Апатия и липса на време...
преди: 12 години, 3 месеца, прочетена 2492 пъти
Децата ми са си в къши. Весело е. Малката тича, играе/късно я родих/, котките търчат насам-натам, големият ми син е див тинейджър и лежи, спи и яде на компа си, а всяко второ изречение започва с Бате..

От сутрин се почва-закуската за децата, после къщна работа, пране, готвене, простиране или пък прибиране на изсъхналите дрехи. според случая... На обяд храня дъщеричката. Добре че ми е добро и енергично дете, уча я да ми помага-занеси това, донеси онова и тя го прави моментално/брат и е мързелив, та е чудо пък.. /

Следобед вече нямам сили нищо да правя, лягам и спя... Малката също.
Ставаме, правя и закуска, почиствам, прибирам, подреждам-почти вманиачена съм всичко да си има място и да цари ред и порядък.

Вечер идва приятелят ми. Малката свикна с него и редовно му бърка в джоба за вафла-той я научи така... Седиме си на компютрите, на чашка понякога, според финансите...

И така минава денят... Много искам да ми остане време да чета книга, да уча език, събрала съм си една скромна купчинка граматики и речници-и все си седят, нямам време или пък настройка, или ми се доспи... Имам един куп тефтери, тетрадки по история на различни науки, имам желание да ги допиша, да ги оформя, да си възстановя знанията... Време или сили няма..

Е, хубаво, зарязах чиниите в мивката, ще ги измия, когато ми щукне, нищо че са станали планинка, но пък други неща изникват... Край няма домакинската работа и поддържането на един дом. В малкото свободно време се рея безцелно в нета и блея, или пък си преповтарям някоя серия на Грей, Хаус или CSI...

Как да променя това сиво ежедневие? Не ми се и излиза, а и къде, с кого, с малко пари, а и малкото дете-нямам на кого да я оставя и тя върви комплект с мен навсякъде... Да седя и да се блещя в някое заведение колкото за идеята, че съм излязла, не ми се нрави.

Как да спра да си мисля как да уча, като съм на 43 и се чудя дали има смисъл... Почвам разни неща да правя-зарязвам ги, просто времето не ми стига да ги довърша.. Работа също не мога да си намеря-трябва ми определено работно време, не 2 на 2, за да се съобразя с ангажиментите на сина ми, че той да гледа сестра си. Ужас и липса на перспектива отвсякъде... Изобщо нямам време да помисля и най-вече да направя нещо със себе си... Как да променя това?

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 12 години, 3 месеца hash: 9802c7dadf

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Тези неща всичките много от нас ги правят и едновременно работят. И със сигурност не спят наобяд! Това постоянно "спи ми се" ми прилича на депресия. А това е болест, ерго - доктор!!!

 

...

преди: 12 години, 3 месеца hash: 96d246c30c

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   Никаква депресия нямам. Имам чудесен апетит, спя добре 7-8 часа през нощта от 23 до 6-7 ч., поне две трети от деня съм на крак и върша нещо. Не мисля за самоубийство, нито колко ми е скапан животът и съм нещастна, а се чудя какво да направя, за да мога да имам време и за себе си. Не съм казала, поне не виждам никъде, че ПОСТОЯННО ми се спи, а съм писала СЛЕДОБЕД-т. е. около 13-14 часа... То така лесно се намира работа на моите години... Авторката.

 

...

преди: 12 години, 3 месеца hash: 9802c7dadf

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

3.   Не е задължително депресията ти да е тежка, но явно пък е постоянна... Съвсем сериозно ти го казах, но щом държиш да отричаш, то няма как да ти се помогне. Имаш време да спиш следобяд и да гледаш сериали, но нямаш време да учиш и да правиш нещо друго за себе си? Нещо не ми се връзва. Не ми допада и как говориш за сина си впрочем. Пак ще те питам... да не би да си единствената майка и домакиня? Останалите как се справят и с работа отделно от това да са майки и домакини? Мъжът къде е в цялата тази картинка? Досега какво си работила? Парите ти откъде идват? Няма ли никой около теб, който да ти помага - баби, сестри... И на колко си всъщност?

 

...

горе^

преди: 12 години, 3 месеца hash: 550410074f

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Авторке не намираш смисъл в излизането в ученето, това е депресия. човек до живот трябва да надгражда себе си. Тези неща дето ги вършиш на истина повечето жени ги вършат след работа т. е. те са се организирали да свършат твоята целодневна работа за час и половина два. Липсва ти желание и организация. Аз съм като теб /не работя/ само дето домакинската работа я върша за два часа най-много, през другото време съм свободна да върша това което намирам за добре, децата съм научила да си слагат и вдигат масата или най-малкото да помагат за това, независимо, че не работя. Като прибирам прането, всеки, дори четиригодишните си слагат сгънатите от мен дрехи по шкафчетата сами. Организация му е майката и желанието.

 

...

преди: 12 години, 3 месеца hash: 96d246c30c

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

5.   Нямам мъж до себе си, имам само приятел, който идва и си отива. Родителите ми не са на този свят вече, нямам баби, сестри, роднини. Сама съм. Написах-на почти 43. Малката дъщеря ми се роди късно.. Работила съм като продавачка. За финанси не ми се говори. От къде идват си остава за мен. Живея с много малко пари на месец, не пуша, почти не пия нищо, не ям месо по мое желание. Другите не желая, не мога, а и не бива да коментирам. Всеки сам знае как се справя и в чуждите болка, проблеми и неприятности не се бъркам, за да не обидя някой... Дъщеря ми е почти на 4, но сама си вдига чиниите, помага ми в простирането и прибирането на дрехите, сама си прибира играчките и още много неща прави, на които аз съм я научила. На номер 4 ще благодаря. Исках да видя друго мнение и да ми се каже, че ми липсва организация. Просто не знам как да подредя деня си-във всеки един момент изскача нещо да свърша. И график да направя, ако изскочи нещо инцидентно, тоя график ще иде на кино... Но определено искам да променя нещо от ежедневието и така няма да се оставя. Ще се боря.

 

...