 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Други |
Защо се чувствам толкова отдалечен от хората?
преди: 8 години, 8 месеца, прочетена 1960 пъти
Здравейте! Понеже не знам към кого да се обърна за помощ в случая, искам да споделя за проблема си пред вас. От известно време насам се чувствам така сякаш нямам контрол над нищо в живота си. Аз съм човек, който винаги търси корените на всички проблеми в мен или около мен, и който разчита винаги първо на себе си. Преди години бях изпаднал в една много продължителна депресия - ниско самочувствие, желание да се харесам на всеки човек, имах отчаяна(маниакална почти) нужда да бъда одобрен и оценен като човек от другите, проблеми с алкохол и т. н.. За щастие, лека полека се преборих с тези неща почти напълно САМ, като през цялото време околните хора повече ме спъваха, отколкото да се опитваха да ми подадат ръка. Така разбрах, че човек сам трябва да се бори в този живот, а не да разчита на някаква външна намеса. Всичко дотук добре... НО... не можах да се преборя с едно единствено нещо. Чувството на пълна изолация. Каквото и да правя, колкото й да се виждам с хора, на каквито й заведения да ходя, с каквито й хора да се запознавам, аз се чувствам напълно изолиран. Ако това беше така само с хората навън, проблем нямаше да има. Но аз се чувствам изолиран и в семейството си. Млад съм, първа година студент, и все още нямам възможност да започна такава работа, която да ми позволи да се издържам сам. Мислел съм си за бизнес, начален капитал съм си събрал криво-ляво, но нямам подходящи идеи на този етап. Засега съм си казал, че трябва всичко да се планира стъпка по стъпка. Именно затова отношенията ми с моето семейство са толкова важни(имам нужда от тях все още). Но... и тук присъства същото чувство на изолация. И навсякъде мога да го характеризирам по един и същи начин - чувствам се безгласна буква, сякаш моето мнение няма значение, сякаш съм някаква пионка в голяма игра, чието значение не разбирам, чувствам се празен, когато общувам с някой друг; нямам желание да контактувам с хора, и когато го правя за по-дълго време ставам агресивен. Тъй като съм любител на киното и обичам да гледам и анализирам филми, мога да кажа, че се чувствам много близо като образ до Травис Бикъл от "Шофьор на такси" - колкото й да се опитвам, не успявам да се свържа истински с никого, а интимните ми отношения с момичетата завършват с изблик на агресия от моя страна. Чувствам се близо до Патрик Бейтман от "Американско психо" - хората си нямат и най-малка представа за болните мисли, които се въртят в главата ми понякога, свързани с насилие и убийства. Понякога "мечтая" за ядрен катаклизъм, който да унищожи нашата цивилизация и да ни върне обратно в първобитнообщинния строй. Разбира се, "мечтая" е силна дума, понеже аз всъщност не желая наистина подобни неща, а само си ги представям. Когато се съберем цялото семейство у дома, аз се чувствам като един зрител, стоящ и гледащ отстрани безучастно. Чувствам се като външен човек в собственото си семейство и постоянно мечтая за свое собствено семейство и за свое собствено жилище. Но осъзнавам, че няма как да постигна целите си, ако се чувствам толкова изолиран от живота. И съм наясно също така, че тази изолация е продиктувана от нещо в моя живот, което не одобрявам, и с което отказвам да се примиря. Изпитвам съмнения, че това "нещо", е факта, че се превръщам в един хамстер. Точно както всички хора - живея на принципа на моркова и тоягата. Стремя се към нещо, от една страна, защото другите ме натискат да се стремя към това нещо(например завършено средно или завършено висше образование, хубава работа, момиче до себе си, деца, а по-натам и внуци, пенсия и т. н. ), а от друга, защото пред мен стоят илюзорните облаги от тия неща(моркова). И аз съм като един хамстер, който върти колелото, гонейки моркова пред себе си, без да го стигне. Някак си не се чувствам реализиран и пълноценен напълно. Особено като гледам разни хора, които напук на финансовата "криза" и на ниските заплати в България, обикалят света и си живеят живота. Или като гледам по телевизията разни спортисти като Кристиано Роналдо и Лео Меси, които си имат всичко в живота. Тогава се питам - А не мога ли и аз така? Ако не мога, за какво живея по дяволите? Ако мога, защо го правя? Как да съм щастлив с тоя стар апартамент, в който живея, или с това ограничено семейство, което няма никакви връзки в никакви области? Как да съм доволен от посредственият си начин на живот, когато на тая земя има хора, които пренаписват историята ВСЕКИ ДЕН!? Каква е разликата между мен и между тях и защо аз не съм като тях? Може би това е причината за моята изолация. Че всъщност аз се чувствам изолиран, защото дълбоко в себе си негодувам от човека, който съм, и от живота, който водя. Че дълбоко в себе си знам, че АЗ ИМАМ потенциала да бъда НЕЩО ПОВЕЧЕ. А може би само се залъгвам, и чувството ми на изолация, по-дръпнатото ми асоциално поведение, е признак на някакво психологическо заболяване...
П. С: Модератори, защо не искате да публикувате това, което съм написал? Нали именно затова е вашият сайт - за да предлага услуга на хората, които имат някакъв проблем или въпрос, да се допитат до чуждо мнение? Какво в написаното от мен не отговаря на вашите критерии и смятате ли, че истории от типа "Как да имам по-гъсти вежди? " са по-стойностни и достойни за публикуване? !
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 8 години, 8 месеца hash: c4043ba57e |
|
1. И аз винаги съм се чувствала по същия начин, даже ходих и на психолог за това, но като си знам, че нищо не е в състояние да ми помогне и си знам глупостите, за които мисля.. ами изобщо не ми помогна. Ако искаш консултирай се и ти с психолог, не казвам, че си психично болен, там просто никой не те познава и си споделяш мъката, може на теб да помогнат. Не си единствен и те разбирам напълно как се чувстваш. Аз съм била така винаги, в училище най-вече, но то там е най-срещано. Не че съм заобиколена от много приятели, ама при тях се чувствам изолирана, все говорят неща, които не ме интересуват и все едно не мога да говоря и аз по някои теми. Нашите и те ме изолират, колко съм била тъпа, само забраняват и т. н, затова те разбирам. Ти можеш да направиш живота си по-добър, изобщо не трябва да гледаш Меси, Роналдо, Неймар и т. н, те освен, че ги определят едва ли не като Богове, имат супер различни стандарти на живот, изобщо не може да се сравняваме с тях, а и там не е България. За съжаление, много хора в България живеят с малко пари и не могат да си позволяват екскурзии и т. н, но пак се справят, а тези дето се водят феймъс и всичко им се дава наготово един ден няма как да се справят сами. Ти трябва да се оправяш сам, особено като не виждаш подкрепа от никого и се чувстваш по този начин. Няма такова нещо като да не можеш да се справиш, или не искаш или можеш. Всеки ще намери начин, по който да се оправи сам. Не се отчайвай, изобщо не го приемай навътре това, че се чувстваш пренебрегнат. Сега е така, но всичко може да се промени. Много известни личности са били обиждани в детството си, а сега имат кариери и са преуспели. Не се знае какво ще ти поднесе живота, а и си първа година студент. Намери си приятели с общи интереси и да не ти пука, че някой си те бил изолирал. Да, не е приятно, но не си и единствен. Може да ти бъде добре и без толкова хора, около тебе. Не е задължително да се харесваш на всички, намери единствения човек, който ще те хареса, такъв какъвто си. Изобщо да не ти пука, ще си намериш и работа и всичко ще се оправи :)
Ж18
|
| преди: 8 години, 8 месеца hash: 973a20252a |
|
2. От автора - интересното е, че всъщност аз се чувствам изолиран, дистанциран и т. н. Тоест никой не ме изолира умишлено, аз сам го правя и то несъзнателно дори.
|
| преди: 8 години, 8 месеца hash: 328dea8e75 |
|
3. Въобразяваш си. Ако се стегнеш и НЕ се интересуваш защо другите не те приемат, ще привличаш повече хора. Само да те предупредя, че после обаче може пък да те плют, защото ти си изолирал някой и ще видиш, че и да си от другата страна също не е супер оферта. Такъв е животът понякога- няма как да се угоди на всички едновременно. Просто направи така че да си ЗАБЕЛЕЖИМ за хората. А започнат ли да ре обсъждат, значи си успял. Стягай се и живей живота си пълноценно.
|
| преди: 8 години, 8 месеца hash: da1a65037c |
|
| преди: 8 години, 8 месеца hash: 973a20252a |
|
5. Автора - от София. Иначе до номер 3- аз съм се стегнал достатъчно. Мисълта ми е друга - Като всеки човек, и аз имам нужда понякога да споделя какво мисля или чувствам с някой друг, но нямам такъв човек до себе си. Дори психопатите имат нужда да споделят зверствата си на някои друг човек - имам предвид, нуждата да споделяме е заложена в нашите гени, тъй като хората сме социални създания.
|
...
| преди: 8 години, 8 месеца hash: d00e09d468 |
|
6. Аз пък си живея идеално в компанията на самотата. Не общувам почти с никой, нито ми и трябва. До такава степен съм свикнал, че никога не бих допуснал някого до себе си. Има си и такива като нас, авторе. Светът е пъстър. Моят девиз е : "Сам до гроб".
|
| преди: 8 години, 8 месеца hash: 958cebe7be |
|
7. И аз живея точно като теб. Избягвам хората. Осъзнавам вече че съм асоциална. Има хора като мен и с по лоши семейства от твоето. Мен дори никога не ме е питал някой имаш ли нужда от пари. И не е нужно да си представяш че хората трябва да измрат. Аз имам самоунищожителна психика. Но си гледам за себе си нещата. Такива сте някой хора. За това оценявай когато трябва хората. Не бъди като тях. Ти си голям мъж оправяй се. Апартамента родителите ти ли да го купят. Аз живея във грозна къща. Дори не е обзаведена със мебели. И аз искам апартамент. Ама няма как. Няма как да променя това. А ти може да си купиш някои ден.
|
| преди: 8 години, 8 месеца hash: a79b4b1930 |
|
8. Проблема е просто, че родителите ти те подтискат страшно много - ти сам си описал.
Споко, много хора сме така.
Просто родителите ни са прекалено различни характери, по - скоро с прекалено различни вкусове, интереси и изобщо виждания за живота. Но сега няма да е развивам тази тема, че е безкрайна, а и мисля, че ти е достатъчно ясна.
Решението е да се изнесеш на квартира - например с колеги, а по - нататък сам, като изкарваш достатъчно пари.
Също провери дали имаш право да общежитие, въпреки че си от софия, знам ли, може и да има някаква опция..
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
