Споделена история от Други |
Мога да напиша цяла книга с това, което мразя, а идеята е "да обичаш!", нали?!
преди: 14 години, 29 дни, прочетена 3764 пъти
Здравейте,
истината е, че не знам защо пиша тук. Не знам на какво се надявам, не знам защо изобщо се занимавам с нещо...нищо не знам!
Има хиляди истории като моята! Тя не е важна! Не е важно, че винаги съм се стремяла да помагам на хората, винаги съм се опитвала да ги убедя да вярват в положителната развръзка на проблемите им, на живота като цяло. Аз не вярвам в нито една капчица от този позитивизъм!
Истината е, че съм на 20 години и въобще не искам да живея повече! Мразя се, не мога да с понасям, защото съм толкова глупава и слаба! Искам да се разболея от нещо, от което не мога да бъда излекувана, ако можех щях да дам живота си за някой, който наистина го заслужава. Аз не заслужавам този живот и не искам да го живея повече! Не знам как да прекратя всичко без да нараня хората, които обичам, но дори и те понякога не са достатъчни.
Сега ще започнете с коментарите: "Какво да ти кажем, защо питаш нас, като искаш слагай край на живота си и почерни тези, които те обичат...". Чела съм десетки такива истории, дори съм коментирала някои от тях, а ми се иска да съм толкова силна, че да зарежа всичко и всички, и просто...край!
Мислила съм си, че помагам на някого, докато не осъзнах, че не мога да помогна дори на себе си! Давах правилните съвети, получавах глупавите и сконфузени благодарности, а после всичко се забравяше! Можете да ми се смеете, че не ми се живее повече, че предпочитам да умра, отколкото да се побъркам, защото ако продължавам да живея, със сигурност ще се побъркам!
Смейте се, аз съм смешна и всичките ми емоции са нелепи! Направих много грешки през живота си, вероятно не нараних много хора, но нараних много един и си мислех, че като помагам на другите, ще изкупя вината си, но тя още ме разяжда! Не мога да загърбя миналото, защото в него казах думи, които не трябваше да споменавам, нараних човека, когото обичах най-много, а после си мислех, че всичко ще е наред, ще се "правя" пак на добричка и ще се чувствам добре.
Думите нараняват жестоко, повече от делата даже! Сгреших, плащам всеки ден за това! Не искам да живея повече в този свят, но не знам как да...сложа край! В момента страдам много...тук е времето да се посмеете и да кежете "че кой ли си няма проблеми?!", но аз искам да страдам, трябва да страдам, защото го заслужавам.
Помагах на хора, които почти не познавах, но не можах да помогна на тези, които обичах! Всеки сам избира пътя си през живота до смъртта, но не знам как да кажа на хората, които още държат на мен, че вече искам пътуването да свърши, защото да живееш може би е по-лошо, отколкото да умреш. Вече не вярвам в нищо, не искам нищо, не търся нищо от живота! Искам да страдам, дано това страдание ме разболее от неизлечима болест, така поне ще бъде по-приемливо за хората около мен.
Живях, пораснах, влюбих се, обичах и загубих! Лесно е да кажеш: "Приеми го!", но проблемът винаги е решим, когато не е твой, защото когато е личен, разбираш, че в живота не всичко е възможно! Не знам защо пиша тук! Не търся драми! Винаги съм искала да помагам на хората...глупости...накрая осъзнаваш, че не само не можеш да помогнеш на всички, но и не си помогнал и на половината от тези "всички"!
Мразя живота, защото ми е даден, а можеше да го дадат на някого, който наистина го заслужава! Мразя себе си, защото съм толкова млада, а се уморих да живея! Мразя се, защото ако не сложа край на всичко, ще се побъркам от факта, че не мога да направя нищо смислено за никого! Мразя света, защото е жесток, защото хората никога не се усмихват на случаен минувач по улицата, защото се смеят на различните, защото единствената цел на тези, които имат власт, е да манипулират, защото всичко опира до пари! Мразя хората, които загърбват ценностите си, защото това е единствният начин да постигнат успехите, които желаят! Мразя монетарната политика и скрития материализъм във всяка една сфера на обществото, мразя, че сега сме по-богати, имаме повече пари, повече средства, отколкото предишните поколения, но те не ни правят повече хора, не ни правят по-достойни, защото с всеки допълнителен "лев" за нашето благополучие, погубваме живота на някой друг! Мразя факта, че никой не се замисля за лудостта, в която живеем, че никой не прави нищо за другия, а единствено за себе си, защото дори и доброто се прави вече с цел "осигурено място в Рая"- на илюзийте, на белия прах от наркотиците, който остава по кредитната карта, с която си очертавате линиите! Мразя пошлостта, лицемерието, безхаберието, спокойното усещане, че живеем в страна, за която хора в миналото са давали живота си, а ние сега погубваме, защото не можем да си намерим кое място от нея да "завладеем" и да опорочим! Мразя положението, в което се намираме от 20 години, защото никой не иска да го промени! Но най-много мразя себе си, защото мога да напиша цяла книга с това, което мразя, а идеята е "да обичаш!", нали?!
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 14 години, 29 дни hash: 52dccde78c |
|
1. На твоята възраст бях в същото положение с разликата, че бях политически емирант и с огромна драма зад гърба си. Присъединих се към Червен Кръст и сега след толкова години , животът ми е изпълнен със смисъл и радост и умея да видя позитивното. Нямаш очи за него - промени нещо в живота си. Винаги има смисъл, винаги може да помогнеш, да компенсираш всичкото зло, което човечеството извършва с едно добро. Капка по капка, вир прави!
Успех
|
| преди: 14 години, 29 дни hash: 19a47fe396 |
|
2. Виж сега, отчаяна си, защото си преживяла раздяла в любовта и затова ти е такъв светът. Бих искал да си попишем, ще си оставиш ли е-меил или скайп?
|
| преди: 14 години, 29 дни hash: 1775e0ccf4 |
|
3. Дотук си събрала само негативизъм и една емиграция ще ти се отрази добре. Виж и други страни, опознай други народи и култури. Много младежи от западните страни така пътуват и работят-не да печелят, просто трупат опит.
|
| преди: 14 години, 29 дни hash: e0fa073361 |
|
4. Прекалено много си се сдухала. Ако трябва потърси помощ. Трябва да се живее, миличка. Болката, която носиш е голяма / повярвай и други са я изпитвали/, но трябва да се бориш и да бъдеш силна. Животът все пак продължава и истината е в това, не да се удавиш, а да изплуваш! С цената на всичко....човек може винаги да сбърка, но и да се поучи от грешките си. И не говори глупости, че не заслужаваш да живееш-всеки човек заслужава! Горе главата!
|
| преди: 13 години, 11 месеца hash: efdf49d8f4 |
|
5. Аз се усмихвам на непознати и не се присмивам на " различните ", защото не смятам, че има такива - всички имаме сърце и душа :) А тази усмивка е за теб.
|
...
| преди: 10 години, 10 месеца hash: 579a8034ab |
|
7. Дано не си се предала!
|
| преди: 10 години, 10 месеца hash: 6d20f19b0d |
|
8. Не съм се предала, но вече не съм същия човек. Намерих много неща в живота тук, които да имат смисъл, но най-вече намерих любовта и тя е отговор на всички въпроси, решение на всички проблеми и няма значение какво друго имаш - красота, велик ум, престижна работа... няма значение. Няма истинска и няма фалшива любов, има само един вид любов. Ако не е любов, не е и нищо друго. Ако я имаш в живота си, тя може да замести много неща, всъщност почти всичко. Но ако нямаш любов, не я искаш, не я търсиш или се стрхуваш от нея - тогава няма значение какво друго имаш, защото то никога няма да е достатъчно.
|
| преди: 10 години, 9 месеца hash: 14bb8094ec |
|
9. За авторката :)) копирам ти нещо :))
Надпис върху надгробната плоча на англикански епископ В Криптата на Уестминстърското абатство
Когато бях млад и свободен и Въображението ми не знаеше граници, мечтаех да променя света. Като започнах да остарявам и помъдрявам, открих, че светът няма да се промени, така че поукротих стремежите си и реших да променя само страната, в която жвееех.
Но и тя изглеждаше непоклатима.
В залеза на моя Живот, в последен отчаян опит се залових да променя поне моето семейство, най-близките ми, но уви, те не искаха и да чуят.
Сега, когато лежа на смъртния си одър, внезапно прозрях: ако най-напред бях променил себе си, тогава, чрез моя собствен пример щях да променя семейството си.
Вдъхновен и насърчен от моите близки, щях да мога да направя и страната си по-добра, а Кой знае, може би дори щях да успея да променя света.
А сега малко и от мен :)) Всеки човек е съвкупност от мисли, чуства, разбирания и т. н. и т. н. това което мразиш е част от твойте разбирания за нещата, част от теб :)) няма как да мразиш себе си :)) Разбираш ли какво искам да ти кажа :))) Забави малко нещата огледай се, за никъде не бързаш :)) Основен проблем на хората е че навсякъде и върху всичко проектират очакванията си и когата се получи разминаване следва страдание :)) За годините разбиранията ти са добри :)) Иследвай ги, все едно не са твои и всичко ще си дойде на мястото :))
|
| преди: 10 години, 7 месеца hash: 6d0aab1c17 |
|
10. и аз съм така след като разбрах че момичето което обичах и бях лудовлюбен в нея но тя беше влюбена в малкйя ми брат ха ха й аз и казах че я обичам искам да йзляза с нея тя каза добре а пък излизаше с брат мй и двамата се виждаха и знаеха за чувстата мй но кво пък
|
|
