Споделена история от Други |
Неусетна промяна, която не ми харесва
преди: 10 години, 10 месеца, прочетена 1747 пъти
Аз съм на 19 години, момиче.
Миналата година ми се случиха някои неща. Не бяха фатални, за щастие, но бяха свързани със самата мен. Оттогава насам имам друг поглед върху отношенията ми с околните. Станала съм много затворена, предубедена не, но предпазлива. Чувствам се някак изморена, изтощена.. Мълчалива съм. Когато някой ми каже нещо, предпочитам да не отговарям изобщо, вместо да се противопоставя. Като по-малка бях огън и жупел. Отвръщах емоционално, живо - нямам предвид истерично, разбира се. Всяка радост и всяка тъга я изживявах бурно. Обичах да разговарям с хората, да чета книги, да развивам теории. Играех си с думите, беше ми като хоби.
Понякога просто стоя сред хората и мълча. Меря си всяка приказка, така да се каже, по 10 пъти.
Изгубила съм онова спонтанното, детското. А то беше толкова характерно за мен, имах чувството, че никога няма да го изгубя.
Какво може да е причината? Съвкупност от разочарования, емоционална умора? Или пък просто израствам. Не ми харесва в каква насока се променям, защото аз, непринудената, успявах повече. Не ми пукаше от разочарования, не гонех времето. Държах на себе си, а не се унижавах, както правя сега. Не мълчах като пукал и не си мерех всяка приказка, защото нямаше нужда. Не се страхувах от грешки, от провали. Със сигурност съм правила такива, но това не ме караше да се разочаровам от себе си. А сега направо не се понасям заради това, което съм. Това много ми пречи на отношенията с мъжете, защото явно ги отблъсквам. Също така, преди не давах пет пари за хорското одобрение, а сега сякаш съм станала негов роб.
Не мога просто ей така да спра да го мисля. Предложете ми някоя книга, нещо, което да направя. Мерси предварително :))
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 10 години, 10 месеца hash: b7b20362ac |
|
1. Аз те познавам, ти се казваш Елица.
|
| преди: 10 години, 10 месеца hash: 0aaf3ee650 |
|
2. книги по тази тема няма. Като не те кефи какъв човек си значи и никой няма да те харесва. Аз съм леко нарцис де ама все пак :D
и аз станах по-затворен и предубеден. Това е защото съзнах че живота не е игра. Трябва да се трудиш за да постигаш целите си. Няма истински приятели. И аз си меря приказките. Почуствах се асоциален преди 1 седмица и почнах да звънкам на стари аферчета и да се виждаме.
Няма как да си онова детенце. Порасваш и трябва да се съобразяваш с околните
Дъ Бест
|
| преди: 10 години, 10 месеца hash: 4467563e9c |
|
3. НАМЕРИ СИ ЗАНИМАНИЯ!!!!!!!!!!!
|
| преди: 10 години, 10 месеца hash: 8296b6e9ed |
|
4. Здравей, аз съм на 17 и съм точно обратното. Като малка бях такова добро и кротко същество, не се противях на нашите. Бях спокойна и уравновесена. А сега съм кълбо от нерви. За всичко избухвам. И всеки път си казвам "Вече ще си сдържам нервите. Ако някой ме подразни няма да му обръщам внимание"... Но уви, просто не мога и пак си продължавам така... Стреса при мен е фактора за тази промяна в характера ми. Преди 11 години се случиха поредица от неприятни неща (ще пропусна подробностите) и от около 4 години вече не съм същата. Всичко това ми се отрази и ме превърна в едно озлобено, избухливо и сприхаво момиче... Моя съвет е: Не се затваряй в себе си, излизай с приятели, споделяй. И хич да не ти пука за хорското мнение. Ти си това което си, хората винаги ще говорят лоши и неверни неща от яд, че не са като теб. Това е от мен. Успех! :)
|
| преди: 10 години, 10 месеца hash: 054bc58e19 |
|
5. имаш нужда да вярваш в нещо и да се бориш
|
...
| преди: 10 години, 10 месеца hash: 2f2e5dcff0 |
|
6. Трябва ти гадже, и ще се оправиш. Пожелавам ти да го срещнеш в най скоро време.
|
|
