Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

7.   А нали знаеш поговорката, че никога не е късно да сбъднеш мечтите си? Може би не ти е писано да осъществиш една от тях, но другите? ! Освен да мечтаеш, започни да работиш за мечтите си и ще видиш. Потърси помощ от специалист, защото тези депресивни състояние не са на добре. А като се самоубиеш, какво ще направиш? Това е най-лесното - да отнемеш живота си! При положение, че има още толкова много неща, които да направиш! А момичета ще има и по-добри, мили и красиви от тази, затова продължи напред!

8.   Авторе за това с ръцете излъга хаха съжалявам че се смея но е жалко аз съм момиче с найстина опити за самообийство за което до ден днешен съжалявам макарче не са били за такива безсмислени неща но пак ме е срам от това и да ти кажа като си прережеш ръката щото аз съм ги рязала но само веднъж с тази цел всички други пъти съм го правела за да се нараня да не мисля за друго да ме боли значи вени съм прерязвала не веднъж но когато исках да умирам 5 пъти на едно и също място забивах и дърпах зяпаше бая целия коридор беше в кръв и найстина можеше да припадна от загуба но цял коридор в кръв и едва ми се завиваше свят ми пребледняваше е закараха ме в болницата там ми сложиха лекарство на раната и я превързаха с бинтове марли и т. н. след 4 дена беше зарастнала такаче заблуждавай други хора че една чаша кръв и щял да умре ставаш смешен и комичен ако ме разбираш та те няколко пъти по толкос да ти източат ще изядеш един шоколад и ще си добре бе авторе не да умираш и да ти кажа пълнела съм чаша с кръв детска работа хич не ми се говори но понеже опитваш да ни будалкаш да ти кажа пълнела съм чаша за шампанско от няколко рани и не съм умирала ;) май хич не си наясно с някой неща.. това до кога ще учиш какво ще успееш е друг въпрос и само времето ще покаже какво ще стане но пък да кажеш че майкати ще е умряла и няма да те види е пълна глупост и как го реши това ти ли определяш кой до колко години ще живее ми да ти кажа имам живи роднини на към 90 и на доста познати роднините им са над 74 и са много добре баба ми скоро ще прави 70 а да ти кажа въобще не и личат ходи по морета по курорти готви шета нищо и няма та чак не и личат такаче неможе да определиш кой до кога ще живее има хора на 30-40 умират има хора здрави и на 80-90 са що годе добре такаче не прибързвай с тези неща да отписваш хората плюс това родителите са до време навярно на теб ще ти трябва жена неискаш ли семейство деца нз но най добре си намери приятелка направи си профил в някоя социална мрежа и си намери момиче така ще се разсейваш имал си твърде малко мечти за да решиш да се откажеш от живота тази там възлюбената не е единствена намери друга и ще я забравиш ти живееш в спомени и тъпчеш на едно място затова я мислиш още намери друга и ще я забравиш времето ще лети ти ще се оспокойш и отпуснеш и тези негативни емоции ще изчезнат незнам авторе какъв човек си но определено нещо не е наред искал да се самообие заради несбъднати мечти ти чуваш ли се въобще всеки има мечти малко са сбъднали и част от тях в целия си живот а ти заради някоя си заради похвала че няма да имаш и още някаква глупост се отказваш от живота слаба психика имаш трябва ти жена да те вкара в пътя да ти вдъхне живот че си доста отчаян да не мислиш че всеки оспява в живота колко се блъскат за да изкарат нещо колко немогат деца да имат колко покрив нямат над главата си а ти за едни глупости ще се трепиш това е пълна тъпотия показваш слабост стегни се не се излагай млад човек си ;) Моляти се не се излагай иди оправи се излез изпии една бира прибери се хапни запознай се в някой социална мрежа с някой момиче от твоя град с твойте интереси излизай млад си какви са тези мисли нз всеки иска да се трепи ама трудно е ама на всеки не му е лесно трябва да се стегнеш живота е пред теб пълен е с изненади днес си така утре може да си много по добре живей и се радвай на малките неща :)

9.   за какъв конфликт става въпрос? Имало и п***ри от преподавателите значи. Е за какво те изгони? Ако мислиш че това което си почнал няма да го завършиш почни друго което харесваш да не губиш години няма смисъл. И аз съм прекъсвал и пак съм почвал така че не е страшно ще се справиш. Къде 2028-29 ти сега казва, че 2019 ще си четвърти ако не изкараш дори да почнеш наново това е до 2023. Сега трябва да си на 22-23 някъде. Помоли ако искаш модераторите и си пусни имейла, те поне сега отговарят бързо отработват темите и коментарите, да ти напиша имам и аз подобна история та да не се обезсърчаваш да го караш поведро

10.   Като начало спри да се самосъжаляваш и да хленчиш! Първо проблемите ти не са неразрешими и второ знаеш ли какво ще причиниш на майка си ако се самоубиеш, а? Не му се били сбъднали 3 мечти. Абе, момче на света няма човек на който да са се сбъднали всичките мечти! Някои хора не от 3, а от 30 мечти са се отказали! И пак намират смисъл да живеят и да са полезни на другите и да правят нещо смислено. Ти ако с твоите проблеми не можеш да се справиш изобщо не те виждам как ще оцелееш. Не си малък вече, вземи се в ръце и се замисли колко по-страшни неща има на тоя свят! Не ти го пожелавам, но ако не дай си Боже ти се случи нещо наистина страшно, тогава ще разбереш, че това в момента са си най-обикновени проблеми, които ги има всеки. И аз исках да стана стюардеса, ама явно не ми е бил такъв късмета и моето сърце е било брутално разбивано, ама какво щях да се поболея от мъка и едва не стигнах до лудницата заради тежка раздяла (бях на сериозни успокоителни доста време), но се взех в ръце и продължих. Даже не заради себе си, а по-скоро заради семейството си. Пишеш за майка си, а замисли ли се какво ще стане с нея и с живота й ако направиш някоя глупост? Не, нали! Така, че ако не уважаваш себе си и своя живот поне уважавай жената, която ти го е дала и не и причинявай най-големият ужас за един родител! Съжалявам, че съм малко рязка, но в момента имаш нужда от здраво разтърсване, за да се събудиш и да видиш, че на света има много, ама много по-страшни неща!

11.   Deanxit ще ти реши проблемите като те накара да заобичаш живота. Поискай от твоята лична лекарка да ти го изпише.

12.   Добър ден! Аз съм ученик на 17г, от доста време се занимавам с психологията и практикувам с деца, които имат проблеми и не искат да ходят на училище. Споделям това, за да знаеш колко ще е истинна информацията, която ще споделя с теб.

Забелязах, че не притежаваш вяра към себе си. Най-вероятно си леко затворен тип личност и не обичаш да споделяш. Такива хора често попадат на недобри групи приятели и усвояват неудовлетворяващ характер. Та, мисля че някой ти е побъркал живота.

Ще ти дам няколко съвета, които мисля, че ще ти помогнат.
1. Контактувай само с верни приятели.
2. Мисли позитивно и гледай чашата от пълната й страна. Имай вяра в себе си. (При твоя случай е следното - "Аз си знам, че няма да мога, а защо да се боря... Без това няма да успея. Я по-добре да потърся друг изход. ")
3. Прави това, което можеш и ще имаш полза от това.
4. Споделяй проблемите си с най-близките за теб хора.

Все пак е добре да се консултираш с психолог. Успех!

13.   Леле майко! Ми то 90% от човечеството трябваше вече да се е самоубило по твоята логика!

14.   Не нападайте човека, хора.
Авторе ти си болен от депресия. И не депресия не е, когато сте в лошо настроение или сте тъжни за нещо. Депресията е болест като грипа, рака и каквото още се сетите. Лекува се с лекарства - антидепресанти, които да подтиснат симптомите и много усилия от страна на болния да превъзмогне себе си и болестта си.
Суицидните мисли и опитите за самоубийство са знак, че депресията ти е много, много сериозна и трябва да се стегнеш и да предприемеш мерки, колкото и трудно да ти се вижда. Първо отиди при личния си лекар и поискай направление за психиатър. Най-добре е да му кажеш всичко, което си написал и тук. Той, за разлика от коментиращите тук, ще може да ти помогне като ти препоръча специалист, при когото да се лекуваш.
Много добре те разбирам, защото аз също страдам от депресия - никак не е леко, особено, когато хората около теб не разбират и си мислят, че се преструваш, лигавиш или правиш на интересен. Знам, че ти се струва, че няма смисъл да живееш, но има. Не се отказвай от живота, не се предавай.
Успех

15.   потърси помощ от психиатър, лекувай се
Иначе ще станеш поредното число в статистиката

16.   И аз съм същия като теб авторе и имам същите проблеми.И какво от това? Живота предстои.Нали си млад и жив и здрав,тогава какво искаш.Можеш да постигнеш всичко.
Момичето-зарежи я тая щом не те харесва има и други.
Образованието-важното е да завършиш,независимо кога.Нали ще имаш семейство някой ден,трябва да си го гледаш.

17.   А как, според теб, би се почувствала майка ти, ако се самоубиеш?
На никой мечтите не се сбъдват ей така. За мечтите е нужен много труд и услия. При мен, примерно, нищо не се получава от първия път, но си блъскам главата, докато не се получи. Ако е нужно, години наред.
Повечето хора са преживели несподелена любов също.
Според мен, за да си оправиш живота, трябва да прозреш, че нищо не се дава даром. Дар е това, че си жив. Че дишаш!
Всичко останало се ''заплаща". Със сълзи, пот и кръв. И всички сме равни в това!

18.   12, по-добре спри да консултираш деца. Естествено че трябва да мислим положително, но въпросът е как. Не можеш просто ей така да щракнеш с пръст и да миг да станеш опитмист, след като то си те гризе отвътре, колкото ида се мъчиш. Напротив ако искаш насила да станеш оптимист, се получава обратен ефект, защото притискаш проблемите си още по-навътре.

19.   Приятел, забрави за тази мисъл за самоубийството още сега! Мисля, че майка ти ще бъде много по огорчена и съсипана, ако се наложи да погребе сина си отколкото ако не те види завършил и успял в живота. Дори и нарочно да се опиташ да я огорчиш няма да успееш. Тя ти е майка и се гордее с теб въпреки всичко, повтаряй си го всеки един момент, в който отново си помислиш да се самоубиеш! Колкото за момичето... Пробва ли да я поканиш на среща? Не знам как е положението при вас, дали още е в България и т. н. , но поне пробвай да я впечатлиш! 99% сигурна съм, че си я гледал тайно, си мечтаел за нея и така и не си събрал кураж да и покажеш любовта си... Като заключение - бъди силен и се бори до край! Не избирай лесния начин, няма нищо лесно в този живот! Всичко си иска времето. Както казва моята мъдра баба - седи грей са и чакай рейса ;)

20.   Номер 17 спести си поучителният тон относно мечтите ми. Да не би да си бил до мен 24/7 365 дни в годината та знаеш какво съм правил и какво не съм правил. Естествено, че съм работил за сбъдването на мечтите ми, но обстоятелствата и съдбата бяха по-силни от мен и не ми позволиха да сбъдна мечтите си. Знаеш твърде малко за обстоятелствата около моят живот за да ме съдиш. Иначе благодаря на повечето потребители за коментарите най-вече на потребители 12 и 14. Автора

21.   На мен следването ми е 5 години и съм прекъсвал 2 пъти и сега пак записвам, не работя, издържат ме родителите, нямам приятелка нито много контакти, съответно почти никакво разнообразие в живота. Не съм и от най-големите читанки, но сядам и чета някак. Имах по-големи очаквания от себе си, че ще се справя по-бързо с изпитите и ще завърша и ще почна стаж, после работа, в същото време ще се запозная с някакво свястно момиче, но не се развиват толкова бързо нещата, даже прекалено бавно и съм се разочаровал от себе си няколко пъти. Както и да е, в момента съм си поставил една цел в живота - да завърша, вярно е взимам само 1 или 2 изпита на сесия, проточват се нещата, но пак продължавам, все пак прогресирам, не регресирам. Със самоубийството искаш само да избягаш от проблемите, но като умреш, душата ти пак ще се роди на Земята и пак ще попаднеш в същото отчаяно положение и така попадаш в един глупав и безсмислен цикъл. Живеем живота си няколко пъти докато не станем съвършени, по-добре работи върху проблемите сега. И аз мисля, че не си правил опити за самоубийство просто търсиш някакви отговори за себе си и утеха от някой. Няма човек в днешно време, на който да не са му минавали такива мисли за самоубийство през главата, но те са излишни, Error-и в живота и са спънки към осъществяването на успехите ти. Опитай се да намериш някакво хоби, занимание, което да те разсейва от глупостите и от напрежението в главата, породено от желанието на майка ти да те види завършил. И много родители искат да видят сина си, че има висше, не се отказвай от това, продължавай да го мъчиш това следване и не смятай времето чак толкова напред, а по близко до теб, ако може до утрешния ден само :)

22.   От номер 17: Не знам как реши от коментара ми, че си съден. Мисълта ми беше, че всички имаме несбъднати мечти, но трябва да ценим това, че ни е даден живот.
А ако съм си извадила някакви изводи, те произтичат от написаната от теб история. Аз съм отделила време от моя живот, за да оставя съвета си, като се опитам да помогна по някакъв начин. (В случая да те мотивирам, като ти покажа, че не си сам пред трудностите на живота)
Спести си грубия и обиден тон и не ми отговаряй повече.

23.   Щях да забравя и на номер 9 благодаря за коментара. Лични данни няма да оставям дори да разрешът модераторите защото злонамерени хора могат да се възползват от тях. Не се страхувай да пишеш анонимно. Само това ми остана като мечта - да завърша висше, защото иначе ще знам, че нищо не съм постигнал в живота си и обричам на мизерно съществуване и мен и майка ми. Наистина това са едни от най-черните дни в живота ми. Автора

24.   Решението е да се вземеш в ръце и да си създадеш нова визия за бъдещия си живот. Всички имаме мечти, които не са се осъществили и, ако всички се самоубивахме заради това, то нямаше да останат хора. В историята си споменаваш майка си, че щяла да си отиде с огорчението, че не си постигнал нищо в живота си, а замислял ли си се, как ще се чувства, ако вземеш и се самоубиеш? Самоубийството никога не е решението. От написаното разбирам, че си на около 21-22 години, което означава, че живота е пред теб, дори не си го започнал истински, а искаш вече да го приключваш. Огледай се наоколо, чакат те все прекрасни неща, стига да искаш да ги видиш и да ги намериш. Хората не случайно са казали, че живота е колело- днес ти е гадно и си нещастен, а утре ще ти се случи нещо прекрасно.
Колкото до момичето- то очевидно не е било сродната ти душа, щом не е отвърнало на чувствата ти. Смисъла на сродните души е друг и ти ще го видиш, когато намериш един ден своята истинска половинка.
А, за университета- няма нищо страшно от изпита с преподаването, никой не е умрял, като се е изправил пред няколко ученика за няколко часа. Изглежда притеснително в началото, но не е.
Горе главата.

25.   Здравей!
Незнам дали някога си губил близък човек (родител, роднина) и дали знаеш какво е да го изгубиш!
Но аз и моето семейство изгубихме вчера баба ми.
Стана толкова бързо и неочаквано и още по- гадното е че не успяхме да се збогуваме с нея с добри чувства.. да и кажем, че я обичаме!
Това е едно жестоко наказание за близките на мъртвия човек!
Ти може да се самоубиеш заради незбъднатите си мечти, но незнаеш колко ще нараниш близките си!
И как може да се развият нещата за тях за напред!
Защото това, което ще направиш, ще бъде най- глупавото и нечестно нещо, което ще направиш към тях!

26.   23(Авторе), 9 съм. Само ще ти щриховам историята си - специфична е, но подобна по моему.
След завършване на средното също имах ясно очертана картина, за това към каква професия трябва да се насоча, но просто обстоятелствата не позволиха. После записах висше в съответната форма на обучение, като при започване на първия курс се оказа, че са ме писали в грешната форма на обучение. Беше специфична специалност, но се водеше инженерна. Как да е, мина първата година, завърших всичко тип-топ. Специалността не беше за мен, просто не ми харесваше(сама по себе си е супер, но аз така го чувствах). Ок, направих опит да вляза каквото исках и ако могат да ми признаят изпити, това така и не стана - бам, шапка на тояга и се отписах. Една година почивка(отписах се баш тогава, когато в другите университети приема беше минал). Една година - една година, няма проблем. Годината минаваше, беше време да се насочвам към нещо друго, както е било при теб. Насочих се(криво-ляво), нямаше изпити и влязох, и досега така. Има доста време до завършването ми. Сега това няма начин да не можеш да го вземеш - преподаването пред ученици. Ако пък мислиш така, записвай друго, обаче изчакай една година, прецени си кои специалности ти харесват, имаш ли възможността и капацитета за самата специалност, и се хвърляй в боя. 'Щото на мен ми харесват инженерните, също архитектура и подобни, обаче абсурд човек. Математика не обичам, всякакви там механики, електротехники... не, мерси. Така стеснявах кръга, стеснявах и се насочих горе-долу. Също съм имал провали с момичетата, но не съм стигал чак до влюбване и чувства, просто харесване. Абе да ти кажа има смисъл от тая "несподелена любов", за която говориш - учи на уроци. Ей го, един певец или певица ако не са изживели една разтърсваща раздяла или любов как ще пеят за любовта? Не става. Да ти кажа майките ни не мислят като нас. Те си ни обичат, дали ще си престъпник, "кавал", гашник ти на нея си и син, и това е. Да, ако завършиш ще се гордее, но това не е първопричината. Тя ще си те обича всякакъв. Ако това е специалността, която ти харесва напъвай здраво, няма да се провалиш. Но дори и сега да се откажеш няма да е фатално, записваш трето и си пич. В крайна сметка не знам и на мен какво ще ми скимне, може и утре да захвърля всичко, да замина на някъде и пак да съм 6ца.
По-ведро, аз също няма да завършва много млад, просто не го мисля какво би могло да стане, ходиш си, учиш си и си пич.
Това, че сега нямаш мечти не означава, че и смисъла се губи. Бблаа... ти ако знаеш аз какви мечти имам, където сигурно шанса да станат е 0, обаче да развивам въображение просто, намирам си работа. Ако стане някоя из между другото, добре дошла, ако не ще измислим нови.
Ей човек дори с един такъв
https://www. youtube. com/watch? v=R9Tvik9nmV8
да седнеш, да си полафиш и хапнеш пак има файда и смисъл. Смисъл има дори и в изпикаването сутрин(за здравето разбира се).

27.   Първо, какво точно ще сбъднеш като се самоубиеш? Да не мислиш, че ще получиш шанса да живееш нов живот, в който всичко се сбъдва лесно. Ти не искаш да умреш, ти искаш да не живееш ТОЗИ живот. Начинът е да го промениш. Ще стане бавно и няма да ти е забавно всеки един ден.

Второ, мечтите не се сбъдват. Човек си ги сбъдва. Работи последователно в една посокоа. Прави си план кои стъпки ще те доведат до успеха. И прави една крачка наведнъж, не да се опитваш ВСИЧКО да решиш за един ден. И не прескачай крачки.

Трето, това следване не е за теб. Потърси си НЯКАКВА работа и я започни.

Последно. Освен на майка ти и баща ти, на никого не му пука истински за теб. На теб трябва да ти пука. Тези издрани ръце са си за теб. Никой няма да дойде и да те съжали, да те хване за ръка и да те поведе из живота.

Не ти го казвам с лошо.

28.   Нaпълно подкрепям н 2.
A и теб подкрепям де, прaв си, приключвaй веднъж зaвинaги с мъките си.

29.   до 23-автора:

По никакъв начин не си вменявай вина за това, че майка ти живее мизерно. За това си е виновна само тя. Ти си гледай твоя живот. От гледане на майка ти да е добре накрая може да се окажеш дърт самотник, който след 30 години ще стои и ще си мисли "ех да бях си намерил една прилична работа и една приятелка, че да създам семейство, вместо да гледам да вдигам стандарта на майка ми".

Забрави за майка си. Ние идваме на този свят чрез родителите си, но не сме на родителите си. Ние не сме им домашни любимци или прислужници. Ако майка ти живее в мизерия, да е мислела като е била по-млада и да е била предприела стъпки за вдигане на стандарта си.

30.   Аз след като завърших бакалавър две години не си намерих работа. Почвах временно някаква, пък ме излъгаха и за два месеца труд не ми платиха. После щях да раздавам флаери но не ми хареса и точно както вече не мислих, че ще намеря работа дойде ето така. Ако бях се самоубил нямаше да дойде тази прекрасна работа, която ми даде сили да продължа. Щукна ми обаче да запиша висше за магистър и ме скъсаха на всички изпити освен два, защото една преподавателка се заяде с мен още от началото на годината и другите професори й бяха приятели. Взех си капата и напуснах, а сега започнах отново да уча висше и стискам палци да го взема. Мисълта ми е, че далеч не си единствен на който животът му го лашка така. Това което на мен ми помогна да видя красотата на живота се нарича Деанксит - антидепресант и успокоително в едно хапче.

31.   Номер 17/22 не си в позиция да ми казваш дали да не ти отговарям или не. И не ми мрънкай, че си отделил от времето си да ми "помагаш". Никой не те е карал насила да коментираш темата, нито аз съм искал конкретно твоят съвет, нито си професор по психология та да знаеш решението на проблемите ми. Твърде много съм преживял в този живот, за да ме поучава някакъв си, че не съм положил достатачно труд за мечтите си. Номер 9 благодаря за коментара ти(съжалявам, че сайта няма емютикони, твоят коментар е един от най-градивните) автора

32.   Извинете за спама модератори имам още един коментар към 9/26. На мен ми се отдават най-много история на първо място и психология. Първият път прекъснах заради преподавател, а сега защото в програмата има предмети които не ми се отдават (педагогика, латински и другите древни езици). Та сега търся университет където преподават история без задължителна/задължително избираема педагогика и тия езици. Или пък се колебая дали да започна психология. Искам висше на първо място искам да зрадвам майка ми и второ защото не искам да съм прост бачкатор цял живот за 350 лева на месец като някои други тук. Автора

34.   Към №18, от №12. Според тебе, възможно ли е да се осъществи терапия по писмен начин? Не, нали? А и не се притеснявай за моите консултации, всичко се провежда в присъствие на квалифициран психолог.

35.   29 меко казано в грешка си. Освен апартамента в които живеем имаме още 3 дето сме дали под наем и си получаваме прилични пари. Изглежда не си разбрал - искам майка ми да ме види завършил защото висшето е път за реализация в живота, път към по-добре платена работа (което и аз самият искам защото нямам желание цял живот да работя като чистач/общ работник). За Бога хора четете ми предишните коментари не искам да се повтарям по 100 пъти. Автора

36.   26(9) до Автора.
Това е хубаво, че си се насочил и имаш представа какво искаш. Избери това, което те влече повече и това, за което смяташ, че имаш по-голям потенциал. Помисли дали би бил по-добър психолог или историк. Вече там ти си търси подходящия профил, но ако са само 2-3 кофти предмета не мисля, че трябва да се отказваш. Лошо се е получило при теб с тоя преподавател, явно ги има и такива... Ако наистина ти харесва Историята, отдава ти се и си добър, няма какво да се колебаеш.
Има и друго-човек с годините като почне да се връща назад в мислите си и си казвам "Е, защо не станах такъв или такъв". Бях срещнал един дядо, ама поболял се от бачкане, много възрастен, вече по болници - "бачкатор" цял живот. Заговорихме се ние, така и така:
-"Какво правиш бе, момче? Учиш или Работиш?
Като му обясних, че уча каза така:
-"Какво учиш? Право ли учиш? "
Отговорих, че "не" и продължи човека, ще перефразирам - "Е, ако бях млад щях да уча Право, щях да си живея добре, нямаше да блъскам като хамал и да нося цимент, щях да уча;моят внук работи като готвач, не искаше да учи, да, взема 600 лева, обаче си е бачкатор, ей ако бях млад... "
Дори аз като гледам назад и си викам - "Е, можеше да стана един инженер след като завърша, можеше да уча в чужбина или в ТУ, можеше това - можеше онова", обаче после си казвам " нямаш потенциала човек, не си за инженер", затова пък съм в друга сфера, където трябва друг "тип" потенциал. На теб ти се отдава Историята, значи това е твоето нещо.