам за всичко, а той само да ми лежи или да ми обикаля кафета и дискотеки. Моите родители също получаваха хубави пари за оново време, но след казармата, аз отидох да уча. Да, после живях за малко при нашите, защото квартири нямаше под път и над път като сега. Въпреки това, работех и помагах със сметките.

Децата трябва да се научат от малки да си изкарват пари. Ето, синковеца работи, защото искал нов лаптоп. Чудесно! Той ще даде една част, аз ще дам друга. Искам просто да го видя, че прави усилия, а не да идва и да ми заповядва, че иска нов лаптоп. Така се възпитава трудолюбие.

31.   От 25 до 24
Тук вече сме на едно мнение. Никъде не твърдя че трябва само да даваш пари, а той да лежи и обикаля кафета и дискотеки по цял ден. Просто имах предвид да го оставите да разпусне хайде не 1 година, но поне 1 - 2 месеца и после да го впрегнете да прави едно от онези две неща. Визирам джобните за деня да си купи нещо за хранене / пиене като излиза с приятели. А вече ако иска нов телефон, лаптоп, кола и така нататък, тогава той да си действа там!

32.   Номер 16 какво означава това "ако не инвестираш в себе си, цената ти пада"? Ние хората да не сме стока, да не сме някакъв продукт и хората да ни оценяват дали да имаме ниска или висока цена, че го казваш това? Сериозно питам.

По темата: или само учиш и вашите ти плащат такси, наеми/общежития и така нататък, или само работиш, или учиш задочно и работиш - поне аз така мисля! Друг вариант няма.