 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Други |
Кормуване
преди: 9 години, 20 дни, прочетена 1461 пъти
Здравейте на всички! Предварително искам да благодаря за времето, което ще отделите при прочитането на моята история! Както се подразбира от заглавието, става въпрос за кормуване. Момиче съм на 18 години и преди два месеца започнах шофьорските курсове. Миналата седмица ми беше теоретичният изпит, който взех с 1 грешка. Досега имам проведени 8 практически часа. Първите няколко часа бяха извън населено място, но от 3 часа насам вече карам в града. Проблемът ми е, че откакто карам в населено място много се притеснявам, в резултат на което изпадам в паника, а стигне ли се до там, не слушам нито какво ми се говори, бъркам посоките, трудно ми въртенето на волана. Не знам защо става така, проблемите ми идват от главата, притесня ли се веднъж и съм до там, не мога да си възстановя мислите след това. Аз съм много чувствителна и при всяка грешка се разстройвам, но не съм някоя лигла, която не става за нищо. Смела и амбициозна съм и много искам да стана шофьор, обичам да пътувам и в това отношение искам да съм независима, но като си помисля за провала и желанието ми се убива. От семействово ми имам подкрепата само на майка си. Тя е човекът, който ме записа и вярва в мен и аз не искам да я разочаровам. Знам, че всеки е минал по този път и не се е родил научен и че не бива да се отказвам! Ще съм искрено благодарна на някой за съвет, защото наистина имам нужда. Искам да попитам и как стоят нещата с практическия изпит - той включва ли часовете за кормуване и ако те скъсат каква е цената, за да се запишеш отново?
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 9 години, 18 дни hash: 815d33ee71 |
|
1. Мила, бях същата като теб, че и по-зле. Записах се на курс още на 18 и бях се понаучила, ама заради тая моя нервност ме късаха 3 пъти и се отказах. Реших, че от мен шофьор няма да стане. Минаха няколко години и започнах да си търся работа и гледам, на всякъде искат книжка. И като се амбицирах... "Всеки втори мангал кара, аз ли не мога? " Пак записах курса, листовките ги взех лесно, обаче на кормуването ме скъсаха, ама аз инат. Записах си куп допълнителни часове и на второто явяване всичко мина супер. Взех си книжката, купих си кола и вече си я карам 3 години. Голям кеф! Установих, че много обичам да шофирам. Едва ли съм супер шофьор, обаче вече не съм опасна за никого, а и както казах обичам да го правя! Така, че щом аз успях и ти ще успееш. Важното е да си преодолееш страха. Ако трябва след края на курса си запиши допълнителни часове, няма смисъл да се явяваш на изпит ако не си сигурна. А, ще ти разкажа и за деня на изпита. Та значи ставам аз рано и отивам на работа (карах си курса в една школа близо до офиса), всичките ми колеги ми стискат палци, успокояват ме, пожелават ми успех... тръгвам за изпита малко рано и звънвам на най-добрата си приятелка. Тя ме успокоява, разсмива ме нещо и вече се чувствам по-добре. Влизаме в залата, всички са нервни, обаче инструкторите са готини и разказват разни смешни истории за да ни отпуснат. Идва изпитващият, моят стомах вече е на топка. Пише си името на дъската и о, чудо! Казва се точно като дядо ми (!!! ) какво съвпадение само! А дядо ми, Бог да прости, беше страхотен шофьор. Приемам това за добър знак и решавам, че дядо ми ще ме напътства от небето. Моля да карам първа. Докато вървим към колата пак съм нервна, изпитващият се оказва готин и ме успокоява, че не яде хора. Качвам се и едвам запалвам колата от нерви, обаче става, пак си спомням за дядо... и като тръгнах, та не усетих кога минаха 20 мин. Накрая чух само, спри под ония дървета и слез. Спрях колата, загасих я и слязох. Не чувах какво си говорят вътре с моя инструктор, но по доволното му изражения знаех, че всичко е ок. След малко ме повикаха. "Честито! " Стигнах до офиса сякаш летях, купих бонбони, черпих колегите... звъннах на нашите, на най-добрата ми приятелка, на баба ми... и така! И сега си обичам кола! Така, горе главата! А да, забравих, че в деня на изпита пих и малко "Мента, глог и валериан", до офиса на школата има аптека и докато висях от вън ми хрумна да питам дали могат да ми дадат нещо за нервите и жената ми даде "мента, глог и валериан". Пийнах си две глътки и това ми помогна. Та в общи линии това е, ако някое от моите трикчета ще ти помогне, ще се радвам.
Успех! И трябва да вярваш! Я какви глупаци карат по улиците! Щом те могат и ти можеш!
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
