 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Други |
Не знам какво става с мен...
преди: 15 години, 21 дни, прочетена 4535 пъти
Здравейте всички! Не знам от къде да започна, но ще се опитам някакси, дано не ви отегчавам! На 25 години съм, необвързан, т.е. никога не съм бил. Дори имам чувството, че ми е минало времето и е късно за това, и започвам да се примирявам малко по малко с тази мисъл. А преди няколко години мислех само за образованието си, просто исках то да ми бъде приоритет, и като че ли се получи (за щастие или за нещастие), дори гледах с насмешка на колегите ми, които си отделяха време и за социален живот. Но аз - не.
Като студент не обичах да ходя по купони, дума да не става за дискотеки. От известно време, от около година, нямам желание за нищо. Нямам желание за работа, да не говорим за развлечения, абе изобщо за живот. Усещам, че самотата направо ме убива. Като за капак на работното ми място напоследък се насъбира страшно напрежение. Занимавам се с проектиране, усещам че мисълта ми не върви като преди. Особено когато съм притиснат от спазване на някакъв краен срок рязко се панирам и се пречупвам, и си мисля, че от мен нищо не става. С други думи пълен неудачник.
С всеки изминал ден усещам, че съм на ръба да си скъсам нервите. Нямам цел в живота, въобще не ми живее така да се каже. Не се виждам как бих изглеждал утрешния ден, да не говорим за след година или повече. Сутрин нямам желание да ставам, вечер не мога да заспивам, през деня чувствам умора и отпадналост. Сега съм пред завършване на голям проект, а изобщо не мога да се концентрирам, а времето си лети, страх ме е, че няма да се вместя в срока и ще изям голям скандал накрая... Не знам още колко време ще издържа така. Просто имам нужда като че ли да поговоря с някого, да си излея душата.
Нямам много приятели, даже почти нямам. С единствените 2-3 човека, с които мога да поговоря по-спокойно, като си говорим с тях страшно се разстройвам, направо едва се сдържам. Като цяло, колкото и близки да ги чувствам ме е страх да им се доверя. Мисля си, че би било добре по някакъв начин да променя начина си на живот, но ме е страх от каквато и да било промяна. Много пъти съм си мислил да отида на психоаналитик, но ме е страх. От около две седмици започнах да сънувам най-различни кошмари - блъска ме кола, падам от балкона, пребиват ме и ме ограбват, случайно ме прострелват на улицата, заспивам под душа и се удавям...
Адски съм объркан и не знам какво да правя. Имам още за изливане, но не ми идват думи. Надявам се не съм ви отегчил с моите глупости. Ще се радвам някой да ми даде съвет.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 15 години, 21 дни hash: e06b02c527 |
|
1. Какво значи "късно е за това?" Никога не е късно докато е жив човек. Отделен е въпроса, че не си срещнал подходящо момиче за тебе, но за късно, не е късно.
За напрежението в работата, обикновено ние сами си го създаваме. Ако други хора ти го създават, не му се поддавай. разбирам, че атмосферата там където работиш, не е добра, щом има напрежение.Направи нещо по въпроса, не го оставяй така.А за това дето нямаш желание, от колко време е това? Изглежда като депресия.Не се оставяй! Ако се оставиш, ще се задълбочи.
Трябва повече да се движиш. Аз дълги години страдах от това, тъй като не му обърнах внимание навреме, и се задълбочи. Бори се, оставиш ли го няма измъкване. Докторите и хапчетата в този случай няма да ти помогнат.
Какво да се направи: гледай да се движиш повече, ходи пеша, сред природата, в гората или в парка. Задължително намери начин да тушираш напрежението в работата, което е съсипващо. Прави дълбоко дишане всяка сутрин. Има достатъчно информация как се практикува, и много помага, на мен ми помогна.
Не се терзай от това че нямаш приятелка, гледай да го даваш по-независимо. Добре е да си вградиш в съзнанието следната мисъл: ако има някой, добре. Ако няма, пак е добре.
И недей да казваш, че ти е късно. Аз съм на 50 години жена, късно ли ми е? Ние не трябва ли да живеем, да обичаме?
Така че, не се тревожи за приятелка... ако се тревожиш, ще гониш опашката си. Гледай да се почувстваш по-добре на това положение, в което си. То не е лошо... изясни си точно и конкретно к а к в о искаш, и си работи да го постигнеш.
|
| преди: 15 години, 21 дни hash: ba1672deea |
|
2. Мило момче, напълно подкрепям номер 1 - създай си цели и мечти и ги преследвай! Бори се! Бори се до последно без да се предаваш никога, дори да виждаш, че няма да се получи.
Никога не се оставяй "течението да те носи", бори се! Не се оставяй така!
Много добре те разбирам, защото и аз бях в подобно положение, само дето съм по-малка от теб. Нямах никакво желание за живот, камо ли за промяна. Оставих се на течението да ме повлече и не ми пукаше за нищо и никого. Сама виждах как се погубвам, но нямах сили да направя каквото и да било, защото си казвах, че нищо няма смисъл. В училище не ми вървеше, с нашите само се карахме, с приятелите също... и за какво да живея? На никого не можех да споделя. Плачех, тормозех се... но за какво?
Аз имам мечти, имам цели, които искам да постигна в живота, дори да не са всички. Искам да направя още много неща, докато съм жива, искам да обичам!
Сигурна съм, че и ти искаш същото! Щастието обаче няма да дойде само при теб, ако ти не правиш нещо, за да го намериш!
На 25 години си, предполагам вече си завършил висше, даже работиш. Но щом тази работа ти създава напрежение, смени я! Не се бой от промяната! Така ще намериш и нови приятели, а кой знае, може би и любовта.
Не се притеснявай от факта, че до сега не си имал сериозна връзка. Поработи върху себе си, приеми се такъв, какъвто си! Аз също се бях отчаяла поради тази причина, но срещнах момчето, което ме прави истински щастлива и нямаше никакъв проблем нито за мен, нито за него, че той ми е първият.
Не се предавай! Каквото и да става. Приеми, че всичко, което се случва е за хубаво, дори лошото, защото те прави по-силен. Не се отчайвай и не губи вяра!
Животът е пред теб, наслади му се максимално и най-вече - бъди себе си!
От сърце ти желая успех! :)
|
| преди: 15 години, 21 дни hash: 9af61cdc5b |
|
3. Амии... аз съм в същото положение. Кофти е от страна, че няма на кого да споделиш - ако нямаш приятели, или близки на които да се довериш-също. Просто трябва да се отпуснеш и да гледаш по-ведро. Ами ако намериш момичето за теб и то не е това, за което си мислил? Ако ти създава повече напрежение? Няма да ти е по-добре. Има всякакви вариянти :) Успех
|
| преди: 15 години, 21 дни hash: a27b8c0f26 |
|
4. Съвета на №1 е много добър. В него има много неща, които можеш да извлечеш и практикуваш.
На 25 години си и мислиш, че ти е късно да се обвързваш? Я недей така, та аз познавам хора по на 35-40 години, които все още нямат сериозно връзка, семейство и тн. Никога не е късно за това, а и ти твърде рано си тръгнал да се притесняваш.
За работата и напражението, породено от нея. - Опитай се да гледаш нещата случващи се на работното ти място, от друг ъгъл. Не си хаби нервите за незначителни неща. Работи със спокойствие и желание, независимо колко е изнервяща обстановката около теб - опитай!
Релаксирай по начина, който е описан по - горе. Излизай сред природата, бъди възможно най - много време на чист въздух, също така слушай нежна музика, която да те успокоява.
(За купоните и дискотеките, които си изпускал и изпускаш, изобщо не бери грижа. Аз самата отбягвам подобни "развлечения". Вместо да те заредят с положителни емоции, в повече случай, те правят точно обратното).
...Приятели не се намират лесно. На 25г. си и имаш 2-3 човека, с които чувстваш, че можеш да поговориш по - спокойно. А не ти ли стигат? Хората се борят за това, което имаш ти. Оценявай ги и в никакъв случай не мисли, че подкрепата, която ти оказват, е малка.
Успех и гледай по оптимистично на нещата. :)
SFA
|
| преди: 15 години, 21 дни hash: 505f8c1232 |
|
5. Виж сега братле
Пълните неудачници можеш да ги видиш вечер по тъмно по паркове и градинки - със спринцовката и дозата. Това са неудачниците.
Ако наистина работата те натоварва толкова много - сменяй.
И на 25 години не ти е късно за нищо.
Психични проблеми нямаш, ако беше тръгнал да хвърляш маслото сега щеше да подскачаш по улиците и да си пееш. А щом искаш съвет тук, значи търсиш решение на проблемите си.
Абе с две думи - съвсем нормален човек си, споко. Просто наистина напрежението ти идва много.
Моят съвет - в свободното си време недей да мислиш за работа, почивай, разпускай, събота и неделя излез извън града с приятели - за риба, на разходка.
Проблемът ти е, че прекалено много мислиш за проблемите си.
Айде успехи, и като си намериш момиче да се похвалиш.
|
...
| преди: 15 години, 21 дни hash: 2e25cf03ba |
|
6. Недей се страхувай да отидеш на психоаналитик. В това няма абсолютно нищо страшно нито е срамно. Приеми го просто като нещо дребно което тряба да направиш за да се почустваш като нов.
Аз от вереме на време ходя да си излея душата особено като ми се насабер доста. Хубавото на психоаналитиците е че те не те познават, не те знаят какъв си откаде си и т.н. Те са там за да те изслушат, да ти зададът няколко насочващи въпроса на които ти трябва сам да си отговориш и то на глас и ти гарантирам че след няколко сеанса ще се чустваш все едно камък ти е паднал от сърцето. С една дума те са като магистрални работнички за душата.
Желая ти успех и съм сигурен че ще се справиш Давай напред смело и безотговороно! Ти можеш!
ГОГ
|
| преди: 15 години, 21 дни hash: 88d650b15d |
|
7. Мисля, че си изпаднал в депресия, но тя е лечима и няма нищо срамно да отидеш на психоаналитик- по цял свят хората и без причина ходят ей така да си сверят "часовника".
|
| преди: 15 години, 20 дни hash: 16ef86403f |
|
8. И аз съм в същото положение, само че съм на 19 години.Поставих образованието си като приоритет и имам чувството , че с всеки изминал ден животът ми се превръща в кошмар.Наитина имам нужда да поговоря с някой , който да ме разбере.Ако искаш ми пиши на е-mail:vesi_nestorova90@abv.bg
|
| преди: 15 години, 20 дни hash: e1cb19e50c |
|
9. Виж какво, приятелю, това което си написал ми е до болка познато. Практически все едно съм го писал аз в положението ми отпреди няколко години. Явно сме много подобни като начин на мислене и подредба на приоритети.
Виждам, че си съвестен човек с тревожен мозък, а вероятно си и перфекционист. И когато нещата не ти се получават както искаш, започваш да се подаваш на нервите. Бях се докарал до абсолютно същото стресово положение, но сам се измъкнах и сега се чувствам достатъчно добре и уверен. Защото попромених начина си на мислене.
От написаното съдя, че си специалист - инженер или архитект. Следователно освен със задачи и срокове за изпълняването им работиш и с хора. Още едно сходство помежду ни, аз съм юрист и работя с хора, трудът ми е с интелектуален характер и завися от срокове. Мисля, че мога да ти дам съвет.
Първо - постарай се да отделиш професионалния от личния си живот. Това е трудно постижимо, но с времето става. Напуснеш ли работното си място след края на деня, ЗАБРАВЯШ за всички проблеми там. Просто разпускаш, както най ти харесва. Аз например се забивам в някой бар с колеги, пия две уискита или играем билярд, но никога не говоря за работа. Така се презареждат батериите за следващия ден. Ти можеш примерно да поплуваш в басейн, да отидеш на фитнес или пък в парка, сам ще си решиш.
Второ - в момента си много уморен, затова виждаш всичко в черни краски и усещаш, че мисълта ти не е на ниво. Преработил си се. Аз бях така една пролет преди четири години и отидох на психолог. Ама точно така бях, повярвай - ниското самочувствие, кошмарите, стягащия стрес. Каза ми жената това, което и сам си го знаех - нужда от почивка. Взех си един месец болнични, не помислих за никаква работа и после бях като прероден. Откъсни се временно от напрежението, излез в отпуск. Ако хиените не те пускат, излез в болнични. В края на краищата това не е дезертьорство, защото като си изморен и неефективен не помагаш на фирмата си, ако ще да висиш в офиса до полунощ. Почини си добре и се върни - ще си като машина.
Трето - сроковете. Никога, ама НИКОГА не си помисляй, че си некадърен само заради това, че не можеш да спазиш срок. Сроковете не правят добрия специалист. Аз съм майстор в неспазването на срокове и в началото се побърквах от мисълта за пропуснат срок. И какво-никой не умря заради нито едно просрочие, само позагубих малко приходи. Но се съхраних физически и психически. Научи се да се позоваваш на обективни трудности, когато се налага. Като ти дадат десет проекта и ти определят двудневен срок, ще можеш ли да се справиш? Не. А те ще могат ли? И те не. Тогава да го духат.
За мадамите - е това пък трябва да ти е последният проблем. Опитай се временно да не мислиш за тях, точно в момента трябва първо да се погрижиш за себе си. Жените са капризни и своенравни същества /да ме прощават тук четящите, ама и те си знаят, че е така/ и точно сега не ти трябва едно мрънкало съвсем да те побърка. Първо си почини добре и след това ще заработиш по-успешно. А като имаш успехи в работата, ставаш по-уверен и в живота въобще /принцип при всички мъже/. Жените усещат това и харесват овладяното мъжко самочувствие /не Бай Ганьовското, разбира се/ и излъчването на стабилност. Като прибавим към това твоята интелигентност и чувствителност - и двете ги имаш - ти ще бъдеш харесван мъж. И тогава остава само да избереш подходящата.
Та това мога да ти кажа от опит. С времето ще станеш по-спокоен и ще гледаш по-философски на нещата. Няма лошо даже да станеш леко циник като мен, то за хора с нашите професии е необходимото зло, за да оцелеем психически. От престараване и свръх желание да се угоди всекиму полза няма, само осакатяваш личния си живот. Мисли повече за себе си!
Успех и горе главата!
|
| преди: 15 години, 20 дни hash: 714b0f9be1 |
|
10. Само мога да кажа, че това все едно аз съм го писала. Дори съм на същата възраст. Съвсем не ми звучиш като неудачник. От сърце ти желая щастието, което хора като теб заслужават!
|
...
| преди: 15 години, 19 дни hash: 55a01aaeb7 |
|
11. Приятел отърси се от този негативузъм, във всяко едно нещо търси положителното и полезното, не си мисли, че си единствен в такова положение, всеки човек има такива моменти. Просто промени нещата в твоя полза. Дори спорет мен махай се от тази работа и си намери нова среда, но не продължавай по-същия начин, направи си живота такъв, че на теб да ти харесва. Успех!
|
| преди: 9 години, 5 месеца hash: f7f38cbbaf |
|
13. Това лято и аз се чуствах точно като теб. започнах първата си работа и в началото всичко беше, , цветя и рози"... но после работата станас трудна, бях далеч от родителите си, а приятелите ми не ме разбираха изобщо. Имаше с кого да си говоря, но никой не ме разбираше, не знаеше какво ми е, а и тази недоверчивост ме беше обладала нацяло. Ново място, нови хора, нов живот... звучи добре, но не винаги е. Чустваш се самотен, бездомен... недоразбран, нищо не ти е интересно, нищо не те интригува. Прибираш се, спиш после ставаш и работиш, а умората по-скоро псийическа отколкото физичиска. Познато ми е до болка.
Ще ти кажа аз как се оттървах. Една вечер просто нещата ескалираха. Без да искам предизвиках авария, кълна се нямах по-тежък момент в живота си. молих за помощ, но никой не се отзова. стоях будна на ръба на пречупването цяла нощ, разочарована от псевдоприятелите си и направих всичко възможно, за да я оправя и да няма поражения.
На другата сутрин се върнах на работа прекършена от умора, а, , доброжелаещите"ми колеги ми се нахвърлят като зверове. това преля чашата захвърлих всичко, завъртях се и си тръгнах.
Прибрах се и плаках около един час, после съм заспяла. Събудих се вечерта на другият ден. Обещах си, че това е края на мъките, на компромисите, на ниското ми мнение за вебе си. Прибрах се вкъщи и след 15 дни рехабилитация в пижамата под завивките бях като нов човек, кошмарите приключиха, животажотново стана вълнуващ.
трябва да спомена обаче, че не взех парите си от работното място, но това, че всичко приключи ми е достатъчно. Сега имам сериозна връзка и знам кои приятели са ми истински.
Моят съвет е да оважаваш себе си и да се отдадеш на дейност, която ще осмисли живота ти. другото ще дойде само ;)
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
