 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Други |
Тревоги
преди: 11 години, 5 месеца, прочетена 1700 пъти
Имам проблем, че винаги, когато не ми се вдига телефона, се притеснявам ужасно и ми минава през ума най-лошото. Мъжът ми редовно не си вдига апарата с часове, имало е рядко дори и дни, работата му е напрегната, но някак не мога да си представя, че човек не може да отдели дори 5 минути за разговор, колкото и да е натоварен, особено като знае, че отсреща се тревожат...
Предисторията ми е, че преди доста години, когато бях на 12-13 години, отидох на училище... и научих, че класната ми е загинала при катастрофа, млад, прав човек, прясно женена и бременна... Оттогава се промених. Малко хора ме разбират, мъжете пък съвсем-смятат, че упражнявам контрол над тях. Съпругът ми знае всичко това, но някак май го подценява... говорили сме безкрайно много пъти, оправия няма, все е изскочило нещо важно и спешно... Не знам вече на какъв език да говоря, за да ме разбере правилно. Не съм параноичка, не го мисля всяка секунда, не му звъня на ден по 100 пъти, а само когато се наложи да кажа нещо/предпочитам да му пиша смс-и, но и тях толкоз ги гледа... /, но като не вдигне 4-5 пъти, и полудявам от ужас. Представям си най-лошото. Неизвестността ме съсипва. Бих предпочела да разбера, че е в легло с друга, отколкото да мисля какво може да се е случило. Кола ли го е бутнала, да не е припаднал някъде, получил инфаркт и всякакви такива... Пък и при мен може нещо да е станало, да не дава господ-като не вдига, а имаме спешна нужда от него вкъщи, дано не се случва? !
Ето и сега-изпари се половин ден и няма вест ни кост от него, а неприетите му вероятно са над 10... Не вдига и другия телефон. Да се обади поне да каже-имам проблем, не мога да говоря, не знам кога ще си дойда, и повече няма да го закачам, да си дойде когато може. И на купон да е отишъл, да се е напил-чудесно, нека се развлече! Ама така-в неизвестността и мислите какво-що... мога да се побъркам. Всички знаем колко е крехък човешкият живот, днес ни има, утре не... всичко става. Деца, бременни, млади-никой не е застрахован.
Какво мислите по разказаното дотук?
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 11 години, 5 месеца hash: d3fee02b29 |
|
1. Мисля, че обезателно имаш нужда от психолог. Мъжът ти не ти вдига нарочно телефона, защото пази своята собствена психика.
Търси и решение в намиране в себе си. Обърни се например към добър свещенник или друго духовно лице, с което можеш да поговориш за страха си от смъртта. Пребори този страх и най-вече пребори желанието си за контрол. Трябва да се научиш да живееш нормално като всички нас, защото не е живот да мислиш непрекъснато за смъртта. Смъртта ни чака всички, няма как да им избягаме. На ден и 300 пъти да се обаждаш на мъжа си, това няма да го предпази, а когато действително нещо се случи и се обажаш на хората, никой няма да ти вдигне.
Остави човека на мира, защото най-много сама да предизвикаш катастрофа с непрекъснатия ти тормоз.
Имаш обаче някакъв психически проблем, мисля че най-добре да се обърнеш към специалист.
|
| преди: 11 години, 5 месеца hash: 354a6e3712 |
|
2. Лошо - стресова травма в детството, нелекувана, никой не е обърнал внимание, проблемът се е задълбочавал с годините, пак никой не е обрънал внимание. Определено имаш проблем, отключил се е при инцидента с класната ръководителка, явно си била емоционално и чувствително дете. Родителите ти е трябвало да обърнат внимание и да не допускат това да се задълбочи, но явно не са. Трябва ти психотерапия - психоаналитик, а не психиатър. Не започвай с медикаменти, въпреки че те сега бързат да изпишат хапове и решават проблема. Трябва ти човек, който да е професионалист и да работи с теб на вътрешно ниво за да можеш да преодолееш това.
|
| преди: 11 години, 5 месеца hash: a162f5d35f |
|
3. Аз съм убедена, че ти отричаш да имаш параноя, но това си е чиста параноя. Лошите неща най бързо се научават ако наистина стане нещо с него ти първа ще научиш докторите звънят веднага на близките. Ако има катастрофа ти не можеш да направиш нищо, не можеш да връщащ времето нали, само лекарите могат да се справят а те ще отидат там и ти не можеш да влияеш на тяхната бързина. А ако при теб нещо е станало би трябвало да се научиш да се справяш сама, възрастен човек си, нима има нещо с което не можеш да се справиш без него? А ако го нямаше него какво щеше да правиш? С тези твой тревоги ще го загубиш, това 5 пъти дневно не се търпи! Да звъниш на съпруга си е хубаво, но ако се прибира всяка вечер у дома е нормално да му звъниш на работа веднъж седмично и то за две минути, не пет. Ако работи извън държавата и не се прибира у дома е нормално да му звъниш през вечер, може и всяка вечер, но след работно време. Прекалено много го обсебваш твоя и по този начин ще го загубиш. Намери си някакво занимание, което да правиш, за да не тормозиш човека, повтаряй си като мантра, че ако има лошо при него ти не можеш да си полезна, а информацията ще получиш първа.
|
| преди: 11 години, 5 месеца hash: e661b63d3a |
|
4. Ами мисля, че не си наред. Обаче ти вярвам и ти препоръчвам психиатър, психолог изобщо специалист, ако не успееш да се справиш сама. Аз въобще не говоря с мъжа ми през работно време, случвало се е децата да не вдигат и се притеснявам, но все пак предпочитам да самеря разумно обяснение. Пртеснявам се най-вече за родителите си и по-точно за баща ми, че е болен, но при здрав човек да си внушаваш това вече е повече от нормалното.
|
| преди: 11 години, 5 месеца hash: 7399fbdb44 |
|
5. Как са живеели хората в ерата без телефони? Не се поддавай на емоции, а се моли за него Бог да го закриля и нищо лошо няма да му се случи. С мислите си човек може да предизвика негативни сили и наистина да се случи това за което се притеснява, затова уповавай се на Бог и се моли.
|
...
| преди: 11 години, 5 месеца hash: 884117748c |
|
| преди: 11 години, 5 месеца hash: d42f6b1f69 |
|
7. Консултация с психиатър. Щом ти е ясна причината, а не се справяш, значи имаш нужда от квалифицирана помощ.
|
| преди: 11 години, 5 месеца hash: 22c98058b2 |
|
8. Авторката.
Опитах се да обясня, че нямам никакво желание за контрол над мъжа си. Като дете родителите ми ме контролираха твърде много и се зарекох в моето семейство да не допусна това. И така е в действителност. На големия ни син също съм дала свобода и съм му казвала-където искаш, иди, и каквото искаш прави, искам само телефона да се вдига и да знам, че си жив и здрав. Това е, просто е. Синът е самостоятелен от 15-годишен, пускали сме го където пожелае, не е докосвал дрога, не пие и не пуши. Баща му и аз пушим, той не. В сина си виждам, че възпитанието му е било правилно-дай свобода на човека до теб, за да се връща и да не се чувства задушаван, както се чувствах аз като дете. Момчето споделя с мен и с баща си.
Мъжът ми не се прибира често, може би 2 или 3 пъти в седмицата. Работи динамична работа и често остава при майка си, която живее на 2 преки от работата му. Много е практично и не е нужно да обикаля цял град, особено ако работи до късно. Приела съм работата му такава, каквато е, издържа ни и обича децата. Не вдига телефона, не защото не иска или да се пази, а просто наистина не може често. Проблемът е че не вдига дори и в почивни дни, когато със сигурност не работи, а остава при майка си. Все има да прави нещо при нея... ама пък 5 минути да се обади да няма... просто подценява тревогите ми, това е.
Аз знам, че мъжът ми не ми изневерява. Преживели сме страшно много трудности и дори една временна раздяла преди време. Властен свекър, деспотичен тъст, недоимък, смъртта на майка ми и на неговия баща... от всичко по малко... Изневярата не е най-лошото, което може да се случи в един брак. Винаги сме имали силна духовна връзка, страхотен секс, заедно сме твърде много години и никога не сме си изневерявали един на друг. Който иска-да вярва. Но дори и да се случи, ще го приема нормално-като част от живота, което и си е. Не сме 20-25 годишни, че да се палим като петлета и да подскачаме до тавана. Всичко е поправимо, само смъртта не е.
Е, номер 5, това е, в този век сме, наистина няма как да върнем времето назад. Не е нужно да си хвърлим телефоните в кофата, да заживеем в палатка на Черни връх или да почнем да раждаме на полето, да речем. В 21 век сме, ще използваме технологиите, има ги, а не да се ядосваме, че вече не сме в 20-ти...
Имам си достатъчно занимания в къщи, по-малкото ни дете, котка, растения, домакинство, хобита и какво ли още не. Не съм седнала да си клатя краката, не съм човек да скучая, винаги имам нещо да свърша. Справяла съм се смело с кошмарни ситуации, с пренасяне в друг апартамент с децата и целия багаж, така че считам, че и сама с всичко мога да се справя добре. Грижите ми възникват само когато мъжът ми или синът ни/вече по-рядко, преди и той вдигаше телефона когато се сети или го е заредил/ не си вдигнат джиесемите.
За съжаление на някои писали-атеистка съм и не вярвам в църкви, попове, свещи и тем подобни. Надявам се да не ме нападате-всеки има право на избор на религия и вяра, или каквото е там, или пък липса на такава.
Без да подценявам останалите писали, номер 2 изглежда е най-прав, но вероятно родителите ми са подценили случката с класната ми и са смятали, че стресът ще отшуми, ще забравя, а и ми се струва, че не е трябвало да ме пускат на погребението и...
Така че, мили хора, няма никакви желания за контрол в семейството ни, няма изневери и пикантерии... Просто ме е страх от смъртта и винаги ме е било. Ще мисля и ще работя върху себе си... пък ще видим...
|
| преди: 11 години, 5 месеца hash: d42f6b1f69 |
|
9. Всеки го е страх от смъртта, но при теб това е патология, а тя трябва да се лекува.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
