 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Други |
Притеснение
преди: 9 години, 9 месеца, прочетена 1247 пъти
Здравейте, ще си остана анонимка! Проблемът ми че изпитвам страх от публични изявления, страх от издънване, притеснение! Също така когато съм навън с познати ме е страх от издънване или да не кажа нещо грешно или смешно. Мълча през повечето време, защото обмислям какво да кажа и да направя но докато измисля другите вече са сменили темата, и ме мислят за "срамежливото" момиче! Странното е че пред най-добрата си приятелка съм отворена и отпусната, също и в класа ми! Не ме разбирайте погрешно, но с тези откачали съм прекарала всеки ден от половината си живот определено се чувствам супер отворена! Не ме страх че ще проваля нещо или да се издъня! Мисля че този проблем е дошъл от ранното ми детство когато бях малка участвах в едно училищно представление бях облечена като принцеса и разказвах приказки :D бях си научила репликите с огромно желание и имитирах всеки един герой у нас когато "тренирах" :DБях 1 клас, когато отидох и зачочнах преди това имаше момичета който танцуваха кючек!!! Бях само не седем и започнаха да ме освиркват и да хвърлят огризени ябълки върху мен знам че е тъпо още сега да мисля за това, но щом започнаха да ме освиркват започнах да заеквам и да се притеснявам и се разплаках! И явно това е останало като белег в памета ми! Ще ви кажа защо! Ден преди началото на 15 септември бях отишла с майка ми на пазар решихме да минем за цветя до пазара тя отиде някъде навътре да види какво става с букета, а аз я изчаках! Докато
чаках се появи една репортерка от
телевизията (няма да казвам от коя) разпитраше ме въпроси! Аз повече се концентрирах върху това как се държа отколкото по въпросите! Притесних се след като жената ми навираше микрофон в устата и онзи тъпанар с голямата камера не появи! И започнах да заеквам! Както стана като бях по малка! Искам да съм оттворена и готина! Ако някой знае как да се преборя с това моля да пише!
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 9 години, 9 месеца hash: b2fd8214b3 |
|
1. Аз съм почти същият. Когато се събера с хора от стария ми клас викаме, крещим, говорим по всякакви теми, но сега с новия ми клас се чувствам под тяхното ниво. Винаги ме страх да не кажа някоя глупост и повечето време мълча. Случвало ми се да направя нещо нередно и те веднага почват да ми се смеят и това продължава 1 година докато не им омръзне.
|
| преди: 9 години, 9 месеца hash: 5fbef829f2 |
|
2. Еми така е с някои хора, няма как да го промениш. :D И аз всеки път преди да рецитирам нещо пред класа например, си го репетирам наум, но изляза ли, почва се заекването и треперенето на колена.. :D Свиквай.
|
| преди: 9 години, 9 месеца hash: 34a8783caf |
|
3. Не е нужно всяко изречение да завършва с удивителен знак.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
