Неудачница
преди: 12 години, 4 месеца, прочетена 3564 пъти
Напоследък имам чувството, че съм пропаднала в някакъв дълбок кладенец на самосъжаление и колкото и да се опитвам да се изкача нагоре, дори дребните неща ме бутат надолу. Не съм комплексарка, просто съм реалист. Знам за какво ме бива и за какво не. Не знам, защото времето е едно такова подтискащо или заради напредването на възрастта ми или просто защото загубих оптимизма си някъде по пътя. Безкрайно наивна съм, живея си с нагласата, че ако се държа добре с хората и бъда добра ще ми се отвърне със същото. Но освен обект на подигравки и едно иронизиране от тяхна страна друго не получавам. Но не мога да се държа лошо, после ми е съвестно, че съм се отнесла зле с някого. Винаги търся добрите страните на хората.

Мисля си, че съм безкрайно тъпа и безхарактерна, че съм единствената неудачница която не може да се оправи в живота. Нищо не ми е интересно, започна ли да чета книга след първата страница и я захвърлям. Телевизия не гледам вече, музика не слушам.. пълна апатия към всичко. Сутрин не ми се става, но не от мързел, нямам желание просто, но въпреки това ставам и се завличам на работа и просто нямам търпение да се завлека обратно вкъщи за да се мушна в леглото и пак да спя. Нямам желание да ходя никъде, в заведение не съм стъпвала от 2 години, загубих желание и да ходя на гости на сестра ми и да се порадвам на племенника ми. Дразня се, че само ми опява как не приличам на жена и се обличам като тинейджърка. Има право, на 26 съм, отдавна трябваше да съм заменила дънките и ботушите с равна подметка с елегантен панталон или къса пола съчетани с обувки на висок ток. Опитах го и това, но не можех да се възприема, някак не ми отиваха. Избягвам да ходя, като ме критикува се подтискам още повече.

Живея сама, не мисля че съм грозна, не съм и дебела, но проблемът ми изглежда е в характера. От малка всички ме отбягваха, не бях лошо дете, но изглежда им бях скучна. Ок, като не ме искат, не се натрапвах, затварях се самичка в стаята си и си играех. В гимназията беше пак същото, бях затворена и мълчалива. Подиграваха ми се, наричаха ме "задръстенячка", ако все пак си отворя устата и да изразя мнението си за каквото и да е било грубо бях прекъсвана с ужасни епитети от сорта на"млъкни ма тъпанарко", "някой да ти е искал мнението", а като си мълчах и не вземах дейно отношение в казусите, в кое заведение да празнуваме, на коя хижа да отидем бях пък "тъпа овца". Не се сърдих, макар и да плачех не им се сърдих приемах го като полезна критика и се стараех да се променя, да се пречупя. Момичетата, които се опитваха да ме приобщят към колектива бързо губеха интерес като ме опознаеха. Канеха ме на кафе с тях, но някак се чувствах не на мястото си. Нали уж "приятелките" си споделят, когато аз "споделях"никой не ме слушаше. Колкото и да се опитвах да се впиша, не се получаваше. Останах си саможивница.

Вкъщи също положението не беше розово. На 17 спах с момче, направихме го на тревата на селския стадион. Далеч не беше като по филмите и съвсем не стенех от удоволствие, даже не почувствах нищо. Това беше и за пръв и последен път до момента. Още по-гадното дойде после, като момчето описваше как не ставам за нищо, как циците ми били малки, подиграваха се на дефектите ми, сочиха ме с пръст и се смееха. Беше унизително и грозно. Изолирах се, затворих се вкъщи, не общувах с никой. Срамувах се че съм такава. Смешно, но факт. Докато връстниците ми си живееха живота, аз си рисувах рокли и после ги шиех на куклите ми. Най-накрая завърших гимназия. Казах си, че сега ще започна да живея, бях изпълнена с мечти и оптимизъм и планове за бъдещето ми.

Бях си наумила да кандидатствам и живея във Варна, да стана моден дизайнер, но уви мама и тате нямаха пари за толкова скъпо удоволствие. Ок, плана беше да пропусна кандидатстването тази година да събера парички и следващата да се пробвам. Работих като сервитьорка, спестявах и бях доволна и даже горда със себе си. Но баща ми остана без работа, спестяванията, все още взиманата заплата отидоха за сметки и храна. Като баща ми си намери работа, закрепих ме се финансово и пак оптимистично настроена, родителите ми започнаха да ме навиват да се запиша да следвам в близкият град, че Варна била далеч и без това не ме бивало в рисуването на "мадами". Реално погледнато трябваше пак да сервирам за да събера пари за мечтата ми, а не ми се искаше още една година да си губя времето и да се занимавам с пияндета.

Кандидатствах, държах изпити по История и езикова култура, дълбоко в себе си се молих да не ме приемат. Представях си, че трябва отново да премина същият ужас като в училище, прецених, че няма да се справя, а и никои от специалностите не ми беше на сърце. Е, желанието ми се сбъдна. Тогава започна шеметната ми "кариера" на продавачка. Работих в книжарница, после в хранителен магазин, храна за домашни любимци...

През годините любовният живот също куцаше. Мъжете, които проявяха някакъв интерес към мен, като ме опознаеха и ме изоставяха. Скучна партньорка съм или просто не се навивах да правя секс с тях. Като опреше до това и се психвах, в главата ми започнаха да кънтят подигравките как за нищо не ставам. Как да е млада съм имам време, не страдах кой знае колко от отхвърлянето ми.

През 2008 година се запознах с един мъж в един сайт за запознанства, беше естет, обичаше красотата на природата, красивите жени, чувствах се много недостойна за него. Нито като класа, нито като образование, чувствах се много под нивото му. Харесваше манекенки, казваше, че имам красиво лице, но не бях перфектна, нямах мерките на моделите и се боях че ще го разочаровам. Щяхме да се срещнем лятото тъй като беше от Северна България, а аз от южна, общувахме по телефона, гледах го как пише комплименти под снимките на разни потребителки в сайта и се измъчвах страшно много. Отдръпнах се и не отговарях на обажданията му, нямаше смисъл като и той щеше да ме изостави.

Мина време запознах се с друг мъж, не исках да се обвързвам, но той много настояваше и се бореше със самата мен, за първи път се почувствах много специална и значима за някого. Но всичко трая само няколко месеца, милото му отношение изчезна, грубостта му надви. Вярно е беше и е изпаднал в тежък момент, колкото повече му помагах и продължавам да му помагам толкова повече ме тъпче. Нарича ме каква ли не, за него съм"истеричка"всеки път когато му се опъвах и се опитвах да се защитя от нападките му. Наричал ме е с хиляди обидни епитети, но нали съм влюбена, търпя и мълча. Караме се за глупости, за абсолютни тъпотии, в спора просто не пропуска да отбележи, че едно дете в детската градина има по-развит мозък от моя, без да ми даде шанс да обясня какво всъщност е станало. Ще кажете да се разделя с него, но той е човека, който ме приема такава каквато съм.

Съзнавам и не се самозаблуждавам, че ме обича , готова съм, когато ми каже че не ме иска вече да го оставя на мира и да бъде щастлив. Но той ме търси и аз откликвам. Съзнавам, че той е моят палач, но знам, че съм такъв тип жена, който не се харесва на мъжете, не искам да остарея стара и озлобена мома с 30 котки. Той е последната ми надежда.

Подтисната съм и разочарована най-вече от себе си, че не постигнах нищо в този живот, не осъществих намеренията си, никой не ме обича и цени. Да винаги има време да се направи опит за промяна, стига да имам желание. Но и желанието се изпари, планове за бъдещето не си правя вече, не мога да си го представя. Оставям се на течението вече да ме отнесе..

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 12 години, 4 месеца hash: 27b2fd44a4

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Направо ме разплака с тази история. ако ще ти олекне поне малко ще ти кажа, че и аз съм като теб. понякога чак се чудя защо въобще съм се родила и живея? никой не ме обича, никой не държи на мен, а аз като теб все си мислех, че щом аз съм добра с хората и те ще са с мен, но.. всеки само те тъпче като разбере, че си добър човек. най ми е тъжно, че един ден като се обърна назад ще видя един ужасен живот, без нито една осъществена мечта, а има хора, които цял живот са мошеници и кучки, но са постигнали всичко в живота. какво да направя като не мога да бъда кучка???

 

...

преди: 12 години, 4 месеца hash: cb994ffd52

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   ''Нищо не ми е интересно, започна ли да чета книга след първата страница и я захвърлям. Телевизия не гледам вече, музика не слушам.. пълна апатия към всичко. Сутрин не ми се става, но не от мързел, нямам желание просто.. '' --------------------------------------------------------------------------- И аз бях така преди два месеца, че и по-зле, не знам как се случи, но беше истинска Ад. Сега съм добре, надявам се никога да не се повтори отново. Viki

 

...

преди: 12 години, 4 месеца hash: 09bda64292

гласове: 1 2 3 4 5   (9 гласа)

3.   Не си сама! Иска ми се да ти кажа нещо окуражително, но... Мога да ти кажа, че историята ти е 1:1 като моята, с разликата че съм мъж. Нито една от мечтите ми не се сбъдна, а съм на 24 години вече. Още от основното врасниците ми се заяждаха с мен, същото беше и в гимназията, през тези години ми се искаше да не ходя на училище, исках само да съм сам. Е поне това мисля че се сбъдна, завърших университета и вече 2 години не мога да си намеря работа, стоя си като отшелник между 4-те стени, приятели нямам.. за приятелка и дума не може да става. Понякога ми се иска да не се бях раждал, но не можеш да си избираш. И за самоубийство съм си мислил, но трябва да имаш кураж, а аз съм един тъпак дори това не мога да свърша. :) Коментара ми трябваше да ти помогне по някакъв начин, а не да те отчайва.... съжалявам!

 

...

горе^

преди: 12 години, 4 месеца hash: 45ae24deef

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Момиче, Първо - ти не си наудачница, а просто се подценяваш сама; Второ - не си тъпа, защото като ти чета написаното, стигам до извода, че си грамотна, за разлика от много други българи; Трето - не си някакво изключение - аз също съм се чуватвала така на моменти в своя живот; Четвърто - ти си само на 26, а се мислиш за стара. Аз съм на 35 и се омъжих на 33. Понякога съм се чувствала като стара мома, но не ми е било фикс идея да се схвана задължително с някого. Не че мъжът ми е идеален, далеч съм от тази мисъл - има си хиляди недостатъци, но се обвързах с него, защото почувствах, че може би с него мога да се обвържа. Имала съм някокло връзки, които не са траели дълго. Страдала съм и съм се питала защо са се разпадали връзките ми. Но просто накрая престанах да се питам. И когато престанах да се питам, нещата сами се подредиха. Сега си гледам детенцето. Престани да се самоанализираш и самонаказваш. Обикни се:) Когато се обичаш, другите също ще те обичат. Когато се уважаваш, другите също ще те уважават.

 

...

преди: 12 години, 4 месеца hash: 8e0780d870

гласове: 1 2 3 4 5   (9 гласа)

6.   Хей по ведро го давай :) Всеки ден е нова надежда, всеки ден е ново бъдеще, но ако живееш носейки миналото със себе си, няма да видиш как бъдещето израсва, а ще живееш само с последствията на миналото. Казват, че за да имаш бъдеще, първо трябва да имаш минало. Но на теб, миналото ти е само тежест, и ти пречи да се извисиш над проблемите и болката си. Пречи ти да бъдеш свободна. Понякога е по-добре да нямаме минало, да започнем на чисто. Да не се връщаме назад, да не се обръщаме, за да продължим напред, без страх. Живееш ден за ден, не е добре за теб. Нямаш надежда, самочувствието ти е ниско, но в теб преобладават страховете. Особено страха да не останеш сама. Разбирам. Но всеки ден за теб е ново страдание, защото се насилваш да правиш всичко, без желание, без вяра в себе си. Аз не мисля, че ти си толкова безсилна колкото се описваш :) Ти се подценяваш! Но проблема вече не е в теб, сега живееш един последствен живот. Всички който са те тормозили, обиждали, изграли с нервите и търпението, те просто са си избивали комплексите, върху ти, защото са виждали че си по-добра от тях, знаели са, че няма да им отвърнеш, и това те е правило лесна изкупителна жертва за тях. Тези "лошковци" са пречупили волята ти, втълпили са ти че си "слаба", "глупава", че не можеш да се справиш, че си "неудачница". Когато истинските неудачници са те. По какво можеш да ги познаеш, груби са, зачитат само себе си, потъпкват смочувствието на другите, защото те нямат и крадът чуждото. Ти си само една поредна жертва на жестокостта на жестоките и глупави хора. Уверявам те, не си каквато ти казват че си, те дори не те познават. Те се нуждаят от човек който да тъпчат, и превръщат теб в това което им е потребно. Мисля, че имаш единствено слаб храктер, но не по рождение, а защото онези са ти втълпили страхове и малоценности. Не си имала много късмет, била си на неподходящите места, с неподходящите хора. Като малка си била много доверчива на хората, винаги си имала желание да бъдеш част от нещо. Имаш вътрешен биологичен мехнизъм за съвест и не си от хората които биха наранили друг. Но не забравай, цени и себе си, и ако се налага, защитавай се. Не си робиня, нито изтривалка на никой. И който не те уважава и зачита, тогава не заслужва също внимание или уважение от теб. Някой хора нямат респект, не са толерантни, нито вежливи, а са едни кретени, на такива никога не приемай думите им за правда. Защото са двулични, и използвачи, просто не играй играта им, не взимай роля, или ако вземеш гледай да е на такова ниво, че да можеш лесно да обърнеш тяхната грубост срещу тях самите. Не е късно да се промениш, какво като си на 26? Никога не е късно! Но моля те, изгради си самочувствие... И остави какво говорят другите. За тях - важи поговорката, кой каквото казва, на себе си го казва, та и те така. Допуснала си някои грешки, най-голямата от които че позволяваш на такива хора да ти се качват на главата. Имай уважение първо към себе си, само така и другите ще те уважават. Не ти пречи да бъдеш добра :) Познато ми е, не съм на твойте години, но имах дълъг дълъг период, в който много хората както при теб имаха огромно желание да потъпчат самочуствието ми. Да си играят с мен. А аз бях добър с тях, не им отвръщах, но един ден, чашата преля. И настана революция, време за промяна. Защо да ти пука за "хора" дето не са хора и искат само да те наранят. Не си струва. Грубияните не заслужват внимание, нито себичните егойсти. Знам, че мъжът с който си последно, ти е нужен, но си случила пак на погрешен човек. Този иска да контролира, и ще се довъзползва от теб, защото може да го направи, защото ти му позволяваш. Но не е свестен. Съветвам те да се откажеш от този човек, и да се върнеш към мечтите си, да станеш каквато си искала. Как ли? Ще намериш начин. Но това е което трябва да направиш. Когато четеш, представи си всички хорат които са те обиждали, пренебрегвали, унижвали, виждаш ли ги, всички те са крадяли твойто щаствие, без тях в живота ти, си щяла да успееш. Е, сега разбираш ли, те са само една пречка, те само те дърпат, те са ремаркето на колата затънала в калта, ти боксуваш на едно място. Съвземи се! ... Оживей отново... знам че го можеш. Не казвам че ще е лесно, но нищо не те спира да опиташ. Запознай се с други хора, и може би ще попаднеш на човека който е за теб, и ще те разбира и оказва и душевна подкрепа. Когато миналото ни пречи, най-добре е да се смени обстновката и хората. Може да е за много добро, да ти се отрази ползотворно и да бъдеш като нов човек. Бъдещето ти зависи изцяло от теб, ти решаваш как да продължиш, как да живееш и за какво да се бориш. ~winterfire~

 

...