Споделена история от Други |
Липса на милосърдие
преди: 10 години, 7 месеца, прочетена 1594 пъти
В един септемврийски ден няколко човека, включително и аз бяхме на литургия в манастира "Св. Максимилиан Колбе". Тези няколко човека бяхме- Катя, аз, баба Верка, (имаше още една баба, но не знаех как се казваше), леля Виолета и брат Крис. Щом, Артур(така се казва свещеника), дойде при нас, поздравихме се и си поговорихме. Но един момент той видя, че зад него имаше малко, беззащитно котенце, на което му личаха ребрата и беше с малко бълхи и разбира се, Артур разбра, че е с бълхи и взе, че се чегуваше с него по много нагъл начин и аз щом се обърнах към него и видях тази гавра( казваше му да се маха от манастира и около сивото му расо имаше въже, с което направи нещо, като бесилка и го доближи до кокето, а онези жени се смееха, сякаш това е нищо или за тях едно коте е просто животно. ) Аз ударих свещеника по ръката, защото си го заслужи и му се разкрещях, а той си мислеше, че това го правя, за да стане още по -забавно, но той сгреши и му дадох много добър урок. След като си тръгнах от манастира в 20:10 намерих малкото коте и го взех вкъщи. Изкъпах го и го нахраних, а след това го заведох на по-безопасно място -край парка. След един месец видях отново този жалък непрокопсаник-беше се променил външно. Брадата -бе махната, а косата-още по-къса и не ми се искаше да го виждам, даже и да го гледам в очите. И от тази случка се озлоби и то, защото аз му причиних лека болка, която заслужава до края на живота си. А, урокът, който му поднесох, беше като малък сюрприз, ала нека ви разкажа:
Беше петък.. А тогава отидох на още една литургия, ( знаете как минава една литургия, нали? ) И след като свърши, хората си разотидоха, а аз и отец Евгени проведохме дълъг разговор и казах моето послание към Евгени, за да съобщи на озни грубиян, че всеки свещеник, дори и монах е длъжен да обича или по-точно да проявява милосърдие към всяко нещо-растение, животно, даже и човек. Той не заслужава тази длъжност и чак се учудвам какво ли прави тук. Но.. явно на него му липсва и то много туй милосърдие или не е чел достатъчно Библията. На следващия ден разбрах случайно, че, Артур се е ядосал на това мое послание и случайно, докато се връщам от магазина, а той със колата си спря пред една дискотека, а там бях котето-давах му да яде. Слезе от колата си и ме хвана за ръката, а аз се дръпнах, а той ме спря и ми каза:
-Прости ми, за дето постъпих така с котката! Не исках да стане по този начин. Моля те, за прошка! А аз пък казах:
-Не зная защо го направи, но ти прощавам! Нямам друг изход, освен да ти простя. И се усмихнах, той също, де. Прегърна ме, каахме си довиждане и си замина с колата. А аз чаках тя да отмине и си тръгнах със тежките чанти и порумели бузи.
|
