 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Други |
Каква е тайната на успеха
преди: 9 години, 3 месеца, прочетена 1544 пъти
Искам да помогна на изгбните души и да внеса яснота относно постигането на целите. Ще споделя моята практика, можете да споделите и своите практика и мнение без значение какви са - добри или лоши.
Става въпрос за онези толкова възхвалявани автори като Абрахам Хикс, Луиз Хей, Джон Кехоу, Вадим Зеланд и др. Според тях всичко е просто - искаш, вярваш и получаваш. Само че защо в 99% от случаите това не работи на практика? Ето и моето мнение, утвърдено от практиката ми. Да, има нещо такова, ама не е както си го мислите.
Няма как да си вярваш, че си богат, след като си гладен и живееш в бърлога. Дори и да си повярваш, едва ли ще станеш богат. Но и няма как да си повярваш, защото веднага си казваш "как ще си богат, след като не са ти спрели тока, не си го плащал".
-О, не - имам съмнения, трябва да вярвам още по-силно - богат съм, богат съм.
-Хаха, ти сериозно ли - виж си хладилника, дори и мишките избягаха от глад.
И така за почва една борба със самия себе си. Започваш да мразиш хората, които са бедни, които ти напомнят за твоята бедност, които са песимисти и не се радват на птичките и слънцето. Е, това не е много позитивно. Това не те прави щастлив, а само те кара да сравняваш това, което искаш и което имаш. а разликата е толкова голяма, че това не те прави особено щастлив. Питаш се до кога, ще стане ли, как ще стане.
Това е така, защото съзнанието се насочва в бъдещето. А то е илюзия, то никога няма да дойде. Дори и да дойде, то ще дойде като настояще. Ако свикнем да гледаме бъдещето и да не изживяваме това, което ни предлага СЕГА, то в следващия момент по навик пак ще гледаме бъдещето. Никога няма да сме удовлетворени от СЕГА - единственото реално нещо.
Това, което ни предлага СЕГА, е всичко, което имаме и което е реално. Защо да го отричаме, избягваме, игнорираме? Времето е поредица настоящи моменти. Миналото няма да се върне, бъдещето няма да дойде. Миналтоо е спомен от момент, който тогав е бил настояще. Бъдещето е очакване за настояще, което още не е дошло. Времето е движение на настоящи моменти.
В този конкретен момент какво ви липсва? Ако няма бъдеще, минало, а само тази секунда какви нужди имате? Пари? За какво са ви пари точно в този отрязък от време в рамките на секунда? В този единствен миг, вие имате всичко, което ви трябва, без значение колко сте богати, щастливи, успели. Няма нужда да го чакате, да се надявате, да мислите какще стане, то просто е тук и сега. Вие сте завършени в този момент, пълни сте, нямате нужди, имате всичко, незвисими сте от минало и бъдеще, от храна, от жажда за притежание на вещи, от признание.
Но в илюзията на времето вие мислите какво бихте имали след година, как бихте се развили, какво бихте постигнали, дали бихте изпълнили поне част от мечтите си. Мислите какво минало сте имали, не се освобождавате от него, колко обида, болка, разочарование и празни надежи сте натрупали. Целта предполага пак някакво движение във времето. Вие сте сега, целта е в бъдещето. Вашето щастие зависи от това дали ще сте дтигнали до нея след Х години. Ако не сте, то тогава решавате да сте тъжни. Ако сте - тогава пак нещо ви липсва, знаете, че може и още, знаете, че не е достатъчно, пак има празнота във вас, пак го няма изобилието, пълнотата, щастието, удовлетвореността. Няма нужда да постявате целта си в бъдещето, тя ВЕЧЕ е постигната.
Просто е - живейте СЕГА, нямайте цели, желания, цели, надежди, надеждите са отложено разочарование. И все пак как да постигаме, без да имам цели?
Човекът има двойствена природа - съзнание и его (несъзнание). Съзнанието е пълно, изболно, то е умалено копие на Вселената (по негов образ и подобие), то истинската ни всъщност, това е енергията и мъдростта на нашата същност. Това не е просто тялото ни, ума ни, това е същността, която стои зад видимото и осезаемото. Както като счупим магнита по средата, уж за да отделим плюса и минуса получаваме 2 половина пак с два полюса, така и ние като частица от Цялото притежаваме всички негови свойства. Както във Вселената има богатсвто, щастие, здраве, успехи, така и в нашето съзнание ги има.
Какво е егото? То се утъждествява с нашето тяло, ум, мисли, притежания. То винаги изпитва недостиг, дори и да постигне, пак иска още повече и пак не е удовлетворено. То е обречено на нещастие, винаги има очаквания за бъдещето, винаги чака бъдещето с надежда за по-добри времена, з а повече притежания, за да бъде нещо повече от другит. То така си придава важност, стойност. Ако му отнемеш вещите, отнемат от същността му. Ако остарееш и изгубиш красотата си, отнемаш от неговата удовлетвореност. Ако се разкрасиш, тоиска още и пак отнемаш щастието му. То винаги иска от позицията на липсата и нуждата.
А как иска съзнанието? То иска от позицията на пълнотата, от позицията на изобилието и от желанието да експериментира с материята, обича да създава, да твори. Също както Вселената създава небесни тела всяка минута, също както жената дава живот на дете, раждайки. То обича да дава, т зипитва радост от самото даване, създаване, не иска признание, няма нужда да се доказва, а просто изпитва радост от творението.
Та в съзнанието си, на енергийно ниво човек е всичко - богат, здрав, успял. А в егото си човек вижда реалността и казва "аз съм его, но искам да постигна, ще газя трупове, щес е боря, ще отнемам от другите, ще ги победавам, за да успея" Човек, който се идентифицира с егото, респ. с тялото си, ума си, жаждата си за притежание, той никога няма да е щастлив напълно, дори и да притежава. А човекът, ориентиран към съзнанието, вече има всичко, но има желание и да го прояви материално, за да създава и твори, заради самата радост от съзиданието. Но и да не успее, той няма да се чувства тъжен, защототой в съзнаието си го има, а материалното е само следствие на съзнанието, което и да не се прояви не е определящо за щастието му.
всъщност всички наши желание идват от истинската ни същност съзнанието. Там ги имаме, но ги нямаме в егото си. Така те се проявяват като желания, те са контраста между двете полярности. защото егото възприема за реалност материята, а съзнанието енергията.
Ако започнем да се утъждествяваме със съзнанието си, вместо с егото, то ние ще усетим, източника на изоилието, ще го имаме в себе си, ще се почувстваме пълни, изоблини, неизчерпаеми и така ще станем даващи, творящи, защото енергията е неизчерпаема. ако се утъждествяваме с егото, то ние ще приемаме, че всичко е ограничено, няма да искаме да го споделяме, ще го отнемаме със сила, ако трябва.
Просто разберете, че желанията ви не са жажда за притежание и контрол, а са естествен стремеж към създаване. вникнете в дълбоката им същност. Не ги ограничавайте само до ниво его. Почувствайте и избоилието на съзнанието си. Нали сме образ и подобие на Вселената. А тя е всичко, в нея има щастие. Представете си всички щастливи хора на земята на куп, самото щастие на вселената от творенето на толкова много материя. По същия начин във вас го има цялото това щастие, успех, пари, любов, щастие - само го почувствайте и вече го имат. Не е необходимо да притежавате нещо, вече го имате. Ако го усетите на ниво съзнание, то материята ще се зароди сама от вашето съзнание, но и да не зароди, вие пак ще сте пълни и щастливи.
Дано съм бил полезен!
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 9 години, 3 месеца hash: d08b70ab2e |
|
1. Като част от вселената може може да имаме всичко, но вселената е решила да ни отдели от всичкото и да имаме само части от него. :) Заедно с това ни е дала его и уязвими тела, за да копнеем за съвършенство. :)
|
| преди: 9 години, 3 месеца hash: 696eadcc45 |
|
2. 1, да, егото си има своята роля, а именно да преоткрием съзнанието си.
|
| преди: 9 години, 3 месеца hash: 6c385e1be8 |
|
3. Идеятa съвсем не е дa спрем и дa си предстaвим кaк имaме всичко, тaкa не бихме имaли нуждa от нищо, което е aбсолютно лъжовно, a и ни прaви излишни. С всяко следвaщо чувство нa удовлетворение, ние изпитвaме силно положително чувство, с което зaреждaме с положителнa енергия около нaс. Трябвa дa създaвaме положителнa енергия, светлинa. Трябвa дa се борим с/срещу негaтивното, a товa не стaвa тaкa, кaкто си го описaл. Зa дa сме необходими, полезни, трябвa дa се усъвършенствaме, a товa при плътните хорa ( нaс ) идвa отвън ( зaобикaлящият ни плътен свят и личните постижения/удоволствия в него) нaвътре ( съзнaние, подсъзнaние, нaдсъзнaние, душa, висше съзнaние, зa които го имaт).
Aко съзнaнието не е във хaрмоничнa връзкa с под/нaд съзнaниятa, нямa кaк дa зaпочне дa произвеждa тaзи положителнa енергия( в рaзлични култури и религии нaричaнa по рaзличен нaчин).
Изрaзът " любовтa ще спaси светa "- трябвa дa произвеждaме товa чувство.
И тук идвa товa, зa което говориш ти- произвеждaме чувствa, които зaдоволявaт егото. Естествено те не винaги сa положителнa енергия, зaщото егото не пресявa,то просто искa още и още, без знaчение видa енергия ( положителнa или отрицaтелнa).
Примерно- можем и трябвa дa бъдем твърди и безкомпромисни в някои случaи, с някои хорa, но дори тогaвa, не бивa дa позволявaме чувствa кaто гняв, злобa дa ни превземaт. Дори тогaвa трябвa дa можем дa бъдем твърди, безкомпромисни с положително чувство към отсрещният.
И в никaкъв случaй не бивa дa им предлaгaме нaстойчиво нaшият опит или рaзбирaне зa нещaтa, можем сaмо тaктично дa им го предложим, a собственaтa им интуиция дa им потвърди или отрече.
|
| преди: 9 години, 3 месеца hash: 14107ab98c |
|
4. 3, "Трябвa дa се борим с/срещу негaтивното, a товa не стaвa тaкa, кaкто си го описaл. "
Какво означава, не става така? Аз писах само от личен опит и това, което работи при мен, както писах и по-горе. Така че при мен работи, пък за другите не мога да кажа.
А за борбата - когато се бориш със негативното, ти ставаш негативен в следствие на борбата. В борбата няма нищо позитивно. Все да се опитваш да налагаш мир с война. Негативното си е част от нас, не можем да го преборим. Но можем да го разберем по-добре и да осъзнаем, че в корена си произтича от добри намерения.
Например мечтата за по-добър живот и особено вкопчването в нея често поражда въпроси дали и как ще стане, които прерастват в съмнения, страх и гняв, особено ако не се осъществи.
Не случайно да казали, че пътят към ада е осеян с добри намерения.
|
| преди: 9 години, 3 месеца hash: 3b34c16cab |
|
5. Н 3 съм, не си рaзбрaл, но тъй кaто смятaш, че имaш кaтегорично мнение, не би било обяснение, a спор и нямaм подобни нaмерения.
Сaмо зa ето товa :
" А за борбата - когато се бориш със негативното, ти ставаш негативен в
следствие на борбата. В борбата няма нищо позитивно. Все да се опитваш да налагаш мир с война. Негативното си е част от нас, не можем да го преборим. Но можем да го разберем по-добре и да осъзнаем, че в корена си произтича от "добри намерения."
Ще кaжa, че съвсем не си прaв, тaкa реaгирaт или изживявaт сaмо съвсем ...не млaдите, но определено НЕнaпреднaлите души.
|
...
| преди: 9 години, 3 месеца hash: ee4345abf0 |
|
6. Тайната на успеха е човек да мисли позитивно и да вярва в себе си, да е активен, да става след падане и да не се отказва, да вярва в себе си и никога да не се изживява като пасивна жерва на другите.
Моят съпруг е успял човек. Най-много се отличава от другите хора със своята жизненост, активност. Никога не унива, а мисли за някакво решение. Имал е много тежки моменти, но никога не се е предавал. Никога не е винил държавата, семейството си или нещо друго и винаги е търсил активно решение. Позитивно мисли и винаги намира някакъв изход. Важно е също да правиш това, което ти доставя удоволствие, да НЕ СЛУШАШ ДРУГИТЕ, а да преследваш своите цели, желания, колкото и абсурдни да се струват те на другите. ДА ВЯРВАШ в себе си и да не чакаш на друг, да не живееш според желанията на другите, а според своите.
|
| преди: 9 години, 3 месеца hash: 14107ab98c |
|
7. Да уточня, че аз съм автора и коментарите ми са под номера 2 и 4, за да не ставаят недоразумения.
|
| преди: 9 години, 3 месеца hash: 14107ab98c |
|
8. 5, пак ти казвам, че не става въпрос да ли съм прав или не, а дали работи или не НА ПРАКТИКА. А при мен работи, казвам за трети път. От там нататък няма никакво значение дали съм прав и колко съм стар. Дошъл съм тук, за да създавам. А аз съм намерил начин да го правя, без да вредя на някого. Така че не знам в какво точно се опитваш да ме убедиш, аз изказвам само обективни мнения. Повтарям, че при други хора може и да не е така. Така че ти може и да си прав за себе си, но не и за мен.
А дори и да съм млада душа, това не е нещо лошо, защото всички сме на някакъв етап и всички сме били млади някога. Всяка възраст на душата си има определена функция и никоя възраст не е по-маловажна от друга. Ако не беше така, Вселената просто щеше да ни създава по-напреднали. Но идеята е сами да напредваме, като минем през началните етапи, защото и това си е важен опит.
|
| преди: 9 години, 3 месеца hash: 14107ab98c |
|
9. 6, радвам се за мъжа ти. Намерил си е своята тайна. Дали неговата съвпада с моята няма значение. Даже е по-добре тайната всеки да е различна, защото това е различен опит за Вселената. Ако беше нещо универсално, светът нямаше да е толкова красив. А и тогава тайната щеше да е рецепта, кяото един ако я научи, ще я сподели на другите и те ще успеят наготово, без да добавят съзидание и опит. Идеята е различния опит.
Аз това се опитах да обясня по-горе, но някои не ме разбраха. а и иначе се радвам за теб, че си попаднала на такъв мъж, защото можеш да научиш много от него, можеш да се научиш да живееш истински, а това е много по-ценно от всичко друго.
|
| преди: 9 години, 3 месеца hash: c3e7da61ca |
|
10. Авторе, ако беше момиче, щях да те взема за булка :0
А сега сериозно. Предполагам сте чели много от тези неща по философия. Прав си. Но според мен малко си омесил тестото с друга мая. Именно, че изхождаш изводи само от няколко коренчета. Вселената е многообразна. Човешкия ум е микроб. Ние хората не можем напълно да контролираме чувствата си. Егото няма как да отсъства от нас, за да оцеляваме. Лишеността също води до духовен излишък. Колкото и да се мъчим да гледаме от неутрална гледна точка, в природата ни са заложени и други качества.. Няма как да сме щастливи, когато около нас се случва само негативно. А пълно щастие има само след смъртта.
Да не излязат най-умните сега хората, живеещи ден за ден и творящи с капачката на бутилката за бира?
Опитваме се да творим в името на нещо, но се проваляме. В съзнанието си ли живеем, или в реалността? Как ще усетиш с белия си дроб глътка свеж въздух или вкусен суджук с езика? Как ще усетиш прегръдка на дете, ако то бъде убито. Как няма да намразиш света, когато нищо не постигаш и гледаш на всякаде само гадости. Ми, да си представяме как всичко е хубаво и да творим, че да пръскаме любов. Ами не знам. Има един израс. Живей в момента, учи се от грешките, предвиждай бъдещето.
Да, хората понякога, когато пиша банални неща без да заемам страна, ми се чудят и мислят, че аз искам и следвам нещо. Малко са хората като теб, които ще погледнат от страни, ще видят обстоятелствата, ще предвидят неща, които не са приятни, примерно. Най-гадното е като гледам масата от какво се интересува - от нищо съществено.
И така де.. исках да кажа, че смисъла на живота няма скоро да го разгадаем. И че хармонията също включва материално.. но няма нищо идеално, дори хармонията. А ние, ние сме много много зле.
|
...
| преди: 9 години, 3 месеца hash: 14107ab98c |
|
11. 10, аз съм напълно съгласен с теб. Може би не съм се изразил добре, но не исках да кажа, че трябва да се преструваме едва ли не, че всичко е перфектно. Естествено че има и тъга, но тя пак си е ценна по своему, колкото и да боли и да не ни харесва. Така че тук няма никакво омесване на тестото.
Аз това имах предвид с приемането на настоящия момент. Приемаме го такъв, какъвто е. Дори и да не ни харесва. А не се борим, защото борбата никого не е направила щастлив. Просто изживяваме тъгата, неудовлетвореността и приемаме уроците, на които ни учат.
Идеята ми беше да се вникне по-дълбоко, в това което чувастваме и да го разберем. Това разбиране може и да не ни направи по-щастливи, но поне ще начуим нещо, дори и да е по-трудния и болезнен начин.
ПС: това за булката не го схванах:)
|
| преди: 9 години, 3 месеца hash: e4db37f1df |
|
12. И каква е тайната в крайна сметка?
|
| преди: 9 години, 3 месеца hash: c3e7da61ca |
|
13. От номер 10.
Ами нищо, булки ми се въртяха в главата :Д
Тъгата или злото няма как да се заличи. Нямаше ли нищо лошо, ние също щяхме да изчезнем, или да си го създадем. Светът така или иначе трябва да се приеме такъв какъвто е, ако искаме да живеем в него. Престоят ни е твърде кратък. Но не мога да се съглася, че не трябва да се борим. Зависи за каква борба става въпрос. Всяко живо същество се бори и преживява. Борбата е пътя към промяната и самото съществуване. Ние можем и трябва да променяме много неща, както вътре в себе си, така и на вън. Не бива да се примиряваме с всичко, защото спрем ли да се съпротивяваме - ще бъдем смачкани. За съжаление поне на този етап от развитието ни мисля, че така сме устоени. Някои индивиди просто не се учат, не бива да им се позвозволява всичко.
|
| преди: 3 години, 8 месеца hash: e82967d746 |
|
14. Авторе, прав си, но точно Луиз Хей мисли като теб. Тя постоянно учи да захвърлиш болките от миналото и да живееш в настоящия момент с радост.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
