Споделена история от Други |
Самобичуване
преди: 9 години, 11 месеца, прочетена 1333 пъти
Не знам вече какво да правя... как да действам ще се побъркам. Има някаква съпротива вътре в мен която ми пречи да бъда щастлива и да се отпусна. Сама си вредя и се самобичувам. Обвинявам се за най-малките неща, когато сгреша даже и малка наивна грешка се чувствам виновна дълго време. Сравнявам се с хората и винаги виждам доброто в другите не и в мен. Виждам отрицателните неща, не се смея често.. камоли от сърце. Само се притеснявам зза всичко и си мисля най-лошото. На моменти се оправям тогава вече картинката е различна.... осещам колко грешно мисля и как ми е изкривено мисленето... но после пак се повтаря, Толкова съм свикнала с един начин на мислене, че сега е толкова труднода променя навиците, мислите, действията и т. н. Бях на психотерапевт, но нямах възможност да продължа докрай терапията. Знам, че съм страхотен човек, вътрешно го знам... Сега разбирам колко е важно детството на децата... как то изгражда характера и знам че моето дете или деца ще бъдат гледани с много любов за да не се чувстват както аз сега :((( искам просто да бъда щастлива...
благодаря, лека вечер!!
|