Семейство
преди: 10 години, 9 месеца, прочетена 2684 пъти
Искам да споделя моята история. Много ми е трудно,защото съм 12 клас и сега започват още по големите трудности. До сега съм минавала през ''кризата'' ако мога да нарека за приятелството,през любовта и семейните проблеми.Но най-много ме сломява семейството. Баща ми и майка ми са разделени от 12 години.От 2 години аз живея с баща ми,но той не се държи по бащински начин. Пита ме единствено гладна ли съм,но нищо повече. Чувствам,че не му пука особено много и не ме обича. Преди няколко дена не можах да преглътна и си казах всичко а неговите думи бяха : "не го очаквах от теб " . Много наранена се почувствах,защото на мен ми трябва рамо на което да поплача и някой на когото мога да разчитам. Не говоря за приятелки да на тях мога,но когато знаеш,че имаш до себе си човек а именно този човек да е твоя баща би се почувствал много по защитен и много по добре. Майка ми има друго семейство и не ми е спокойно там за да живея с нея, но тя наистина ме обича няма ден в който да не ми е казала ела да живееш при мен. И сега незнам какво да направя по въпроса с баща ми. Дайте ми съвет. Разказах ви много повърхностно нещата и все пак,ако някой има идеи да сподели.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 10 години, 9 месеца hash: 48bd62aa99

гласове: 1 2 3 4 5   (297415 гласа)

1.   Ти сама каза, че на баща ти не му пука за теб. Майка ти те обича, ти го знаеш. Защо да ти е неприятно и неудобно да живееш с нейното семейство? Ти си й дъщеря! Ти също ще бъдеш част от семейството на майка си, ако отидеш да живееш при нея. А и ще има човек, на когото можеш да споделяш. Много е важно това, да имаш някой много близък, на когото да казваш всичко, което те вълнува. Така че по-добре се премести при майка си, а ако след два-три месеца все още ти е неудобно, тогава можеш да се върнеш при баща си.

 

...

преди: 10 години, 9 месеца hash: 6421762de5

гласове: 1 2 3 4 5   (244917 гласа)

2.   Баща ти също те обича, но може би малко се притеснява и незнае как да комуникира с теб. Опитай ти да си водеща в разговора с него- разкажи му как е минал денят ти, и т. н Що за глупост, разбира се че те обича. Не е лесно за повечето мъже да говорят с голяма дъщеря за приятели, гаджета или мензис. Аз съм на 29 години, семейна, но баща ми примерно целия се изчервява, когато сме на софра и кажа някой виц в които става въпрос за секс. )))) Смешно е, ама такъв е. Не си пълни главата с глупости.

 

...

преди: 10 години, 9 месеца hash: adfed60056

гласове: 1 2 3 4 5   (216306 гласа)

3.   Момиче съм и съответно знам за какво говориш. В смисъл, че в един момент бащите просто не знаят как да се държат с вече порастналите си дъщери. С моя баща сме минали през 3 периода. 1. Когато бях дете и съответно той си играеше с мен. 2. Най-трудният период и за двама ни, когато навлязох в пуберитета и баща ми буквално не знаеше как да се държи с мен. 3. Горе-долу след 25 ми годишнина когато баща ми най-накрая ме приел за зрял човек. И сега отношенията ни са страхотни! Явно ти и баща ти сте на етап 2. Това не означава, че не те обича, напротив, но просто му е странно, че неговото малко момиченце вече не е толкова малко, а в същото време още не иска и не може да гледа на нея като на жена и е направо в ужас как да се държи с теб. Като с дете или като с жена? И сигурно за това леда много много да не си говорите за да не сбърка някъде. Поне аз си го обяснявам така. С майка ти е друго, тя е жена, минала е през всичко, през което минаваш и ти и съответно има по-адекватна представа от какво се нуждае момоче на твоята възраст. Но баща ти е направо като в небрано лозе! За това не му се сърди, ами му дай време да свикне с положението и съм сигурна, че след няколко години ще изградите невероятни отношения базирани на обич и уважение. В това отношение съм истинска щастливака!

 

...

горе^