Живот - Как сбърках живота за обикновенна игра, която не мога да спечеля
преди: 8 години, 7 месеца, прочетена 1513 пъти
Винаги приемах живота, като един вид игра. С ясни и точно обособени правила. Бях и с изключително състезателен дух. Първите ми спомени, бяха как се опитвам, да надбягам други деца. Макар и да се провалих първия пъут, после успях.
Това продължи и в училище. Пътят бе ясен. Сега стоиш на дъното, но ако положиш нужните усилия, придобиеш важните качества и развиеш верните таланти, то че излезеш победител. В училище имаше система на оценяване. Разбира се, след време, разбираш, че тази система не е толкова важна. Започва съревнованието за други неща. Кой има най-голяма сфера на влияние, кои е популярен, кой е слушан и кой не. Но след време, тези неща също изглеждат тривиални. И ето идва кандидатстването. Първи на ипитите, първи в листите. И идва дипломирането. Но след това накъде?
Системата ни дава образование, а народното мнение е, че ще имаме и бляскаво бъдеще, но след това се срешаме с действителността. И разбираме, че бляскавото бътдеще за едни, не е нищо особено за други.
Разбира се, вече има друга система за оценяване. Далеч по-неперфектна, но в нея има моментална признателност.
Парите! Само така мога да премеря истенските си успехи, спрямо тези на мои връстници. Но тогава забелязох нещо. Повеч1ето хора отказваха да се състезават и развиват? Имаше такива, които бяха доволни от ниските заплати по заведенията? Хора, учещи типично ниско платени професии. Не го разбирах. Аз се стремях към най-високото качество на живот, което можеше да бъде достигнато на този свят. Започнах да уча, но същевременно се опитвах и да развивам свой бизнес. Отначало бе търговията. А търговията е хубаво нещо. Взимаш нещо за лев, продаваш го за два и това е основата на всички. Раздбира се, има десетки хиляди книги, по финанси, по икономическа теория, по маркетинг и прочие, които могат да бъдат изчетени и ще обогатят знанията ни, но в интерес на истината, всичко се свеждаше, до това да продаваш. Макар и да нямах особено успехи, все пак бях много по-добре, в материално отношение, отколкото бяха повечето ми връстници и колеги. Имах планове и те бяха свързани с това, да стана милионер, за да мога да си позволя всички хубави неща, а именно няколко хубави колки, къщи по екзотични места, помощници в къщата, най-красивата жена, най-новите джаджи, собствена яхта, скъпи ресторанти, скъпи вина, дизайнерски декорации, както и и такива от преренесансовия период.
И в един момемент, точно когато бях на път да постигна целите си, осъзнах, че много малко хора играем тази игра.
Повечето хора, отказваха преследват щастието и парите си, примирявайки се с минималните си заплати и прочие. Другите, бяха доволно ни "средностатистическия начин на живот".
Нямаше кой да играе моята игра. Само малцина се престрашаваха. Не знаех какво да правя. Винаги бях с мисълта, че съм на състезание и че трябва да го спечеля. Успехите ми, ме правеха щастлив, провалите ми, ме мотивираха, но не можех да бездействам, но сега, просто нямаше какво да правя.
Та аз цял живот бях състезателен кон, мощен, бърз непримерим, а сега нямах конкуренция.
Бях направил своя план, и всички приятели, учители и роднини бяха съгласни, че аз трябва да го следвам, но сега, 10 години по-късно, повечето хора някак си ме презират. Не им харесва факта, че винаги пкланувам всичко. Не им харесва факта, че нося скъпи дрехи и очила. Та нали това бе смисъла на образованието? Да имаш добри знания и да ги монетаризираш? Всички ме подкрепяха.
"Ти си умно момче, учи у всичко ще е наред" - Тази фраза и поидобни на нея, бяха всичко, кеото чувах в псоледните години от гиманзията. Сега същите хора не искат и да ме погледнат.
Та именно родители, после учители, след това познати ми поставиха тези правила. Всичко бе лесно - следвай пътя и ще стигнеш до края му. Следвах всички съвети, спазвах всички правила. Не съм имал и едно неизвинено отсътвие, не съм бил спиран от полицията, не съм се бил, не съм взимал наркотици, не съм забременявал момичета в училище, не съм крал, не съм лъгал... за разлика от много други хора. И сега не знам какво да правя. Имам диплома от престижен университет, имам обещаваща кариера, малък страничен бизнес, който скоро ще ме направи много богат човек, имам пари, имам добър външен вид, имам безупречно минало, имам много приятели, имам добра и красива приятелка, но въпреки това, вече не знам какво да правя.
Постигнах всички чели, а не получих това задоволяване, което исках. Бях стриктен. Дисциплината ми бе като на генерал. Не съм кривал от пътя, защото така ми бе казано от родители, учители, библия и политици. Нали уж, всичко е за мое добро, но някак си не го усещам. Защо имаме такива правила, ако те няма да ме доведат до нищо добро. Търсих нирваната, но когато я постигнах, вече не я искам. И не знам какво да правя. Все още кипя от енергия, но не мога да я насоча и се чувствам задушен и измамен. Всички положени усиля, все едно бяха напразно. Страх ме е, че ако зпаочна нещо ново и различно, нещо неиследвано, ще се проваля и ще падна от високо. Не знам какво да правя с живота си.
За мен, той бе игра, която превъртях, но това не е игра, която можеш да превъртиш. За мен всичко се делеше на победители и победени. И ето ме сега, победителя, който няма представа, какво за бога се случва.
Никога не съм искал помощ, но сега имам нужда от нея. Кажете ми какво да правя? Дайте ми насока, дайте ми нова насока.
Какъв е смисълът от този живот, който ме подтиска, когато спазих всичките му правила?

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 8 години, 7 месеца hash: 22bd3da073

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Ще цитирам един известен милиардер: Истински щастливи са не тези, които могат да имат всичко, а тези, които се радват на това, което имат.

 

...

преди: 8 години, 7 месеца hash: 55bd8e2a4f

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   Много е хубаво, че без да вредиш на другите, си се научил да взимаш. Сега почни да даваш. Не търси някакъв особен смисъл. Смисълът на живота е да се изживее. По възможност - достойно, спокойно, с любов и без да вредиш на останалите. Прегърни чужда кауза. Направи саможертва. Наред с това да си погалиш самолюбието, може да помогнеш на някого.

 

...

преди: 8 години, 7 месеца hash: 1fd23763e3

гласове: 1 2 3 4 5   (6 гласа)

3.   Проблемът на хора като теб е, че сте възприели останалите за конкуренция, а с времето и за един вид враг. Ти си живял в среда, в която е било насърчавано индивидуалното постижение, но според мен нямаш социални способности или имаш съществени дефицити. Освен това си доста самонадеян, но без покритие. Самият факт, че твърдиш, че търговията била само да купуваш и продаваш по-скъпо, но нямаш желание да придобиеш нови познания е типичен за хората, успяли да натрупат временни пари къде с много късмет, къде с нюх, къде с много работа и първите две в комбинация. Проблемът на подобни хора е, че не вникват в същността на нещата и след първоначалния успех рядко успяват да го повторят или да развият нови идеи. Ти толкова си концентриран върху индивидуалния успех, но не можеш да работиш в екип или да водиш екип от хора като лидер, което в един момент ще ти изяде и главата в бизнеса, и в кариерата. Парите за теб са се превърнали в цел, не в средство за постигане на по-висши идеи и цели. Ти си в момента консуматор-новобогаташ и в действителност, и в очите на хората и затова не печелиш обществен статус и одобрение. Ти си действително като играч, който е минал 1-2 нива, но не можеш да направиш и две крачки в новото ниво. Проблемът на твоя успех е, че е на гумени крачка. От една страна вече си на високо, но от друга доста клатушкащо. Не си се и концентрирал върху едно нещо, а хем кариера правил, хем се правиш на предприемач, но целта ти пак казвам са парите и консумирането явно, а не постигане на повече, включително не правиш нищо за обществото. Ти се придържаш само към писаните правила, но забравяш неписаните и затова получаваш и критика от хората, но и самият ти се чувстваш празен и непотребен. Живееш и много праволинейно - тоест според очакваното от теб и в рамките на някакви институции с определен ред (училище, университет, работно място), но след определена възраст това подтиска. Победител си, но само на един фронт. Нямаш личен живот например и сигурно си отблъскващ за колеги и служители. Решението според мен е да промениш живота си из основи - научи се да делегираш задачи и да дърпаш хората около теб напред, не да ги мачкаш, за да си ти отпред. Успехът ти днес зависи и от успеха на хората около теб - не е достатачно да бягаш най-бързо, а трябва да умееш да накараш всички като цяло около теб да бягат по-бързо. Винаги има някой, който е по-добър в определена тема от теб -не се мисли за Господ, а се научи да намираш такива таланти и да ги използваш за своите цели в бизнеса. Делегирай на хора, който са по-добри от теб в нещо, а ако нямаш такива хора около себе си си намери. Не бъди консуматор, а ползвай парите си за реализирането на по-възвишени цели - развитие в бизнеса, САМООБРАЗОВАНИЕ (защото човек цял живот учи), самопознание, но и социални цели, защото последните ти носят обществен статус и социално признание. Например помисли за дарение към местната болница, църква, за някое училище, детска градина или направи степендии за социално слаби деца. Тези дарения хората у нас очакват от богатите и така е било още от Турско време - у нас най-големите университети, първите училища и болници са направени изцяло с големи дарения. Такова дарение ти дава социален статус и хората имат повече доверие при правенето на бизнес с теб и така се връщат многократно. Търси подходяща партньорка в живота, не поредната дранкулка, но най-вече промени начина си на мислене и се научи да работиш С хората в екип, не като вълк-единак. След като си задоволил потребностите си, приеми парите като средство, не като цел или си осъден да загубиш следващото ниво... И не забравяй - животът не е игра, а за да го живеем. Разделяй личното от професионалното и не смятай, че хората са еднакви - не всички изпитват удоволетворение от скъпи очила и начин на живот, но и не всички имат способностите да постигнат това, което ти си постигнал. Това не прави тези хора по-малко хора или по-малко щастливи. Има и хора със способности, но имащи силна преференция към свободно време например и това също е легитимно. Научи се да уважаваш с две думи хората и техните избори и работа, защото като търговец живееш точно от това, че има хора, които работят и произвеждат на ниски заплати. Уважавай труда на всеки човек и не бъди декадентен и арогантен, защото не само ще останеш без приятели и семейство, но и ще падеш от високо на ниско, а там правилата са тези на джунглата и хора като теб, които живеят по книга и бележник не успяват и биват изядени.

 

...

горе^

преди: 8 години, 7 месеца hash: d4d462a603

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Иди на почивка, намери си хоби, което да се превърне в твоя нова идея за инвестиция. Намери смисъла на живота си, стани родител и баща на прекрасни деца. Направи нещо мотивиращо и много важно за теб, нова голяма стъпка в живота си. Скрит зад кариерата и бизнеса забравяш, човешкото в себе си. Приземи се малко, животът не е само състезание има и места за презареждане. Намери си ниша, в която да инвестираш и си намери нови бизнес партньори, просто ти е време за разрастване на бизнеса. Късмет, никога не губи почва под краката си, на правият път си вече и мечтите ти стават реалност.Брани територията, която си извоювал Победителю. На върхътх е самотно, там горе! Направи слизането по обратният път, забавно, а не самоцел.

 

...

преди: 8 години, 7 месеца hash: e13431535a

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

5.   От толкова много състезания и преследване на цели и все по-висок стандарт си забравил най-важното. А именно, че на света има по-важни неща от парите. Чудиш се как някой може да работи ниско платена работа и да е щастлив? Ами този някой сигурно има любящо семейство и куп приятели и те са му компенсация за липсата на ферари, вила на Малдивите и петцифрена заплата. Но явно ти така си се фокусирал в целта да имаш всичко скъпо и луксозно, че си забравил за неща като любов, подкрепа и приятелство. И сега когато имаш всички онези лъскави неща виждаш, че няма с кого да ги споделиш и се чувстваш измамен. И се питаш за какво е било всичко като няма с кой да споделиш успехите си и кой да те подкрепи в труден момент. Не знам на колко години си, но ако още имаш време, помисли за това. Колкото и грубо да звучи, катафалките нямат джобове и един ден когато остарееш ще си готов да дадеш всичките си луксозни придобивки само за един човек, който да те обича истински. Така, че спри да мислиш, че парите могат да купят щастие, защото не могат. Някъде бях чела нещо, което ме впечатли. С пари можеш да купиш лекарство, но не и здраве. С пари можеш да купиш положение, но не и уважение. С пари можеш да купиш секс, но не и любов. и т. н. Съжалявам не го помня цялото, но мисля, че разбираш за какво говоря. Не всичко на този свят е само пари и власт и колкото по-рано го разбереш, толкова по-скоро ще запълниш празнотата, която чувстваш, защото колкото и да не ти се вярва животът не е само трупане на пари и власт и големите победители не са хората като теб, а хората като майка Тереза, който са разбрали истинския смисъл на играта наречена живот. Защото всички сме тук временно и е важно какво ще оставим като спомен. Всички знаем какво остави тя. А какво ще оставиш ти? Банкова сметка? Да, прекрасно, но парите в нея все някога ще свършат. Така, че постарай се хората да те обичат и уважават заради теб самият, а не заради парите ти.

 

...