Самотата е лошо нещо
преди: 8 години, 11 месеца, прочетена 1139 пъти
Момче, на 23г, от голям град

До преди месец имах доста приятели. Или поне компания, с която да се движа и да излизам. Сред компанията имах двама добри приятели, с единия от които прекратихме приятелството ни. Проблемът беше, че се скарах с братовчедката му, с която бяхме заедно 6 месеца и заради нещата, които и направих сега пича ми се сърди. Главно аз бях виновен, но ситуацията е такава, че няма как да поправя грешката си, защото това което направих е гадно и човека няма как да ми прости. С останалите от компанията може да се каже, че съм в нормални отношения и си говорим, и няма проблеми, но когато този човек ходи при тях не ми се обаждат.

Другото момче, с което сме приятели от малки го запознах с повечето от тази компания и сега излиза с тях и ме игнорира. Не ми вдига телефона и като му звънна, и го питам къде е ми казва, че е с другите и утре щял да ми звънне или си измисля някакво оправдание... и съответно на другия ден или не ми вдига или не ми звъни. Усещам, че някак си съм нежелан. Преди се събирахме с коли по няколко човека и обикаляхме напред-назад. Имаше голямо разнообразие, смях. Сега това няма да го има. Всички се събират и този добър приятел, с който сме израснали ходи при тях и не ми звъни, или ако му се обадя се оправдава. Явно другият, с който се скарах му говори да не ме вика... но е казал за мен, че няма нищо против, просто не искал да си говори повече с мен.

Гадно ми е като цяло, защото ми е самотно и се чудя какво да правя по цял ден. Лятото ми отиде на вятъра... Самотата е лошо нещо и не знам защо пиша тази статия, но ако някой може да ме посъветва какво да правя нека ми пише. По принцип съм студент, но това не ми пречи да си търся работа и го правя в момента. Ще имам уредена работа едва след лятото.

Криво ми е... ако някой може да даде съвет нека го направи или просто напишете някакъв коментар :).