Как да върна отново любовта?
преди: 8 години, 8 месеца, прочетена 1707 пъти
Ще започна от самото начало. Аз съм жена на 26 години. Преди три години и седим месеца прикючих дълга връзка и се запознах с един мъж в интернет. Писахме си един месец и станахме много близки. Още на първата ни среща се целунахме, а седмица по - късно преспахме. Започнахме да се чуваме и срещаме редовно. Той беше великолепен. Държанието му към мен беше невероятно. Правеше ми изненади. Организира рожденния ми ден и беше скрил картичка в хотелската стая на хотела, където бях поканика приятели, за да го отпразнувам. Споделях всеки един проблем и всяка една радост с него. Това беше връзката за която всеки един мечтае. На четвъртия месец от връзка ни заживяхме заедно. Сутрин отивахме на работа, през обедната почивка понякога се срещахме и отивахме да обядваме заедно. Вечер се прибирахме, сготвяхме си нещо заедно и си пускахме филм. Съботите и неделите прекарвахме в почистване заедно на апартамента, излизахме на разходка и бяхме много щастливи. На 8-мия месец от връзката ни си взехме куче. Бяхме сигурни, че ще сме винаги заедно и за това направихме тази стъпка. Кучето ни сближи още повече. Деляхем си грижите за него. Всичко беша като в романтична комедия. С много романтични и забавни моменти. Когато навърихме година и половина - две от връзката си започнахме да се караме. До преди това може никой да не ми повярва но НИКОГА не се бяхме карали за абсолютно нищо. И така, започнахме да се караме първо за дребни неща, като защо не си си сложил чинията в мивката, защо не съм си прибрала сешоара и подобни. След това започнахме лека по лека да се караме и за по- гоеми неща. Като например да не си купувам дънки тип шалвар, той да не носи остри обувки тип бомбе и такива подобни. С всеки изминал месец, започваше да става по - студен и по -раздразнителен, аз също. Помолих го да намели цигарите, а той ме излъга и аз го хванах. Скарахме се жестоко и аз се разплаках, а той насълзи очите си от жал, че ми е сторил това и сърцето му се късаше. Около месец след случая бяхме както преди, но след това пак започнахме да се караме. Преди година и половина Той ми предложи брак. Помислих си, че точно това е което ни трябва - да минем на по-горен етап от връзката си. Насрочихме датата за след една година, за да имам пре достатъчно време да си организирам нещата. Няколко месеца по - късно отново започнахме да караме и решихме, че може би до някъде връзката ни се изчерпала и ни трябва нещо друго, което да ни сплоти и решихме да си направим бебе, а сватбата щеше да се отложи с още една година. И така бебето стана. Докато бях бременна той се държеше много добре и много ми помагаше, но отново имаше караници, макар и една идея по-малко. Помислих си, че е възможно да има друга и малко преди да забременея организирах лично разследване. Използвах всичките си връзки, за да разбера къде ходи и какво прави в продължение на месец. Следих го, но се оказа, че той не крие нищо от мен. И така с всеки изминал ден ние се очуждавахме един от друг малко по - малко, но въпреки всичко се обичахме. Когато дъщеря ни се роди бяхме на седмото небе. И двамата се въртяхме около нея и един, два месеца, той правеше всичко възможно, за да се чувстваме добре. След това обаче започна да поставя работата си пред мен. Имал да работи, аз съм го карала да се прибира по рано, не можел да си свърши задачите заради мен. Какво толкова не съм можела да се оправя сама. Към детето се отнася много добре и загрижено. Но към мен е по-студен. Казва, че му се налагам, опитвала съм се да контролирам живтоа му, а това се израява само в това, че искам до 18:00 18:30 да се прибере в къщи, защото цял ден сама с бебе и куче, който и да е ще откачи. Само да оточня той работи свободна професи и сам определя работното си време. Не знам какво да правя. Малката е вече на 5 месеца и половина, а сега дори и да се разплача той ми казва стига се лигави. Проверих го отново, но пак се оказа, че не ме лъже с друга. Не знам защо с времето започнахме да се караме и защо, нито годежа, нито бебето успява да ни направи такива каквито бяхме преди. Говорим с часове за проблемите си, но накрая пак не стигаме до никъде. Не знам какво да правя. Искам да спомена, че до сега той работеше сам, но сега станаха съдружници с още двама негови колеги 0т същия бранш, защото всеки от тях по отделно има много работа, а когато са тримата ще могат да бъдат по - гъвкави. Аз не одобрявам съдружието, защото поради лични убеждения не харесвам единия от съдружниците. От две седмици е вече окончателно в новия офис и от него момент той е много различен. Не съм му налагала мнението си относно съдружието си с тях, а само споделих мнението си. Може би държанието му се дължи на факта, влияние от тяхна страна, може би просто като по стълба, лека полека той продължава да охладнява. Не знам какво му е, но аз не мога да живея повече така. Аз му говоря нещо, той изобщо не ме слуша. Моля го си прибира опаковките от вафли, които яде, а той продължава да ги оставя на масата. Не му пука какво му казвам, че му се сърдя и дори, че и аз от яд не ги прибрам понекога с дни, на него не му пука. Не знам какво да правя. Не издържам повече така. Това е като бавна смърт за мен. Той не оценява това, че аз чистя, гледам детето и уча (записах да уча второ висше когато се запознахме). Прибира се от работа и ляга да си поспи за два часа, след като стане пие кафе, рови из интернет и като, че ли нищо наоколо не го интересува. Освен малката разбира се. Когато го помоля да ми помогне с нея го прави, но що се отнася до мен и нашите отношения е като камък. Имам нужда от любов и някой до себе си. Имам чувството, че ако това продължи ще се наложи да се разделим и да си намеря, някой, който ще ме цени. Не съм като другите майки, които търпят заради децата. Не искам детето ни да расте в обстановки на напрежение и караници. Знам, че ще ми кажете, че е трябвало да помисля за това преди да я направя. Да така е. Но вече всичко е сторено. Не искам да се разделяме, но вече не съм сигурна колко и как го обичам. Отношението му към мен ме вледенява. Искам просто едно "обичам те" и да ме погали по косата, както правеше преди. Преди дори плаче от щастие, а сега като, че ли ме приема като част от интериора. Моля ви кажете ми какво да правя! Отчаяна съм! Пиша тук, защото искам безпристрасно мнение. благодаря ви предварително.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 8 години, 8 месеца hash: a373ccb34b

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Знам, че никой не обича да го критикуват, но тъй като търсиш съвет... От написаното ми изглежда, че си падаш малко дребнава (започнали сте, според теб, да се карат по "големите" въпроси като типове дънки и модели обувки)и искаш да го контролираш (явно и си доста ревнива - следене, проверки, вечерен час). Мисля, че още имате шанс, ако все още наистина го искаш. Ако потиснеш желанието си за контрол поне малко-отмалко, може и да се оправят нещата. Успех!

 

...

преди: 8 години, 8 месеца hash: 53ff76cfda

гласове: 1 2 3 4 5   (3 гласа)

2.   Според мен ви трябва време. Всеки да преодолее промяната в живота си. Ти знаеш ли колко жени мечтаят за такъв мъж? Не се вживявай толкова. Нали се грижи за теб и детето. А и от това, което разказваш, си мисля, че не е толкова зле. Все пак сте били щастливи заедно. Просто, когато човек има еднообразно ежедневие, зацикля сериозно. И ти си зациклила. Като започнеш и ти да работиш, ще се променят нещата.

 

...

преди: 8 години, 8 месеца hash: ee033635c6

гласове: 1 2 3 4 5   (4 гласа)

3.   Жена съм и не разбирам какво искаш! Всъщност разбирам, но не разбирам от къде извира надеждата ти някой ден да намериш перфектен мъж, да не говорим че дъщеря ти винаги ще има 1 баща, а щом той е грижовен... Нали си наясно че перфектни хора на света не съществуват и всеки бъдещ ще има някакви кусури. На теб сега проблема ти е "опаковките от вафли" /използвам го като нарицателно за всичките му недъзи/, ами човек ако не може в собствения си дом да си слага временно опаковките от вафли на собствената си маса, то къде? Не ти галят косата мила, защото мрънкаш за несвойствени неща, като опаковки!!!! Прекалено много се опитваш да контролираш живота му, той е сгоден, но свободен човек и дори брака няма да го върже така към теб както любовта ти. Само тя го може, само тя може да накара той с нетърпение да се прибира вечер и с умиление да се разделя сутрин с теб. Любовта в един дом се поддържа с любов. Моят мъж ми отне доста време докато го науча, да не си хвърля мръсните чорапи на пода в спалнята и мръсните боксери върху казанчето за вода на тоалетната в банята докато се къпе, но успях и то не с караници, а с любов и междувременно постоянно бях галена по косата и целувана, вече над 17г брак все още продължавам да съм обгрижвана с любов. Скоро, бързах, не можах да пия кафе една сутрин с моя, вечерта той ми каза че цял ден му е било зле заради това, отговорих че ще се постарая в живота ни да има по малко сутрини в които да не пием кафето си заедно. Всичко обаче се постига с любов, а семейните традиции се постигат с постоянство, ако например не ти казва "обичам те" и ти в продължение на 1 година, всяка вечер поне по три пъти му повтаряш "обичам те" с усмивка, ще дойде денят в който той ще търси своето "обичам те" с изречено от негова страна "обичам те" и ще те гледа с надежда да го кажеш и ти. От къде пък изкара и това, че имаш въобще някакво право да даваш мнение и констатации относно съдружниците му? Не мислиш ли че решенията свързани с неговия бизнес трябва да бъдат негови, той е пълнолетен и носи глава на раменете си, нека сам преценя с кого да работи. Той оценя съдружника си според работата, ти оценяш съдружника му по твои си критерии, които нямат общо с работата им.

 

...

горе^

преди: 8 години, 8 месеца hash: 3e5254888d

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Не се притеснявай ние жените сме по романтични, моя също като се върне от работа сяда на лаптопа но това не значи че не ме обича, по цял ден работи и се блъска за кой ли (аз не работя) затова трябва малко и ние да ги разбираме мъжете. Упех

 

...

преди: 8 години, 8 месеца hash: ce11dfb855

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

5.   От авторката: До коментар №3 Благодаря ти много. Наистина съвета ти ми се струва много полезен. До коментар № 2 твоя съвет също ми е от полза. До коментар № 4 Благодаря много за подлрепата. Ще опитам и ще видя какво ще се получи.

 

...