 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Други |
Самотата, депресията и други неща
преди: 10 години, 4 месеца, прочетена 1965 пъти
23 годишен завършващ студент, остава да си вземе само държавния изпит. Рано или късно ще го взема дали през този месец или есента това ще стане, ще гледам да се подготвя и вярвам, че ще взема тази диплома. Половината колеги не са си взели още редовните изпити и не могат да се яват на държавен при това положение, но аз ще мога и се чудя какво ще правя с тази диплома, зaщото както казах рано или късно ще я взема. През това следване преживях ужаса на тревожно-депресивните състояния, точно преди една година бях едно пиянде, в следствие на депрасии, паник атаки и подобни неща. Пиех много голями количества алкохол и накрая на пиенето мислех само до това, докато вече не отидох на доктор да се реши новосъздалия се проблем с алкохола причинен от тревожно-депреивното състояние. Историята с алкохола свърши бързо, изписаха ми Антидепресант и Ривотрил, които пия през цялото време от както спрях да пия алкохол. Стабилизирах се доста, с помощта на тези лекарства спрях да получавам Паник Атаки и постепенно си върнах желанието за живот взех си изпитите, а точно минлата година по това време се чудих дали да записвам последния семестър от следването си, защото аз най-добре си знаех какво ми е. Сега може да съм зависим до известна степен от лекарствата, но по добре от тях от колкото от алкохол. Постепенно много желания ми се върнаха включително, че трябва а си имам приятелка ( не съм имал до сега). Но тази диагноза ми тежи и не само това, като цяло съм затворен човек без много приятели. Създаването на приятели е труно нещо за мен, през живота си не съм имал много приятели и еинствените по сериозни приятели съзадох в университета ако може така да се каже, в родния град се разхождам сам. Но на края и с курса нещата леко охладняха. Много често звъня на колеги, на колежка( която последно време започнах а харесвам), която ми казва да звъна като пристигна, а когато пристигна и звъна пък не ми вдига. Това ме дразни до известна степен и се чудя в мен ли е толкова проблема, както трябва да променя още. Пиел съм кафе и с други колежки и всичко е било ОК. Но това държание не мога да й го разбера, казва ми защо не звъниш като пристигаш, а когато звъня сигурно трябва да звънна 5-6 пъти за да вдигне. Давам само пример. Виждам се също и с колеги, но някои вече работят, скоро трябва да почна и аз да работя, въпреки, че няма работа, трябва да опитам а намеря. Не искам да се връщам назад. Притесняваме и самотата и се чудя какво да правя. Живея в малък провинциален град.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 10 години, 4 месеца hash: f4488956ed |
|
1. Поздравления за това, че завършваш и много късмет на държавни я изпит! Взел си добро решение, за което се радвам- друго си е с диплома. Едва ли ще е проблем и ти да започнеш работа скоро. А що се отнася до момичето- не ми се струва културно. Обажда ли ти се после да се извини? Ако да, не и се сърди, защото все пак всичко става, може да се разсейва. Всъщност когато завършиш, кръгът от контакти се стеснява и ще е по-трудно да си намериш приятелка. Затова огледай се, да не би някоя друга колежка да има интерес, а ти да не си я забелязвал през годините. Всичко ще се нареди, защото виждам, че си силен. Успех!
|
| преди: 10 години, 4 месеца hash: 5972200a93 |
|
2. Все по-рядко започнах да пиша коментари, но твоята история ме докосна. Казват, че като припознаеш себе си в думите на чужд човек, споделяш и болката му. А аз твоята я споделям напълно. На една възраст сме само с тази разлика, че аз си взех държавния изпит и сега работя. Обаче съм от село, самотна, а паник атаките, които получавах преди години още ги помня като да беше вчера.
Както се досещаш с нищо толкова не мога да ти помогна. Ще ти кажа само да не се отказваш да търсиш работа и любов, защото особено второто дава смисъл на живота ти. Много е трудно за младите хора при това положение на държавата, но трябва да сме упорити и борбени, за да постигнем нещо.
А относно самотата - аз одавна разбрах, че приятелството е до време. И аз като теб открих, че най-истинските ми приятели са от студентските ми години. Обаче като те разделят 300 км от човека, който наричаш най-близък приятел - връзката ви малко или много изстива. Остава ти само да приемеш положението...
Относно тази твоя колежка - опитай си късмета, но й покажи ясно чувствата си. Не е достатъчно само да й звъниш - търси повече контакт с нея и ако може очи в очи. Покажи й, че тя за теб не е просто колежката, с която си бил на изпит по Морфология примерно, а е важна личност. Прати й цвета за 8-ми март :) Дори и да не отвърне на чувствата ти напълно - сигурна съм, че много ще се зарадва.
И гледай да се развличаш. И аз ходя като откачалка сама в родния си град ( село по-точно), но се разхождам сред природата, слушам музика, гледам комедии (дори детски филмчета) чета много, много книги и така не ми остава много време за самосъжаление. Всреки ден ставам с с мисълта, че живота е пред мен. Само на 23 съм все пак :) Както и ти - така че сложи една усмивка на лицето, пусни си Облачно с кюфтета 2 (примерно, въпреки че 1 е много по-яко ), направи си кафенце и да ти е все тая за всичко останало... Аз така се справих преди време с паник атаките... Без лекарства, без алкохол... Без помощ... Просто аз и моите чувства. И ти ще се справиш. Искрено ти желая успех! :)
|
| преди: 10 години, 4 месеца hash: 3825007b0a |
|
3. Брат, разбирам те напълно. И аз съм преминал през ада на депресията. Хора като нас, които са по-чувствителни, често биват отхвърлени от жените. Наблюденията ми за България са, че въпреки че казват, че искат интелигентен, възпитан, разбран човек до себе си, жените постоянно се стремят към груби селски индивиди. Даже се чудя как не са ти скачали на врата, докато си поркал - може би не си псувал достатъчно, или не си се биел, знам ли.
А относно тая мацка - не се вманиачавай толкова в конкретна жена. Може да не й допадаш, да не си нейн тип, да харесва друг и т. н. Като не става - търсиш друга. Идеята е да намериш някоя, с която да си допадате взаимно и когато й звънкаш да й е приятно, да имате общи интереси, теми за разговор, сещаш се.
И един последен съвет - не знам що за човек си, но се отпусни, говори забавни неща, усмихвай се, опитвай се да бъдеш готин. В днешно време се напълни с товарещи мърморковци, злобни индивиди и т. н. Бъди различен, бъди човека, който винаги развеселява, който кара хората да се чувстват добре и спокойни, не говори за проблеми, а за приятни неща и 100% ще видиш разликата - ще те търсят, ще си приятна компания, мацките ще те гледат с друго око.
|
| преди: 10 години, 4 месеца hash: 54edc04c31 |
|
4. Номер 2, с всичко съм съгласен освен с това, че 300те км пречат да се поддържа връзка. Имам един приятел, който е на повече от 300 км и въпреки това поддържаме връзка (вече 4 години), а никога не сме учили заедно. Само лятото си ходим на гости и се виждаме.
|
| преди: 10 години, 4 месеца hash: 1b4ea219f6 |
|
5. Автора: благодаря за съветите ще за почна последователно
1. Преди лятото се срещнахме и ми каза като идвам да и звънна. И аз след няколко дни пак дойдох в този град, звъннах и получих само смс, че имала работа и ще ми звънне по късно, и когато дойде момента накрая се обадих и не ми вдигна, но преглътнах това. Тогава може би я гледах като обикновен приятел нищо повече, стремях се да подържам връзка с повече хора. И тогава нито държанието ми е било такова, че да си мисли, че я харесвам нито нищо. Просто мисля, че е по различна. Но за мен не вдигането на телефон е липса на елементарно уважение. Същото и с един колега, дето сме били съквартиранти, звънях на Коледа на Нова Година и не ми вдигаше и спрях да звъня. Сега може би и да си мисли, че я харесвам не знам. Но през годините, когато съм звънял не ми е вдигала. И така да кажа, че знае за някои мои проблеми. Колкото до други колежки не мога да се сетя дали има друга, която ме харесва.
И така номер 2: може да не е достатъчно да звъня, но едно невдигане както казах е липса на елементарно уважение. На мен като ми звънят дори и неприятни хора вдигам. Казвате, че трябва да действам по друг начин като цветя на 8 март, но ако не ме уважава като приятел и човек има ли смнисъл. Аз имам моите колебания, може да не съм прав, но ги имам. А за самотата и малкия град със всеки изминал ден докато седя тука положението ще е същото, трудно ще намеря приятели, израстнал съм в родният си град и знам какво е нищо не ме задържа.
И номер 3: пиех като за световно, но не съм бил никога агресивам, нито пък псувам, може пред някой мач.
В момента трудно ще намеря друга, нямам компания, трудно ще се запозная с нов човек. И много хора ми казва търси контакти така обаждай се, но когато не те отрязяват кофти, още повече и за колегата, с който съм бил съквартирант.
|
...
| преди: 10 години, 4 месеца hash: 1b4ea219f6 |
|
6. автора: И другото нещо, което ме тревожи е работата да не би да не се справя. На такива година съм, че трябва да се работи, работил съм преди, когато имаше работа и знам какво. Като не работиш нямаш пари и си една нула.
|
| преди: 10 години, 4 месеца hash: 333b7670b7 |
|
7. И аз съм била в подобно състояние. Точно на тази възраст. С тази разлика, че депресията ми е предизвикана от здравословен проблем. Ще ти кажа, какво ми помогна тогава.
1. Казах си, че въпреки всичко, на мен ми се живее
2. Дадох си срок до 30г да остана на този свят, пък каквото стане
3. Започнах да се преструвам пред хората, че всичко ми е наред, спрях да се оплакавам.
4. Започнах работа - попаднах на страхотно място, което буквално за 1 седмица ми промени живота.
5. Работата ми започна да ми носи доходи, които до момента само можех да сънувам :) Незнайно как се случи, но изведнъж започнах да ходя по купони, приятелите започнаха да ме търсят, и реално от този момент започнах да имам социален живот, макар и скромен, какъвто в студентските си години нямах.
Единственото, което не ми се случи, е да срещна любовтта.
Но съм си дала още една година време - сега съм на 29г.
Надявам се, че другата година по това време, няма да мисля за самоубийство, а ще има повод да си кажа - айде, още 5 години, пък после ще му мисля.
Ако сега си в малък град, защо не помислиш, за магистратура в по-голям? Определено ще ти подейства освежаващо. Започни някаква работа. "Изтрий" проблемите от живота си. Опитай се да живееш като човека, който се виждаш в мечтите си - възможно е!
Гледал ли си филма "Тайната"? На мен ми действа много стимулиращо - всеки път като го гледам, и се изпълвам с оптимизъм.
|
| преди: 10 години, 4 месеца hash: 62626f97e3 |
|
8. автора: За да се промени нещо трябва да се махна от тази атмосфера в родния ми град, тук просто няма какво да се случи. Но лошото, че както казах съм притеснителен и не знам как ще се опознавам с хората. Относно магистратурата всичко е свързано с пари и още една тревожност, която се появи след тия паник атаки, не знам дали ще се справя при една евентуална работа. В момента ми е толкова объркано, на всичко отгоре харесвам човек, който няма елементарно уважение, който се преструва, дори съм хващал в дребни лъжи.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
