Нещо, което не ми допада
преди: 8 години, 10 месеца, прочетена 1400 пъти
Здравейте! Реших да напиша нещо, което не ми допада или може би „допада” не е точната дума, но за сега ще я оставя. Нещото, за което ще пиша е заобикалящият ни живот или по-точно българския живот, защото имам по-голяма представа за него, (а може би само си мисля, че имам представа). Реших да пиша тук в този сайт – Сподели. инфо. Сподели. Колко хубава думичка. Винаги, когато я чуя ме обзема чувство на спокойствие и топлота. Е, сега и аз ще споделя. Осъзнавам, че след написаното мнозина от вас ще реагират (коментират) негативно, но всеки си има мнение и доста често мненията ни като хора не са еднакви, което е хубаво... до някъде.
И така – роден съм в семейство, което винаги ме е учило на доброта, честност и изобщо на човечност. И аз като повечето деца от моето поколение имах страхотно детство. Започнах училище, след това и гимназия, а след това и университет – завърших успешно. И ето, че стигнахме до сегашната ми гледна точка – навсякъде около мен виждам еднаквост, лицемерие, безчувственост, омраза, жестокост, алчност в изобилие, непукизъм, изнудване, продажност за стотинки, липса на достойнство, грубост, простащина и... нека спра до тук. Най-вероятно ще кажете: „Ти си голям песимист”. И ще ви разбера, защото е нормално да си го помислите, макар да ме определят, като точно обратното, но това не е от значение сега – аз просто изразявам наблюдението си.
Вървя по улицата и виждам хора гледащи надолу- (в телефоните си). Минавам покрай кафене – виждам същото – млада мълчаща компания, гледаща надолу (отново в телефоните си) – питам се защо са се събрали? Да се видят и поговорят или...?
Нямам нищо против телефоните – много са удобни и нужни в наше време, но... започва да ми омръзва тази картинка – просто, защото е една и съща, а еднаквостта ми омръзва – поне на мен.
В днешно време лъжата сякаш е нещо нормално и обикновено в живота ни. Дори, като, че ли не и обръщаме толкова внимание. Гледаме се в очите и се лъжем. Защо? Какво си мислим, че ще постигнем и кого си мислим, че ще излъжем? Не се замисляме какво можем да причиним лъжейки отсрещния. И изобщо къде отидоха чувствата? На никой не му пука за никого. Станали сме толкова студени същества – мислещи за толкова ненужни неща. А къде отиде любовта? Истинската, чиста и неподправена любов? Любов за това, което си, а не за това колко пари имаш в джоба. Любовта днес май се свързва с: „ Оо тази/този как искам да я/го чукам”. Написах и „този”, защото вече дори момичетата идват и ти казват, че те искат – нали знаете (просто секс). Секса не е лошо нещо, но не е ли малко животинско просто ей така да се чукаме – без никакви чувства един към друг? Може би съм доста старомоден, но...
Ами момичетата на моята възраст предлагащи услуги за „платежоспособни господа”? В никакъв случай не обвинявам никого, само, че ми е тъжно, жал ми е за българската жена – колко ниско още трябва да падне и да се унижава? Често пъти си мисля за момиче на моята възраст – с достойнство, момиче, което има мечти и се бори за тях, момиче, което знае какво иска. Момиче, което не се интересува от банковата ти сметка, а само от теб – такъв, какъвто си. Но все по-често това ми се струва, като някаква утопия. Може би аз съм глупак, който все още си мисли, че любовта съществува.
При момчетата положението е сходно. Още от малки научават всички псувни, мислейки, че това ги прави истински мъже. После се започва с фитнеса и татусите, бръснати глави, сбивания и изобщо сякаш това е някаква мода да си хулиган. Гледат да са максимално груби и безчувствени – дори простаци. И ето тук пак се връщаме на еднаквостта, защото това явление е при почти всички момчета, но тази именно еднаквост е търсена от повечето момичета.
Има някакъв всеобщ непукизъм. На всеки, като, че ли му е все едно за положението в България. Властта е у народа, а не в управляващите. Работата е там, че не сме единни. Ако бяхме такива нямаше да позволим да се стигне до тук. До тук, че България да се свързва с корупция, мафия, евтин алкохол и леки жени. Е, явно ние сме мазохистичен народ, явно така ни харесва. Ами да – представете си само: Ако всичко в България беше по-нормално, нямаше да имаме, кого да плюем, нито нещо, за което да се вайкаме. Пътя, по който вървим ни води към затриването ни като етнос и държава, но всеки сам избира пътя си и ние сме избрали този път. Все пак аз имам надежда – вярвам, че нещата ще се оправят, защото ние пропадаме, но накрая ще стигнем дъното и няма да има на къде повече да падаме и тогава ще започнем нашето издигане. Издигане като дух, като мисъл, като енергия, като народ.


Както казах в началото – това е само едно мое наблюдение. Може и да греша. Всеки е свободен да мисли и пише каквото пожелае – така, че чувствайте се свободни да пишете каквото пожелаете. :)

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 8 години, 10 месеца hash: dece71126c

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   От цялата работа разбирам, че си търсиш романтично момиче като теб, но се опитваш да замаскираш това като загриженост за състоянието на обществото. Щото иначе изглежда егоистично. Споко, и аз съм бил така - всичко друго ми е било виновно за това, че нямам момиче, само не и аз самия. И аз съм се изживявал като "рицар" на модерното време във фантазиите си. "Тайната" на живота е, че ти абсолютно изцяло градиш своята реалност, съзнателно и подсъзнателно.

 

...

преди: 8 години, 10 месеца hash: 1ca784340c

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   Ще си позволя да те цитирам - „И така – роден съм в семейство, което винаги ме е учило на доброта, честност и изобщо на човечност. И аз като повечето деца от моето поколение имах страхотно детство. “ Не си пишеш годините, но според мен ти си един буден млад човек от 16 до 25 г. възраст, който тепърва навлиза в реалността. Не става тук дума за реалността в България, в нашето общество, а за сблъсъка на човека с реалността в общочовешки аспект. Защо мисля така? Защото си на първо време много наивен в момента, което говори и за липса на реален житейски опит. Самият факт, че действително вярваш, че е възможно едно цяло поколение да има страхотно детство е.... наивно. Нямало е, няма и няма да има никога на нашата планета цяло поколение със „страхотно детство“. Най-малкото част от нас са деца на родители-алкохолици, наркомани, самотни родители или дори са изоставени в домове или при приемни семейства. Има много, много хора (от всички поколения), за които детството е било най-кошмарният етап в живота им. Самият факт, че ти това като информация или не искаш да възприемеш, защото е в противовес с твоите идеализирани представи, или просто не виждаш от чиста проба... късогледство, говори че живееш и в свои измислен свят. Най-вероятно действително си израстнал в грижовно семейство, в което си получавал безусловна любов, подкрепа, закрила, но в един момент си порастнал и... осъзнаваш, че животът навън не е просто такъв. То е като да се родиш от топлата утроба на майка ти в студената операционна или родилна зала. Не можеш да останеш в топлата утроба, защото ще се задушиш и умреш, но не искаш и да приемеш, че светът навън е студен.... и не става дума тук за България или нашето общество, а за общочовешки и философски въпроси, които в момента те вълнуват. Описваш и качества като „човечност“, “доброта“, „честност“ като неща, които си бил научил в своето семейство. Да, честност може да бъде възпитана, но човечност и доброта? И в най-добрите семейства се раждат убийци, чудовища и изнасилвачи. Никой не знае защо и как, но е факт... Има неща, които човек не може да научи в семейството си и не зависят от него. Дори човек от дом може да е човечен, честен и добър. Проблеът при теб е, че си твърде наивен, за да разбереш, че светът не функционира като в твоето семейство, шефовете, учителите не са твоите родители и хората навън... не те обичат. Приемаш лично най-вероятно критика или различно от твоето мнение, само защото не си свикнал на това, защото цял живот си бил обгърнат от любов и закрила. Приеми фактът, че навън ти не си дете на никого. Ти си просто гражданин, равен с всички и няма да получиш специално отношение, освен ако не го заслужиш. Лъжата и фалшът не ти харесват, но представи си един свят, в който винаги се казва истината и всичко е истинско? Ами тогава трябва да кажеш на дебелата си приятелка „Виж се колко си дебела“ или на момичето като му стане дебела пъпка на носа да си ходи с нея, вместо да сложи малко пудра отгоре, това значи майка ти да си ходи с бяла коса на 38-40 г., вместо да се боядиса, това означава непрекъснато да се нараняваме един друг. Да, определено осъждаш начина на живот на някои хора, но това дали е човечно и добро? Какво те интересува кой как живее докато не ти пречат на теб? Не съди, за да не бъдеш съден.... е написано дори в Библията. Много е добре, че се питаш и си задаваш философски въпроси, но знай, че прекален светец и господу не е драг и, че няма нищо по-опасно от фанатичното отстояване на „морал“ и лични някакви ценности. Затова има написани закони - това са границите. Докато не нарушава човек закона и не ти пречи на теб, какво ти пука? Нека се предлага еди кое си момиче... тя предлага себе си и вреди на себе си, какво те интересува теб? Живей си живота, Авторе, не си блъсай главата с глупости и ако действително искаш да промениш нещо към по-добро се ангажирай с политическа, обществена дейност. Ако щеш размени две думи с просяка на ъгъла.... дай малко добро на хората, които са нямали твоя късмет. Ако всеки от нас прави по 1 добро дело на ден... кажи добра дума например, вместо да упрекваш и съдиш. Такива неща са достатачни или... кога последно подари цвете на майка си? Дреболиите.... те топлят сърцето и душата Успех и спокойно...

 

...

преди: 8 години, 10 месеца hash: 47c0993844

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

3.   Еми авторе, да, така е. Постепенно стойността на етичните категории девалвира. Всеки иска да живее добре и да е приет от околните, да принадлежи към група, за която има високо мнение. Да разполага със средства, с които може да се живее, да е млад, свободен, да изпъква. И понеже във времето други етични принципи смениха старите, тези, които са израснали по старите, и не са възприели новите достатъчно бързо, и не са се адаптирали, стоят сами, самотни, изолирани и т. н. Няма как да си всеки ден герой, но има как да не си всеки ден мижитурка. Но това хората не го разбират и живеят лесно и леко. Освен това хората масово са много прости, отгледани от много прости родители, еснафи. Като цяло средното ниво на средния българин е средната дебилност. Не бива нито да се стряскаш, нито да се отчайваш. Има хора като теб, потърси и ще намериш.

 

...

горе^

преди: 8 години, 10 месеца hash: dc0b8e4b7b

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Добротата, на която са те учили, не означава да изискваш от околните да са мили, а да вникнеш в тяхната болка. Зад въпросните услуги за платежоспособни господаи вторачването в телефоните стои нещо много по-дълбоко и ти като добре възпитан човек трябва да го разбереш и да им съчувстваш. Защото те в себе си страдат. Всеки човек има вордена нужда да бъде приобщен, обичан. И когато в детството семейството е отказало да приеме човека, тогава човек започва да си търси друг тип приобщаване, което да замести липсата на истинското приемане. Защото в тях се поражда една липса, което все пак трябва да бъде запълнена някак. Ако не по нормалния начин, то поне някакъв изуствен, но празнотата е още по-убийствена. Иначе се чувстват отритнати, слаби, незащитени, все едно са в една враждебна среда. И тогава започват чичко-паричковците, някои ги избива на скинари, трети на алкохол, поне за миг да си притъпят болката, четвърти ги избива на вторачване, за да изметят за момент фокуса си от болката и т. н. И всичко това е неосъзнато, самото ни подсъзнание ни контролира в опит да омекоти болката. А още повече се опитваме да се борим с нея и така я натикваме още по-дълбоко в подсъзнанието си и ставаме още по-неосъзнати. Вместо да се възмущаваш и да ги съдиш, помогни на хората да осъзнаят болката си, да се научат да споделят, да я освобождават, а не да я натикват надълбоко. Но го прави деликатно, за да не се почувстват уязвими и да се затворят още повече. Разбира се, ако самите са готови да им се помогне. Това е истинската доброта, а не да изискваш от хората да са добри, а дори да не разбираш кое ги кара да са лоши. Дълбоко в себе си всеки иска да е добър, но натрупаната болка не винаги му позволява.

 

...