 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Други |
Историята на един объркан човек без посока.
преди: 9 години, 3 месеца, прочетена 1817 пъти
Здравейте читатели на spodeli.net! От много време чета истории тук, та дори самият аз (макар и анонимно), събрах смелост да напиша своята в няколко реда. Дано сте така добри към мен, както съм ви виждал толкова пъти към други.
В 20-те си години съм си, но единствено физически. Преживял съм много. Операции, счупвания, трамви...всичко благодарение на злощастния ми късмет или все още незнайни за човешкия ни ум обстоятелства. Никога не съм бил от "отворения" тип хора. Винаги бях и все още съм абсолютен аусайдер, някак си винаги отритнат от обществото, сякаш винаги е имало една тънка, но непробиваема стена между мен и другите. Никога не съм събирал сили да говоря с момичета, никога не успях да изпитам любов. Защо? Може би заради безкрайната ми глупост, несигурност? Заради страха да не бъда наранен дори повече? Не знам, вероятно няма и да разбера. Предполагам, че е излишно да казвам, че съм девствен, което е изключителна рядкост за човек на моите години. Та аз дори не съм държал момиче за ръка. Опитвах се да се променя. Исках да имам самочувствие, исках да бъда в някои отношения просто един от всички. Оказа се трудно, невъзможно. Имах, все още имам мечти (все пак надеждата умира последна), да бъда някой. Може би писател? Да изпитам тази магия на първата целувка - споменът оставащ за цял живот. Но, ден след ден всичко става все по-сложно.
Нервите ми не издържат, психиката ми се срива. Често седя буден по цели нощи, умиращ за сън. Но не, съня е нещо далечно. Как мога да заспя при толкова бушуващи мисли? Депресията ми е вече постянното ми състояние. Усмивките, смеха- те са рядкост или висша форма лицемерие...На моменти не знам защо живея. Размишлявал съм върху този въпрос- защо сме живи? Защо сме тук? За да израстваме духовно, за да открием правилния път, за да грешим, докато не достигнем съвършенството? Джон Ленън е казал, че животът е това което се случва, докато си правим други планове. Но аз глупакът не мога да открия смисъл, дори в това! Какви планове, какъв смисъл може да иска, да прави един човек, които вече все по-трудно, дори изобщо не открива щастието. Ето ме сега, сам в три през нощта. Седя и се самосъжалявам за изгубени възможности, за неща които не съм казал или премълчал,за неща които не съм направил, за отминалите години прекарани в депресия, очертаващи пътя на нови. Изгубих пътя си. Не знам как да започна, не знам от къде да започна. Не знам какво да променя. Не знам какво да направя, за да бъда един пълноценен човек. Дори не знам..Защо пиша тук? Дали някой ще успее да ми каже нещо, което ще ми помогне, дали изобщо имаше смисъл да пиша, след като явно, съм негоден за промяна? Надявам се, но дълбоко се съмнявам. Точно заради тази моя личност твърдя, че съм едва в 20-те си години, но само физически, макар разклатеното ми здраве. В мен има дете, има и старец. Защо дете? Защото съм наивен. Чакам любовта ми да почука на вратата, гледам на света с широко отворени очи, жадни да не изтърват нещо важно около мен, може би търсещи щаститето в това на другите. Старец, защото не се чувствам на годините си. "Човек е на толкова, на колкото се чувства." Изглежда успях да предам негативен смисъл на тази така хубава и популярна фраза. Старец, защото имам чувството, че цяла вечност съм сам, дори заобиколен от хора. Не издържам на монотонността на патетичния ми живот. Искам най-накрая да бъда щастлив като другите около мен! Искам да разбера, защо съм тук? Защо? Знам, че желая твърде много, но разберете ме, аз съм един много, много объркан човек. Имам нужда от ръка, която да ме издърпа от ямата в която съм. И моля ви, знам че много от вас ще възкликнат, че това е просто поредната сантиментална история, но вече съм получил достатъчно омраза. Искам просто щастие, нима всеки не го заслужава?
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 9 години, 3 месеца hash: 1a89e5d09a |
|
1. Лошо, лошо но какво да се прави. Аз лично ставам сутрин поглеждам се в огледалото и си казвам "Ще си умра сам без да съм изпитал щастие" и продължавам напред. Пускаш се по течението и да става каквото ще, няма какво да му мислиш толкова. Запиши се да учиш нещо ако не си записал, започни да спортуваш, намери си някаква работа, бе де да знам намери си нещо да правиш, защото колкото повече ги мислиш тия работи толкова по-зле ще става. Замисли се има и по-лоши работи от самотата.
|
| преди: 9 години, 3 месеца hash: 215f476261 |
|
2. Грешно е да се самосъжалява човек. Трябва да повярваш в себе си и във възможностите си. Напиши си на един лист своите цели и ще ти се сбъднат желанията и мечтите. Спри да живееш в миналото си, в проблемите си и в неудачите си - само на 20 си. Животът е пред теб.
|
| преди: 9 години, 3 месеца hash: d8b4817237 |
|
3. Разбирам болката, която си изпитал, но имаш нужда от любов.. тя е най-сладкия и лесен начин за постигане на душевна радост :) Няма ли някое момиче, което харесваш по-така?
|
| преди: 9 години, 3 месеца hash: bd3b9ac87e |
|
4. Ами авторе, ти долу-горе си разбрал какви са ти проблемите - наивност и пасивност. Сега остава да спреш със самосъжалението и да работиш за разрешаването на проблемите си. Впрочем, надявам се не живееш с вашите на 20 годишна възраст. Това може да доведе точно до пасивно и наивно поведение, защото човек е обгрижван от родителите си.
|
| преди: 9 години, 3 месеца hash: 56e44788e8 |
|
6. Авторе, приличаш на депресиран и отхвърлен от любовта на живота си човек. Като гледам даже и сънят ти е напуснал. Много лошо така. Аз преди години така съсипах психиката и вярата на едно момиче в собствената й стойност. А беше съвсем неволно. Дано се е оправила вече. Ще ти мине, спокойно.
|
...
| преди: 9 години, 3 месеца hash: 60dc4c8f96 |
|
7. Здравей! Аз бях девственица, недокосвана от мъжка ръка до 24 та си година. Усетих се, че започвам да завиждам на влюбените двойки, които виждах по улицата. Имах много наивна представа за това да си имам гадже. Просто исках някой, с който да се разхождаме, хванати за ръце. Започнах да обръщам повече внимание на външния си вид. В един момент, започнах да чета обявите за запознаства и имах късмет. Една неуспешна среща, при която момчето не ме хареса. Следващия мъж, с четири години по-голям от мен, ме хареса от пръв поглед. На мен ми трябваше време, за да се влюбя, но това се случи. Нямах абсолютно никакъв опит и му го казах. Той ми даде цялото време, от което имах нужда и сега е най-важния човек в живота ми, на скъпия и най-обичания. Прекрасен е във всяко отношение вече 15 години.
Разказвам ти всичко това, за да ти кажа, че всичко е възможно. Трябва да си действен и да си казваш, че дребните неуспехи са част от пътя към успеха. Надникни в тези сайтове за запознанства. Твоята бъдеща половинка е някъде там и те чака. Желая ти много успех!
|
| преди: 9 години, 3 месеца hash: a11316c7e3 |
|
8. Имаш ли проблеми с общуването? Най- вероятно да.
Прекарвай повече време сред хора, за да се социализираш. Повярвай, всичките ти проблеми(или почти всички) идват от това затваряне в себе си.
Тренирай нещо, ходи на фитнес или поне в близкия парк, стадион да бягаш например. Там можеш да се запознаеш с много хора. Момичета, които ще ти привлекат вниманието. Ами отиди и се запознай с една. Едно здрасти аз съм... и вече от там нататък я питаш неща за нея, за да я опознаеш. Покажи и интереса си. Възможно е една да те отрежи, втора, трета ама четвъртата няма. За вас мъжете всичко е до увереност и общуване, повярвай, казвам ти го като момиче. Не може да чакаш любовта/момичето мечта да чукне на вратата и хайде хоп. Не става така. Не е нито срамно, нито трудно.
|
| преди: 9 години, 3 месеца hash: 246b1d9812 |
|
9. До номер 3. През годините никои не е имал чувства към мен, поне аз силно вярвам в това. Самият аз съм харесвал няколко момичета, естествено без резултат, но не се обвинявам. През годините си като ученик съм бил от типа хора създанени, за да ги подиграват. Не са липсвали разговори от типа "Представяш ли си, колко би било смешно да ти е гадже" Все пак съм "спрял". Не бих казал, че съм с отблъскваща външност, дори съм бил описван като " симпатичен" от по-свестни женски индивиди в съвсем кратките ни разговори. Освен запомнящата ми се пасивност, нямам лош характер... Дори се водех за "забавен". И все пак... Не мисля, че можех да направя нещо в условията в които бях. Вече мисля, че не си позволявам да изпитвам чувства. Все пак знам, какво следва.
|
| преди: 9 години, 3 месеца hash: a99f24a71c |
|
10. Номер 1 - ами ако човек учи или работи, и все пак не може да излезе от състоянието, в което е изпаднал?
Номер 2 - а когато човек живее с хубави спомени от миналото, но въпреки това се чувства зле?
Номер 3 - Това да се отдаваш на подобни мисли, не е ли по-скоро до нагласа, а не от липса на Любов?
Номер 4 - и да живее с родителите си, какво? Има наивни хора, които не живеят с родителите си и обратното! Освен това аз не смятам, че авторът е пасивен. Авторът е обяснил, че подобна активност му изглежда лицемерна! Става въпрос за неприятни усещания или определени възгледи, а не за пасивност!
Номер 8 - мисля, че отсъди леко прибързано! Защо да "чака момичето мечта да чукне на вратата"? Защо ако не е срещнал Любовта все още, значи чака някаква "мечта". Това, че иска Любов, но в този момент не я търси, не означава, че "чака".
Въпросите са реторични!
|
| преди: 9 години, 3 месеца hash: 8b0ef71f3f |
|
11. И при мен нещата се случиха по тъкъв начин. Не една, а няколко травми cъм преживяла. Вече въобще не искам, да живея. Дори и психиката ми се разболя още на 15 г. Не искам да живея cама. Заради това не мога повече да съществувам. Изгубил си вяра че нещата могат да се променят. Но всичко си зависи от характера на момичето което, можеш да си харесаш. Всичко в живота може да се случи, за добро, или лошо. Постараи се повече. Успех. Ж 28 г.
|
...
| преди: 9 години, 3 месеца hash: a99f24a71c |
|
12. Все едно чета себе си... и аз съм на 20, и мен ме измъчват абсолютно същите терзания. Смея да твърдя, без да желая да обидя някого от коментиращите, че повечето от тях не са разбрали проблема на автора. Не си пасивен. Ти си активен човек, щом искаш да промениш това, но нещо отвътре ти пречи да изявиш тази си активност. Не се чувстваш добре в тази среда и общество, и това те обърква. Не греша, нали? Стигнал си до предела. Но от прочетеното дотук аз останах с извода, че си много морален и интелигентен човек-оттам идва всичко. Не виждам защо трябва да се променяш-хубавите неща сами ще пристигнат при теб-просто промени нагласата си. Пиши проза или поезия. Нали това искаш? Надявам се след време да прочета твое произведение.
|
| преди: 9 години, 3 месеца hash: a28f99925d |
|
13. Недей да се занимаваш със сайтове за запознаства. Там само ще се депресираш, че не ти обръщат внимание, а истината е че на 10 процента момичета има 90 момчета. Веднъж сложих снимка на момиче, средна хубост и ме заляха сас предложения. В тази конкурентна среда без опит нямаш шанс.
Започни да общуваш с непознати. Ззаговаряй ги на улицата. Този сайт ще ти помогне pick up forum
Напиши го в гугъл. Има техники за заговаряне и интересни истории на момчета, които го правят. ще ти помогне и ще ти е интересно.
|
| преди: 9 години, 3 месеца hash: ac90379235 |
|
14. Здравей, авторе,
аз съм момиче на 24 г, от както се помня съм много чувствителна, не съм като останалите,
моята депресия, ако може така да опиша състоянията си, ме съпътства от 18 годишна някъде, въпреки че оттогава през цялото време уча и работя. Излизала съм с момчета приятелски, но имам чувството, че не сме на еднакво духовно ниво и или аз се одръпвах или те. Намерих си две -три приятелчета, които и те са по различни и се разбираме. Аз обичам да си се прибирам сама, да размишлявам за живота, за света, за логиката на всичко
разхождам се сама и все размишлявам...
|
| преди: 9 години, 3 месеца hash: ac90379235 |
|
15. Отново съм горният коментар, та исках да ти кажа, че и аз много пъти не съм намирала смисъл, била съм на дъното, но винаги съм намирала сили да продължа и съм се калявала един вид. И знаеш ли малко по - малко взех да се боря със страховете си, примерно сприятелявам се колкото е възможно с нови хора, нещата, които са ми били трудни и неприятни преди се опитвам да ги разуча, да ги овладея и някои даже ми стават любими. Или пък ранното ставане сутрин да си направя закуска, да спортувам за старт на деня и него го постигам малко по малко. Нужна е воля и сила.
С една дума всичко, което ти се е струвало трудно и непостижимо го набелязваш да се опитваш да го пребориш, но не наведнъж малко по -малко и не трябва да се променяш, а просто да се бориш с неща, с които мислиш, че трябва. Започни с нещо дребно като ежедневен спорт, хранителен режим, ставане рано за да тренираш себе си, после започни и с останалите неща. :)
И още нещо аз от цялото размишляване стигнах до извода, че човек има ли в живота си любов, е друг човек. Но
онази истинската, която преобръща коренно всичко и те кара да забравиш кой си бил преди. Не всички ще ме разберат, но не може да се замени с нищо.
Ще се радвам да пишеш отново и очаквам положителна промяна у теб, не се страхувай дори да продължи месеци :)
|
| преди: 9 години, 3 месеца hash: 246b1d9812 |
|
16. Отново от автора-благодаря на всички за подкрепата! Не мисля, че може всичко да стане изведнъж, но ще опитам. Специални благодарности на номер 12 за признанието. Да, искам, но на кой му пука за поредния млад писател? Надявам се, да получа още коментари. Чувствам го като морална подкрепа.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
