Без желание за развитие
преди: 11 години, 9 месеца, прочетена 2207 пъти
Здравейте! Пиша в този сайт, тъй като по принцип не говоря за проблемите си, още повече на емоционална и психична основа. Предполагам, че е по-лесно да пишеш в анонимен сайт спрямо това да отидеш и да кажеш притесненията си на някой познат. Аз приятели нямам, но познати - колкото душата ти иска. Все някой ще ме изслуша и ще даде някакъв съвет, но на мен ще ми е много трудно. Та заради това, след като открих това местенце, реших да споделя своя проблем. Търся мнения и съвети от вас!
Пускам историята в раздел Тийнейджърски, тъй като ми се струва присъщо за пубертетите, които все още не са оформили своя характер и тепърва им предстои това. Иначе аз съм на 20 години, почти 21. И съм жена.
Аз съм зависима от чуждото мнение, това на околните и на роднините ми. Много се влияех от тях в миналото, а в настоящето зависи от ситуацията. Понякога живо ме интересува какво мислят, друг път не им обръщам никакво внимание какво ми говорят.
Когато имам приятел, аз се нагаждам към него и мисля че никога не съм карала някого да се променя заради мен. Понякога промените са към лошо, но в повечето случаи са за добро. С последното момче, ще го нарека Т., бяхме заедно година и девет месеца. Когато се запознахме аз бях 76 килограма, пушех, пиех алкохол с цел да се напия, припалвах от време на време коз, бях агресивна и съм налитала на бой, нямах ясно осъзнати цели в живота, "разходките" ми бяха сядане в кафене, бар, кръчма или нещо подобно. Като цяло - не бях много културен човек.
След като се запознах с него и го харесах, започна трансформацията ми. Той не пуши, спрях цигарите. Отвращава се от пияни хора и най-вече от момичета, почти спрях да пия - само от време на време и то една чашка, има-няма. Каза ми, че е против наркотиците, не му споменах, че аз пуша трева, но я спрях изцяло. Отлсбнах, свалих 15 килограма, което ми се отрази много добре. Заобичах спорта, тренирахме заедно с него. Разходките ми вече не съдържаха сядане на кафе, а обикаляне на някой парк или нещо такова. Започнах да градя живота си, намерих си работа, изнесох се от нас /при него/, изкарах два професионални курса, надграждах познанията си по езиците. РАЗВИВАХ СЕ. Развивах се като личност, като човек.
Преди 2 месеца с него се разделихме. И виждам как всичко пропада. Започнах пак да пуша, ходя с нежелание на работа и си мисля да напускам, все по-често залитам към алкохола за повече от една чаша, спрях да спортувам и килограмите пак се качват нагоре. Нямам желание да изпълнявам поставените си цели. Пропадам. Виждам това, осъзнавам какво правя и все пак не променям посоката. Сякаш нямам енергия, но по-скоро нямам желание.
Нима се нуждая от страничен стимул, за да вървя нагоре? Нима аз самата не съм достатъчна причина, за да се развивам? Хем ми става болно, че е така, хем не искам да го променям. Тоест искам, но нямам желание, което не знам как е възможно.
Ако ми кажете, че животът ми е пълен провал и все така ще си е, ако не се променя, ще ви повярвам. Нали и сама се виждам какви ги върша? Но какво да правя с тази липса на желание?
Давам ви ред на вас, напишете своето мнение, може би ще има смисъл.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 11 години, 9 месеца hash: 81844ad5b1

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   На много хора им е ставало така че да нямат никакво желание да вършат разни неща. Голямата истина обаче е, че трябва човек да си намери стимул. мотивация за да се бори за това, което иска, за това което търси и за такъв какъвто иска да стани! Без борба живота няма да има интрига. Както се казва ,,силните живеят, а слабите умират,,. Пиенето, пушенето на какво ли не, провалят най вече твоят личен живот. Сега си на 20 години имаш време да се променяш! Не гледай някой да те променя, а ти самата си наложи нужната воля за да се промениш, гледай кое как става, но само до тук. Това че нямаш приятели и това че нямаш желание да работиш говори много лошо! Ами след време деца ще имаш ли? Ако е да мисли как ще им дадеш живот, среда. Първо си намери нужният човек на който да му се довериш за тази работа.

 

...

преди: 11 години, 9 месеца hash: f5ba0b2805

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   Какво ни каза наплюйте ме може и да се насърча. Аз отказвам да те плюя, мисля че си напълно нормален човек и те приемам такава каквато си. Вярвай, че ще намериш близки хора, на този свят има кой да те обича и милее за твоята обич. Ти си важна точно толкова колкото всеки друг.

 

...

преди: 11 години, 9 месеца hash: f00832934c

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

3.   Ще отговоря на 2 въпроса, които според мен съдържат целия проблем. "Нима се нуждая от страничен стимул, за да вървя нагоре?" Човек винаги има нужда от стимул. Само, че ти си намерила това в твоя вече бивш приятел. Грешката ти е била, че след като сте се разделили, ти си спряла да се развиваш. И по-точно не грешка, а просто... не знам как да го нарека. Не те обвинявам! Защото знам, че е трудно да намериш желание за каквото и да било, особено след като любим за теб човек вече не е част от живота ти. НО! От сега нататък твоят стимул трябва да си бъдеш ти. Започни да спортуваш на първо място за здраве! Сама знаеш колко е важно това. А оттам и единият ти проблем (килограмите) ще се реши. Спорт, спорт и пак спорт. "Нима аз самата не съм достатъчна причина, за да се развивам?" Напротив! Ти си си напълно достатъчна! Е, вярно е, че е много по-хубаво когато имаш човек до себе си, но и това да си необвързан има своите предимства. Сега, когато нямаш приятел е време да се погрижиш за себе си. Отдай се изцяло на това да се развиваш не само физически, но и като личност. Не напускай работата си. Може би сега си в период, в който не намираш смисъл да правиш каквото и да било и нямаш никакво желание за нищо, но поне работата ти те откъсва от непрекъснатото мислене за бившия ти. А ако се махнеш последиците ще са минимум 2: 1. В тази криза всеки на драго сърце би заел работното ти място за да изхранва себе си или семейството си (ако има такова). А когато си безработна в един момент ще се почувстваш безполезна, което ще те вкара в допълнителна депресия. Излишно е сама да вредиш на себе си, нали? 2. Когато имаш повече свободно време, защото съгласи се, че ако не ходиш на работа ще имаш много такова, мислите ти ще са доста често заети със спомена за бившия, което е доста лошо. Опитай се да се концентрираш върху работата си, вместо върху нещо, което вече е приключило. Успех ти желая!

 

...

горе^

преди: 11 години, 9 месеца hash: bf9c98221c

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Здравей, познавам проблема ти до болка. Аз също от известно време нямам желание за развитие и всичко, което се случва около мен, ми е повече от безразлично. Причините при мен са малко по-други, баща ми и дядо ми починаха миналата година и се разделих с дългогодишния си приятел...В момента не са толкова важни причините, а че напълно те разбирам, че нямаш желание за нищо и не можеш сама да се мотивираш... И аз ужасно много се дразня на себе си, тъй като забелязвам, че дори успехите ми не ми доставят удовлетворение...Знам, че мога повече, но не знам как да се "насиля" и да го изкарам от себе си... Нямам конкретен съвет към теб/към себе си, просто може би с времето всичко ще се нареди. Опитай се да мислиш позитивно и да се радваш на хората около теб, забрави чуждото мнение и живей живота си! Опитай се да спреш цигарите и не прекалявай с алкохола, само на себе си вредиш :( Стискам палци да намериш търсената мотивация! :)

 

...

преди: 11 години, 9 месеца hash: 6ee27c09ee

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

5.   Разбирам те напълно, защото и аз цял живот съм на приливи и отливи. Сега съм на 25, но при мен винаги са се редували периоди на пълно отчаяние и депресия, с други доста натоварени и активни. Може и да е биполярно разстройство - прочети по темата- там много активни периоди се следват от пълен застой. При мен също винаги е имало нужда от някакъв стимул и ако имам такъв мога да свърша много неща за отрицателно време, и да се занимавам с много неща едновременно. Имам и амбицията като се заловя за нещо да не се отказвам(докато съм в силен период). Обаче така и не можах да се оттърва от тези депресии в които абсолютно нищо не ми се прави, дори не ми се става от леглото. Лошото е че когато се отпуснеш прекалено, след това много трудно влизаш в ритъм. Аз няколко пъти съм го правила успешно, но това вече тотално ме изцеди. Наистина трябва да намериш смисъл за себе си и да не се влияеш от външните обстоятелства. Аз лично направих тази грешка да се влияя от тях и когато живота ми върви имам ентусиазъм и правя всичко даже повече. Но когато нещо ме сдуха и се съсипвам. Не знам дали ще ти помогне това, но помисли след 10 или 20 години къде би била ако не правиш нищо, ще си пълна разруха. На мен това ми помага да се стягам, за да не стигна до това положение. Също така трябва да поставиш себе си в центъра на живота си, да живееш за себе си и да правиш нещата, които ти харесват. Съсредоточи се в това. Когато се сдухаш продължавай да дейставш, с вярата че всичко ще мине и пак ще си щастлива. Надъхвай се сама и си изгради един стабилен център на личността, които да те движи. Защото външните обстоятелства се променят, но твоята сила и воля не, а те именно трябва да са ти опора. Трудно е защото и аз се превъзпитавам, но е наложително защото живота си тече и изпускаме хубавите мигове.

 

...