Екзистенциална дилема
преди: 8 години, 10 месеца, прочетена 1807 пъти
Здравейте, ще ви попитам какво е мнението ви по следния въпрос: Има ли съдба според вас или всичко си само и единствено от нас? Или пък нещата са 50 на 50 ( средно положение)? Има ли просто случайности или няма нищо случайно?

Можете ли да посочите интересни примери от своя живот в подкрепа на твърденията си?

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 8 години, 10 месеца hash: f7e1545973

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Със сигурност не е 100% съдба, нито 100% свободна воля. Първото няма смисъл, а при второто щеше да настъпи страхотен хаос, ако се замислиш предвид ниския разум и осъзнатост на повечето. При едни е 50/50, при други 70/30, при трети 30/70 и т. н. Зависи от много фактори, но няма да изпадам в подробности. Ще ти разкажа историята на запознанството на моите родители, пък ти си направи изводите. През 82 г. година баща ми вече полусирак е на военна служба в Разград, за да работи по жп линията Варна-Русе. Там на жп гарата случайно среща майка ми, докато чака влака - туркиня от околните села. Заварва я, докато тя вади цигара, а той моментално вади огънче и така се разговарят. След миг идва старшината и му прави забележка, че не работи, а той се оправдава, че "гаджето" му е дошло на свиждане. Така започват да се срещат, но родителите на майка ми разбират и са против баща ми заради различния му произход. За да не застанат на пътя им, баща ми решава да я заведе у тях си при майка му, докато през това време му се налага да отиде в Плевен, за да довърши службата. Майка му обаче също е против майка ми и я гони, без той да разбере. Тя се прибира, но по това време телефоните не са разпространени и баща ми не успява да се свърже с нея. Дори за по-сигурно родителите и я женят на сила за друг от друго село. Баща ми многократно отива на адреса на баба ми и дядо ми, но въпреки настояването му така и не му дават никаква информация за майка ми и след време той се примирява, че никога повече няма да я види. 2 г. по-късно сестрата на баща ми (леля) съвсем случайно се засича в един влак със съселянин на мъжа на майка ми. От дума на дума съвсем "случайно" леля ми разбира къде е майка ми. Казва на баща ми, а той отива и направо си я взима. Майка ми е на седмото небе, че най-после се срещат и се оттърва от мъжа, за когото е омъжена на сила. Против волята на родителите на майка ми и баща ми те заживяват заедно и се женят, а след година се раждам и аз. Скоро родата на майка ми напълно приемат баща ми и заравят томахавките, докато баба ми по бащина линия, която почина миналата година, едва в края на живота си прие напълно майка ми. Та явно им е било писано да са заедно. Но все пак да следваш съдбата си изисква и смелост. А между другото това с неприменето се върна и при мен, защото и те не приеха жена ми, но бързо разбраха, че любовта ми към нея е много по-силна от тяхната благословия и не след дълго и те я приеха. Явно на тях съм се метнал по отношение на следването на любовта :). Кой знае някой ден, сигурно и на мен ще ми е труно да приема зет си :)

 

...

преди: 8 години, 10 месеца hash: f0b7d9d064

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   Няма нищо случайно. Това, че си пуснал/а тази тема сега също не е случайно, нито пък и отговорите, които ще получиш. Това че срещаш даден човек днес уж "случайно" не е случайно. Заболяването и излекуването от дадена болест също не са случайни. Вселената никога не хаби енергия в случайни неща. Може на пръв поглед те да ни изглеждат случайни, но не са. Съзнанието съществува отвъд времето и пространството и ние живеем В Съзнанието. Съзнанието не е продукт на невроните на мозъка, а е изконната същност на Вселената. Всяко събитие във времето вече съществува като мисъл-форма в Съзнанието. Това значи, че всички събития, които ще се случат, вече се знаят. Така работят ясновидците (за истинските ясновидци говоря, не за врачките, които събират пари). Друг интересен момент е, че въпреки, че всички събития се предопределени, те са предопределени спрямо нашите вярвания. Ако променим вярванията си, ще променим и времевата линия, на която сме стъпили. Става въпрос за нашите най-дълбоки вярвания - тези, които формират характера ни и остават предимно подсъзнателни през по-голямата част от живота ни. От тук следва може би най-интересната и практически приложима истина за нашата същност - че Вселената, която ние изпитваме и възприемаме, е продукт единствено и само на нашите СОБСТВЕНИ вярвания. Времевата линия, която следваме, е запълнена единствено и само със събития, които ще подчертаят нашите собствени вярвания. Хората, които ще срещнем, ще бъдат привлечени уж случайно (а реално синхронично - т. е. "случайност" с лично значение) към нас, за да подчертаят наши вярвания. Не говорим само за позитивни вярвания, а и негативни, защото човек има много негативни вярвания за себе си. Т. е. ако трябва да отговоря на въпроса ти кратко, отговорът ще е - че да, ние формираме нашият живот абсолютно изцяло, но е важно да подчертаем какво разбираме под "ние" - защото това не е нашата Его същност (това, което имаме предвид, когато казваме "Аз"), а е нашето подсъзнание - нашите най-дълбоки вярвания. И важното уточнение - нашите най-дълбоки вярвания се променят трудно, затова и можем да кажем, че по-голямата част от живота ни преминава автоматично. Ние си мислим, че имаме контрола над ситуацията, но контролът принадлежи на нашето подсъзнание. Работата с подсъзнанието може да става по различни начини. В магията и религията се използват ритуали - създава се намерение и чрез ритуал (например определена магическа последователност или молитва, което по същество пак е ритуал) вярата в намерението се усилва, което съответно води и до появата на "случайност" (синхроничност) в реалността. Магията е интересна дотолкова, доколкото доказва същността на Вселената. В психологията се използват различни методи за анализ на подсъзнанието и промяна на съдържащото се в него. Хипнозата е един такъв начин - независимо дали някой друг ще ни хипнотизира или ще се самохипнотизираме. Трети начин е да разберем същността на Вселената и да станем съзнателни - тогава започваме да разбираме защо днес е трябвало да ни се случи това и това и какво наше вярване е довело до това събитие и ако събитието не ни е харесало, разбираме кое вярване трябва да променим. Това е например залегнало в системата на Гурджиев. Този последният начин изисква много дълбока лична работа - де факто осъзнаване на Егото - т. е. на фалшивия аз. Ако са ти интересни подобни теми, препоръчвам " The Essence of Reality" на Thomas Nehrer, "My Big TOE" (ако разбираш английски), работата на Карл Юнг и по-специално идеята за синхроничността, "Съдбата като шанс" (може би най-добрата за начинаещи по темата, има я в сайта спиралата на български), както и каквото намериш на тема херметична философия, антропология, астрология, магия, идеята за ретрокаузалността и влиянието на наблюдателя в квантовата физика, идеите на Гурджиев и др. Определено НЕ препоръчвавм религиозна литература, независимо от каква религия - това са просто още вярвания, които прикриват есенцията. Смятам, че повечето религии са започнали като метафизични течения, целящи да разкрият истината за Вселената, но в последствие са били интерпретирани грешно.

 

...

преди: 8 години, 10 месеца hash: a5b5ee2362

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

3.   Много интересен въпрос. Лично аз за себе си вярвам, че няма случайни неща, но смятам, че всичко е в нас самите и изборите, които правим. Целият ни живот, всичко, което сме ние и което ни се е случвало се дължи именно на това, което сме избрали ние. Дали ще бъдем добри или лоши, дали ще работим или ще мързелуваме, дали ще имаме деца и още толкова много неща- зависят от нас самите. Понякога могат да се случат някои събития, които да ни подскажат кое е правилно и кое не (тук се намесва съдбата, може би), но в края на краищата избора си остава отново само и единствено наш.

 

...

горе^

преди: 8 години, 10 месеца hash: b60f693ed5

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Няма съдба и това са глупости на ограничени хора, които си намират причини и оправдания за състоянието, в което са. Ако имаше съдба и всичко беше предначертано, защо толкова невинни деца умират, защо има милиони гладуващи и умиращи от липса на вода и храна, докато разни милионери-престъпници си живеят живота? Това честно ли е? Нека "вярващите" ми дадат своето обяснение на въпроса, но истината е, че такова няма! Живеем в 21 век, науката се развива с толкова бързи темпове, абсурдно е да се вярва в съдба и "предначертан път" и тем подобни. Просто някои хора не искат да поемат отговорност за живота и постъпките си, това е. Нотрябва да има и такива за съжеление. м28

 

...

преди: 8 години, 10 месеца hash: be338fef2f

гласове: 1 2 3 4 5   (4 гласа)

5.   Животът не е просто куклен театър с изцяло предвиден сюжет, защото всеки човек е дошъл със свободна воля, и това е най-хубавото, което имаме. Да речем, че е камерна пиеса с начертани основни моменти и много импровизация :P

 

...