Споделена история от Други |
Моя история
преди: 12 години, 28 дни, прочетена 2948 пъти
Моя История / Моя Борба
Днес разнищвам страници от спомени тежки, следващата история се основава на реални събития от мои лични преживявания.
Беше края на 2006г. за пореден път аз от училище се връщам скривайки сълзите от лицето си от позора които бе изписан на лицето ми, за пореден път аз бях се оставил да бъда малтретиран жестоко от моите съученици, неподозиращ че мозъкът ми не циркулира правилно веществата и е неврологично лабилен към развитието на психологична болест.
Този ден обаче бе по-различен от останалите от него аз самият се чувствах уплашен в своята тъга, на този ден няколко мои съученици по свои разбирания на шега или за психологически тормоз крещяха възможно най-силно в ушите ми за да докажат своята малодушност, за няколко поредни дни те по този начин ме малтретираха, което от моя страна се приемаше твърде сериозно и самият аз смятах че по този начин ще оглушея, като допълнително от майка ми се втълпяваше това, това доведе до една психологична травма и фобия от крещене в учите която в последствие ще бъде сгрешена от психиатър в Бургаската Психиатрия с Шизофрения, с тази диагноза в последствие ме изпращат на душевна смърт в Варна през 2007г.
Помня все още лицето на родителите ми изплашени от гледката на това как аз самият душевно се разпадам, видях страха и тревогата в очита на моята собствена майка, повярвай това е много тежко. В началото на „лечението“ от „професионалисти лекари“ от Бургас беше с анти-депресанти които подтискаха но не лекуваха признаците на болестта. Дойде 2007г. година в която родителите ми, съседите и цяла България празнува влизането ни в „Европейският Съюз“ – Аз си го представям по такъв начин – Празнуване на погребването на България.
Баща ми замина за да спечели пари в Кипър, до този момент те не знаеха моите родители за болестта ми, но подозираха тъй като имаше ясни признаци на фобия. Аз нямах и 12г. но бях изпратен в Варненската Психиатрия с диагноза параноидна шизофрения и съмнения за аутизъм (Заради факта че аз фобията ми бе страх да не ми изкрещят в ушите околните хора – Докато при Шизофренията индивида чува гласове, аз самият никога не съм чувал) В болницата аз лежах 3 пъти, поради факта че лекарствата които ми даваха бяха за шизофреници а такива лекарства действаха с обратен ефект над мен самият по това време, силни бяха колкото наркотици с цел болните от шизофрения да бъдат упоени за да претъпят сетивата им за да се чувстват спокойни, лекарствата имаха и обратни ефекти – заради тях имах наднормено тегло известно време от лекарството “Rispolept” и „Hanax” което при сменянето му се чувствах зле – като накроман след отказване на наркотици.
Лекарствата биваха сменяни на известни периоди за да имат печалба фармацевтичните компании и уж за да не се призързва самият ми организъм към лекарствата, те имаха пристрастителни действия тъй като аз самият се чувствах ужасно след спирането на определени лекарства – Анти-депресанти и тн. Баща ми се прибра от Кипър и още на следващият ден всичките пари които той спечели вложи за мен – нов компютър, което лично според мен е от полза и от вреда. В бъдеще след като моята майка виждаше факта че лекарствата по никакъв добър начин не влияят над мен и по-никакъв начин не се подобравя състоянието ми, въпреки че аз самият бях на „лечение“ тя прибегна към друга инстанция – В София.
Тя самата избра Варна а не София заради по-краткото растояние, заетите места в болницата в София и факта че бе много лошо здравословното ми положение. В София лекарите имаха съмнения за неврологична болест за това и ме изпращаха на Ядрено Магнитни Резонанси и скенер, за да се провери обстойно мозъка ми. В крайна сметка аз лежах 2 пъти, процеса на изчистване на организма от отровите които вкарваха в кръвта ми „Лекарите“ от Варна, бе дълъг и мъчителен тъй като аз самият бях пристрастен към медикаментите които имаха действия като наркотични вещества. Отидох на невролог от там ми казаха че имам хидроцефалия която не се развива и е малка и кисти в мозъка които бяха лекувани с медикаменти, в краен случай можеше да се стигне до операция но слава богу не се стигна. На 06 месеца се правеше Ядрено магнитни Резонанси, доста често се посещаваше болници, много мъки и тъга но ето че аз имам една истинска, отговорна и борбена майка която въпреки всичко което сполетя мен тя спази своят дълг за което аз винаги ще и бъда признателен заради факта че днес аз отново съм здрав, има много родители които за това биха изоствали детето си. Накратко исках да споделя своите преживявания и извода си от всичко това. Заради факта че лекарствата които биват предписвани спомагат но и в същото време променят облика на пациента в продукт, моята майка напълно отговорно спира лекарствата ми постепенно и днес се чувствам здравословно добре, пия лекарства за уросяване на мозъка и циркулацията на веществата и за подтискането на развитието на Хидроцефалията ми, която е малка и не се развива и заради кистите в мозъка ми.
През годините на моето лечение аз бях в самостоятелна форма на обучение до 2011г. от там нататък преминах на индивидуална форма на обучение при което се явявам 3 пъти на консултации по всички предмети на срок и ми пишат срочни оценки по които ме оценяват за годината. Моето неврологично състояние не позволява да ходя на училище редовно заради напрежението което се трупа с времето и до три дни психиката ми се срива. Поради пропуснатия материал аз самият не разбирам за какво става реч в това което ми преподават и изобщо съм забравил най-принципните неща в съответните предмети, мозъка ми е деградирал, аз ходя но няма голям смисъл това.. помогнете ми моля ви!!!
Извод – Научих че човек никога не бива да подценява и трябва да уважава родителите си дори и нищо да не дават от себе си, трябва да бъдете благодарни за всеки един принос за вас и вашето развитие.
Запознах се с различни хора, хора които носеха моята грешна диагноза, хора които никога нямаше да се оправят и си казвам че трябва да бъдем благодарни на това което имаме и да оценяме повече здравето си, как прекарваме миговете си защото животът е кратък.
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 12 години, 27 дни hash: b83cdf56f1 |
|
1. Сажелявам за това, което ти се случело.
Пожелавам ти много здраве на теб и семейството ти и много щастие и късмет. Трябва да си горд със теб и родителите ти.
Момиче на 15.
|
| преди: 12 години, 26 дни hash: e347bb12cf |
|
2. Здравей, прочетох историята ти и наистина ме разчувства. Аз съм момиче на 16години и много добре знам какво е да си подложен на психически тормоз-откакто се помня винаги е било така. От първи до пети клас бях малтретирана и физически и психически, беше ми много тежко затова се преместих в друго училище. Но за съжаление там всичко продължи по същия начин. После дойде гимназията всичките ми мечти да се впиша някаде, да бъда щастлива като другите се изпариха още след първия месец... тормозът продължи. Сега съм 10 клас и не се чувствам психически нестабилна-постояно съм в нас(освен като ходя на даскало), имам фобия да излизам, страх ме от хората и нямам никаква способност да общувам с тях. Изпаднала съм в голяма депресия, чувствам се празна, не виждам смисъл в нищо и постоянно мисля колко хубаво би било просто да умира. Не съм силна като тебе, немога да се справя с проблемите си
|
|
