Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

8.   Аз от личен опит мога да потвърдя казаното от номер 1.

На мен лично от книгите (има ги в читанката и спиралата) и клиповете в Ютюб на Ошо и Екхарт Толе ми светна лампата, че не съм се научил да живея, след като цял живот се бях обрекъл на страдание. Бях разбрал, че имам някакъв бъг, но така и не вдявах какво не е наред. Принципно с това разбиране се постига не само духовно израстване, а и физическо (връзка, пари, здраве и т. н. ) макар последното да не е истинската цел.

Но парадокса е, че когато разбереш философията, просто парите спират да имат същата стойност за теб и точно тогава започват да идват в живота ти, макар че вече не са ти цел.

Един цитат от Ошо:

"Животът продължава, винаги, винаги. Няма крайна цел, към която той да отива. Просто пътуването, самото пътешествие е животът, а не стигането на дадено място. Танцувай и пътувай, движи се с радост, без да се тревожиш за крайна цел. Какво ще правиш, като стигнеш някъде? Никой не е задавал този въпрос, защото всички се опитват да намерят цел, място, където да стигнат в живота. Но скритият смисъл… Ако наистина постигнеш целта на живота, тогава какво? Тогава ще имаш доста смутен вид. Няма къде да отидеш, стигнал си крайната цел – а в пътуването си изгубил всичко. Трябвало е да изгубиш всичко. И така, ще стоиш гол при крайната си цел и ще изглеждаш като идиот – какъв е бил смисълът? Толкова бързане, толкова тревоги – и ето го резултата. "

Целта, очакването, надеждата, желанията са все знак, че не приемаш реалността (настоящето). А реалността е като гравитацията, просто си я има и няма сила, която да може да я спре. Колкото и да и се противиш, тя ще те смаже, ще те прегази, ще те унищожи. Затова по-добре да я приемеш и да не и се противиш, защото тя е всичко, което имаш реално. Нищо в бъдещето го нямаш реално, то е само илюзия, едно очакване за нещо по-добро. Но то само ти напомня какво нямаш в момента и вътрешната ти липса расте.

Но всъщност ти в настоящето имаш всичко. Не казвам да се правиш колко ти е готино сега. Ако щеш не го харесвай, но го приеми такова, каквото е. Защото и да искаш няма да го промениш. Или го приемаш и се оставяш да те носи, или те отнася като буйно течение, защото ти си твърде твърде незначителна спрямо него.

Разбери, че самото поставяне на цел автоматично те обрича на страдание. Дори и да я постигнеш някой ден, пак ще се страхуваш да не го изгубиш и ще искаш още повече. Нуждата предполага страх и страдание. Защото тя е липса и страх, че няма да го получиш или че ще го изгубиш. "Искам връзка"="Страхувам се от самотата". А дори и да постигнеш най-крайната си цел, както казва Ошо, то какво следва след това, ти ще си празна, няма да има къде да ходиш повече. И какво ще правиш до края на живота си после? Виждаш ли колко са безсмислени желанията и целите?

Представи си, че си на смъртно легло. Та ти цял живот, няма да си изживяла нито 1 миг. Винаги ще си живяла в бъдещето, т. е. в илюзия. И в крайна сметка пак ще си умреш в нужда. И какъв ще е бил целият смисъл от целия ти живот без нито един пълноценно изживян миг.

Ако се страхуваш, страхувай се. Позволи на страха да бъде, да те изпълни. Всичко, но не се съпротивлявай. Страха живее от съпротивата, от липсата. Дори и на лошото не се съпротивлявай. Нека си изпълни мисията и си замине само, когато семтне за необходимо. То си има своята мисия и не е случайно. Ако ти му се противиш, само удължаваш присъствието му.

Истинската сила е да се отпуснеш и довериш на реалността. Да, понякога може да не ти харесва, но тя е всичко, което имаш, и винаги е с теб. Харесва ти, не харесва ти - това си е реалността и друга няма да стане в този миг. Затова се научи да си в мир с нея и да си щастлива с нея. С пари, връзки и т. н. няма да си щастлива, защото те са преходни. И да ги имаш днес, утре един Бог знае дали ще ги имаш. И тогава какво? Щастието ти зависи постоянно от някакви временни фактори и ще живееш в страх да не изчезнат ли (и с тях щастието ти)?

Само реалността е постоянна без значение какво съдържание приема във всеки един момент. Тя винаги е с теб. Дори ако умреш, пак ще е с теб (съзнанието ти).

Трябва да изживяваме всеки един настоящ момент, защото той ни е даден даром. Дори ако ти остават 10 сек живот, трябва да се насладиш на всичко предложено ти в момента. Никой нищо не заслужава, всичко ни е дадено даром. Но дори и нищо да не ни бъде дадено, ние пак ще сме завършени, защото нашето съзнание няма и нужда от каквото и да било. Дори от въздух. Ние сме си завършени така както сме си. Всичко е постигнато, няма нищо за постигане. Ако все пак ни бъде дадено - ОК, но и без него можем.

"Който има, нему ще се даде и преумножи, а който янма, ще му отнеме и това, що има. " Т. е. който изпитва липса, нужда, ще става още по-беден във физическия свят. Който е вътрешно завършен и не изпитва липса и си е добре така, ще му се даде и физически. Но то ще е не от нужда, а ще е просто физическия израз на вътрешното му състояние.

Познавам психоложка. Тя ми каза, че 90% от богатите и клиенти не са щастливи. И това е, защото не са постигнали вътрешния мир. Може да имаш милиони, но ако не си се научил да живееш, те нямат никаква стойност. Можеш да ги хвърлиш на боклука, все тая. Имат липса, купуват си палати, радват се няколко дни и пак започва нещо да ги човърка, че не е достатъчно. Купуват си още по-големи палати, коли, жени, но всичко е временно. После пак ги гризе нещо, някаква празнота. Тяхната философия е "Винаги имам по-високи цели и никога нищо не е достатъчно". Това разбиране ги обрича на пълно страдания въпреки богатството.

Ако като бедни са го отдавали на пари, сега дори не знаят каква е причината и са в пълно неведение, смутени какво аджеба им липсва. А всъщност не могат да разберат, че всичко си имат и не е необходимо да купуват нищо, за да са щастливи. Тези покупки не намаляват празнотата.

Но в това разбиране на живота има и друг КАПАН. Ако си поставиш за цел да нямаш цел, то това също е желание, също е неприемане на реалността тук и сега. Просто се отпусни и разбери, че каквото и да правиш ТУК и СЕГА е всичко, което имаш.

НО не го бъркай с безразличие. Това не е безразличие, а приемане такова, каквото е. Ако си бедна, ок, приеми, че си бедна. Дори да не ти харесва, кажи си: ами бедна съм, може да не ми харесва, но това съм си аз и се приемам. Няма да се противя и да се обричам на страдание. Щом това ми се предлага за момента, нека съм бедна. Нека бедността изпълни живота ми, щом такава е волята свише.

НАЙ-ВАЖНОТО е да разбереш, че каквото отношение имаш към РЕАЛНОСТТА, такова ще има и тя към теб. Ако я мразиш и тя ще те мрази, ако ти е безразлична и тя ще е безразлична към теб. Ако изпитваш респект към нея и тя ще има към теб. Но тя е милион пъти по-могъща от теб. Така че твоето отношение се връща при теб, но многократно повече като сила. Представи си само, ако искаш приятелство с нея какво приятелство ще получиш.

Тя е като бурно течение, което помита всичко по пътя си. Как да не изпиташ респект към такава сила. Ако плуваш срещу течението, няма да преплуваш и метър. Дори и да го преплуваш, ще се изтощиш за секунди и е въпрос на време да те отнесе обратно. Но ако използваш това течение да се придвижиш по-надолу, то ще имаш един надежден партньор, който ще ти сътрудничи.

Бедна ти е фантазията какво блаженство е, когато спреш да се тревожиш, стомахът ти спре да се свива на топка, спрат страховете и т. н. Чувството да не зависиш от никакви цели и желания и просто да живееш така както ти се дава, е невероятно. Пълна свобода.

Променя ти се излъчването, визията, цялата химия на организма. Няма ги вече хормоните на стреса, тялото ти се подмладява. Хората търсят контакта ти, долавят вътрешния ти баланс, хармонията и мира в теб. Така си намираш по-лесно по-добра и платена работа, контакти, връзки, доверяват ти се. Изобщо пред теб се отварят нови възможности. Целият свят си отваря вратите пред теб, когато ти самата кажеш ДА на всичко в живота си такова, каквото е. Но помни - не отварянето на тези врати е целта, цел няма, това е само незначително следствие.

Живота няма цел, самия живот е цел. Когато вървиш, не е важно къде ще стигнеш, а самата разходка. Където и да стигнеш, ти ще си се обогатила със самата разходка. Нека животът сам ти предлага, а ти само му кажи ДА. Не търси, не желай, нямай цели.

9.   Номер 1 е супер права. Егото ни иска още и още, никога не е доволно от това, което има. Мисли си, че ще е доволно като стане еди какво си и ако това нещо накрая стане - си измисля нещо ново, което трябва да стане, за да е пак доволно. И така 99% от хората служат на своето Его... Самото мечтаене да ни се случи нещо хубаво генерира приятно фалшиви Его емоции в нас, а когато самото нещо ни се случи, енергията му вече е ниска и не ни прави впечатление. Затова измисляме ново приятно нещо, което да искаме да ни се случи... и така цикълът продължава - живеем в мислите си да ни се случи нещо приятно, вместо да живеем без очаквания тук и сега.

Подобно на номер 1 мога да препоръчам други книги и автори, свързани с живот в настоящия момент - Екхарт Толе на мен лично ми влияе най-силно в тази насока ("Силата на настоящето" и "Нова Земя"). Всяка книга на тема Будизъм ще има много истини по темата - Буда още преди 2500 години е осъзнал "проблемът" на авторката и на болшинството от хората - привързаностите. Привързаностите към материалното, или към одобрението на другите, към одобрението на Бог, към спазването на обществените норми, или към даден начин на живот и тн. В Християнството също заляга тази философия, но то е абсолютно погрешно интерпретирано от масата от хора и от църквата, за съжаление.

Моето упражнение за живот тук и сега е когато забележа, че умът ми започне да се изгубва от настоящето, да си помисля какво правя в момента. Сега, ти си пред екрана и четеш това изречение в момента.. Вероятно самото прочитане на изречението е предизвикало вниманието ти да се насочи към настоящия момент.

Има една будистка мъдрост по темата, която не помня с подробности, но в същността си е:

Когато седя, знам, че седя.
Когато ям, знам, че ям.
Когато вървя, знам, че вървя.

10.   n 9 и останалите, н 1 съм. Благодаря, че ми прочетохте поста. Аз задължително ще прочета нещата, коиот препоръчахте.
Много е трудно да живееш в настоящето, не казвам че е лесно. Контактът с деца, с разни животни (в моя случай котарак) много помага. Например моят котарак не се тревожи дали утре ще е хубаво времето, дали ще има хапване. Той като има слънце си ляга и се напича, а когато няма слънце и вали - лиже си се и спи пък под едно одеалце. Понякога му купувам малко лукс храна - когато има от нея, той искренно се радва. Когато няма - ще яде от евтината, но никога няма да се тревожи дали ще има или не - дори утре мен да ме няма, той ще си намери някакво решение - ще живее навън, ще лови мишки и птички и пак ще оцелее, но защо да се притеснява за това „утре“ като днес, тук и сега има топъл дом и храничка? Защо да не се радва ДНЕС на евтината храна, която ще го засити и напълни стомахчето, за да тъжи по луксозната?
Други пример - ние, когато заминаваме за някъде изпразваме целия си хладилник, а той винаги по принцип е зареден. Две-три чанти на Метро от големите се събират всякакви неща. Слагаме ги на стената на трафопоста и не минат и 10 мин. гледаш някой ги е взел. Винаги се чудех кой е това и си мислих, че са клошарите докато веднъж видях как хората, които метат улиците всеки ден (не са на програма, а са си назначени) взимат торбите. Те не мислят дълго - може храната да е лоша, може да е дори отровена или нещо такова както бихме постъпили ние. Не, те се радват на сокове, шоколади, нутели, сирене, плод, зеленчук, салами и най-много се радват на разни глупости, които не са от първа необходимост - веднага си разпределят нещата, сядат и си правят пикник. Когато е много топло им снасям бутилки с мин. вода от хладилника пък - радват се като малки деца. Ако не им снеса обаче не са тъжни.
Утре няма да има торба с храна, може би след седмици някой ще им остави, но те се радват, че ДНЕС ИМА.
Ние обаче сме свикнали да не забелязваме малките, но най-важни неща, докато не ги загубим.
Например всеки знае какво е да загубиш близък човек - дори баба или дядо. Най-много те е яд, че не си казал приживе на човека колко го обичаш, колко ти е бил важен, колко ти е дал, не си прекарал време с този човек, макар че би ти било приятно... вместо това си си намерил още две работни места, за да си платиш новите мебели.
Някои хора живеят цяла година за лятната почивка и празниците. Знаете ли кога се разделят най-много семейства - точно тогава!

Просто цяла година вместо да живееш тук и сега си проектирал всичките си очаквания върху тези дни, а точно тогава жена ти например е в мензис и не иска секс, децата ти са хванали някакъв гаден грип, някой ти пука гумите на колата или просто времето е лошо... за капак можеш да катастрофираш на магистралата с чисто новата си изплатена кола, за която си работил съботите и неделите ти...

Един от най-щастливите хора, които познавам живее 7 месеца поне в годината на морето ПЪРВА ЛИНИЯ. Просто след настъпване на кризата, много парцели останаха незастроени. Този човек е пенсионер - намерил е и е питал собственика и с негово разрешение си е сложил каравана върху парцела, има ток и вода дори и докато почнат да строят, той си живее там и се наслаждава на хубавото време и природа. Питах го веднъж - „АМи какво ще правиш като решат все някога да строят“ - ...какво ми каза „Да са ми живи и здрави. Много ще се зарадвам, защото се наслаждавам вече 5 години на този парцел, хубави хора са, дано и те да имат това щастие“, а аз ще си намеря друго местенце - огледай се, пълно е с места. Оглеждам се и не виждам точно толкова добър парцел, но виж - той не се притеснява, че ще го изгонят един ден, той е приел неизбежното, но се радва на тук и сега, защото само това е реалното - какво ще се случи ...това е в звездите и не е реално.

...до ден днешен не са почнали да строят, живеят в шумния и мръсен град и сигурно всеки ден работят, въртят сделки тъмни и бели и кой знае дали ще доживеят да се насладят на парцела си първа линия. Дядкото обаче се пече от години и всеки ден е в морето.


Аз бях изпаднала в много лошо положение. Подобно на Авторката живях за разни цели в миналото и когато ги постигнах изпаднах в безтегловност и... просто не можех да стана от леглото. Обхвана ме апатия, дълбока депресия. Осъзнах колко празен и самотен е животът ми... и да, точно „Излекувай живота ми“ по случайност ми промени тогава живота. Нямах какво да губя, просто четох, гледах клипчетата и изпълнявах според възможностите си методите там.
В рамките на 6 месеца животът ми се обърна на 180 градуса.
ж30