Куче - моят малък блян - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (121157)
 Любов и изневяра (29695)
 Секс и интимност (14356)
 Тинейджърски (21891)
 Семейство (6469)
 Здраве (9596)
 Спорт и красота (4698)
 На работното място (3177)
 Образование (7301)
 В чужбина (1651)
 Наркотици и алкохол (1115)
 Измислени истории (797)
 Проза, литература (1737)
 Други (18512)
 Избор на редактора (156)
 
Полезно

Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

 

  

Споделена история от Други

Куче - моят малък блян
преди: 11 години, 11 месеца, прочетена 2446 пъти
Здравейте! Пиша, защото наистина изпитвах огромна нужда да споделя това, макар и с непознати...

Та по темата: винаги съм искала куче и смятам, че ще мога да се грижа за него, но нашите си мислят, че ще се грижа за него само докато ми омръзне. Но това изобщо НЕ е така.. Не знам как да го докажа, затова моля за съвет!! И малко повече инфо, за да не са безпочвени горните твърдения: баба ми и дядо ми си гледат куче на село, което естествено аз възпитах не както наистина мога, защото го виждах само лятото (през цялото време аз го хранех (когато бях там)) и освен това нито баба ми, нито дядо ми се справят с командите, които при мен изпълнява без проблем (каква скромност само).

Това, което мога да предложа на палето са много много любов, почти 3 часа на ден за разни занимавки с него (вкл. разходки) средно голям апартамент, който е на две крачки от голям парк и, разбира се, необходимите грижи (храна, вода, обучение, ваксини и т. н. )

Благодаря предварително за похабеното време, дори и в прочитането на тази история!

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 11 години, 11 месеца
hash: 2f0d5d57c2
гласове:
1 2 3 4 5
  (220609 гласа)

1.   Зависи на колко си. Ако си още в тийн възраст - нормално е така да си мислят родителите ти. Едва ли искат един ден те да се грижат за животното, което ти си взела. Не го приемай като съвет, защото едва ли е най-правилният, но ще ти кажа как аз процедирах. Просто като станах на 18 си взех куче, ей така - изправих ги пред свършен факт. Но аз съм наистина много своеволен. Пък и не е гаранция, че при теб ще проработи :)*Syndrome

 
  ...
преди: 11 години, 11 месеца
hash: e6441138cc
гласове:
1 2 3 4 5
  (180436 гласа)

2.   От автора: да помислих си и за поставянето на родителите ми пред свършен факт, но като се замислих е почти сигурно, че ще ме накарат да го подаря на някого или да го дам в приют, което за мен ще е страшно болезнено, тъй като веднага щом видя съществото страшно много се привързвам.. и все пак-Благодаря!

 
  ...
преди: 11 години, 11 месеца
hash: 7621a3f870
гласове:
1 2 3 4 5
  (142012 гласа)

4.   зависи на колко си години - познавам няколко семейства, които взеха куче на децата си в тийн възраст, което обаче автоматично беше поверено на родителите. децата къде отидоха да учат, къде бяха заети с други дела, но почти не се занимават с кучето. не забравяй, че това си е ангажимент не за година - две. осве това дори да си пълнолетна, щом живееш с други хора, не можеш да не се съобразяваш с тяхното мнение, още повече че това е тяхното жилище. когато станеш самостоятелна, можеш да си вземеш и цяла менажерия.

 
  ... горе^
преди: 11 години, 11 месеца
hash: bdd9c787b9
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

5.   Преди да вземеш куче си отговори на тези въпроси:1. Мога ли да поема такава отговорност в дългосрочен план? - Ти искаш да гледаш куче, имаш много свободно време, желание и т. н. Но кучето живее средно 12-15 години. Ти за тези години ще решиш да учиш, да се обвържеш с гадже, да създадеш семейство. Какво ще стане с твоето малко сладко кученце? Готова ли си да го вземеш навсякъде с теб и да му отделяш същото време, което имап възможност сега? Какво ще стане ако приятелят/мъжът ти не обича животните или не иска куче? Кучетата се привързват към своите хора и страдат от раздялата с тях. Помисли дали трябва да му причиниш това, защото ако ти ще имаш много приятели, мъж/гадже, познати, то ще има само теб. 2. Можеш ли да отделяш нужните средства, които изисква отглеждането на кучето в дългосрочен план? - Това са средства не само за ваксини, но и храна, евентуално ако кучето се разболее, аксесоари и т. н. Различните породи имат различни разходи, но все пак да имаш куче струва пари, все пак то не е кокошка или прасе, да му събереш хляба от масата и да му го накиснеш във вода. Отговори си на тези въпроси. Ако си убедена, че въпреки това искаш и можеш да осигуриш нормален живот и грижи за кучето, тгава обясни всичко това на родителите си. не ги поставяй пред свършен факт, защото може и те да го направят с теб - просто да го махнат. И ако все пак ако вземеш куче се готви за едни бесни няколко месеца в началото, през които ще изгриза какво ли не (няма куче, което да не мине през това), ще пишка къде ли не (ако си в апартамент няма как това да остане незабелязано), ще ти взима от времето с приятелите, ще се наложи да правиш жертви (като например да ставаш в 6 часа сутринта да го изпишкаш преди да е направило белята) и какво ли не. Но си струва :) Аз имам две и не съжалявам за нито едното. И не на последно място, ако вземеш куче проучи предварително информация за породите, които харесваш. Някои просто не са за всеки, например питбула, колкото и да е впечатляващ с тази сила, която излъчва, той просто е за хора с опит и си изисква здрава ръка. Успех и пиши какво е станало!

 
  ...
преди: 11 години, 11 месеца
hash: 2e9af895c2
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

6.   Учи по-усилено, помагай с каквото можеш в къщната работа, ако ще си го купуваш - събери пари, построй му къщичка, покажи по някакъв си начин, че си отговорен и се надявай за най-доброто!

 
  ...


...
преди: 11 години, 11 месеца
hash: a15f0988af
гласове:
1 2 3 4 5
  (100228 гласа)

7.   Аз съм в същото положение...

 
  ... горе^
преди: 11 години, 11 месеца
hash: 1d0f1f80a0
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

8.   Здравей, знам колко е гадно положението ти в момента, но мисля, че е поправимо, трябва да покажеш на родителите си, че наистина е важно за теб, това е много важна част от разговора, който трябва да проведете, извикай ги и им кажи, че си достатъчно голяма, че си решила да отглеждаш куче и трябва да те подкрепят, защото това е едно от първите неща, който ще те направи отговорна и зряла личност.

Трябва да знеш, обаче, че едно животно е голяма отговорност, когато се разболее трябва да го водиш по лекари, когато е свършила храната, дори навън да е студено или много жега, ти си тази която ще трябва да ходи до зоо-магазина да я купи, а кучето няма да те чака, защото ако за теб е нужно да бръкнеш в хладилника и да намериш нещо за ядене, то кучето ще разчита само на теб, както за вода, така и за храна, както и за активни разходки, който са наистина необходими, ако ще го гледаш в апартамент.

Според мен проблема не е в родителите ти, всеки родител иска най-доброто за детето си, просто им кажи, че ако види, че няма как да се справиш, ще дадеш кучето на близък, което няма да се случи, разбира се, но ще е от полза, защото ще разберат, че говориш наистина сериозно, кажи им също, че си готова да заделящ от джобните си, за издръжката на кучето, което наистина ще гълта доста разходи, като започнем от ваксини и свършим с храна, специални каишки и т.н.

Но не се отказвай, кажи им, че ще е твой приятел, за когото винаги си мечтала и няма да съжаляват, че са ти гласували това доверие. Не на последн омясто искам да ти кажа, че кученет естествено трябва да го гледаш с много любов, което обаче съм сигурна, че знаеш, поздрави и успех в начинанието !

 
  ...
преди: 11 години, 11 месеца
hash: e6441138cc
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

9.   От автора: Благодаря на всички за съветите!
Номер 4: аз имам намерение да го взема със себе си, защото не съм сигурна, че нашите изгарят от желание само те да се грижат за него пък и имам приятелка, с която сме обмисляли да отидем заедно в чужбина, за да учим, и да делим квартира и тя е напълно съгласна да съжителства с куче. Знам, че кучето няма много да се радва да се мести, но какво да правя, като се налага...
номер 5: благодаря за изчерпателния отговор! Може ли да споделиш малко повече опит за мен и номер 7?
номер 6: за първите 3 помислих, работих по въпроса и събрах пари, пълна отличничка завърших и се опитвам да помагам вкъщи..
Номер 7: кажи как стоят при теб нещата:)

 
  ...
преди: 11 години, 11 месеца
hash: e6441138cc
гласове:
1 2 3 4 5
  (85399 гласа)

10.   От автора: мерси много номер 8! Мда, запозната съм с нещата с храната, водата и чистенето - имах морско свинче.. И да не давам повод на хейтърите - абсолютно не смятам, че след като съм гледала едно животно с малко по-малко грижи съм пределно готова за гледането на друго, но искрено се надявам, че с времето ще задобрея :)

 
  ... горе^
преди: 11 години, 11 месеца
hash: f887c3a311
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

11.   Oт номер 5, разбира се, можеш да ме питаш за всичко. С тези две лудетини вкъщи имам чувството, че мога да напиша книга за отглеждането на куче в домашни условия. Моите са питбул и немска овчарка - невероятно добра комбинация, нали :) Не ти препоръчвам, обаче, такива породи кучета, защото те са много специфични и искат опит. Ако ги "изпуснеш" може да стане страшно. Честно казано ми взимат доста от свободното време, най-вече за разходки, но честно казано мързелуването и обездвижването вкъщи е много по-лошо от няколко часова разходка на ден. Ти е хубаво да решиш какво куче искаш и то не само по външен вид. Прочети за различните породи, какъв характер и нужди имат, какви са спецификите им. Аз също ще помагам, защото разбирам и от други породи, въпреки, че тези двете са "моите" (невероятно умни, привъзразни към дома си кучета).

 
  ...

...
преди: 11 години, 10 месеца
hash: 8b10401d19
гласове:
1 2 3 4 5
  (70348 гласа)

12.   Ами и нашите мислеха така, дори аз, но уви.. взехме ангелчето(буквално, сладура е бял^^)... и първите месеци големи грежи... после малко от баща ми дядо ми го хранеше често чистеше му... и после така продължи за известно време, аз естествено също го извеждах, ходех пре него.. и ся матурите не съм се грижила много.. само разходките другото дядо каза че ще поеме за момента... цял юни почивка.. и последните 2 месеца лекарства(има демодекоза, екзема демек) -аз, разходки-аз, чистене ядене и т. н -аз... тка, че а зосновно го гледам никой друг не полага грам грижа за него... пък и то кат свикнах е много приятно... са ако изляза без него ми и празно и не сигурно... намразила съм разходки без него.. тка, че и само тида се грижиш за него няма да ти омръзне, ако го обичаш... дано ти вземат, голяма радост е, успех ^^

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker