Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

7.   Абе, Авторке, защо да не можеш да се справиш - ти няма да вземеш Извънземно, човешко същество ще вземеш - не хапе. Добрата новина е, че на 100% ще се справиш МНОГО по-добре от истинските родители - алкохолици, побойници, безхаберници. Летвата по-ниско не може да бъде - да не говоря за ужасиите, които са преживяли в Домовете - ти си направо Мис Планета за тези деца и по-зле няма как да се представиш.
И двете със сестра ми сме се изнесли на 19 г. някъде и родителите ми на твоите години останаха без деца. Тъкмо да си вземат дете за гледане и им се тупнаха бабички за гледане, така че така си запълват дните, ние ще им тупним после внуци и няма да останат без задачки.
Не те съветвам да осиновяваш - много ходене по мъките, по-скоро си вземи дете за гледане като приемен родител - може и повечко деца. Мисля, че ще се справиш много добре с по-голямо дете или младеж, защото би станала и добра приятелка на такъв човек.
Ти, ако толкова те е страх, защо не се запишеш по Великден доброволец в БЧК или друга организация - те ходят и правят разни празненства с тези деца, защото и лелките искат да са със семействата си.
Питай и при Закрила на детето дали можеш нещо да се ангажираш и по-смело.
Кой те е убедил тебе, че не можеш да се справяш с деца?
Под деца имам в предвид и младежите на 16 г да кажем, с които можеш да си живееш като съквартирант.
По-смеличко с хората като цяло - не хапят хората.
Или можеш да си вземеш куче - така доста хора завързват разговор с теб, а и щеш не щеш ще се разхождаш 2 пъти на ден.
Ангажирай се обществено!
Аз бях много самотна - отидах сама в София без близки и познати и на шега започнах да се ангажирам в една православна община - там има доста задачки, организации, доста начини да се запознаеш с хора.

Какви интереси имаш? Какви хобита?
Освен това на 43 г. още не се отписвай като жена. Ходи задължително на фитнес или някакъв спорт - там също има как да се запознаваш с хора.
За мъжете - гледай сред господата над 55 г. Днешните мъже на тази възраст вече не са някакви дядковци, които гледат прасета на село, а са активни, атрактивни мъже - за тях ти си млада, привлекателна жена. Това, че нямаш деца дори е привлекателно - тъкмо ще те има само за себе си (мъжете са егоисти), а и такива мъже имат деца, внуци - ще има екшън на „старини“. Деврер ми се разведе и се ожени за жена като теб пак без деца, но беше към 50те, а той на 63 някъде и водят много активен живот - ски, вчера бяха на кънки, планина, колело, нон стоп са на някъде. Сега той стана дядо и общо взето са много добро семейство.
Да ти имам и проблемите - млада, здрава жена, а увесила нос и няма социален живот. Стегни се, момиче!


П.П. Покрай приемни деца ще завършиж и много социални контакти с други родители, с преподаватели, със самотни бащи, с вдовци и тем подобни, а и нищо чудно, ако са големички да се престрашиш да ходиш с тях по клубове и дискотеки - в днешно време има доста хора на твоята възраст и там. Процедурата е лесна, дават се и на сами жени като теб, не ти искат доход или каквото и да е било и ти плащат дори много добре - за теб заплата за разходите на детето доста добри пари, а ти ако си работиш друго можеш да даваш всичко по детенцето и нали да си покриеш разходите. С две думи дори без пари ще ти излезне гледането на дете, можеш и да си помогнеш за парно, ток...и като се прибереш у дома ще има някого..

8.   Аз пък не мисля, че трябва да вземаш дете, защото си самотна. Като си самотна си намери хобита, групи и клубове, свързани с неща, които са ти интересни. Там ще се запознаеш с хора и ще завържеш контакти.

Да гледаш дете, защото искаш някой да те чака у вас е прекалено егоистично. Ако вземеш дете, трябва да го правиш с ясно съзнание.

М/у другото, на 43 още можеш да имаш деца (макар и да се води рискова бременност). Защо не обърнеш сериозно внимание на външния си вид и отношението към хората и да си харесаш някой достъпен мъж?

9.   Вземи си домашен любимец. И пробвай в www. clubr. bg

10.   БОГАМИ! Вие направо изстреляхте проблема на жената да става майка веднага. Я стига глупости. Малко по- кротко. Това не е да си купиш хляб ЗАБОГА. Виждам, че ескате да помогнете, но с това нищо не помагате като няколко поредни коментара и предлагате да осинови дете, куче, котка, папагал или да отида в поредния сайт за запознанства както всички КОИТО НЕРАБОТЯТ. Осъзнайте се! Какво му трябва на човек? Социален живот. Аз също съм "най- шамотният шамотник" (Сит- Ледена епоха). на 27, инвалид съм от 8 месеца. Имал съм много връзки, а сега съм сам. Нямам приятели, имам познати и такива, които искат пари. Приятелството както виждате е нещо много относително. Каква е моята тайна, за да не се гръмна (както каза #1) и да намеря смисъл да продължа, да се боря? Просто се опитвам да си направя социален живот. Пътувам и говоря с всички хора свободно, все едно се знаем отдавна. Хората са такива, че като им се усмихнеш и те ти се усмихват и ставате приятели или поне добри познати. Колкото повече "живееш" активно извън вкъщи или интернет, толкова не-самотен се чувстваш. Когато не мога да пътувам се издокарвам (защото се чувствам добре с хубави дрехи- тоест правя нещо което ми харесва и ме прави по- щастлив) и отивам на театър или кино. Понякога сам, понякога си намирам някой да преметна. Заключението е следното. Спри, помисли какво си искала силно да направиш, направи го. Къде искаш да отидеш. Включи се в нещо в което участват много хора. Поеми инициатива в обществени отншения. Всички ние сме само в главите ни. Приятелите ни са хората, които запълват живота ни, но за жалост. Всеки се ражда сам и умира сам. Срещни се с някой друг самотен и си допаднете би ви дарило с повече щастие, отколкото бихте могли да си представите. Ако все пак решиш да продължиш с интернет запознансвата бих те посъветвал следното: Когато говориш за себе си, избягвай да става прекалено лично в интернет пространството. Това може да ти изиграе лоша шега

11.   запиши се на танци и на планинарски групи

12.   От вчера вече няколко пъти влизам в тази тема и всеки път излизам, без да съм оставила и ред. Причината е, че моят съвет би бил коренно различен от всички, които ти дават по-горе. Ще ти предложа, авторке, една различна гледна точка към това, което ти наричаш "самота".
За мен ти притежаваш абсолютния и недостижим за много от нас лукс да разполагаш изцяло със себе си по всяко време. Това обвързаните жени не можем да си го позволим, можем само да си мечтаем ей така една вечер да си я прекараме на тишина и спокойствие, без "дай", "донеси", "искам", "не искам" и врява, и рев. Ние си фантазираме за разкоша един цял уикенд да го прекараме в мълчание, на дивана, с книжка и чаша кафе. А ти можеш да го правиш, когато си поискаш.
Свободна си също така да пътуваш където си пожелаеш и да тръгнеш по всяко едно време. Няма "кой ще гледа детето", няма "ще изпусна мача". Пълна свобода! Грабваш куфара и се мяташ на влака. А свят - широк и интересен.
Боже, с какъв кеф, когато мъжът ми е в командировка, си слагам една вилица на масата и си прекарвам чудничка вечер пред телевизора с романтични комедии, които той ненавижда и никога не бих гледала, ако си беше в къщи. А пък да съм сама поне за ден сред природата, без детски писъци и мъжки хленч, го предпочитам пред курорт пет звезди.
Ти не оценяваш и най-големия си капитал - възможностите. Ти имаш възможности, а аз нямам; защото аз моите възможности за избор вече съм ги изчерпала, а ти тепърва си свободна да избираш - приятел, любовник, съпруг.
Проблемът ти, авторке, според мен, е не в това, че си физически сама, а че не си добра приятелка със себе си. Не сте си станали дружки "ти" и "ти"; скучно ви е заедно, не умеете да се забавлявате, не си вярвате някак, сърдите се една на друга. Зарежи тези глупости за осиновяване на деца. Ти самата, ако не си в мир и любов със себе си, никой няма да ти помогне. Ако ще цял харем съпрузи да имаш и цяла детска градина да родиш, пак ще се чувстваш сама. Самотата е състояние на ума. Огледало ти трябва на теб и да обикнеш това, което видиш в него.

13.   Ми можеш много неща - вземи си куче , ходи на фитнес , запиши се на танци там ще се запознаеш с много хора , прави йога и още много други неща има . Не се отказвай още си на 43 , щях да те разбера ако беше 80 г. бабичка но си млада и страхотна жена според мен :)

14.   Много благодаря на 10. ? впечатлих се от написаното! Прочетах го няколкократно! Възхитих се на силния ти дух! За жалост ако познавах още един самотник или самотница нямаше да мрънкам тук колко ми тежи това!
До 12. Аз много добре познавам предимствата на сам човек. когато искам и кадето искам отивам! правя каквото поискам! всеки ден си пия кафето с книшка, интернет, телевизия... мога след това 2 дни да не си измия чашата... ….... Ти явно никога не си била сама повече от месец. не ти го пожелавам, но изобщо не ти е позната самотата. не дайБоже да оценяваш моят най голям капитал-възможностите на самотата, знаеш ли колко мили ще ти станат децките писаци и мъжкия хленч! тогава ще те питам за състоянието на ума ти! И твоето приятелсво с"ти" и "ти"
Както са казали хората, "прекаленото и богу не е драго", на мен не ми е добре сама, но и на теб изглежда че семейството ти е дошло в повече!
На всичи останали БЛАГОДАРЯ ?

15.   N10 ми взе думите от устата. Това дори често съм го писала тук „Човек се ражда сам и умира сам“. Хората прекалено много очакват от другите и от общуването като цяло. Ако човек не успее сам да бъде щастлив и да се радва на малките неща в живота, той винаги ще е нещастен и самотен.
Трябваше да го разбера по трудни начини. Бях възпитана от майка си да се раздавам, да не деля хората и да се застъпвам за по-слабите от мен, а децата вярват на родителите си безрезервно. Така някъде в края на 5 клас. се бях заобиколила с аутсайдери и деца, на които помагах във всичко и очакваха от мен да се съобразявам с тях. И така, лятото отидохме за доста време на село, защото времената бяха трудни и с това си помагахме доста като семейство. Селото беше на 400 км. от дома ми, но много се радвах да се прибера и да си видя приятелите в Септември. Имам и рожден ден тогава, но какво се случи като се прибрах - всички почнаха да ме избягват, не дойдоха на рождения ми ден и... в крайна сметка разбрах, че в мое отсъствие са се записали в местната „елитна“ гимназия, за да ги подготвяли за влизане след 7. клас. Преди това бяхме говорили да си останем всички в старото училище и така се оказа, че на есен целият ми клас почти се беше изнесъл и ни разформироваха. Беше късно да се записвам в гимназията, а и не исках вече да имам общо с тези предатели Мен като отличничка ме тупнаха в елитен клас само с такива деца. И представете си - там намерих чудесни приятели, а и на изпита изхарах многократно по-добра оценка от предишните ми приятели - просто не бяха се осъзнали, че не училището им беше виновно за оценките така или иначе.

Това обаче ми беше за урок. От тогава внимателно подбирам приятелите си и избягвам хората, които твърде много разчитат на другите или твърде гръмко обещават вярност, а никога не са до теб дори да отидете на театър - никога не търся хората за услуги например, но усещам кой човек си заслужава и кой не - дискреминирам с две думи и добре си разпределям времето, защото е ограничено.
Научих се като 10 да завързвам бързи познанства и приятелства, но да не притискам народа - който иска, той да идва с мен да кажем.
Сменяла съм многократно държавата си на живот, а в момента живея в България в град на 350 км. от родния ми и нямам проблем, имам приятели, но предпочитам да съм сама и ли с партньора си и дори имам годишна карта за музеите, в които си ходя сама.
Стигнала съм до същите изводи като номер 10 и може би затова ми върви и брака. Не притискам партньора си в нищо, дала съм му свобода да си работи колкото си иска, да пътува, ако се налага и никога не го търся и тормозя къде е и какво правил. Винаги имам хубава книга за четене и се научих, че времето ми е ограничено и си заслужават само определени дейности и хора. Открих също, че с 80% от хората не бих искала да се срещам редовно и като си представя 1 час с човека или 1 час с книгата си в 60% избирам книгата.
Много интересни хора намерих в един курс по ексотичен език, беше забавно, но за 2 седмици само се изчерпаха и сега не поддържам връзка с тях и дори във фейсбук не ги потвърдих. Всяко нещо с времето си - наслаждавам се на общуването с хора, но най-приятно е общуването със себе си. С мъжа ми е различно - той е вече част от мен някак си, а и е много интелигентен и никога не ми е доскучало с него, но с повечето хора просто не ми се губи времето, но дори с него не прекарвам 24 часа в денонощието, а със себе си и се наслаждавам на всяка минутка.
Мисля, че от самота страдат само хората, които си мислят, че като си много навън с други хора не си самотен. Това обаче не е така. Никой друг не може да те разбере и да те направи щастлив, ако ти сам за себе си не си. (Е, и домашен любимец много помага, ако човек толкова много копнее за компания)

16.   Номер 12, това беше красиво. Не съм авторката, но наистина го почувствах :)