 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Други |
Отчаяние или скука? Или...какво?
преди: 11 години, 7 месеца, прочетена 1680 пъти
Здравейте. Аз съм момче на 20 г. от Варна и допреди 1 година бях много щастлив. Много... в истинският смисъл. Имах си сериозна приятелка, с която имахме 2 години връзка и като цяло всичко беше много добре...
Нещата се промениха. Скъсах с нея. Останах съвсем сам. Без приятели без нищо. Тях ги нямаше, защото си се движех с нея и всичко правехме заедно през тези 2 години. Беше голямо изключение да не излезем.
Та... открих едно момче. Много свястно. Преди се знаехме на здравей-здрасти. Но лека полека станахме много добри приятели и започнахме да движим всеки ден. Първо всичко тръгна от едно излизане на заведение една вечер след като аз му предложих да се видим...
И с времето беше много добре с този човек винаги си намирахме тема на разговор. Дори сме обикаляли по цели нощи и сме си говорели за какво ли не. И с прибирането си си казвахме много яка приказка... много яко лафче. Винаги ни беше приятно двамата. Абе много добри приятели.
Но в последно време той започна да се занимава с друго (нищо лошо или незаконно). Просто отделя повече време на едно свое хоби. Ходи да тренира някакво карате. А в свободното си време, когато може да се вижда с мен той излиза с други негови приятели и не ебава за мен. Разбираме се например да ми се обади по-късно или да ми пише да се разберем да се видим, но не го прави. Незнайно защо. Не знам какви са причините. А хората, с които се вижда ги познавам и аз. Общи приятели сме. Какви са причините да не се виждаме не знам. На мене ми е криво, защото само с него движа и само с него сме добри приятели.
Тъпото е, че той ми е единственият приятел. Аз съм много добър с него. Винаги му помагам както мога с каквото мога. Вземам винаги неговата страна.
И това стана след, като започна да тренира. Не знам от какво станаха тези промени и какво се случи, но ми е гадно, защото реално няма с кой да излизам. Излизам/х само с него. Макар, че вчера се видяхме и той каза, че просто така се получава. Макар, че не ми казва, че излиза и с други хора.
Сега ще кажете. Какво лошо да излиза с други хора... ДА... лошо няма... но вече може би 6, 7 път се разбираме да си пишем, да ми се обади, но вместо това, както имаме някаква уговорка той излиза с други. И аз го чакам... а той не ме търси. И си скучая в нас.
Много точен човек е и не искам да го губя като приятел.
Е какво мислите? Помогнете който както може ще съм ви благодарен за отделеното време :).
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 11 години, 7 месеца hash: cfd951c244 |
|
1. Всеки има такива периоди в живота си. Просто няколко седмици не го търси и той сам ще се сети за теб. Понякога наистина имаме по-натоварени периоди и на мен ми се е случвало с много близки мой приятели да не се видими 5-6 седмици просто, защото ежедневието е натоварено - следване, работа и накрая си капнал и понякога имаш нужда от почивка и дори не ти се излиза.
Най-добро, което можеш да направиш за мен е да си намериш и ти някакво хоби. Запиши се на някакъв групов спорт, ако те влече - волейбол, баскетбол - принципно това са спортове, които сплотяват тима и сто процента ще си намериш нови приятели. Излизай по-често и като имаш свободно време прави каквото винаги ти се е правило, защото по-нататък ще имаш по-малко време за себе си. Не казвам да забравяш старите приятели, но няма лошо да създадеш нови.
|
| преди: 11 години, 7 месеца hash: f9e3984eb1 |
|
2. Автора
Днес се видяхме пак и всичко беше много добре с исключение, че май ме излъга за едно нещо, но всичко друго беше добре.
Пак лаф до никое време навънка.
А предишните дни някакси и двамата мълчахме. Нямаше какво да си кажем, но днес беше добре.
Много добър човек е това момче. Харесва ми като характер, защото винаги с малки исключения има какво да си кажем. А другите в квартала са абсолютни боклуци. В истинският смисъл. Наркомани, побойници и отрепки и затова държа на този човек
|
| преди: 11 години, 7 месеца hash: 2d495483fd |
|
3. Пич, не знам какво да ти кажа... Ще говоря на "Ти", вярно не се познаваме, но смятам, че нямаш нищо против.
Значи при мен се случваше нещо подобно, въпреки че аз имах малко повече приятели (уж). Докато добрите взеха да се броят на пръстите на едната ми ръка. Имам сериозна приятелка също. Но това, което ми прави впечатление е, че най-често вината не е в нас самите. Говоря така, защото на не малко хора съм помогнал по един или друг начин през ученическите и студентските ми години и на никого не съм му мислил злото. Но, въпреки това, сега повечето се правят, че не ме познават или сме само на "здравей-здрасти", т. е. предимно просто познати. Един от добрите ми приятели ми се струва, че напоследък ме избягва, даже не се и обажда, а сме бивши колеги от студентските си години, помагали сме си не малко пъти. Но вече взех да се чудя, какво става наистина? Май обикновено става така, че даден човек може да те потърси само, когато му дотрябваш за нещо. С това просто искам да кажа, че свестните хора в България останахме малко. Иначе все се опитват да ги оправдаят, примерно по медиите, че това е заради кризите и заради това хората се отчуждавали едва ли не. Но за мен лично това не е само това причината. Защото, ако си един истински човек (в пълният смисъл на думата), никога няма да обърнеш гръб на тези, които държат на теб.
Та, това е от мен. Просто все повече се убеждавам, че живеем в един откачен и забързан свят, управляван от откачалки. Лошото е, че именно хората се повлияват от това и ако не всеки, то почти всеки започва да мисли само за себе си и гледа да стъпче останалите. Но забравя, че всички ние врим в един казан (образно казано).
|
| преди: 11 години, 7 месеца hash: d48f8af17b |
|
4. Авторе, вярвам, че ще разбереш, затова и ти пиша. Ако не ме разбереш - поне съм опитала....
Щастието не се корени в една сфера от живота ни. Ако се концентрираме само в едно нещо, когато го загубим, ние губим всичко. Губим целия си живот. Нищо не е статично и всичко се променя - постоянно губим и печелим. Концентрацията в една точка ни кара да загубим връзка със света ( приеми го в буквален и преносен смисъл). Трябва да мечтаем и да се надяване, но най-вече да искаме, а не да заменяме/заместваме. Вкопчването в, което и да е нещо го изчерпва, унищожава, защото няма време да се развие.
Ако гледаш едно цвете и прекалено много го поливаш, то ще изгние и последиците са все едно, че не се грижиш за него - умира. Въпросът не е как да спасиш цветето, а защо искаш да го преполееш. Като намериш отговор на този въпрос си задай 3 пъти въпросът "Защо? " на всеки отговор и ще стигнеш до това, което търсиш.
Ако не си ме разбрал, значи не е му е сега времето.
Успех!
Фортуна
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
