Ех, соц незабравим
преди: 9 години, 3 месеца, прочетена 1765 пъти
Бившият съветник на Тодор Живков Костадин Чакъров направи пред една телевизия много впечатляващо изказване. Тодор Живков, каза той, взема България на 6, 5 милиона население и на 10 ноември я остави 9 милиона. Тоест жените раждаха, хората правеха любов, а сега за 19-20 години от 9 милиона станахме 7 милиона, заключи Чакъров.
Изказването му, като особено оригинално, го цитираха няколко вестника.

Така ли беше, наистина? Дали от скръб по Тато и по соца жените спряха да правят любов и да раждат?
Ако трябва да се отговаря сериозно на Чакъров, това, което казва, е голяма лъжа, в стила на живковите. Първо – България не стана 9 милиона. Аха да стане и Живков разгони към половин милион с възродителния процес. Толкова се изселиха в Турция, напъдени от родината си, от държавата по-точно.
А самата държава беше като затвор за българите. По границата й дори имаше телени мрежи. На Запад пътуваха малцина. Затова, естествено, след като България престана да бъде затвор, около 1 милион емигрираха. Има и временни гурбетчии, сезонни работници и т. н. Тръгнаха да търсят щастието си по света, докато тази забатачена държава „се оправи”. Защо някой трябва да ги вини?
Мнозина мотивират емиграцията си с това, че „комунистите” в България още дърпат конците, станали са червени капиталисти и т. н. И че заплатите са ниски, нагласите на хората са още комунистически, няма свобода за частна инициатива, предприемачество. И хората се радват на изказвания като това на Костадин Чакъров.
Привържениците на онова време пък повтарят, че тогава всички ходели на море, а парното и тока били евтини…
Такива спорове в Интернет колкото щеш. Дали обаче може да се измери в цифри било ли е по-добре при социализма?

Неотдавна размествах на балкона едно шкафче и като го обърнах, видях етикета на гърба му. Останах като гръмнат – цена 88 лв. Цялата икономика на социализма изведнъж изникна пред очите ми. Шкафче, изработено от популярния за соца материал талашит. Широко една педя и половина, с едно чекмедженце (от фазер – пресован картон) и една дървена вратичка. За непосветените ще кажа, че тогава заплатата на млад специалист беше 165 лв.

Курсът на долара беше 1 лв. официално, 3-3, 50 на черно. В магазините се продаваха маратонки „Ромика” за 36 лв. После пуснаха и „Адидас”. Всичко – българско производство. Разбира се, за тях ставаха опашки. Като се чуе, че ще пускат „Адидас” в спортния магазин до хотел „Рила” в центъра на София, отпред се струпа опашка. Случайни минувачи виждат, зарязват работата си и се нареждат. Почват скандали и се правят списъци. Екипировка за ски беше цяло състояние. И тичане, търсене, връзки, да си купиш примерно вносни ски-обувки. Но това със ските бяха глезотии.

„Не съм предполагал, че парите няма да ми стигнат за храна” – това ми сподели мой приятел актьор, пратен по разпределение във Видинския театър. Всъщност не е тайна - Иван Балсамаджиев, тогава млад талант. Живееше в квартира, за която не плаща наем – това му беше уредила местната власт (без да е длъжна). Иначе заплатата му от 165 лв. на млад специалист нямаше да стигне. Но се оказва, че не му стигаше и за храна. Това – към 1980-та. Същите бяха заплатите и за млад инженер, млад архитект 155-165 лв…. След това положението се влоши и храните ставаха все по-скъпи. Ако влезеш в магазина, 5 лв. не ти стигат за нищо, казваха недоволните тогава. А 5 лв., поне до края на 70-те години, се смятаха за прилична сума.

Запазена бутилка “Гроздова ракия” от 80-те години. Въпреки еднаквия етикет тя се произвеждаше на различни места в България и пиячите търсеха една или друга партида от еди кой си винпром. Снимка: Блог на Багера
Алкохолът беше евтин (традиция, която у нас се поддържа и досега). Гроздова 3, 70 лв., отвратителна българска водка „Средец”, правена от кой знае какви производствени отпадъци. Водка „Столичная” в началото на 70-те беше 1, 78 лв. бутилката, учениците си я купуваха с джобни. Към края на 70-те стана 4 лв., после поскъпна още, към края на 80-те беше 10 лв. Бутилка уиски струваше 12 лв. – направо лукс. Имаше само два вида – едното японско (! ) -„Сънтори голд”, а другото някаква куча марка -„Жокей клуб”, с конска глава на етикета, май произвеждано тук. Имаше и известни марки, но …в „Кореком” (за това – виж по-долу).

Запазена бутилка от водка “Царевец”. Тази марка, също и “Средец”, се правеха от софийския винпром и бяха с лош вкус, подобни и дори по-лоши от днешните евтини водки. Снимка: Блог на Багера
Баба ми през 70-те получаваше 10 лв. земеделска пенсия. Плащаха й я веднъж на 3 месеца – 30 лв. накуп. До последно си гледаше зеленчук, кокошки – как иначе? И крава имаха с дядо ми, в малкото троянско село. Неговата пенсия беше 45 лв., после му я вдигнаха на 65 лв. – бил участник във Войнишкото въстание. Така ще ги запомня двамата – цял живот блъскали, без течаща вода вкъщи – носеха си с дамаджана от чешмата наблизо. Цялото село беше така и към края на 70-те започнаха да дупчат, да прокарват тръби за вода в дворовете. Но някои старци се отказаха от тази „инвестиция” и така си умряха без течаща вода в схлупените къщи, строени през 20-те години. Баба ми почина с 30 лв. пенсия – дотам я хвана увеличението. Да, имаше много села, където строяха къщи по на два ката. Обикновено неизмазани. Вътре беше соц-мизерия. Храната и бурканите не са всичко в живота…

Още не мога да си обясня защо в село при комунизма хората си изхвърляха боклука в едно дере и в реката, а трябваше да дойде демокрацията, да сложат контейнери и да започне сметосъбиране.

Не ми се спомня пък как се пътуваше тогава. Бензиностанциите бяха нарядко, с по-една тоалетна отзад, осрана още от вратата. Край всеки паркинг горичките отстрани бяха осрани.
Да, имаше пенсии и по 250 лв. Средните българи, или, да ги наречем средната класа на соца, взимаха заплати по 350-400 лв. през 80-те. Сега има стачки за учителските заплати – традицията да унижават учителите започва именно от соца. Те, заедно с университетските преподаватели, бяха от най-бедните прослойки. Военни и милиционери взимаха повече от тях.

Много ценени бяха професии като бензиджия, барман (тогава имаше лаф – за да станеш барман, трябват връзки с политбюро), които изкарваха пари с разни финтове. Водопроводчици, автомонтьори – това бяха галениците на социализма. Поради особеностите на тодорживковия режим тук, за разлика от други соцстрани, не се разрешаваше и най-малката частна инициатива. Нямаше частни сервизи. Всички бяха на държавна работа, а отделно взимаха в брой на ръка. Склададжиите (за някои видове дефицитни стоки) бяха също много престижна длъжност. Плащаш си хладилника в магазина, а отиваш с кола да го вземеш от склад край София. Ако се уредиш с връзки.

С цветните телевизори настъпи истинска комедия – за руски „Електрон” и „Рубин”, тежки по 60 кг, отначало бяха записвания, опашки.
Докато не се развихри ”Кореком” и не започна да внася масово електроника. Тогава настъпи невероятна търговия на валута на черно. Арабските студенти у нас забогатяха – долар за 3 лева. Японски магнетофон, телевизор, стереоуредба (а не полски „Грундиг”или руски „Електрон”)… В магазините – дънки „Рила”, в „Кореком” – „Райфъл”. Всичко хубаво, качествено и престижно беше от „Кореком”. Само там можеше да се намери кафе например, когато на пазара то изчезваше напълно за месеци и продаваха заместители. На фона на пленуми, конгреси и концепциите на Живков…

Оттогава е един друг лаф, реплика на пропагандата срещу капитализма – „Капитализмът е като мушмула - колкото повече загнива, толкова по-хубав става”.
Това събори социализма – всички видяха безпомощността на системата.

За коли е ставало дума неведнъж при безкрайните сравнения тогава и сега. Тогава се записваш на ред, плащаш 1500 лв. в ДСК и чакаш ред - за „Лада” – от 13-14 до 17 години. За „Москвич” и „Трабант” – от 2 до 5-6 години (разликите в годините се дължаха на разпределение по окръзи и др. ). Като се роди дете или като влезе в техникума, дядото, родителите му правят вноска за кола. До сватбата може да му излезе редът. Вносът на коли на практика беше забранен от живковия режим още от 70-те години – с 200% мито върху цената на колата като нова – независимо на колко е години. Сега в София има регистрирани 1, 1 млн. автомобила, някои семейства имат по 2-3.
В средата на 80-те бензинът поскъпна страшно още преди Горбачов да врътне кранчето – 80 ст. литъра за обикновения, а за супер 96 – 98 ст. Дизелът беше евтин, но нямаше дизелови коли. Само тираджии, работещи в Либия и дипломати, ако си бяха купили чрез „Кореком” „Пежо”-дизел или „Мерцедес”, се радваха на комунистическите цени.

Но социализмът беше един енергиен разгул. България произвеждаше нафтови отоплителни печки. Истинско разхищение – нафта за отопление. Те имаха регулатор с въртящо се копче от 1 до 6. Оттогава е лафът „Всичко на 6”.
Енергията не се плащаше по реални цени. Токът на месец беше по 3-5 лв., ако не се топлиш с радиатор. Парното също беше евтино – към 20 лв. месечна сметка за апартамент, а там, където го нямаше, много на мода бяха акумулиращите електрически печки – по 5-6 киловата. Никой не санираше, не търсеше енергийна ефективност. Първа атомна в Козлодуй бумти до пръсване, печките – на 6, а от некачествената дограма подухва.
И дойде моментът всичко да се плаща… Сега, който е свикнал да плаща по няколко лева за отопление, реве. Иска пак държавата да поеме дълговете на топлофикация, да държи ниски цени… Но Русия не дава газа за стотинки, а „Лукойл” не продава петрола по-евтино. Дори бензинът му е по-скъп от европейския.

Който хвали социализма за ниски цени на ток и парно, е наивник. Те бяха за сметка на друго. Оказа се, че АЕЦ „Козлодуй” въобще не е имал фонд, в който да се отделят средства за закриването му. Токът от него бил евтин… А точно при социализма започна режим на тока. Във всичките години след това токът не е спирал толкова, колкото по време на соца. А т. нар. енергийна мафия постоянно плаши с тоя ток.
Сега плащаме сметката от тогава – започнаха реални отчисления за АЕЦ. И уж била безопасна, а в нея бяха налети 500 млн. долара за повишаване на безопасността й.

Може би най-унизителното при социализма беше, че младите не можеха да се откъснат от възрастното поколение. В една къща или апартамент често живееха и по 4 поколения – дядо или баба, майка, баща, син, снаха и внуче. Двама спят в хола, кухнята изнесена на остъкления балкон на панелката… За апартамент се чакаше като за кола. Някои по 20 години, други по-бързо - с молби от общини, комисии, с връзки – кой както се нареди.

Наемите, в сравнение със сега, не бяха по-ниски. На тогавашните заплати студент плащаше за стая 80-100 лв. в София. И си я деляха по двама. Въобще нямаше практика семейства да живеят „на свободен наем”, както му казваха. Само в общински жилища, ако се вредиш. И партията на разни конгреси правеше програми колко жилища щяла да построи. И винаги не достигаха.

Сега се видя, че ако отпуснеш частната инициатива, тя строи по-бързо от партията - предлагането превишава търсенето в София, където при соца дефицитът беше тотален. Само в Банско стоят непродадени 20 000 апартамента, а по морето – 100 000. Да, сега един апартамент струва 200 средни заплати, тогава беше 50-60 заплати. Но спекулата свърши и сега цените падат. Няма да станат много евтини, но има жилища, има и кредити. Заплатите не се определят с постановления, растат. Хората не са крепостни селяни и могат да се местят тук и там, да търсят по-високоплатена работа, да развиват собствен бизнес, ако щат.
Или – да емигрират. Преди не можеха да си покажат носа навън от България. Живееха като в резерват.
Но политическият режим е цяла отделна тема, която вече 20 години се дискутира…

В спомените за социализма има романтика, така, както човек изпитва носталгия по младостта, първата любов, времето, когато човек е бил по-лекомислен, по-смел, с по-малко отговорности…
Тепърва ще се изчислява икономическата ефективност на …свободата.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 9 години, 3 месеца hash: 2e842437b0

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   Много хубав текст, прочетох го с удоволствие! Нашето семейство по време на соца (майка учителка, баща инженер) пък имаше много ценна връзка - братовчедка книжарка. Хората под 40 години трудно биха разбрали днес какво означаваше тогава да имаш близка, работеща в книжарница, и защо това се смяташе за рядък късмет. За тях ще поясня, че хубавите книги навремето бях дефицитна стока, защото поради липса на други развлечения, хората четяха. За да си купиш "Шогун", примерно, се чакаше на километрични опашки с часове и тиражът свършваше за ден-два. Имаше и друг начин: продаваха се т. нар. "подаръчни пакети". Опаковани заедно "Шогун" и два тома на Тодор Живков и ако искаш едната книга, трябва да купиш и трите. А у нас баща ми носеше книги с кашони - и все хубави, защото ги е заделяла под рафта братовчедката. Имахме огромна библиотека и гостите цъкаха с език - това се смяташе за голяма гордост! Спомням си и други социалистически прелести. Бананите! Или по-точно битките за банани, които пускаха по магазините само преди Нова година. Един от най-ярките ми детски спомени е как в мразовита зимна привечер стоим с майка ми на опашка за банани - не си усещам краката от студ, стоим на тротоара от часове, целите сме побелели от сняг и гледам как някои щастливци отпред си отнасят двата килограма банани (по толкова отпускаха на човек). А билетите за театър и кино на "търси се"? А показните магазини? Ех, соц незабравим...

 

...

преди: 9 години, 3 месеца hash: 1944543a0b

гласове: 1 2 3 4 5   (14 гласа)

3.   И цяла заплата да ми плащаха нямаше да отделя толкова време да пиша такива лъжи и глупости. Никой мислещ човек не може да заблудите. Знаете ли как хората живещи днес на минимилана заплата ще ви повярват? Особено като си спомнят как преди е имало работа за всички и всяка една система и институция е функционирала нормално и с контрол. Как хората имаха цели за бъдещето си и не се определяха по колите и парите.

 

...

преди: 9 години, 3 месеца hash: f594b92748

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   А бе човеко, стига с това строителство, стига с тези асфалти, не усещате ли, че сега мрем бавно и сигурно. За какво ти е това имане, когато нямаш какво да ядеш? Няма да споря с никого, само ще ви кажа, че преди 89 година, България произвеждаше храна колкото 3 Българии да изхрани. Ние сме земеделска страна, не индустриална. Само селско стопанство и туризъм да развием, ще жевеем като царе. Сега какво ядеш, пластмаса от Турция и Гърция и замразено( от преди 20 години) месо от Аржентина. Навремето наши градинари са учели европейците на земеделие, сега ЕС ще ни учи как се произвеждат краставици. Каквато чиста и качествена храна имаше едно време, сега никога няма да я намериш. Яж ГМО, и се развай на живота. Аз предпочитам по бедно да живея, но децата ми да ядат чиста и вкусна храна, а не ГМО.

 

...

горе^

преди: 9 години, 3 месеца hash: 331d874c8b

гласове: 1 2 3 4 5   (4 гласа)

5.   Добре бе, обясни ми като е било толкова хубаво, защо хората смъкнаха режима? Кой бяга от хубавото?

 

...

преди: 9 години, 3 месеца hash: f594b92748

гласове: 1 2 3 4 5   (100228 гласа)

7.   5, кои хора са смъквали режима? Режима го смъкна един продажник на име Горбачов. Явно играчите от запад му напълниха гушката с пари и той се продаде, продаде и нас. Естествено, че като нямаш подкрепа, като нямаш енергия за промишлеността си( а я имахме в изобилие), ще вдигнеш бялото знаме. Някой да те е питал, дали искаше да влизаш в ЕС? Нас ни смятат за стадо, на където ни натирят, натам бягаме. Хората били решили!? Нищо подобно, нас ни подкупват с лъжи за по добро бъдеще(малка част от олигарси го усещат), но народа ще се зарови още по дълбоко в калта. Вече го правим.

 

...