 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Други |
Социална фобия на 35 – сам ли ще си остана?
преди: 11 години, 4 месеца, прочетена 2880 пъти
Здравейте на всички! Видях че има и други истории в сайта, свързани с това неприятно състояние наречено „социална фобия”, но все пак ще кажа как се чувствам.
От североизточна България съм.
Още от 13-14 годишна възраст имах проблем с изолирането си от останалите съученици, като една от причините мисля е това, че се преместих след 8-ми клас да уча в друг по-голям град. Там имах някои проблеми, „унижаване” така да се каже от група по-големи момчета в общежитието в което бях. По-късно се преместих на квартира, имах и сериозна връзка с момиче от родния си град в продължение на около година, но тя (момичето) се оказа прекалено „общителна” и се е срещала с други момчета докато аз съм бил на училище в другия град. Това ме нарани много.
По-късно, след казармата, бях се пооправил, тъй като там бях на сравнително лек режим с достатъчно сън и разнообразна храна. Но още 1 месец след уволнението, се сблъсках с реалността. Трябваше да започна работа, а в малкото градче от което съм нямаше такава и отново предстоеше местене. Родителите ми нямаха почти никакви сигурни доходи. Така, след това местене, на почти 20-годишна възраст, вече окончателно нещо в мен се пречупи. Аз и по принцип съм си доста чувствителен, но след като трябваше отново да свиквам с нови хора, на ново място – без никакви познати, станах още по-затворен човек.
Около 15 години по-късно, все още съм сам, почти никъде не излизам, освен като имам да ходя някъде да свърша нещо из града. Годините минаха бързо. Тъй като си работя нещо като „фрийлансър” вкъщи от компютъра, това ме изолира още повече, но не бих работил отново в някоя фирма защото там може би се „уморявам” от контакти и от различните смени.
На 21-23 годишна възраст съм имал 2-3 съвсем краткотрайни връзки, но в интерес на истината последните 10 години не съм правил опит. На някои от вас ще ви се стори странно, но да – цели 10 години съм сам.
Сега в подсъзнанието ми основната „причина” да съм сам, е че нямам собствено жилище, и че не бих могъл да дам някаква сигурност на себе си и на приятелката си, която евентуално бих могъл да имам. Но си мисля че дори да имам собствено жилище в бъдещето, пак ще си остана сам. Че как мога да се запозная с подходяща жена, като никъде не излизам? Не общувам с хората.
Не знам дали сред четящите има хора на моите години, но ще се радвам някой да сподели своя опит, или да си пиша с жена, която се чувства по същия начин – има подобен проблем с общуването, за да си споделяме и да си бъдем виртуална „подкрепа” един вид. Благодаря предварително за всички коментари, които може да са ми от полза!
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 11 години, 4 месеца hash: b0088df70a |
|
1. Авторе, кой ти каза, че ти трябва собствено жилище, за да имаш връзка? Що за глупост е това!
Виж, няма да те уча, какво ще правиш и какво не. Ти сам каза, че имаш проблем. Аз те съветвам само едно - няма какво да губиш - инвестирай малко време и малко пари в професионална психоанализа. Ще ти помогне със сигурност да се самоопознаеш. Сам не става. Само с помощта на психоаналитика стават тези неща. Ти решаваш - ще продължиш така или ще промениш нещо, но сам не си успял определено, психоанализата ще ти помогне - гарантирам ти. Понякога решенията са много по-лесни, отколкото си мислим.
|
| преди: 11 години, 4 месеца hash: a48ae76d25 |
|
2. Подкрепям коментар номер 1, отиди на психолог. Не е жилището проблема, проблемът е вътре в главата ти. Знаеш ли какви самоуверени мъже има, които нямат нищо? Има и то много. Аз също бях по- затворена но работата в едно заведение много ме разчупи. А и не се оплаквай от смени, не си първия, нито последния взимай си живота в ръце!!!
|
| преди: 11 години, 4 месеца hash: 0933f1e7dc |
|
3. Казвате, че имате нужда от виртуална подкрепа и въобще разбирам, че твърде голяма част от живота ви е виртуална. Не мога да ви кажа да излезете навън и да се промените, защото това няма как да стане. Затова ви питам, защо не потърсите компания в интернет форуми или сайтове за запознанства?
Желая ви късмет.
|
| преди: 11 години, 4 месеца hash: bce53bd4e2 |
|
4. Ами аз съм жена на 37 и се чувствам, тоест винаги съм се чувствала така, както ти го описваш. Също съм сама и вече изгубих надежда да срещна човек, който да ме разбира. Бих се радвала да си пишем с теб, но тук няма начин да се оставят лични координати.
|
| преди: 11 години, 4 месеца hash: f84b53a3fa |
|
5. Първо - изглежда си интроверт. Интровертните хора имат много богат вътрешен свят, но не обичат да общуват прекалено много с околните, защото това ги изморява. Просто събират много впечатления и са много чувствителни и затова прекаленото общуване или ходенето на много места с тълпи хора, ги изморява. При екстроверите е обратното - те не са толкова съсредоточени навътре в себе си и затова имат нужда от повече външни дразнители - купони, общуване с хора, шумни места и т. н. Това, че си интроверт не е лошо, просто трябва да го приемеш и да търсиш хора с подобно на твоето възприятие за света. Ако ти предпочиташ да си седиш вкъщи или да ходиш сред природата, а се събереш с някой екстроверт, който обича шумните купони, трудно ще се разберете. Интровернтните хора обичат да остават сами, и имат нужда да презаредят след като се общували с хора, затова именно самотата не им пречи много.
Лошото в твоя случай е че тотално си се изолирал което наистина може да се дължи на социална фобия. При нея човек изпитва срам и страх от общуването, започва да се поти, получава сърцебиене, страх го е от критики и подигравки или какво ще си помислят за него. Това са характеристиките на социалната фобия. Естествено за нея има причина и при теб може да е, случката от детството, когато са те унижавали. Оттам може би си развил страх от общуване, за да не изпиташ същото като тогава. Наистина е добре да посетиш психолог, той ще ти даде насоки и ще ти помогне да се излекуваш. Отиди защото ако не направиш нищо целия ти живот ще мине по този начин.
|
...
| преди: 11 години, 4 месеца hash: 6f3f585772 |
|
6. От авторът:
Вероятно наистина съм интроверт, тъй като сам се чувствам по-добре. Макар че с човек с който се познавам добре вероятно не бих имал проблем да съжителствам.
На психолог не искам да ходя, защото аз реално не искам да стана "самоуверен" както по-горе е написано "Знаеш ли какви самоуверени мъже има, които нямат нищо? ". Не искам да хвърча (защото бях такъв като тийнейджър в моментите когато съм се чувствал добре). По-скоро си давам сметка, че предпочитам да си остана такъв но да открия своята половинка, ако е възможно. И така вероятно все пак ще се променя към по-добро.
Номер 4, искаше ми се да оставя имейл в абв, който е комбинация от състоянието (двете думи), което се коментира в темата, но както казваш не се позволява даването на лични данни.
Ако искаш да ми пишеш помисли върху това.
В сайтовете за запознанства, както стана дума, не мисля че ще намеря подходяща компания.
Благодаря за мненията на всички!
|
| преди: 11 години, 4 месеца hash: 90a70e8514 |
|
7. Както отбеляза 5, и аз се изморявам психически при излизане из града. Като се прибера се чувствам като изсмукан от енергийни вампири. Не обичам да говоря с хората, макар че нямам социална фобия - просто са като открити катри пред мен и не виждам смисъл да си губим времето в празни приказки. Но заразлика от теб нямам душевни терзания заради липсата на човек до мен. Мисля, че не е задължително всеки да има спътник в живота, хората сме различни и има най-различни варианти на социална ангажираност. Моята роля явно е на вълк-единак и не смятам да вървя срещу природата си и да се бутам до овцете, рядки контакти са ми достатъчни. Прави това, което те удовлетворява. За всеки случай пробвай съвета на 3, може пък да си намериш сродна душа в нета.
|
| преди: 11 години, 4 месеца hash: f288c3dd9d |
|
9. Пристрастяването към компютрите води до отчуждаване от хората, социална фобия и т. н. Естествено причините за проблема могат да са напълно различни, но в днешно време всеки се е отчуждил от другия. Всеки го интересува единствено фейсбук и др. подобни сайтове, където може да качва кифленски снимки и да му пишат коментари колко е готин и т. н. Свиквай авторе. Целия свят стана такъв, всеки търси внимание :) бъди егоист.
|
| преди: 11 години, 4 месеца hash: 358357a774 |
|
10. http://pickup-project.net/
Този сайт може да промени живота ти и общуването с хората и жените най-вече. Това направи с мен :) Разгледай сайта и най-вече форума. Има много полезна информация :Р
|
| преди: 11 години, 4 месеца hash: 6f3f585772 |
|
11. Номер 7, аз също нямам душевни терзания че съм сам, но все пак понякога ме наляга носталгията. Дали пък няма да се чувствам по-щастлив ако имам половинка? Ти не си ли мислил по въпроса. Иначе, се замислих доста сериозно върху тезата ти - че не е задължително да имаш спътник в живота непременно, макар че и аз искам да имам дете някой ден. Ти не искаш ли?
Авторът
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
