Да осъзнаеш късно, че животът е хубав... - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (121167)
 Любов и изневяра (29701)
 Секс и интимност (14356)
 Тинейджърски (21893)
 Семейство (6471)
 Здраве (9597)
 Спорт и красота (4699)
 На работното място (3177)
 Образование (7301)
 В чужбина (1652)
 Наркотици и алкохол (1115)
 Измислени истории (797)
 Проза, литература (1737)
 Други (18515)
 Избор на редактора (156)
 
Полезно

Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

 

  

Споделена история от Други

Да осъзнаеш късно, че животът е хубав...
преди: 12 години, 6 месеца, прочетена 2858 пъти
Здравеите, аз съм момиче на 19 години. Почти като всички останали. Почти....
Иска ми се да споделя моята болка, която промени живота ми... и по този начин ме накара да живея...

За начало на историята слагам наи-обикновен ден от живота ми преди 3-4 години. В този ден бях с маика ми, пътувахме с колата, горещото лятно слънце ме печеше, смеехме се на някоя глупост, казана от мен... Имах сигурност в утрешния ден и семеиство, което ме обича и подкрепя. Какво друго ми трябваше? Да, ама не!!!

Моя милост-разглезена 15 годишна тиинеджърка, никога не бях доволна от нищо, дори в онзи ден намерих за какво да недоволствам, а беше толкова хубаво!
В онзи ден с мама на шега се заговорихме какво бихме правили, ако спечелим от тотото и тя ми каза, че без да се замисли ще даде половината пари за нуждаещите се -деца, хора с увреждания и т.н.
А моя глупав отговор беше- "да бе? половината? мамо, ако ти имаш проблем, няма кои да ти помогне, защо мислиш толкова за другите? "

Както и да е... много вода изтече от тогава до днес, минах през много болка - бях аутсаидера в училище, минала съм през бедност, изнасилване, фалит, унижения от съученици и предателства от близки. През самотата и депресията до непрестанните мисли за самоубииство. Изпитах на гърба си болката от ударите на любимия...

Изобщо-хлапето от онзи ден изчезна безвъзвратно. Нямах намерение да го търся. Накъдето и да погледнех, виждах усмивки, а в мен -само болка и омраза. Омраза към всичко живо - към онези, които са ме наранявали и в известна степен към тези, които са щастливи и нямат моите проблеми.

Преди около година бавно започнах да осъзнавам в какво съм се превърнала и че трябва да се измъкна от дупката. Поставих си ясни цели - за начало да простя на тези, които са ме наранили. Да започна да градя планове за бъдещето-например да запиша висше, че дори и задочно. И т. н.

Стегнах се и... бях на крачка от щастието. Допреди 2 дни... Сестра ми си има прекрасно бебче, което роди преждевременно, не се знаеше дали ще оцелее, беше толкова мъничко. Стоя 2-3 месеца в кувиоз и за късмет всичко беше наред. Успокоихме се всички. А преди 2 дни сестра ми ми каза...

Лекарите диагностицирали детска церебрална парализа. От най-тежките. Това дете никога няма да живее пълноценно, живота му и този на сестра ми ще бъдат вечна борба... за по -добро, но не и за излекуване. Това ме разби. Да те боли е едно... но да гледаш болката на хората, които обичаш и да не можеш да им помогнеш, това е истинска болка. Да знаеш, че решение просто няма. Това е ад.

Едва сега разбирам майка си, в онзи ден, когато ми каза "Щерко, някога ще ме разбереш". Но е така-оценяваме нещо, едва когато го изгубим. Да можех сега да се върна назад в онзи слънчев ден, в които не мислех за нищо!

Искам да ви кажа едно-радвайте се на живота, той е пред вас. Жалко е, когато не оценяваме онова, което имаме. Аз го направих и сега съжалявам за всеки миг, който съм изпуснала...

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 12 години, 6 месеца
hash: c2913e7481
гласове:
1 2 3 4 5
  (220609 гласа)

1.   Ами да, честно казано и аз се питам, това ли е смисъла на живота-алкохол, дискотеки, алкохол, дискотеки и така все такова.

Както съквартиранта каза за мен, когато се бяха събрали да пият в нащо общежитие "Остави го, нито пие, нито пуши... и по жени не ходи" И естествено един от "приятелите" му допълни "и ако го питаш за какво живее, май нема да може да ти отговори"

Пречи им значи, че аз не искам да пия, понеже-да, спрял съм алкохола, цигарите и съм си много по-добре, и това не е смисъла на живота, пак повтарям, ама ония деградиралите не го знаят това.

Аз като видя някой на улицата, човек с увреждане, дали сляп или пък на инвалидна количка (и млади съм виждал, на 19-20г. в инвалидни колички) и просто, като видя някой такъв човек и се замислям за живота, осъзнавам, че смисъла не е в кисненето по цял ден в кафето и всяка нощ на дискотека.

Тва просто е губене на време- дискотеки, кафета и т.н.
Мечтата ми, колкото и да е странно за някои, е да се оженя и да си създам семейство, а защо не и да си осиновя също така, едно дете :) естествено за сега съм концентриран върху намирането на професия и след това останалото.
Искам да съм добър баща и съпруг и добър в професията си също :)
Това е смисъла на живота ми, въпреки че не пуша и не пия и не ходя по жени (звучи ми като да ходиш по к***и) :D I'm just a regular guy ;)

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker