Споделена история от Други |
Истината
преди: 11 години, 3 месеца, прочетена 1151 пъти
И ето-дойде моментът, от който се страхувах най-много. Сама, нещастна, безцелна, безпътна, безсмислена. Просто едно човешко същество.
Живея в измислен свят. Свят, сътворен за мен, където мога да се усмихвам искрено, да обичам, да бъда обичана. Там ги няма злобните лица, обвиненията, мъката, скръбта...
Но какво пък? Нали съм млада, нали животът е пред мен, нали всеки си сърба каквото си е надробил?
Даа, аз съм виновна, нали? Всичко е възможно, аз мога да постигна всичко, което съм искала някога. Ха-ха.
Миналото не може да бъде заличено или забравено. То е в мен. Аз съм последицата от него.
Честно да си кажа колкото и да е абсурдно аз обичам живота толкова много! Сутрин аромата на кафето, хубавата музика, разходката навън...
Но този моят живот е една прашинка от това, което може да се нарече живот. Няма ги приятелите. Няма ги хората, които да ме разбират. Няма го бащата, който да ми даде съвет. Няма я майката, която да не ме мисли за боклук. Няма я половинката, която да не ме приема за даденост.
И най-ужасяващото от всичко е, че мечтите ми са унищожени. Завинаги.
И каква е утехата? Трябва да има равновесие. Щом има добри хора, трябва да има и лоши хора. Аз съм от лошите.
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 11 години, 3 месеца hash: aeee376f43 |
|
1. Ти си от обърканите, не си от лошите!
Ще поживееш още известно време така и просто ще осъзнаеш, че така не става! Ще ти писне един вид...
И тогава пак ще се впуснеш в живота (истинския, не този от фантазиите ти), и слънцето отново ще грее за тебе, сърцето ти истински ще се радва, а тогава ще дойде и любовта...
Злобните физиономии ли? Ами те вредят най-вече на себе си... Смешни и жалки са! Ако щастието и самочувствието извират от тебе самата - от твоя вътрешен и премъдър източник, тогава нищо външно повече няма да те смущава, напротив - ще даваш надежда, вяра и любов и на безнадеждните.
|
|
