Моята мечта - Футболът !
преди: 10 години, 5 месеца, прочетена 2623 пъти
Здравейте! На 15 години съм и съм момче. Най-нормално момче, живея в малко градче, но това само през петък, събота и неделя, защото уча в друг областен град в математическа гимназия. Не съм отличник, нито пък някой "двойкаджия". Искам да споделя нещо, което ме мъчи от доста дълго време. В 4 клас бях доста пълен и нашите решиха да ме запишат на футбол. Аз също исках. И така тренирах до 7 клас, отслабнах, играех като ляв защитник и всичко горе долу добре, но проблемът беше, че съм срамежлив или не точно срамежлив, не знам как да го опиша, по-точно притеснителен. Примерно подават ми топката и се чудя какво да правя, ако е на официален мач, а пък на тренировка не се притеснявам и играя доста добре. Нямам висока самооценка и може би затова позволявам на хората да ме тъпчат. Всички ми се бъзикаха, прякори и т. н. Знаете как е. Започнах да имам проблеми с колената и трябваше да спра да тренирам за известно време. Всичко това се случи в родният ми град. Сега като съм в града където уча, съучениците ми се оказаха доста добри хора и един от тях , бих си позволил да кажа - ДОСТА добър футболист. Той е бил 4-5 години на футбол, но се е отказал. Сега решихме да започнем заедно. И още не съм се запознал с момчетата в футболният отбор, смисъл такъв още не сме започнали да ходим на тренировки. Та въпросът ми е с какво отношение да се отнасям към тях така че да не стане както преди всички да ме мачкат и тъпчат, само защото не съм дал правилен пас. Другият ми въпрос е за панирането по-време на официален мач. Как да го преодолея? 3ят ми въпрос е проблем ли е, ако съм тренирал от 5-6 клас, а не както другите от 5 годишни? Имам ли шансове да стана що годе добър футболист? Знам, че е малко относително, защото не знаете как играя и т. н. но все пак.. :) Много ще се радвам ако може да ми се помогне. Благодаря предварително :)

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 10 години, 5 месеца hash: 0c732f66be

гласове: 1 2 3 4 5   (297415 гласа)

1.   И аз навремето тренирах борба. На тренировки ги мачках, а на състезанията се панирах и се класирах най-зле. Сега от дистанцията на времето си давам сметка, че съм чакал твърде дълго и е трябвало да се реша да бъда по-силен характер и да не изпитвам страх, че ще сбъркам. Колкото и да зле да отиграеш, винаги ще е по-добре от това да се панираш. Съветът ми към теб е да си поставиш някаква далечна цел, например да си футболист от световна класа. И тази цел да ти служи като стимул, дори можеш да си харесаш някой кумир и да се питаш какво би направил той в дадената ситуация и да отиграваш по същия начин. Винаги когато се докопаш до топката, се сети за това, което искаш да си някой ден и имай предвид, че с пниране и нерешителност няма да станеш такъв, а с действие. Понякога ще бъркаш, но никой не е станал световен шампион, без да е бъркал милиони пъти. Но той си е извадил поуките и се е научил от грешките. От победите не можеш да научиш толкова, така че и грешките си имат своята роля в израстването. Не бива да се притесняваш толкова, иначе животът ще мине във вайкане и притеснение и няма да опстигнеш нищо. Аз го разбрах късно, но ти си малък, формирай характера си от сега.

 

...

преди: 10 години, 5 месеца hash: 30165caecf

гласове: 1 2 3 4 5   (244917 гласа)

2.   Приятел тези неща трябва да ги говориш с треньорите и по-опитните от теб футболисти. Просто бъди откровен и не се притеснявай да им разкажеш за опасенията си. Бъди смел с високо вдигната глава. Иначе може и да прочетеш автобиографии на бивши футболисти, могат да ти бъдат полезни. УСПЕХ!

 

...

преди: 10 години, 5 месеца hash: a3f9034c40

гласове: 1 2 3 4 5   (216306 гласа)

3.   Ако имаш талант може да успееш, а даже да нямаш по време на тренировките се раздавай напълно и може би ще успееш.

 

...

горе^

преди: 10 години, 5 месеца hash: 0c51042f9e

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Бъди себе си, горе главата и не се опитвай да угаждаш на никого, в противен случай пак ще се повтори старата история. Когато играеш не се притеснявай че можеш да направиш грешка, защото се случва на всеки, дори и на на-добрите. Ако имаш самочувствие, другите те уважават, ако не - все ще се намери някой гадняр който да се опита да те тормози по някакъв начин. Успех!

 

...

преди: 10 години, 5 месеца hash: 37dfce1d2e

гласове: 1 2 3 4 5   (5 гласа)

5.   Здравей! Продължавай да играеш футбол. Ако наистина това ти е мечта стреми се да я осъществиш. Иска се обаче постоянство и отдаденост. Щом си на 15 години тепърва ти предстоят излизания с момичета, дискотеки, не бива да се прекалява поне с дискотеките и пиенето, трябва си режим, за да постигнеш добри резултати. Трябва да се наспиваш, да се храниш здравословно, да настроиш съзнанието си към победа и успех и да си постоянно на тази вълна и най-важното е да обичаш каквото правиш, да се кефиш на всичко свързано с това. Ако се страхуваш така притъпяваш удоволствието от това, с което се занимаваш и всичко отива по дяволите. Има и едни друг момент - вероятно и така разбирам от твоите думи ти се страхуваш от това че си се страхувал преди. Това е нелепо ако се замислиш, по-скоро е като защитна реакция. Да го преодолееш можеш единствено ако си зададеш въпроса от какво конкретно точно и ясно се страхуваш - от това да не се изложиш пред съотборниците си, от това че се съмняваш в способностите си или нещо друго? Стигни до дъното, до същността на нещата. Напиши всичките си страхове на един лист и ги анализирай, напиши насреща конкретно решението на проблема срещу всеки конкретен страх. Примерно страхуваш се да играеш пред публика, задай си въпроса защо - може би се стремиш прекалено много да се докажеш пред другите, толкова много, че забравяш, че това, което правиш, е всъщност което обичаш. Викай по някой приятел извън отбора, сестра си, баща си, дядо си да те гледат как понякога риташ на тренировки, за да свикваш да има и други непознати хора около теб. И не тръгвай с определени очаквания, просто се наслаждавай на момента когато играеш и тренирай здраво и резултатите ще дойдат сами. Няма и смисъл да се страхуваш от това, че нещата от преди това ще се повторят. Предишните момчета, с които си играл са били загубеняци, за да ти се подиграват така, най-вероятно са и целели да те унижат, за да се почувстваш слаб, да се откажеш, може и от злоба и завист да си ти ги казвали тези неща, за по-малка конкуренция, за да изпъкват те и т. н. Човек когато знае, че може да постигне нещо, че има качествата и самочувствието, работи здраво, не виждам от какво има да се притеснява. Знаеш че си добър в това, което правиш, продължи напред, тренирай здраво и започни да играеш в някой по-сериозен клуб, ориентирай се, време ти е. Ще има хора, които ще ти казват какво можеш и какво не можеш да постигнеш. На които и от тях да повярваш ще са прави, защото ти ще вярваш в това. Изгради си сам вярванията и мечтите си и ги пази ревниво, постоянство и работа са необходими. По-малко го мисли, повече действай. Успех!

 

...