Споделена история от Други |
Нужда от съвет!
преди: 12 години, 2 месеца, прочетена 2489 пъти
Здравейте на всички! Реших да споделя и моят проблем! Доколкото виждам има не малко млади хора, споделящи същия проблем и търсещи себе си!
Ниското самочувствие- най-вредният ``приятел``на човека!! Няма нищо по-трудно от това да се бориш със самият себе си!
Винаги съм страдал от ниско самочувствие и комплекс за малоценност, но като по-малък, просто не го осъзнавах. Винаги съм се подценявал и омаловажавал успехите си, което сериозно ми е пречило и продължава да ми пречи. Имал съм прекрастно дество, което не е предпоставка за появата на това чувство. Може би факта, че бях прекалено глезен и несамостоятелен от малък е основната причина, за формирането на това ниско самочувствие.
Едва след като завълших средно образование и влязох в университета осъзнах, че наистина имам този проблем, kойто започна да оказва все по-негативно влияние върху мене. Постепенно изпаднах в нещо като хронична депресия(не бих казал депресия в пълния й смисъл, но определено имах някой от характерните й симптоми) с хипохондрия, която беше второпричинна. Започнах да си внушавам какви ли не неща, че съм болен от какво ли не, което доведе и до известна самоизолация. Нека отбележа, че винаги съм имал приятели, въпреки срамежливостта ми- най-вече, що се отнася до непознати хора. Просто в началото ми е трудно да бъда себе си, но с времето се отпускам и се превръщам в душата на компанията. За този проблем мога да търся причината в възпитанието ми.
И в един момент изпаднах в дупка, за около период от 2 години. Отказах помощта на психолог и приемането на лекарства. В крайна сметка всичко е в главата ми и трябва сам да се справя. Въпреки тази дупка, си взимах успешно изпитите в най-добрия уни в Бълтария, в който учех една от най-добрите специалности. Въпреки това, не можех да разгърна изцяло потенциала, поради това ниско самочувствие.
С времето започнах да се осъзнавам и изцяло промених начина си на живот към по- добро. Започнах да живея здравословно, концентрирах се върху обучението си, което не беше харастерно за мен. Като ученик бях много палав и мързелив и имах не малко проблеми в даскало. Тази дупка в която изпаднах ми помогна да преосмислу ценностите на живота и приоритетите си. Но това ниско самочувствие пак остана. Завърших въпросния университет и взех решението да замина за чужбина да правя магистратура. Първа година съм във въпросната държава и смятам, че се справям добре. Взех си изпитите още първия семестър, нещо което малко българи успяват на да направят! Намерих си компания от чуждестранни студенти и местни, като имах възможността да излизам с българи, но предпочетох първата. Голям проблем на не малка част от бългапските студенти в чужбина е, че излизат само помежду си, което пречи на интеграцията. Но ниското самочувствие продължава да тегне над мен и знам, че ако не го предодлея никога няма да постигна целите си!!!
Пречи ми да живея така както аз бих искал и пълноценно! Пречи ми във взаимоотношенията с жените! Може би се дължи и на факта, чи имам прекалено големи изисквания към себе си! Принципно не обичам да споделям за този мой проблем! Малко хора биха казали, че страдам от ниско самочувствие. Успявам да се прикривам успешно, но коства не малко особено в психически аспект! Ще съм Ви благодарен, ако прочетете моята историйка! Дали имам нужда да потърсу помощт от специалист или да продължа да се опитвам да се справям или просто да се приеме такъв какъвтго съм с мисълта, че никога няма да мога да дам максимума от способностите си!
Благодарско!
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 12 години, 2 месеца hash: 0cca50abb6 |
|
1. "никога няма да мога да дам максимума от способностите си! " - ето това е грешната ти мисъл. Ти даваш каквото можеш, за човека няма максимум, няма минимум. Ти си личност, която се гради и до края на живота си колкото и да успееш няма да дадеш "максимума от способностите" си. Никой няма. Човек не е роден научен и няма да умре с всичко, което е трябвало да научи. За*би го това самочувствие, дали високо, или ниско. Да не ти пука.
|
|
