Споделена история от Други |
Маратон на надеждата
преди: 10 години, 8 месеца, прочетена 1788 пъти
Здравейте, виждам много истории тук на отчаяни хора, често и без основание според мен. Сега искам да ви разкажа една истинска история поради две причини: първата е да ви вдъхна надежда и да ви докажа, че човек може да постигне АБСОЛЮТНО всичко, стига да го иска достатъчно и да вярва безрезервно. Пък и не всеки проблем е толкова тежък, колкото му се струва на човек. Защото например бях прочел, че една тийнейджърка се беше "филмирала" адски много заради една едва забележима пъпка на брадичката. Втората причина ще я кажа по-късно. Историята е следната:
Чували ли сте за Тери Фокс? Най-вероятно не. Канадец, роден през 1958г. и откакто се помни той винаги е бил активен спортист. Още като дете се занимавал с различни спортове и с който и да се захванел, винаги се стигало до медал. То не било плуване, то не било скокове във вода, лека атлетика, тежка атлетика, волейбол. Също така бил най-добрият баскетболист в гимназията. Абе, изобщо всеки спорт, с който се захванел, просто му се удавал.
На 18 обаче разбира, че има рак на костите и се налага да му ампутират единия крак, а на негово място била сложена протеза. Според лекарите му оставали макс. 2-3 г. живот.
Да, обаче момчето искало да става атлет. Не ви ли споменах? Това била мечтата му. Детската му мечта, която той толкова дълго преследвал, а сега работата отивала на зле. Нямало обаче какво да се прави и Тери все пак се примирил. Поживял няколко години, подтискайки мечтата си, но после преценил, че трябва да завърши започнатото. Така или иначе животът му свършвал и за да не губи време младежът решил да направи последното си уникално бягане.
Решил да пробяга цяла Канада от бреговете на Тихи океан, та чак до Атлантика. Целта му била освен да докаже, че болеста не може да го победи да опита да събере 24 милион долара (средно по 1 от всеки от 24-те милиона тогава канадци), които да дари за изследвания в областа на рака и след като направил необходимата подготовка, на 12 април 1980г. започнал да бяга.
В началото всички по пътищата го гледали странно.
Еднокрак младеж, който тича по шосето, облечен в спортен екип, някак си не им се връзвал на разбиранията, но съвсем скоро новината за Тери Фокс и това, което прави, се разнесла светкавично. Съвсем скоро във всяко населено място, откъдето минавал хората се събирали и го аплодирали.
Някои тичали с него, други спирали колите си, излизали и му ръкопляскали, а когато влязъл в Торонто, по улиците се били събрали около 10 000 човека, за да приветсват еднокракия атлет. Цялата страна започнала да говори за Тери, а той не спирал да бяга, като всеки ден изминавал "само" по 42 км.
С темпото, с което се придвижвал, за да измине набелязаното разстоянието, му трябвали точно 185 дни, но маратонът спрял 143 дни след започването си.
Тери не успял да го завърши, защото ракът напомнил за себе си. Болестта дала разсейки в белите дробове на момчето, здравословното му състояние рязко се влошило и се наложило всичко да свърши. Въпреки това целта била постигната. Разстоянието, което било изминато до онзи момент, било 5 373 километра, а сумата, която била събрана стигнала 24 милиона долара.
Тери Фокс успешно приключил започнатото и сериозно подпомогнал изследванията в областа на рака, но не успял да се наслади на постигнатото, защото на 28 юни 1981г. починал. Ракът и този път победил, но Тери Фокс завинаги останал в сърцата на сънародниците си като един от най-великите канадци.
Навсякъде в градовете, през които е преминавал, тичайки, има негови статуи, а в тридесетина населени места има улици и булеварди, кръстени на негово име.
Всяка година канадците провеждат маратон на надеждата, известен като "Бягането на Тери Фокс", на който маратон продължават да се събират средства за борба с рака и до днес, като събраната сума до момента е 400 млн долара.
През целият ни живот със сигурност ще има моменти, в които ще чувстваме, че независимо колко усърдно работим за постигането на нещо, то не се получава. Възможно е това дори да се превърне в ужасяваща трагедия! Много хора биха позволили на подобни случки и моменти да унищожат самоуважението им, вярата им, вярата в себе си и вродената доброта у хората!
Ако позволите на всички неща, които се случват около вас да контролират живота ви, тогава никога няма да постигнете успех! Трябва да контролирате и да поемате отговорност за живота си.
И ако се чудите коя е втората причина да постна това, ще ви кажа. Някои хора са материалисти, мислят си, че всичко е пари и че те ще ги направят щастливи. Но според мен парите са временни. Утре може и да не сме на този свят. Тогава никой няма да каже "онзи си отиде, но имаше пари". Но виж, може да кажат "онзи беше хубав човек и помогна на еди кой си да се излекува - да почива в мир". Така че парите са преходни, но делата остават.
Бъдете борбени, бъдете най-вече хора!
|
